Определение по дело №151/2020 на Окръжен съд - Разград

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 

                                       Гр.Разград,              2020 г.

 

 

Разградският окръжен съд в закрито заседание на                                                     през две  хиляди и двадесета година в състав:

 

Председател:Анелия Йорданова

    Членове:   Ирина Ганева 

                     Атанас Христов

                     

 

като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова ч. в. гр. д.  № 151 по описа за 2020 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД чрез пълномощник против Разпореждане № 2311/ 07. 07. 2020 г. по ч. гр. д. № 712/ 2020 г. по описа на Разградския районен съд, с което е оставено без уважение искането за поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед за изпълнение № 2035/ 12. 06. 2020 г. , издадена по ч. гр. д. № 712/ 2020 г.  по описа на РРС за присъждане на законна лихва върху главницата не от 10. 06. 2020 г., а от 20. 08. 2019 г. Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно. Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

            Жалбата е процесуално допустима.

            Производството по делото е образувано пред РС Разград по депозирано заявление от „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н.Х.С. за сумата 871, 77 лв. неплатена главница по договор за кредит,  сумата 1 067, 42 лв. възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, сумата 10, 23 лв. обезщетение за забава, сумата 41, 71 лв. разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

            Със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в т. 9 заявителят е посочил парично вземане общо в размер на 2 085, 58 лв. и в б. „б“ лихва: 10, 23 лева непогасена лихва за забава от 21. 05. 2019 г. – дата на изпадане на длъжника  в забава до 20. 08. 2019 г. –дата на предсрочната изискуемост. Законна лихва: от 20. 08. 2019 г. –датата на предсрочната изискуемост до изплащане на вземането.

            В т. 12  - Обстоятелства, от които произтича вземането, заявителят не е посочил съдържащото се в т. 9 - законна лихва: от 20. 08. 2019 г. –датата на предсрочната изискуемост до изплащане на вземането.

            Със Заповед за изпълнение № 2035/ 12. 06. 2020 г. съдът е присъдил от посочената сума в т. 9 - сумата 10, 23 лева непогасена лихва за забава от 21. 05. 2019 г. – дата на изпадане на длъжника  в забава до 20. 08. 2019 г. –дата на предсрочната изискуемост и законната лихва върху главницата 871, 77 лв. от 10. 06. 2020 г. до изплащане на вземането.

            С Молба вх. № 5136/ 02. 07. 20 г. заявителят е поискал по реда на поправка на ОФГ да се присъди законната лихва от 20. 08. 2019 г.

С обжалваното разпореждане, районният съд е оставил без уважение молбата на „Профи кредит България“ ЕООД. Приел е, че  исканото от заявителя обезщетение за забава от 20. 08. 2019 г.  до 10. 06. 20 г. е друго вземане, което е следвало да се индивидуализира като сума, период и като размер да бъде посочено в интереса по смисъла на чл. 12 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Тъй като не било направено, съдът не го присъдил, а не поради допусната ОФГ.

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното: Частната жалба е основателна.

Акцесорното вземане за законна лихва с правно основание чл. 86 от ЗЗД преди датата на завеждане на иска, респ. подаване на заявлението, е отделен иск, който трябва да бъде определен по основание и размер и върху чийто материален интерес се дължи държавна такса.

В случая, в т. 9 от заявлението заявителят е посочил, че претендира законна лихва от 20. 08. 2019 г. – датата на предсрочната изискуемост до изплащане на вземането. В т. 12 от заявлението не е посочил обстоятелства, от които произтича  вземането и неговия размер. Заявлението е нередовно.

Предвид изричното препращане в чл. 410, ал.2 от ГПК към чл. 127, ал.1 от ГПК, редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът /чл. 127, ал.1, т.4 от ГПК/. Заявителят следва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането.

Според разпоредба на чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК /доп. ДВ, № 86/2017 г./, заповедният съд разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал.1, освен когато искането не отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в 3- дневен срок от съобщението. Съгласно нормата на чл. 410, ал.2 от ГПК, заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и на чл. 128, т.1 и 2 от ГПК. Предвид изложеното, районният съд като е констатирал, че  подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение не отговаря на изискванията по чл. 410 от ГПК, чиято алинея 2 препраща към чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и т.2 от ГПК, е следвало да предостави възможност на заявителя да отстрани допуснатата нередовност в заявлението, като му даде тридневен срок. Заповедния съд не е предоставил никаква възможност на заявителя да приведе заявлението си в съответствие с изискването на чл. 410, ал.2 във вр. с чл. 127, ал.1, т.4 от ГПК и чл. 128, т. 2 от ГПК, което е в противоречие с нормата на чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК, а с обжалваното разпореждане е оставил без уважение молбата, която по същество представлява молба не за поправка на ОФГ, а за допълване по чл. 250 ГПК, тъй като не се е произнесъл, съобразно искането на заявителя.

По изложените съображения, обжалваното разпореждане следва да бъде обезсилено, а делото да се върне на РС за продължаване на съдопроизводствените действия  и произнасяне по молбата по реда на чл. 250 ГПК при съобразяване на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

           

ОБЕЗСИЛВА  Разпореждане № 2311/ 07. 07. 2020 г. по ч. гр. д. № 712/ 2020 г. по описа на Разградския районен съд, с което е оставено без уважение искането за поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед за изпълнение № 2035/ 12. 06. 2020 г. , издадена по ч. гр. д. № 712/ 2020 г.  по описа на РРС.

ВРЪЩА делото на РС Разград за продължаване на съдопроизводствените действия при съобразяване на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, според горните указания.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

Председател:   

 

 

      Членове: 1.              

 

 

                      2.