РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. В., 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
2022***5645 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по предявена искова молба с рег. вх. №
29477/03.05.2022 г., депозирана от ищцовото дружество „***.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление : ***, чрез процесуален представител юрисконсулт П.В., против ответниците
Д. Н. С., ЕГН ********** и Й. Д. С., ЕГН **********, двете с адрес: *** с посочена цена на иска
126,32 лв. за главница и 3,80 лв. лихва за забава.
Със сезиращата искова молба, намираща правното си основание в разпоредбата на чл.
422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД ищцовата страна желае да бъде установено
съществуването на паричното вземане за което е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение в полза на ищцовата страна против двете ответнички по частно гр.дело №
***/*** г.по описа на РС В., XLII-ри състав,Видно от лист 3 - ти от делото ищцовата страна е
отправила с исковата си молба искането по съда : да бъде постановено Решение, по силата на
което да бъде прието за установено в отношенията между страните със силата на присъдено нещо
съществуването на паричното вземане за което е била издадена Заповед № ***/***.*** г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело №
*********/*** г., по описа на съда за *** г., 42 състав , както следва:
че Д. Н. С., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на ищцовото дружество:СУМАТА от 61,16 лв. -
представляваща 1/3 ид. част от неплатения остатък от сбора от главници за ползвани и неплатени
*** услуги за периода от 17.08.2020 г. до 18.05.*** г. по партида с абонатен номер ***, за които
има издадени фактури за периода от 13.12.2012 г. до 19.05.*** г. за обект - имот, находящ се в ***,
СУМАТА от 1,90 лв. представляваща 1/3 ид. част от неплатения остатък от сбора на
обезщетенията за забава върху тези главници за периода от 17.10.2020г. до 08.06.*** г., с
1
изключение на периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 10.06.*** г., до
окончателното погасяване на задължението, како и
че Й. Д. С., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на ищцовото дружество: СУМАТА от 61,16 лв. -
представляваща 1/3 ид. част от неплатения остатък от сбора от главници за ползвани и неплатени
*** услуги за периода от 17.08.2020 г. до 18.05.*** г. по партида с абонатен номер ***, за които
има издадени фактури за периода от 13.12.2012 г. до 19.05.*** г. за обект - имот, находящ се в ***,
СУМАТА от 1,90 лв. представляваща 1/3 ид. част от неплатения остатък от сбора на
обезщетенията за забава върху тези главници за периода от 17.10.2020г. до 08.06.*** г., с
изключение на периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 10.06.*** г., до
окончателното погасяване на задължението, т.е. паричните вземания, за което заповедният съд е
издал на 15.10.*** г. заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № ***/*** г. по
описа на РС В. .
Преди провеждане на първото открито съдебно заседание ищцовата страна е депозирала
писмена молба от 09.12.2022 г. в която е сторила частично оттегляне на исковете. При надлежно
десезиране на съда, съдът преди първото открито съдебно заседание се е произнесъл с
Определение № 13859/12.12.2022 г. с което производството по делото е частично прекратено, на
осн. чл. 232 от ГПК, поради частично оттегляне на исковете от ищцовата страна, като в о.с.з. на
16.12.2022 г. е връчил препис от Определението на страните, а на представителя на ответника
Д. С. и препис от молбата на ищцовата страна.
С Определение № 13859/12.12.2022 г. съдът е прекратил частично производството по
гр.дело № 5645 /2022 г. по описа на РС В. , XLII - ри състав по предявените обективно,
кумулативно съединени специални положителни установителни искове с правно осн. чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в следните части спрямо всяка от двете ответнички -
Д. Н. С., ЕГН ********** и Й. Д. С., ЕГН **********:
за разликата в главниците от поддържания размер от 43,85 лв. до претендирания 241,70
лв. и за период 30.11.2012 - 14.10.2020 г.;
за разликата в моторните лихви за забава от поддържания размер 1,30 лв. до
претендирания 36,72 лв. и за период 13.1.2013- 16.12.2020 г. , поради частично оттегляне на
исковете, на осн. чл.232 ГПК, като е обезсилил частично, на осн. чл. 415, ал. 5 ГПК
издадената Заповед № ***/***.*** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по частно гражданско дело № *********/*** г., по описа на съда за *** г., 42 състав против
длъжниците Д. Н. С.. ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „*** „, бл. ***, вх. 15, ап. ***.. Й. Д.
С., ЕГН **********. с адрес: ***, В ЧАСТИТЕ:за разликата в главниците от поддържания
размер от 43.85 лв. до претендирания 241.70 лв. и за период 30.11.2012 - 14.10.2020 г.;за
разликата в моторните лихви за забава от поддържания размер 1.30 лв. до претендирания
36.72 лв. и за период 13.1.2013- 16.12.2020 г., на осн. чл. 232 ГПК.
При така изложеното по-горе, от фактическа и правна страна се извежда извод, че
предмета на установителна защита се състои в искането на ищцовото дружество да бъде
установено със СПН съществуването на паричните вземания за които заповедният съд е издал
Заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК спрямо всяка от двете ответнички в следните размери,
периоди и основания : сума от 43,85 лв. представляваща 1/3 ид.ч. от общата главница за периода
2
15.10.2020 – 18.05.*** г. по партида с абонатен номер ***, за които има издадени фактури за
периода 17.11.2020 г. до 19.05.*** г. за обект – имот, находящ се в *** , ведно със законната
лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.06.*** г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 1,30 лв. представляваща 1/3 идеална
част от общата мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 17.12.2020 г. до
08.06.*** г. Претендират се присъждане и на по 1/3 от сторените от заявителя съдебно
деловодни разноски в заповедното производство спрямо всяка от двете ответнички , а
именно по 25 лв. спрямо всяка .
Ищцовото дружество основава исковата си молба на следните правно релевантни
факти и обстоятелства:
На първо място ***, представлявано от юрисконсулт П.В. излага фактически твърдения в
сезиращата съда искова молба затова, че съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ, бр.18/2005г. с последни изменения)
предоставяло на ответниците Д. Н. С. ЕГН ********** и Й. Д. С., ЕГН ********** , двете с адрес
*** в качеството йм на потребител ги получавали и ползвали на същия адрес.Ползваните ***
услуги на този адрес , релевира ищцовата страна се отчитали по партида с абонатен номер
1152559,титуляр на която били ответниците. Съгласно чл.5, т. 6 от Общите условия, сочи
ищцовото дружество потребителите били длъжни да плащат ползваните *** услуги в срок, което
длъжникът по заповедното производство и ответник по настоящото исково - не сторил. Съгласно
чл.33, ал.2 от същите ОУ потребителят на *** услуги бил длъжен да заплаща фактурираните суми
за ползваните *** услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането като след изтичане на
този срок изпадал в забава. По повод задълженията на потребителите Й. и Д. ***и за ползвани, но
неплатени *** услуги ищцовото дружество е навело в исковата си молба твърденията, че на
10.06.*** г. депозирало до РС В. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, като по това заявление било образувано частно гражданско дело №
***/*** г. по описа на ВРС, ГК, 42 състав. На 04.06.2019 г. заповедният съд издал по цитираното
частно гражданско дело Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като са
посочени главните, акцесорния вземания, разноските, периода за който се търси плащането на
задълженията и основанията.
Твърди се на следващо място от ***, че дружеството ищец било уведомено на 30.03.2022 г.,
че на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си. Именно за
установяване със СПН на съществуването на паричните вземания, за които е била издадена
Заповедта по чл. 410 ГПК, ищцовата страна в срок е предявила иска си по чл.422 ГПК, като е
образувано настоящото исково производство –гр.д. № 5645/2022 г. по описа на РС В..
По същество ищцовата страна твърди, че паричните вземания са дължими като цена на
ползвани *** услуги - реално доставени и отчетени Ви К услуги чрез електронен карнет /таблет/,
при което приложение намирало правилото но чл.23, ал.4, изречение последно от ОУ, а и към
момента ответника не бил оспорил чрез възражение по чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г. на МРРБ фактурираното количество Ви К услуги.
Претендираните от ищеца в исковото производство вземания са описани в Таблица 1 -
задължения по партида с аб. номер *** : фактура № **********/17.09.2020г. - главница 25,82 лв.
1/3 от главницата 8,61 лв., отчетен период 17.08.2020 -16.09.2020 , лихва 0,00 лв.,период на забава
17.10.20 - 8.6.21 г.;фактура № *********/19.10.2020г., главница 32,12 лв., 1/3 от главницата 10,71
3
лв., отчетен период 16.09.2020 - 15.10.2020 г. ,лихва 1,80 лв. 1/3 лихва 0,60 лв., период на забава
18.11.2020 - 08.06.*** г.;фактура № **********/17.11.2020г. - главница 28,91 лв., 1/3 от
главницата 9,63 лв., отчетен период 15.10.2020 - 16.11.2020 г., лихва 1,39 лв., 1/3 лихва 0,46 лв.
период на забава 17.12.2020 - 08.06.*** г.; фактура № **********/14.12.2020 г. - главница 8,56 лв.
1/3 от главницата 8,56 лв., отчетен период 16.11.2020 - 10.12.2020 г., лихва 1,04 лв., 1/3 лихва 0,35
лв., период на забава 13.1.*** - 8.6.*** г.; фактура № **********/18.1.*** г. главница 25,82 лв., 1/3
главница 8,61 лв.,отчетен период 10.12.2020 - 15.1.*** г., лихва 0,80 лв. 1/3 лихва 0,27 лв., период
на забава 17.2.***-8.6.*** г.;фактура № **********/16.2.*** г., главница 29,27 лв., 1/3 главница
9,76 лв., отчетен период 15.1.*** - 15.2.*** , лихва 0,67 лв., 1/3 лихва 0,22 лв. , период на забава
18.3.*** -8.6.*** г. и фактура № **********/19.5.*** г. главница 21,85 лв., 1/3 главница 7,28 лв.,
отчетен период 15.4.*** - 18.5.*** г., лихва 0,00, период на забава 18.6.***-8.6.*** г.
Общо главници 189,49 лв. общо 1/3 главници 63,16 лв., общо лихви 5,70 лв., общо 1/3
лихви 1,90 лв.
Ищцовата страна желае и присъждане на разноските в заповедното и в исково
производство.В подкрепа на твърденията и исканията си ищцовата страна е направила искания за
събиране на доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК отв.Д. С., чрез надлежно назначеният й особен представител
адвокат от АК В. - М. Ж. е депозирала по електронен път отговор на исковата молба.
Отговорът е заведен във ВРС с вх.№ 76114/4.11.2022г.По същество особеният представител в
срока по чл.131 ГПК оспорва изцяло исковата молба - както по основание,така и по размер.
Отправено е искането до съда изцяло да бъде отхвърлен като неоснователен иска, ведно с
претендираните от ищеца разноски в заповедното и в исковото производство, както и тези за
юрисконсултско възнаграждение.
Наведени са следните възражения: На първо място се оспорва наличието на валидна
облигационна връзка между Д. С. и ***. Цитирайки нормата на § 1 , т.2 б.“б“ от ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, а и чл. 2, ал.1 от ОУ на ***,
съгласно представената справка от АВ СВ В. за вписванията, отбелязваният и заличаванията по
персонална партида № 121528 на отв.Д.С., адв.Ж. обобщава, че не се установява вписване на
придобиване на недвижим имот на адреса, на който „*** „ ООД твърди, че е предоставяло ***
услуги на Д.С.. Въз основа на справка чрез отдалечен достъп до АВ СВ В., по персонална партида
№ 451233 на Й. Д. С., ЕГН ********** сочи адв. Ж., че се установявало, че процесния обект на
07.11.2012 г. бил закупен от Й. Д. С. ЕГН ********** и Н.Д.С., ЕГН **********. Отделно от това
за ид.ч. от процесния имот, собственост на Й. Д. С. ЕГН ********** била наложена възбрана на -
7.08.2019 г. по ИД № *** по описа на ЧСИ Д.С. - Славова, рег.№ *** в полза на Община В.. Сочи
се още от адв. Ж., че с имота от закупуването му през 2012 г. до момента не били извършвани
разпоредителни сделки. Предвид тези фактически твърдения и адв. Ж. счита, че не се установява
през процесния период 17.8.2020 - 15.2.*** и 15.4.*** - 18.5.*** г. собственик на водоснабден имот
да е била Д. С., от което и следвало да се приеме, че същата няма качество потребител на ***
услуги за процесния имот , поради което и адв.Ж. счита, че между страните не е възникнала
облигационна връзка.
На следващо място адв. М. Ж. е оспорила доставката на твърдените услуги поради липса на
доказателства, че претендирания обем на *** услуги бил реално доставен и съответно отчетен
посредством годно техническо средство, което е изправно и сертифицирано. Твърди се, че ищецът
4
не е представил справка за извършените отчети посредством електронно устройство за периода
17.8.2020 - 15.2.*** г. и 15.4.*** - 18.5.*** г., от които да се установят конкретните количества и
датите на начисляване на потребените *** услуги за посочените периоди.
Възраженията по същество залегнали в отговора на искова молба подаден от адв.Ж. са :
липсва на валидна облигационна връзка между страните ; оспорва се доставката на твърдените ***
услуги ; възразява срещу предявения по отношение на Д. *** иск с цена 63,16 лв. за главница, 1,90
лв. за лихва за забава ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането ; възразява срещу размера на
претендираните от ищеца суми за разноски сторени в заповедното и в исковото производство,
възразява против претендираното юрисконсултско възнаграждение като прекомерно. В обобщение
е отправено и искането да бъде отхвърлен иска изцяло като неоснователен и недоказан.Изразено е
становище по доказателственото искане на ищеца да се приобщи заповедното дело, като адв. Ж. не
се противопоставя същото да бъде уважено.С отговора на искова молба са представени и
описаните 3 бр. справки от АВ СВ В., които се желае да бъдат приети като писмени доказателства
по делото.
Ответницата по делото Й. С. не е изразила становище по предявената против нея искова
молба в срока по чл.131 ГПК .
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 16.12.2022 г. ищцовото
дружество, представлявано от юрисконсулт П.В. моли съда да уважите изцяло иска като
основателен и доказан, както бъдат присъдени в полза на *** сторените разноски в двете
производства.
В същото съдебно заседание адвокат М. Ж. в качеството й на особен процесуален
представител на ответницата Д. С. предоставя на съда преценката на основателността и
доказаността на иска.От своя страна адв.Ж. е сезирала съда с искането да й бъде издаден РКО ,като
съдът е разпоредил и е издаден РКО за внесения за целта депозит за осъщественото от особения
процесуален представител процесуално представителство съгл. чл. 47, ал.6 ГПК .
Ответницата по делото Й. С. – редовно призована за откритото съдебно заседание се е
явила , не е изразила становище по предявения против нея иск .
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения,съгл. чл.235 и чл.236 ГПК , намира за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че по предявения специален
положителен установителен иск, за доказване и на основанието и на размера на претенцията си
ищцовата страна е ангажирала писмени доказателства, приобщено е частно гражданско дело №
*** / *** г.по описа на Районен съд – В., ХLII – ри състав, инициирало настоящия исков процес,
проведена е и необходима съдебно - счетоводна експертиза, в открито съдебно заседание
ищцовото дружество е ангажирало и допълнителни писмени доказателства. Ответницата по делото
Д.С. , чрез особения й представител също е ангажирала писмени доказателства.
В тази връзка, по делото като писмен доказателствен материал са приобщени
представените с исковата молба заверени за вярност с оригинала копия на следните писмени
доказателства : Общи условия за предоставяне на *** услуги на потребителите от *** оператор
5
***; Решение № *** г. на КЕВР , ведно с 2 бр. публикация във вестник ; Решение № *** г. на
КЕВР, ведно с 2 бр. публикация във вестник; нотариален акт за продажба на недвижим имот №
***, том **, рег.№ ****, нот.дело № ***/**** г.; представените в откритото съдебно заседание от
процесуалния представител на ищцовата страна заверени копия на следните писмени
доказателства, а именно: опис на отчети на абонат № *** от таблет, модул, самоотчет, обработен
до 16.12.2022 г.; констативен-двустранен протокол № 82210/002/30.11.2012 г.; Констативен
протокол № 33/07.12.2022 г.Приобщени като писмени доказателства по делото са и ангажираните
от особения представител адв.Ж. с отговора на исковата молба заверени копия на следните
писмени доказателства, а именно: справка № 1428455/02.11.2022 г. чрез отдалечен достъп по
данни за физическо/юридическо лице за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по
вписванията - В. от 01.01.1993 г. до 02.11.2022 г. по персонална партида № 121528; справка №
1428632/02.11.2022 г. чрез отдалечен достъп по данни за физическо/юридическо лице за
вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията - В. от 01.01.1993 г. до
02.11.2022 г. по персонална партида № 451233; справка № 1440699/04.11.2022 г. чрез отдалечен
достъп по данни за физическо/юридическо лице за вписвания, отбелязвания и заличавания в
Служба по вписванията - В. от 01.01.1993 г. до 04.11.2022 г. по персонална партида № 451232.
В откритото съдебно заседание е приобщено и заключението на вещото лице М. П. И., по
допуснатата ССчЕ , неоспорено от страните.
При така събрания писмен доказателствен материал, анализиран в съвкупност и поотделно
настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното :
С писмено заявление от дата 10.06.*** г. ищцовото дружество „ *** - В. „ ООД е сезирало
РС В. със Заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
против длъжниците Д. Н. С.,ЕГН **********, Й. Д. С. , ЕГН ********** и Н.Д.С. , ЕГН
**********
Размерите и основанията на вземането са визирани в т. 9 от заявлението като изрично е
посочено, че паричните вземания се претендират като дължими за ползвани и неплатени ***
услуги, при условията на разделност от всеки от тримата длъжника . В същата т. 9 заявителят е
посочил главниците които претендира и лихвите, периодите за които се претендират, при яснота
че се претендират главни и акцесорни вземания от длъжниците за потребени *** услуги по партида
с абонатен номер ***, на адреса на който са били доставяни *** услугите – ***.
Констатира се от материалите по частното дело че въз основа на Разпореждане № 7175
/***.*** г.Председателят на ХLII –ри състав при ВРС е приел, че заявлението отговоря на
изискванията за редовност (л.12 от заповедното дело), поради което е била издадена и Заповед за
изпълнение на парично задължение. От оригинала на Заповед № ***/***.*** г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ ***/*** г. по описа на РС В., от
Председателят на ХLII – ри състав (л.14, 15– ти по частното дело ) се изяснява, че е било
разпоредено длъжниците Д. С., Й. С. и Н.С. за заплатят при условията на разделност по 1/3
идеална част на кредитора „ ***. „ ООД : сумата от 614,91 лв. обща главница за ползвани и
неплатени *** услуги за периода от 30.12.2012 г. до 18.05.***г. по партида с аб. № ***, за които
има издадени фактури за периода от 13.12.2012 г. до 19.05.*** г. за обект – имот , находящ се в ***
; сумата от 110,18 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 13.01.2013
г. до 08.06.*** г. с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г. , ведно със законната
лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението в съда 10.06.*** г. до
6
окончателното изплащане на вземането , на осн. чл.410 ГПК, както и направените съдебно –
деловодни разноски в размер на 25,00 лв. за заплатена държавна такса и 50,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78 ал.1 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПрП , вр. чл.26
НЗПрП.
В заповедта по чл. 410 ГПК заповедният съд е посочил спрямо всеки от тримата длъжника
размера, основанието и периодите на претендираните по 1/3 ид.ч. парични вземания, а именно:
241,70 лв. главница за периода 30.11.2012 г. - 18.05.*** г., 36,72 лв. лихва за забава за периода от
13.01.2013 г. до 08.06.*** г. с изкл. на периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г. , ведно със
законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението в съда –
10.06.*** г. до окончателното изплащане на вземането и 25 лв. съдебно - деловодни разноски.
От материалите по заповедното дело е видно, че Заповедта по чл.410 ГПК е влязла в
законна сила спрямо длъжника Н.С., респ. въз основа на разпореждане № 20022 /14.10.*** г. е бил
издаден изпълнителен лист спрямо Н.*** съгл. чл.416 ГПК .
От материалите по заповедното дело Разпореждане № 10251/24.03.2022 г. (л.59-ти от ч.гр.д
) се изяснява, че заповедният съд е констатирал връчването на Заповедта по чл.410 ГПК на Д.С. и
Й.С. при условията на чл. 47, ал.5 ГПК като е дал указания на заявителя за възможността за
предяви специалните си положителни установителни искове спрямо длъжниците, а исковете са
заявени във ВРС при спазване на преклузивния едномесечен срок по чл.415 ГПК .
При така изложеното по - горе исковият съд приема, че исковете са процесуално
допустими, поради което следва да даде отговор по същество на спора дали същите са доказани и
по основание и по размери.
На първо място следва да бъде отчетено, че обективно съединените специални
положителни установителни искове са предявени от „ *** „ ООД против длъжниците в
заповедното производство Д.С. и Й.С.. Факт е, че отв.Д.С. в исковото производство , така както и в
заповедното не е получила лично препис от книжата, поради което и при констатиране на
предпоставките на чл. 47, ал.5 ГПК, исковият съд е пристъпил към назначаване на особен
процесуален представител на отв.Д.С. при условията на чл. 47, ал.6 ГПК и като такъв е назначен по
надлежния ред адвокат М. Ж. от ВАК .В исковото производство отв.Й. С. / за разлика от
заповедното / е получила препис от исковата молба, но не изразила никакво становище по
исковете, не е взела участие и в откритото съдебно заседание.
По същество на спора съдът при произнасянето си съобразява и факта, че само отв. Д.С.,
чрез особения си представител , в срока по чл.131 ГПК е оспорила иска и по основание и по
размер, а ответницата Й. С. не е навела възражения, които съдът да обсъди .
При така изложеното по-горе исковият съд на първо място следва да даде отговор на
основното възражение на особения представител на отв.Д.С. – адв.М.Ж. , залегнало в отговора на
искова молба а именно : дали ищцовото дружество и отв.Д.С. са били във валидни договорни
отношения с предмет доставка на *** услуги .
Приобщените по делото на писмени доказателства представени от ищцовата страна още с
исковата молба и в първото и единствено открито съдебно заседание доказват по несъмнен начин
наличието на вещно право на собственост върху обекта на потребление на *** услуги . Видно от
листи 17, 18 от исковото производство – на 07.11.2012 г. в гр.В. , пред нотариус П.С. – нот. с рег .
№ *** по описа на НК и район на действие РС В. е била изповядана възмездна правна сделка -
покупко – продажба на недвижим имот, обективирана в нотариален акт № *** , т.II , рег. №
7
***, нот. д. № *** г. , акт вписан в АВ СВ . От данните в цитирания нотариален акт се установява
и доказва факта, че на 07.11.2012 г. Д. Н. С. , Н.Д.С., чрез неговата майка и законен представител
Д. Н. С. и Й. Д. С. , със съгласието на майка й Д. Н. С. са закупили от продавача недвижим имот,
представляващ апартамент № ***, находящ се в гр. В., ж. к. „ *** „, бл.*** , вх. **, ап. *** – имот с
ид. № ***. Ето , защо и след като в нотариалния акт от 07.11.2012 г. е записано , че Д. С. ,
непълнолетната Й. С. и малолетният Недялко Станев закупуват заедно недвижимия имот, при
липса на данни за обем на права на собственост за всеки от тримата купувачи, се налага и извода,
че всеки от купувачите е придобил по 1/3 ид. ч. от недвижимия имот .
В писмените доказателства представени от ищцовата страна се съдържат данни затова, че
партидата с номер *** се води на имената на Недялко и Й. ***и , без да е вписано изрично и имено
на Д. С. . Данните от АВ СВ В. , представени от адв. Ж. по имотните партиди на тримата
придобили правото на собственост върху обекта на потребление на *** услуги през 2012 г., обаче
не водят до извод различен от този, че именно на 07.11.2012 г. за тримата купувачи Д., Й. и Н.С.и е
възникнало вещното право на собственост върху недвижимия имот, при равни квоти .
Ето защо, при наличие на безспорни доказателства затова, че правото на собственост е било
придобито от тримата купувачи на 07.11.*** г. , а съгласно данните в АВ СВ В. на *** г.
прехвърлено от купувачите в полза на трето лице, съдът извежда и извод, че ищцовата страна е
доказала твърденията си затова, че ответничките Й. и Д. ***и са имали качество на съсобственици
на процесния обект на потребление на *** услуги при равни квоти със съсобственика йм Н.Й. от
по 1/3 ид.ч. за периода от време от 07.11.*** г. до *** г.
Дори и само писмените доказателства ангажирани от ищцовата страна и от адв.Ж. налагат
еднозначния извод, че Д. и Й. ***и са имали за исковия период време качеството потребител на
*** услуги, като *** ООД йм е доставяло услугите на адреса в гр.В., ж.к. „*** , бл. ***, вх. 15 , ап.
*** , а потребяваните от абонатите *** услуги са били отчитани по партида с абонатен номер ***
,а отчитането е извършвано редовно посредством таблет .
В подкрепа на извода че страните по спора са страни по договорно правоотношение са и
всички приложени към исковата молба заверени за вярност с оригинала копия на документи .
При така изложеното по-горе съдът дължи произнасяне и по въпроса доставяни ли са на
ответничките Д. и Й. ***и *** услуги за исковия период , потребени ли са и заплатени ли са .
Отговорът на този въпрос съдът намира, че се съдържа при сравнение на писмените
доказателства по делото и приобщената по делото и неоспорена от страните Съдебно – счетоводна
експертиза, изготвена от в.л. М. И.. От приобщеното на листи 103 – 107 заключение на в.л. И. по
ССчЕ , кредитирано напълно от съда като обективно, подробно и безпристрастно се установява по
несъмнен начин, че остатъкът от общия сбор на месечните задължения по главницата по
издадените от ищеца фактури (фактурите подробно описани по-горе и в обстоятелствената част на
ССчЕ ) в периода 17.08.2020 – 18.05.*** г. по партида с аб. № *** , след извършени плащания на
27.06.2022 г. ( от страна на ответника – съгласно заключението на в.л. ) – възлизат в размер на
131,55 лв. с ДДС за пълния размер , съответно 43,84 лв. с ДДС за 1/3 от пълния размер. Остатъкът
от общия сбор на лихвата за забава , до 08.06.*** г. (до датата на подаване на заявлението в съда –
посочена грешно като 08.06.2022 г.) , пресмята вещото лице, след направените плащания на
27.06.2022 г., че възлиза на 3,90 лв., върху пълния размер на главницата , съответно в размер на
1,30 лв. върху 1/3 от пълния размер на главницата .
Видно от КП 33 / 7.12.2022 г., приложен на л. 113 – ти по делото, вещото лице М. И. не е
8
успяло да извърши оглед на водомера , поради това че на место с инкасатора Стоянка Стоянова е
са били открити живущите , които да осигурят достъп до имота , респ. водомер.
При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Предявените по делото обективно, кумулативно и пасивно съединени по делото специални
положителни установителни искове са предявени от ищцовото дружество „ *** – В. „ ООД против
отв.Д.С. и Й.С. и с тях ищцовата страна цели да установи със сила на пресъдено нещо
съществуването на паричните вземания, за които в полза на заявителя е била издадена Заповед по
чл.410 ГПК, респективно влизане в сила на издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК. Специалните положителни установителни искове са процесуално
допустим, т.к. са заведени от заявителя в заповедното производство против длъжниците и в
рамките на преклузивния срок, поради което съдът дължи произнасяне по същество на спора.
Видно и от предварителния доклад по делото, обявен за окончателен , съдът е разпределил
доказателствената тежест в исковия процес между страните като е указал на ищцовата и ответната
страни, че всяка една от тях е длъжна да установи и докаже фактите на които основава своите
твърдения или възражения, респективно от които черпи положителни за себе си права (съгласно
общата разпоредба на чл.154 ГПК ).В тежест на ищцовата страна съдът у възложил да да
установи твърденията си въз основа на които основава активната си процесуално правна и
материално правна легитимация а именно: че е било образувано по Заявление на ищцовата страна
частно гр.дело по описа на РС В., по което дело в полза на заявителя била издадена Заповед по чл.
410 ГПК, че в срока по чл. 415 ГПК ищцовата страна е предявила положителния установителен
иск; че между ищцовото дружество и всеки от ответниците - Д. Станева и Й. С. за исковия период
от време е съществувала валидна облигационна връзка с предмет доставка на *** услуги
извършвани от *** оператора на адреса посочен в петитума на искова молба. В тежест на „*** В."
ООД исковият съд е възложил да установи и докаже, че като *** оператор, при действието на
ЗРВКУ и ОУ на дружеството е изпълнило пълно и точно задълженията си към насрещната страна -
потребителя и ответници по иска, като е доставяло *** услуги в обема за който са издавани
първични счетоводни документи.Ищцовото дружество е следвало и да докаже, че *** услугите са
били реално доставени и потребени от потребителя в количества и цени вписани във фактурите, но
незаплатени от ответниците - от по 1/3 за всяка от ответниците. Отделно от гореизложеното съдът
е възложил в тежест на ищцовото дружество да докаже, че средството чрез което са били
измервани и отчитани *** услугите за исковия период е било годно да отчита потребените услуги
и изправно, както и да установи и да докаже основанието и размерите на вземанията си, вкл. и
твърдението че ответниците -потребители са изпаднали в забава по см. на чл. 86 ЗЗД и
продължават да се намира в забава /като установи и началния период на забава за всяко едно
периодично плащане/.
С доклада по делото съдът е указал на ответната страна - на всяка от двете
ответнички, че следва да наведе всички възможни правоизключващи, правопогасяващи и/или
правоотлагащи възражения по предявените специални положителни установителни искове,
каквито възражения впрочем по същество и от правна страна са наведени в отговора на искова
молба, депозиран от адв. Ж..
Изрично с доклада по делото съдът отново е обявил на страните , че предметът на искова
защита се свежда само до поддържаните части на исковите претенции , т.к. частично оттеглените
9
,подробно изброени в Определение № 13859/12.12.2022 г. съгл. чл.232 ГПК са останали извън
предмета на специалната установителна защита .
При така разпределената тежест на доказване, на база съвкупния и поотделен анализ на
събраните по делото доказателства , исковият съд достига до извода от правна страна, че
предявените ОСИ с правно осн. чл.422 , ал.1 , вр. чл.415,ал.1 ГПК и вр. чл.86,ал.1 ЗЗД са изцяло и
напълно доказани и основателни .
За да мотивира този правен извод по същество на спора, настоящият съдебен състав
съобрази следното: Общите условия на договорите за предоставяне на *** услуги на
потребителите на „*** ” ЕООД, са одобрени с Решение № Ц –46 от30.12.2020 г. на КЕВР, Решение
№ Ц – 37 /23.12.2019 г. на КЕВР, надлежно публикувани . Същите са приобщени по делото,
поради което и на основание чл. 11, ал. 7 от ЗРВКУ съдът приема, че Общите условия са влезли в
сила спрямо страните по спора .Наличието на договорна връзка между страните се доказва от
всички ангажирани от *** В. ООД писмени доказателства от справките за недобора на частен
абонат представени още с исковата молба до последния представен в о.с.з. в заверено за вярност с
оригнала копие на констативен протокол .
На това основание, при установеното по делото че на 07.11.2012 г. за ответниците е
възникнало вещното право на собственост върху обекта на потребеление на *** услуги, данните
при *** оператора ,че партидата се води на името на ответниците, данните от отчета на водомера
приложени на листи 109 -111 , съдът прави извод, че между страните по делото е налице валидно
възникнало правоотношение с предмет предоставяне на *** услуги за питейно-битови нужди до
потребителите Д. и Й. ***и – съсобственици на обекта находящ се в гр.В., ж.к.“Вл.Варненчик „ ,
бл.*** , *** , ап.*** , с квота по 1/3 ид.ч. за всеки от общо тримата съсобственици . Ответничките
по делото Й. и Д. ***и имат качеството потребител по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. ”б” от ЗРВКУ /в
сила от 20.01.2005г./, респективно в това си качество дължат заплащане на предоставените йм ***
услуги по цени, утвърдени от ДКЕВР и въз основа на измереното количество изразходвана вода,
отчетено и разпределено по реда на чл. 23 /чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ и чл. 29 и чл. 31 от Общите
условия/. По делото единствено отв. Д.С. ,чрез чрез особения си представител е оспорила
качеството си на потребители на *** услуги , но както бе изложено и по-горе това възражение е
останало напълно недоказно,т.к. ищцовото дружество е провело пълно и главно доказване по
делото . Съдът намира, че съгласно действащите между страните общи условия приложими в
конкретния случай са изрично визираните правила в раздел Втори на общите условия „Отчитане
на количествата питейна вода „/ л. 7 от делото / Съгл. чл.22 от ОУ изразходваните количества
питейна вода се отчитат по водомер монтиран на водопроводното отклонение от *** оператора
и/или в имотите на потребителите. В чл.23 от ОУ е уредено отчитането на водомерите с точност до
1 куб.м, като ал.4 на същата норма повелява отчитането на водомерите да не се извършва в
присъствието на в присъствието на потребителя или на негов представител, в случаи като
настоящия –в случаите на дистанционно отчитане при ползване на електронен таблет .
В обобщение на база писмените доказателства по делото , неоспореното и кредитираното
като обективно и компетентно дадено заключение на ССчЕ , исковият съд достигна до извода от
правна страна , че е установено и доказано по категоричен начин твърдението на ищцовата страна,
че вземанията на ищцовото дружество заявени в заповедното производство ,надлежно
индивидуализирани и по основания и периоди в поддържаните им части – за главница от по 43,85
лв. и мораторна лихва от по 1,30 лв. не са платени . В този смисъл от заключението на в.л. М.И. се
установява, че задълженията на отв.Д.С. и Й.С. в посочените по –горе размери и за периода
10
15.10.2020 – 18.5.*** г. за главници и от 17.12.2020 – 08.06.*** г. за мораторни лихви , не са
погасени а размерите йм съвпадат напълно с поддържаните искове. С оглед изложеното по-горе
съдът приема, че предявените главни и акцесорни искове се явяват доказани и по основание и по
размер и ги уважава в пълнота ведно с акцесорното искане за присъждане на лихва за забава върху
главниците, начиная от датата на която е подадено заявлението по чл.410 ГПК и до окончателното
плащане .
При този изход на спора ищецът има право на разноски съобразно разпоредбата на чл. 78,
ал.1 ГПК. Видно от материалите по делото ищцовата страна на л.114 – ти е представила списък по
чл. 80 ГПК с който претендира присъждане на разноските сторени в заповедното производство и в
исковото .
В заповедното производство заповедният съд вече е определил размера на дължимите се
разноски от всеки от тримата длъжника, респ. същият размер разноски исковия съд присъжда в
полза на ищцовата страна спрямо ответниците Д.С. и Й.С. – по 25 лв. за всяка . В исковото
производство от общия размер на сторените от ищцовата страна разноски съдът възлага по равно ,
при условията на разделност в тежест на всяка от ответничките- по 277,50 лв., като към този
размер в тежест на отв. Д.С. съдът възлага и сумата от 300 лв. внесен от ищеца депозит за особен
представител .При тези пресмятания на исковия съд (при липса на оспорване на списъка по чл.80
ГПК и определяне на общо 300 лв. /по 150 лв./ по правилата на чл. 78, ал.8 ГПК за юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца ) съдът възлага в тежест на
отв.Й.Станева съдебно деловодни разноски в исковия процес пред настоящата инстанция от 277,
50 лв., а в тежест на отв. Д.С. в размер на 577,50 лв., на осн. чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявените специални
положителни установителни искове от ищцовото дружество „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление : ***,представлявано от управителя В.Д.В., чрез процесуален представител -
юрисконсулт П.В., против ответниците Д. Н. С., ЕГН ********** и Й. Д. С., ЕГН **********,
двете с адрес: ***, съществуването на парични вземания, за които е била издадена Заповед №
***/***.*** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско
дело № *********/*** г., по описа на РС В. за *** г., 42 състав , както следва:
че Д. Н. С., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на ищцовото дружество: СУМАТА от 43,85 лв.
(четиридесет и три лева и осемдесет и пет стотинки ) представляваща 1/3 ид. част от неплатения
остатък от сбора от главници за ползвани и неплатени *** услуги за периода от 15.10.2020 –
18.05.*** г. по партида с абонатен номер ***, за които има издадени фактури за периода
17.11.2020 г. до 19.05.*** г. за обект – имот, находящ се в гр.В. , ж.к. „*** „, бл.*** , ***, ап.*** ,
ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 10.06.*** г. до окончателното изплащане на задължението , като и СУМАТА от 1,30 лв.
(един лев и тридесет стотинки ) представляваща 1/3 идеална част от общата мораторна лихва за
забава върху главницата, за периода от 17.12.2020 г. до 08.06.*** г. и
че Й. Д. С., ЕГН **********ДЪЛЖИ на ищцовото дружество: СУМАТА от 43,85 лв.
11
(четиридесет и три лева и осемдесет и пет стотинки ) представляваща 1/3 ид. част от неплатения
остатък от сбора от главници за ползвани и неплатени *** услуги за периода от 15.10.2020 –
18.05.*** г. по партида с абонатен номер ***, за които има издадени фактури за периода
17.11.2020 г. до 19.05.*** г. за обект – имот, находящ се в гр.В. , ж.к. „*** „, бл.*** , ***, ап.*** ,
ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 10.06.*** г. до окончателното изплащане на задължението , като и СУМАТА от 1,30 лв.
(един лев и тридесет стотинки ) представляваща 1/3 идеална част от общата мораторна лихва
за забава върху главницата, за периода от 17.12.2020 г. до 08.06.*** г. , на осн. чл. 422,ал.1 , вр.чл.
415, ал.1 ГПК и чл. 86 ал.1 ЗЗД .
ОСЪЖДА Й. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр.В., ж.к. „*** „ , бл. ***, вх. 15 , ап.*** ДА
ЗАПЛАТИ на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : *** ,представлявано от
управителя В.Д.В. , СУМАТА от общо 277, 50 лв. ( двеста седемдесет и седем лева и петдесет
стотинки ) - представляваща сторените от ищцовото дружество съдебно-деловодни разноски в
исковото производство, пред настоящата инстанция , както и СУМАТА от общо 25,00
лв.(двадесет и пет лева ) – представляваща сторените от ищцовата страна в качеството й на
заявител в заповедното производство по частно гр.дело № № ***/*** г . по описа на ВРС ХLII-ри
състав съдебно-деловодни разноски, възлизащи на 1/3 част от общия размер на разноските по
заповедното дело, на основание чл. 78 , ал.1 и ал. 8 ГПК .
ОСЪЖДА Д. Н. С., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление : *** ,представлявано от управителя В.Д.В. , СУМАТА от
общо 577,50 лв. (петстотин седемдесет и седем лева и петдесет стотинки ) - представляваща
сторените от ищцовото дружество съдебно-деловодни разноски в исковото производство, пред
настоящата инстанция , както и СУМАТА от общо 25,00 лв. (двадесет и пет лева ) –
представляваща сторените от ищцовата страна в качеството й на заявител в заповедното
производство по частно гр.дело № № ***/*** г . по описа на ВРС ХLII-ри състав съдебно-
деловодни разноски, възлизащи на 1/3 част от общия размер на разноските по заповедното дело,
на основание чл. 78 , ал.1 и ал. 8 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
ДВУСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЗПОРЕЖДА изрично връчване на отв. Й.С. ведно с Решението и на преписа от молба
85602/9.12.2022 г. ведно с преписа на определение № 13859 /12.12.2022 г. –неполучени от
ответницата, прикачени към корица на делото.
Разпореждането не подлежи на обжалване .
12
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
13