РЕШЕНИЕ
№ 294
гр. Варна , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Желева Административно
наказателно дело № 20213110202136 по описа за 2021 година
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като разгледа докладваното от съдията АНД № 2136 по описа на съда за 2021г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Й. Г.
Д. с ЕГН: ********** с адрес: гр. Варна, ж.к. „Вл.Варненчик", бл.214, вх.3, ет.2, ап.68
срещу: Електронен фиш / ЕФ/ серия К№ 4686343 издаден от ОДМВР Варна, с който за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер
на 200 /двеста/ лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.4 от ЗДвП.
С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като се твърдят
нарушения на процесуалните правила. Сочи се , че техниеското средство мобилно, а
не такова предварително позиционирано и трайно закрепено на пътя. Сочи се, че
нарушението описано в ЕФ може да бъде установено само със стационарно техническо
средство.
1
В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представите-
юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на електронния фиш,
като моли същият да бъде потвърден. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение .
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Електронният фиш серия К№ 4686343 е съставен от ОД на МВР-Варна, против
въззивника, затова че на 05.04.2021 г. в 23,46 часа, в населено място- гр.Варна, по
бул.“Васил Левски“, до пътен възел с ул.“Царевец“ в посока к.к.“Златни пясъци“, на
място с координати 43.220073 27.920296 е извършено нарушение за скорост с лек
автомобил ”Ауди А3” с рег.№ В3335ТА установено и заснето с автоматизирано
техническо средство № ARH CAM S1 с №11743с9, като при разрешена скорост 50
км./ч. е установена скорост 71 км./ч., като превишението е 21км./ч.– нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
На 10.04.2021г. при обработка на заснетите данни в ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-
Варна било устнановено извършеното нарушение.Впоследствие като собственик на
превозното средство бил установен възз.Й.Д.. Поради това още на 10.04.2021г. бил
издаден електронния фиш, с който на въззивника Д., като собственик на автомобила,
била наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на
основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП.
ЕФ бил връчен на въззивника на 07.05.2021г., като на 20.05.2021г. той депозирал
жалба срещу ЕФ в РС-Варна.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички
събрани в хода на съдебното следствие доказателства – гласни, писмени и веществени.
Съдът изцяло кредитира писмените и веществените материали, съдържащи се в
АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на
съдебното следствие.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
2
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което
същата е процесуално допустима.
Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете
по чл.34 от ЗАНН. Видно от материалите по делото- справка от Системата за
управление на административно-наказателната дейност, както и от показанията на
св.Д., ЕФ е издаден на 10.04.2021г. т.е. в деня следващ установяване и заснемане на
нарушението. Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира не само
случаите, в които не следва да се образува АНП, а и случаите, когато образуваното
такова следва да се прекрати. Съдът не споделя възражението в жалбата, че
преследвателната давност за това нарушение е изтекла. Разпоредбата на чл. 82 от
ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените
административни наказания. В ЗАНН, обаче, липсва регламентация
на давностни срокове, за погасяване на административно наказателното преследване,
каквито се съдържат в Общата част на НК. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН,
по въпросите на вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите
на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на
НК, доколкото в този закон не се предвижда друго. Съобразявайки Тълкувателно
постановление № 1 от 27 февруари 2015г. на Върховния административен съд на
Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, въззивният съд,
в настоящия си състав, намира, че в конкретния казус възможността за реализиране на
административнонаказателната отговорност на въззивника е погасена поради изтичане
на предвидената в закона давност. Съгласно цитираното Тълкувателно постановление
№ 1 от 27 февруари 2015г. разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата
относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс
/НК/ и по-конкретно приложение следва да намерят чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5
от ЗАНН, във вр. с чл.11 от ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК / действаща към
датата на извършване на нарушението / наказателното преследване се изключва по
давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а според чл.81, ал.3 от
НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока,
предвиден в предходния член. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод,
че в случая възможността въззивникът да бъде санкциониран се изключва с изтичане
на четири години и половина давностен срок, като съгласно чл.80, ал.3 от НК, във вр. с
чл.11 от ЗАНН същият тече от извършване на деянието.
3
Видно от съдържанието на процесния ЕФ и приложените доказателства
въззивникът е санкционирана за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на
05.04.21г.- датата е посочена изрично в ЕФ. ЕФ е бил издаден на 10.04.2021г. /видно от
отбелязването в системата на МВР/ и връчен на дата 07.05.2021г. Оттук следва, че
административнонаказателната отговорност на сочения като нарушител субект би се
погасила по давност с изтичане на четири години и половина от извършване на
нарушението, който срок към настоящия момент не е изтекъл и следователно
отговорността на въззивникът не е погасена по давност.
Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш –
мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената
скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.
Възраженията на жалбоподателя, че ЕФ е незаконосъобразен са неоснователни.
Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189,
ал.4 от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален
ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за
нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като жалбоподателят се
позовава на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на
наказателните постановления, включително относно посочването на орган, издал
електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са
изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата
на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит
на АУАН). Ето защо не може да се приеме, че има разминаване на датите относно
издаване на ЕФ, тъй като такъв реквизит – дата на издаване по закон не е предвиден.
Липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от съда като
съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис
на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се
поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия
е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде
съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на
ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
4
От друга страна, с оглед посочената в електронния фиш дата на извършване на
нарушението – 05.04.2021г. и предвид датата на връчването му на наказаното лице –
07.05.2021г., не е налице и индиция за несъблюдаване на сроковете по чл.34 от ЗАНН
във връзка с процесното административнонаказателно производство. Доколкото в
електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което е в
населено място- гр. Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР –
Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният
електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР.
Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е обстоятелството, че
във фиша не е изписано в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва същия.
Срокът за обжалване и посочването пред кой орган подлежи на обжалване са от
значение за преценката за допустимостта на оспорването му, но не и за
законосъобразността му, а очевидно в случая жалбата срещу електронния фиш е
приета за допустима като подадена в срок и пред надлежен съд, така че по никакъв
начин не са нарушени правата на наказания субект.
Като собственик на процесното МПС в електронния фиш е посочен възз.Д..
Фактът, че се налага глоба, като е посочено физическото лице- собственик, ясно сочи,
че за процесното извършено нарушение при управление на МПС е ангажирана именно
отговоростта на въззивника. Същият не оспорва, че именно той е управлявал
автомобила.
От събраните по делото доказателства е установено, че извършването на
процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето
с автоматизирано техническо средство № ARH CAM S1 с №11743с9, което
представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение.
Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014
година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго
ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно
позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за
съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на
автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В
останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и
използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за
констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият
ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
В настоящата си редакция чл.189, ал.4 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011г., изм.,
5
бр. 19 от 2015г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че
"Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата Министърът на
вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се
уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от
Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3
гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата
се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна
система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби се налага извода, че към
дата на установеното с Ел.фиш нарушение- 05.04.2021г., нарушенията на правилата за
движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на
електронен фиш, чрез използване на мобилни АТСС, временно разположени на
участък от пътя.
Въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за
използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания
режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган- освен
включването и изключването на мобилното АТСС /чл.9 от Наредбата/, отговарят
на изискванията залегнали Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС – Общо
събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на
„техническите средства” преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ., бр. 19 от
2015г. Отчитайки настъпилата законова промяна, настоящият състав приема, че
електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движението
по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с
мобилно автоматизирано техническо средство или система, при условие че са
изпълнени изискванията на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г.
6
От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са изпълнили
изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява със АТСС, одобрени
по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с
представени по преписката удостоверение за одобрен тип средство за измерване –
преносима система на контрол за скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1, преминала метрологичен контрол на
29.10.2019г., удостоверено с представени по административната преписка Протокол от
проверка №82-С-ИСИС/29.10.2019г. на БИМ от проверка на мобилна система за
видеоконтрол и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126,
ведно с приложения, валидно до 07.09.2027г.
Поради това и съдът намира, че са спазени изискванията на чл.4 от НАРЕДБА №
8121з-532 от 12.05.2015г.
Съдът намира, че е било спазено и изискването на чл.9 от Наредбата. Видно от
доказателствата по делото след включването и настройването й системата работила
самостоятелно, което е в пълен унисон с изискването на чл.9 от Наредбата, която дава
правомощия на служителя единствено еднократно да насочи уреда в контролираната
посока, да го включи и извърши първоначални настройки. Същевременно от
протокола /приложение към чл. 10, ал.1 от наредбата /, съставен от обслужващия го
полицейският служител-Георгиев, е видно, че автоматизирано техническо средство е
използвано на 05.04.2021г. във времеви интервал 23.00.-02.00ч., гр.Варна,
бул.“В.Левски“ на пътен възел с ул.“Царевец“ в посока бул.“Осми приморски полк“
към к.к. „Златни пясъци“. От приложената към протокола снимка на АТСС,
използвано на горепосочената дата и в горепосочения участък е видно, че се касае за
преносимо средство за измерване разположено на пътя /мобилна камера тип
„тринога“/. Съставеният от полицейския орган въвел в експлоатация АТСС протокол
отговаря на всички изисквания на Наредбата и съдържа изискуемите реквизити.
Посочените в снимката координати 43.220073 27.920296 напълно отговарят на
описаното в протокола от използване на АТСС местоположение. при въвеждане на
тези координати в интернет пространството /общодостъпно за всички/ безспорно се
локализира именно бул.“В.Левски“ в посока бул. „Осми примолски полк“ и
к.к.“Златни пясъци“ - място посочено в ЕФ.
Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал,
изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
7
съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес. От снимковия материал приложен по
преписката също е видно, че нарушението е заснето на мястото посочено в ЕФ.
Измерената скорост на движение на автомобила е 74 км/ч., при разрешена такава в
населено място-50км/ч.. Видно от приложената снимка, допустимата грешка при
измерването в тези случаи е +/- 3 км, като във фиша е отразена наказуема скорост от
71км/ч, след приспадане на толеранса, при разрешена такава в конкретния участък-50
км/ч..
Принципно управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение определено от АНО
на 21км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 1, т.3 от същия текст е предвидил глоба
в размер на 100 лева (сто лева ) в редакцията на разпоредбата действала към момента
на деянието.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на
посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо средство преносима
система на контрол за скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 с идентификационен № № 11743с9 било заснето
движение на процесния лек автомобил със скорост от 71км./ч. при ограничение от 50
км./ч. , в населено място –гр.Варна, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал.1 от
ЗДвП, като е установено превишаване на скоростта с 21 км./ч. От наказаното лице не
са ангажирани доказателства, от които да се установява, че нарушението не е
извършено на мястото, посочено в обжалвания електронен фиш. От друга страна, към
административнонаказателната преписка е приложен снимков материал – оригинал на
снимка с точни координати на нарушението, както и доказателства, че това е заснетата
скорост на процесния автомобил- на представеното снимково изображение ясно се
виждат, че лазерният лъч е измерил скоростта на процесния автомобил, тъй като
маркерите на изображението се пресичат върху автомобила. Предвид изложеното,
следва да се приеме, че правото на защита не е било засегнато и в този аспект.
Съдът намира, че правилно АНО е определил нарушителя. Нормата на чл.188 от
ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или
ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение,
независимо от това кой е действителния негов извършител, респективно ползвател на
превозното средство. В конкретния случай видно от справката от централната база на
сектор ПП собственик на МПС-то, с което е извършено нарушението е собственост на
възз.Д.. Въззивникът, като собственик на МПС не е ангажирал доказателства, че друго
лице е управлявало автомобила на посочената дата, не е представила и упоменатата в
ЕФ писмена декларация, с данни за лицето извършило нарушението и копие от
8
СУМПС на това лице, изискване на ЗДвП. Затова правилно АНО е определил субектът
на нарушението. Съгласно чл.189, ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на
ЕФ собственикът, респективно ползвателя заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В тази насока и не
съществува задължение за наказващия орган да кани изрично посочения като
нарушител във фиша да депозира декларация по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП,
доколкото това е законова възможност, предоставена от закона, от която нарушителят
може да се възползва или не по собствена воля, в предвидения законов срок от
получаване на електронния фиш. В случая АНО няма задължение да събира
доказателства, кой е управлявал МПС, а възз. като собственик на МПС е длъжен да
представи такива-ако разбира се са налични. А очевидно в случая не е посочено от
собственика на МПС друго лице управляващо автомобила на процесната дата.
Управлението на ППС с превишена скорост, в населено място, е санкционирано в
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишаване от 21км./ч.
законодателят в разпоредбата на ал. 1, т. 3 от същия текст е предвидил глоба в размер
на 100 лева (сто лева) за превишение на скоростта от 21 до 30 км./ч. Размерът на
санкцията е фиксиран такъв, поради което обсъждането на въпроса за нейната
справедливост е безпредметно. От друга страна в случая отговорността на възз. е
ангажирана на осн.чл.182, ал.4 от ЗДвП, която гласи, че за нарушението по ал. 1, т. 1 -
5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 -
предвпредвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. В случая АНО е
определил наказание за повторно нарушение на разпоредбата на чл.182,, ал.1, т.3 от
ЗДвП без да са ангажирани каквито и да било доказателства за такова повторно
нарушение. Съгласно параграф 6, т.33. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от
21.01.2017 г.) "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите
по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид
нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов
водач. В случая липсват доказателства възз. да е санкциониран с влязъл в сила ЕФ или
НП за нарушение от същия вид в едногодишен срок от датата на настоящото
нарушение. Неправилната правна квалификация е имала за последица налагането на
административно наказание „глоба“ в двойно по-висок размер от предвидения в
разпоредбата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП. Горното настоящият съд, като въззивен съд,
може да преодолее, чрез изменение на НП по реда на чл.334,т.3 вр. чл. 337, ал. 1, т. 2
9
от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН/ този смисъл е и константната
практика та АС-Варна, например к. адм. д. № 1077 по описа за 2017 год. ,/. Поради
което и ЕФ следва да бъде изменен на чл.334,т.3 вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК вр.чл. 84
от ЗАНН като въззивният съд следва да приложи закон за по-леко наказуемо
нарушение и да определи наказание в размер на 100 лв. на основание чл.182, ал. 1, т. 3
от ЗДвП. Тази санкционна разпоредба предвижда наказание във фиксиран размер,
така, че е безпредметно обсъждането на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства по смисъла на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното
нарушение е превишаване на разрешената скорост с 21 км/ч. и то в населено място, по
оживен булевард в гр.Варна, следователно обществената опасност на това формално
нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да
приеме, че деянието представлява маловажен случай.
При тази фактическа обстановка, съдът намира, че в случая производството по
административнонаказателна отговорност чрез издаването на електронен фиш се е
развило при спазване на установените процесуални правила, подробно разписани в
издадената въз основа на ЗДвП НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63,
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на
наложената административна санкция в посока на намаляване на същата от 200 на 100
лв., , но не и за цялостна отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143,
ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на
10
обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото в посока
намаляването й, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от
АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК
се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска.
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът
намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО,
съизмеримо с потвърдената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе
предвид, че производството по делото не представлява фактическа и правна сложност,
изискваща специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на
АНО, като дори юрисконсулт не се е явил по делото, а само е депозирал писмено
становище, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от
80 /осемдесет/ лева. В съответствие с правилото на чл. 78а, ал.3 вр. с ал.1 от ГПК,
съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските
за юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения
размер на административната санкция. Поради това и дължимото юрисконсултско
възнаграждение се явява сумата от 40.00 /четиридесет / лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш / ЕФ/ серия К№ 4686343 издаден от ОДМВР Варна, с
който на Й. Г. Д. с ЕГН: ********** с адрес: гр. Варна, ж.к. „Вл.Варненчик", бл.214,
вх.3, ет.2, ап.68 за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм.
наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182,
ал.4 от ЗДвП, като на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП му НАЛАГА
адм. наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лв. .
ОСЪЖДА Й. Г. Д. с ЕГН: ********** с адрес: гр. Варна, ж.к. „Вл.Варненчик",
бл.214, вх.3, ет.2, ап.68 да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 40 /четиридесет/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД №2136/2021г. на РС-
Варна.
11
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна:
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12