Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 05.02.2020 год. Град Царево
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Царевският районен съд граждански състав
на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав: Председател: Минчо Танев
Секретар: Петранка Бъкларова
като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев
гражданско дело № 511 по описа за 2019 год. за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по исковата молба на Д.С.Г., ЕГН **********, чрез адв. З.Б.. Ищецът
претендира, че в периода 01.07.2016 г. до 31.07.2019 г. е полагал труд като
"***" в **** Сочи се, че за процесният период ищеца бил работел на 24
часови работни смени, които се отчитали на тримесечие. Твърди се, че за
посочения период, ищецът бил полагал по 7 или 8 смени месечно. Претендира се,
че за периода бил положил общо 1600 часа нощен труд, който след преизчисляване
с коефициент 1. 143 възлизал на 1829 часа. Последното водело до извънреден труд
в размер на 272,56 часа, който не бил надлежно заплатен. Претендира се /след
направено по реда на чл.
214, ал. 1 от ГПК и прието изменение на иска/ сумата от 1824,75 лева.
Претендира се и за законна лихва за забава върху посочените отделни суми,
съобразно периодите от началото на исковия период за всяка календарна година и
до края на исковия период. Забавата се претендира според тримесечния период за
отчитане на положения труд. Сумата претендирана като лихва за забава е в размер
на 264,39 лева, считано от 01.09.2016 г. до датата на предявяване на иска в
съда- 23.08.2019 год. Претендира се законна лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В исковата
молба са изложени и подробни правни съображения. Направени са доказателствени
искания. В съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява. По делото
е представено писмено становище от адв. З.Б.. Исковата молба се поддържа.
Ответникът *** е
депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Т.С..
Исковата молба се счита за допустима, но неоснователна. Ответникът не спори
наличието на служебно правоотношение между него и ищеца, който заемал цитираната
длъжност в ***. Ответникът счита претенцията за неоснователна и недоказана.
Оспорва се твърдението на ищеца, че следва да се приложи НСОРЗ и по– специално
твърдяната трансформация на нощен в дневен труд, съобразно претендирания
коефициент. Ответникът сочи, че нормативният акт, от който ищецът извлича
основанието на иска си се прилага само за работници по КТ. Сочи се, че ищецът е
служител на МВР и за изчисляване на трудовото му възнаграждение се прилага ЗМВР.
Сочи се приложимостта и на две наредби, издадени на осн. чл. 187
от ЗМВР: Наредба № *** г. за реда за организацията, разпределението на
работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР и Наредба № *** г. за реда за организацията,
разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР. Извежда се виждането, че според
приложимата правна уредба съотношението между дневен и нощен труд на
служителите на МВР е 8: 8 часа или равно на коефициент 1, а не на твърдения 1,143.
Цитира се също и заповед на министъра на вътрешните работи, в която е указано
нощният труд да се заплаща по 0, 25 лева. Излага се, че за определен период,
когато е действала Наредба № *** за реда за организацията, разпределението на
работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР, се е извършвало такова компенсиране с прилагането
на коефициент 0,143, но според ответника това е било в разрез с ЗМВР и е било
поправено с последвалите издадени наредби. Прави се възражение за изтекла
погасителна давност за периода преди 15.08.2016 г. Излагат се подробни
съображение за разликата между нощен и извънреден труд, както и за приложимата
в тази насока правна уредба. Цитира се и писмо на МТСП. Отрича се и
основателността на претенцията за лихва. Приложени са писмени доказателства. В
съдебно заседание ответникът не се представлява, като процесуалният му
представител депозира молба и писмена защита.
Предявен е иск с
правно основание чл.
179, ал. 1 вр. чл. 176
вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 3 и ал.
5, т. 2 вр. ал.
6 от ЗМВР и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото е
назначена и изготвена съдебно– счетоводна експертиза. Заключението на вещото
лице М.З. е, че за периода от 01.07.2016 г. до 31.07.2019 г. ищецът е положил
общо 1906 часа нощен труд. Същият приравнен към дневен такъв при умножение с
коефициент 1. 143 се равнявал на 2178,56 часа труд. Съответно вещото лице е
посочило, че на ищеца не са заплатени 272,56 часа извънреден труд, който е
оценен на 1824,75 лева. Изчислена е и дължимата лихва върху главницата за
процесния период, като вещото лице сочи, че тя е на стойност 264,39 лева.
Съдът, след като
обсъди представените с исковата молба писмени материали и становището на
ответната страна по делото, счита за установено следното.
По делото не се
спори, че между ищеца и ответника е било налице служебно правоотношение по
ЗМВР. Не се спори и заеманата от ищеца длъжност в процесния период.
Съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР към основното
месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
В процесния
случай ищецът е работил на 24- часови смени и е следвало да му бъде заплатено
трудово възнаграждение за положения извънреден труд. Относимите към предмета на
делото разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба № *** г. (отм.); Наредба № *** г. и Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. В тази връзка, съгласно разпоредбата на
чл.
176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни
такива. Видно от текста на чл.
179, ал. 1 от същия закон е и това, че на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22, 00 до 06, 00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на
тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер– с негова заповед. Същевременно нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че
към основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща
допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Според текста на чл.
187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна
седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8- 12- или
24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през което
време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени,
работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не
може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл.
187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
В допълнение към
така изложената нормативна уредба следва да се посочи и това, че през процесния
исков период са действали Наредба № *** г. (отм.) и Наредба № *** г., които
предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта
между 22, 00 и 06, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при
сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да
се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на
действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. -
02.08.2016 г. разпоредба на чл.
31, ал. 2 от Наредба № ** г. Липсата на такива изрични норми в Наредба № ***
г. (отм.) и Наредба ***. според съда представлява празнота в специалната правна
уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез
прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага
поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по
служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по
трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при
сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-
неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е
недопустимо.
Съгласно чл.
9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата е
предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент
според съда възлиза на 1, 143, изчислен като съотношение между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа). Може
също така да се отбележи, че нормата на чл.
187, ал. 3 от ЗМВР, касаеща часовете нощен труд, които могат да се полагат,
не изключва възможността този труд да се преизчислява с посочения коефициент.
Разпоредбата сочи, че "е възможно полагането на труд и през нощта между
22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период". Съгласно чл.
140, ал. 1 КТ: "Нормалната продължителност на седмичното работно време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
7 часа". Може да се изведе заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се
приравняват на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна
смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8
часа, се прилага коефициент от 1. 143, съответстващ на съотношението 8 към 7.
С оглед на всичко
изложено до тук и като взе предвид заключението на изготвената по делото
съдебно- икономическа експертиза, според което от 01.07
С оглед
основателността на претенцията, на основание чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и претендираното от ищеца
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху уважения
размер на главницата за периода от предявяването на иска на 23.08.2019 г. до
окончателното й изплащане.
Възражението на
ответника за настъпила погасителна давност е допустимо, но в случая
неоснователно. Съдът споделя виждането, че съобразно начина на отчитане на
труда в МВР, дължимостта на положения труд за м. 07.
На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от
него разноски по делото. Ищецът е направил разноски в размер на 350. 00 лева за
платено адвокатско възнаграждение, която да се възложи за заплащане на
ответника. Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, заплатената сума за процесуално представителство
по делото е в рамките на размерите посочени по чл. 7, ал. 2, т. 2. В случая е
заплатена сумата от 400,00 лева, която съответства на разпоредбата на
Наредбата.
Предвид
обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса при
завеждане на делото, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ЦРС дължимата
държавна такса за разглеждането на иск и изплатеното възнаграждение на вещото
лице- дължимата държавна такса е в размер на 122,96 лева и на вещото лице е
изплатено възнаграждение в размер на 150,00 лева.
На основание чл.
242, ал. 1, предл. 2 от ГПК, следва да бъде постановено предварително
изпълнение на решението в частта относно присъденото на ищеца допълнително
трудово възнаграждение, мораторната лихва и законната лихва върху него, считано
от датата на предявяване на иска.
Воден от
изложеното и на основание чл. 235
и чл.
236 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Г., ЕГН **********,
сумата от 1824,75 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 01.07.2016 г. до 31.07.2019 г. представляващ
разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с
коефициент 1. 143, както и сумата от 264,39 лева, представляваща лихва за
забава върху дължимите суми от момента, когато са станали изискуеми до датата
на депозиране на исковата молба- за периода от 01.09.2016 г. до 23.08.2019 г.
ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 23.08.2019
г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ***, ***,
на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Г., ЕГН **********, сумата от 400,00 лева
за разноски по водене на производството- за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ***, ***,
на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС, гр. Царево сумите от 150,00
лева за изготвената експертиза и 122,96 лева държавна такса.
На основание чл.
242, ал. 1 от ГПК, допуска предварително изпълнение на решението.
Решението подлежи на въззивно обжалване от
днес, пред Окръжен съд, гр. Бургас.
СЪДИЯ: