Р Е Ш Е Н И Е
№ ............................
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - Д въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и първа година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
Мл.
съдия КАЛИНА СТАНЧЕВА
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от младши
съдия Станчева в.гр.дело № 11393 по описа
за 2020 г. на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение
№ II-55-61439 от 09.03.2020 г., постановено по гр. д. № 18055 по описа за 2019 г. на СРС, II ГО, 55 състав, е
признато за установено по реда на чл.
422 ГПК, по предявените от „Т.С.“
ЕАД срещу М.Х.Д. положителни установителни искове, че ответницата дължи на
ищеца на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 594,53 лева
за доставена топлинна енергия и сумата от 11,30 лева за осъществено дялово
разпределение на топлоснабден имот – апартамент № 52, находящ се в гр. София,
ж.к. „*******, за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 14.09.2018 г.
до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 60656/2018 г. по описа на СРС, 55 състав, като е отхвърлен искът за
горницата за потребена топлоенергия над присъдената сума до претендирания
размер от 1913,86 лева, като погасен по давност.
Със
същото решение е отхвърлен като недоказан и предявеният от „Т.С.“ ЕАД срещу М.Х.Д.
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане за сумата 497,75 лева – лихва за забава за периода
16.09.2015 г. – 11.09.2018 г., от които 494,83 лева върху главницата за
топлинна енергия и 2,92 лева върху главницата за дялово разпределение, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №60656/2018 г. по описа на
СРС, 55 състав.
Съобразно
изхода на спора, Софийски районен съд е разпределил отговорността за разноските
на страните съобразно уважената, респективно отхвърлена част на ищцовите
претенции.
Решението
е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице помагач на страната
на ищеца.
Срещу
решението в частта, с която установителните искове с правна квалификация чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ, предявени срещу ответницата М.Х.Д., са уважени,
е постъпила въззивна жалба. Жалбоподателят
излага подробни съображения относно порочността на съдебното решение – същото било
неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при нарушение на
процесуалните правила. Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за допуснати
от първия съд нарушения във връзка с искания на ответницата, направени с
отговора на исковата молба по реда на чл. 183 и чл. 193 ГПК. Жалбоподателят
поддържа, че съдът основал решението си на негодни доказателства. Счита, че
ищецът не доказал в производството вземането си към ответницата. Неправилно
съдът приел, че тя е собственик на процесния недвижим имот, доколкото
представеният договор по чл. 117 ЗТСУ от 01.07.1982 г. не бил заверен от
страната, с оглед което съдът не следвало да го кредитира. Неправилно съдът
основал решението си и на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Жалбоподателят заявява искане за отмяна на решението в обжалваната част и за
отхвърляне на исковете с въззивното решение. Претендират се разноски.
Не
е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД в срока и по реда на
чл. 263, ал. 1 ГПК.
Третото
лице-помагач „Т.С.“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба на
ответника.
Първоинстанционното
решение в частта, с която е отхвърлен като недоказан предявеният от „Т.С.“ ЕАД
срещу М.Х.Д. иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 497,75 лева – лихва за забава за
периода 16.09.2015 г. – 11.09.2018 г., от които 494,83 лева върху главницата за
топлинна енергия и 2,92 лева върху главницата за дялово разпределение, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №60656/2018 г. по описа на
СРС, 55 състав, както и в частта, с която е отхвърлен искът за горницата за
потребена топлоенергия над присъдената сума до претендирания размер от 1913,86
лева, като погасен по давност, поради необжалването му в посочените части, е
влязло в законна сила.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
приема следното:
Предмет
на въззивното производство са само уважените части от претенциите на ищеца,
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, срещу ответницата Д. за цена на
топлинни услуги, доставени от ищеца на адреса на процесния имот, както и за
цената на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия, които искове
намират своята правна квалификация в разпоредбите на чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната от ответника част. Не са допуснати
нарушения на императивни материални норми, както и на процесуалния закон.
По
същество въззивният съд намира, че решението на СРС е правилно и следва да бъде
потвърдено, като съображенията за това са следните:
С
оглед правната квалификация на предявените искове правилно районният съд е
разпределил доказателствената тежест между страните по спора.
По
исковете с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по продажба на топлинни услуги между него и ответника, по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответницата е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респективно битов клиент
на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател,
притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си.
Спорно
по делото се явява обстоятелството дали през процесния период страните са били
обвързани от облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия при общи условия, доколкото с исковата молба ищецът твърди, че ответникът
има качеството на потребител на топлинна енергия по см.на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а
с отговора на исковата молба е оспорено да е налице валидно облигационно
правоотношение, породено от договор за доставка на топлинна енергия за битови
нужди за процесния недвижим имот.
При
извършване на собствена преценка на събрания в хода на съдебното дирене пред
първата инстанция доказателствен материал, настоящата съдебна инстанция намира,
че се установява от приетите като писмени доказателства по делото документи /а
и този факт не е оспорен от ответника в хода на първоинстанционното
производство/, че М.Х.Д. притежава собствеността върху процесния имот по силата
на договор за покупко-продажба на жилище по реда на чл. 117 от ЗТСУ. Нито се
твърди, още по-малко доказва, че е извършено последващо прехвърляне на
собствеността на жилищния имот за исковия период.
Ето
защо верен е изводът на първостепенния съд за наличието на облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между страните по
делото, като именно ответникът е длъжник по договорното правоотношение за
цената на топлинната енергия за процесния период.
Обстоятелството,
че не е представен писмен договор между ответника и ищцовото дружество не
означава, че не е възникнало валидно облигационно отношение между тях, каквито
доводи са наведени с отговора на исковата молба и с въззивната жалба, с която ответникът
е сезирал въззивния съд. Разпоредбата на чл. 149, т. 3 ЗЕ регламентира, че
продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при
общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на
топлинна енергия за стопански нужди, какъвто не е процесният случай, тъй като
претенцията на ищеца е насочена срещу ответника в качеството му на
потребител/клиент –физическо лице, за битови, а не за стопански нужди.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
комисията /КЕВР/. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от клиентите. В ал. 3 на чл. 150 ЗЕ пък е предвидено особено
рекламационно производство - в срок до 30 дни след влизането в сила на общите
условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия
специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
В
конкретния случай ответникът не твърди, а и не установява по делото по
отношение на него да се прилагат специални условия, договорени между страните,
използвайки установения в закона механизъм
С
решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК е
възприето становището, че потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения
имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. По
силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Липсата
на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма
облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от
закона. В конкретния случай облигационното правоотношение между страните и
качеството на потребител на ответника на топлинна енергия произтича от правото
му на собственост върху процесния недвижим имот, като законът не поставя
изискване за наличието на индивидуален писмен договор, доколкото се касае за
топлинна енергия за битови нужди, а апартаментът на ответника се намира в
сграда в режим на етажна собственост.
Предвид
изложеното съдът прецени като неоснователни възраженията на въззивника-ответник
за липса на валидно облигационно правоотношение, породено от договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, както и че приложимите към
договора общи условия не го обвързват.
Не
е спорно също така и се установява от приобщените по делото писмени
доказателства, че сградата, в която се намира жилището, собственост на ответника,
е с непрекъснато топлоподаване през процесния период. В съдебно заседание,
проведено пред втората инстанция на 21-ви октомври 2021 година, е представено
нотариално заверено копие на договор № 94 от 01.11.2007 г. между „Т.С.“ ЕАД и „Т.С.“
ЕООД (констатирано е пълно съответствие между него и нотариално заверения
препис на договора). На следващо място от съставения протокол за проведеното
съдебно заседание става видно, че е извършена констатация по кочана с
оригиналите на документите за главен отчет на уредите в процесния имот за
периода от м. май 2015 година до 30 април 2016 година, представен от третото
лице-помагач. При справката е установено, че отчетът е извършен на 08.05.2016
г. и съдържа подпис на потребител, съответно в графите на главния отчет е
записано, че са затапени отоплителните уреди в имота и единствено е посочено
показание на стар отчет на един от уредите в имота. Съдът е отказал да изключи
от доказателствата по делото договор от 18.09.2002 г. между етажната
собственост и разпределителното дружество, както и протокол от 22.06.2002 г. на
общото събрание на етажната собственост, с който е избрано дружеството за
извършване на дяловото разпределение. За тези документи съдът е посочил, че ще
бъдат ценени при съобразяване с новелата на чл. 161 от ГПК, както и с оглед
останалите събрани по делото доказателства. Съгласно заключението по
кредитираната СТЕ в точка 2 на заключителната част е посочено, че дяловото
разпределение, извършено от „Т.С.“ ЕООД за етажната собственост и процесния
имот, е в съответствие с методиката, нормативната уредба, проверените документи
и данни от уреди за сградата и имота.
Съставът на въззивния съд приема, че по
надлежен ред е взето решение от общото събрание на етажните собственици да бъде
сключен договор за услугата топлинно счетоводство с „Т.С.“ ЕООД, като в
изпълнение на взетото решение е сключен и представеният по делото договор от
18.09.2001 г., за чието съществуване съдът съди от целокупния писмен материал
по делото. Ето защо по силата на сключения между етажната собственост и
топлинния счетоводител договор е извършван отчет на общия топломер в абонатната
станция и на индивидуалните уреди в апартаментите на отделните етажни
собственици.
Според
новелата на чл.139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а
начинът по който това се осъществява е установен в чл. 139-148 от същия ЗЕ,
както и в Наредба № 16-334 от 06.042007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр.
34 от 24.04.2007 г./
Въз
основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата
инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за абонатната
станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, се
измерва и отчита от общ топломер. Вещото лице е посочило, че общият топломер е
отчитан ежемесечно – в началото на всеки месец. Същият е преминал през
метрологични проверки и не са установени отклонения извън допустимите
стойности. През целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца всички технологични
разходи. Отчетено е обстоятелството, че в процесното жилище се отчита доставена
топлинна енергия за отоплително тяло – щранг-лира, което е без възможност за
монтиране на уред за дялово разпределение, за сградна инсталация и за битово
горещо водоснабдяване. Технологичните разходи на абонатната станция са
приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Вещото лице обаче е
посочило изрично, че за процесния имот се разпределя задължение за дялово
разпределение за сградна инсталация според пълния отопляем обем на апартамента,
без общите части да се включват, доколкото те не се отопляват. Топлинната
енергия за сградна инсталация се изчислява съгласно зависимост, описана в
Приложение към чл. 61, ал. 1, т. 6.1.1. на Наредба № 16-334 0 за имота „сградна
инсталация“ се разпределя в зависимост от пълния отопляем обем.
С
оглед изложеното съдът приема, че е верен изводът на първостепенния съд, че за
процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното,
като количеството на доставената енергия е измервано коректно. Неоснователни в
тази връзка са доводите, съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция
въззивна жалба, че ищецът не е доказал в производството количеството топлинна
енергия, която е доставил на адреса на процесния имот, собственост на
ответницата. Видно е от документите за главен отчет, а също и от заключенията
на вещите лица по СТЕ и ССчЕ, че начислената топлинна енергия, отдадена на отоплителните
тела в имота, ползвана за подгряване на вода и такава, отдадена от сградната
инсталация, са изчислени в съответствие с действащите през периода нормативни
актове.
Не
са налице основания съдът да не кредитира заключенията на вещите лица по СТЕ и
ССчЕ, доколкото същите са обективно дадени и съдържат отговор на стоящите пред
изследването и относими към предмета на делото задачи. Изготвени са от лица,
притежаващи необходимите специални знания из съответните области на науката и
техниката, като не са налице причини съдът да се съмнява в обективността и
правилността на изводите на експертите или в тяхната безпристрастност. Ето защо
и доколкото кореспондират с останалите писмени доказателства по делото правилно
са ползвани от СРС при изграждане на изводите за фактите, релевантни за
разрешаване на спора между страните.
По
отношение на доводите, съдържащи се във въззивната жалба, за неправилно
основаване решението на първата инстанция върху документи, които са
своевременно оспорени от ответника, настоящият състав приема следното:
Неоснователно
е оплакването на жалбоподателката, че представените в заверено копие документи,
а именно – договор от 18.09.2002 г. между етажната собственост и „Т.С.“ ЕООД и
протокол от 22.06.2002 г. на общо събрание на етажната собственост, следва да
бъдат изключени от доказателствата по делото по реда на чл. 183 ГПК, тъй като в
нарушение на съдопроизводствените правила СРС не е уважил искането на
ответницата ищецът да бъде задължен да ги представи в оригинал. Въззивният съд
не е сезиран с доказателствено искане да задължи ответника по жалбата – ищец да
представи сочените писмени доказателства в оригинал или официално заверен
препис, по което да липсва произнасяне от първоинстанционния съд, по реда на
чл. 266, ал. 3 ГПК. Напротив, СРС се е произнесъл по доказателственото искане
на ответницата, като го е оставил без уважение – виж протокол от съдебно
заседание, проведено на 26.11.2019 година – лист 76 - гръб от
първоинстанционното дело.
При
липсата на други доводи във въззивната жалба на ответника Д., в това число и липса
на конкретни оплаквания срещу дължимостта и размера на цената на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия и доколкото по делото е установено, че
такава услуга е извършвана през исковия период, въззивният съд не дължи
произнасяне и ревизия на съдебното решение в тази част.
Предвид
изложеното, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваното решение в атакуваната част следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
В
резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението следва да се
потвърди, включително и в частта за разноските. Неоснователността на въззивната
жалба обуславя правото на въззиваемата страна да претендира присъждането на
разноски за производството на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Макар действително
да не е депозиран срочен отговор на въззивната жалба по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, въззивният съд счита, че с активното си участие в хода на процеса пред
втората инстанция, предприетите действия в хода на единственото съдебно
заседание, в това число представяне на нотариално заверено копие на договор от
01.11.2007 година между „Т.С.“ ЕАД и „Техем Сървисис“, както и с цялостната си
ангажираност в хода на делото, „Т.С.“ ЕАД е надлежно представляван.
Предвид
изложеното, налице е основание да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал. 3,
вр. с ал. 8 ГПК и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Следва да се
присъди сумата от 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, изчислено на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и съгласно 37 от Закона за правната помощ,
препращащ към чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ /изм.
- ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г./, приета с ПМС № 4 от 2006 година.
Така
мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № II-55-61439 от
09.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 18055 по описа за 2019 г. на СРС, II ГО,
55 състав, в частта, с която е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК,
по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу М.Х.Д. искове, че ответницата дължи на ищеца
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 594,53 лева -
главница за доставена топлинна енергия и сумата от 11,30 лева - главница за
осъществено дялово разпределение на топлоснабден имот – апартамент № 52,
находящ се в гр. София, ж.к. „*******, за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
от ГПК – 14.09.2018 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 60656/2018 г. по описа на СРС, 55 състав,
както и в частта за разноските на ищеца.
Първоинстанционното
решение в частта, с която е отхвърлен като недоказан предявеният от „Т.С.“ ЕАД
срещу М.Х.Д. иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 497,75 лева – лихва за забава за
периода 16.09.2015 г. – 11.09.2018 г., от които 494,83 лева върху главницата за
топлинна енергия и 2,92 лева върху главницата за дялово разпределение, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №60656/2018 г. по описа на СРС,
55 състав, както и в частта, с която е отхвърлен искът за горницата за
потребена топлоенергия над присъдената сума до претендирания размер от 1913,86
лева, като погасен по давност, както и в частта за разноските на ответницата, поради
необжалването му в посочените части, е влязло в законна сила.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на страната на
въззиваемото дружество „Т.С.“ ЕАД.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3,
т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.