№ 555
гр. Русе, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20224520104429 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.240 от ЗЗД, вр. с чл.86 от ЗЗД..
Производството е образувано по предявен иск от С. А. Й. с
ЕГН:**********, срещу Х. Х. Б. с ЕГН:**********, да бъде постановено
решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата общо от 3970,00 лева, представляваща паричен заем даден на
единадесет пъти в периода от 10.04.2019г. до м.септември 2020г. в гр.Русе.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор и
не е направено искане делото да се гледа в отсъствието на негов
представител. В проведеното по делото първо и единствено съдебно
заседание от 29.03.2023г., ответника е бил редовно призован и не е изпратил
свой представител.
Изложеното по-горе, дава основание на съда да формулира извод, че е
изпълнил процесуалното си задължение по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, като с
връченото на ответника разпореждане по чл.131 от ГПК е указал
неблагоприятните последици, свързани с неподаването на писмен отговор в
срок.
1
В съдебно заседание от 29.03.2023г., процесуалния представител на
ищеца е направил изрично искане срещу ответника да бъде постановено
неприсъствено решение.
С оглед представените писмени доказателства съдът намира
предявените искове вероятно основателни. От тях се установяват
облигационните отношения между страните. Това е така, тъй като по делото
са представени заверени копия от ръкописни бележки за дадени суми, от
които се установява, че в периода от 10.04.2019г. до м.септември 2020г.
ищцата дала в заем на ответницата сумата общо от 3970,00 лева.
От показанията на св.С.Т. се установява, че за периода от 10.04.2019г.
до м.септември 2020г ищцата, която е нейна леля е давала на ответницата
суми пари в заем, които не са върнати и до настоящия момент. Установява, че
нейната леля многократно е търсила ответницата за да й върне парите, като
лично е присъствала на проведен телефонен разговор.
Предявеният иск е с правно основание чл. 240 ЗЗД. Съдебната практика
възприема разбирането, че договорът за заем е реален договор. Той се счита
за сключен не в момента, когато между страните е постигнато съгласие едната
да заеме, а другата да получи в заем пари или други заместими вещи, а едва
когато въз основа на това съгласие, парите бъдат предадени на заемателя. За
валидността на договора за заем не се изисква спазване на някаква форма,
поради което простото съгласие, придружено с предаването, е достатъчно за
действителността на договора.
В съдебното производство съществуването на договора за заем се
установява от страната, която търси изпълнение по него. Заемодателят трябва
да установи по пътя на пълно главно доказване, както наличието на съгласие
за сделката с насрещната страна, така и предаването на обещаната сума.
Елементите от фактическия състав на договора за заем са: съгласие на
страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична
сума и реалното предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.
Доказателствената тежест за пълно и главно доказване на така
установените елементи от фактическия състав на договора за заем носи
ищецът, защото той извлича търсената от него изгода от доказване на
сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължения на
последния. Ответникът провежда насрещно доказване на
2
своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да
извлече благоприятни правни последици. (Решение № 317 от 23.02.2015 г. по
гр. д. № 1238 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение).
В настоящия случай от представените писмени и гласни доказателства
съдът приема, че между страните е сключен устен договор за заем по силата
на който заемодателят е предоставил на единадесет пъти в периода от
10.04.2019г. до м.септември 2020г на заемателя сумата общо от 3970,00 лева.
С оглед представените писмени доказателства съдът намира предявения
иск по чл.240 от ЗЗД за основателни и доказан, поради което следва да бъде
уважен изцяло. Следвайки основателността на предявеният главен иск, следва
да бъде уважен и акцесорният иск за лихви.
По разноските:
Съдът, като взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл. 78, ал.1 от
ГПК ответникът дължи на ищцовата страна сторените от последната разноски
в настоящото производство в общ размер на 668,00 лева от които 508,00 лева
адвокатски хонорар и 160,00 лева платена д.т. за разглеждане на делото.
Мотивиран така, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. Х. Б. с ЕГН:********** да заплати на С. А. Й. с
ЕГН:********** сумата от 3970,00 лева, представляваща паричен заем,
даден в гр.Русе на единадесет пъти в периода от 10.04.2019г. до м.септември
2020г.
ОСЪЖДА Х. Х. Б. с ЕГН:********** да заплати на С. А. Й. с
ЕГН:********** сумата от 668,00 лева разноски по делото.
Настоящото неприсъствено решение, на основание чл.239, ал.4 от
ГПК, не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3