Решение по дело №266/2021 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с гл.ХІІ от АПК, подадена от Дирекция ИТ Видин, против решение № 86/04.11.2021 г., постановено по АНД № 518/2021 г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено НП № 05-0001177/11.05.2021 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, с което на „Л . П **Т.“, ЕООД, представлявано от Л.П.С. е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500.00 лева, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.1 от КТ, за извършено административно нарушение по чл.152 от КТ.

В жалбата се развиват съображения за това, че решението на Районния съд е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и потвърди наказателното постановление.

Ответникът не е взел становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин в съдебно заседание дава становище, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания, намира за установено следното от фактическа страна:

На 24.03.2021г. в гр. Видин при проверка по документи на "Л . П **Т." ЕООД се установило, че лицето С.Е. И.работи на длъжност "продавач - консултант" на 14.11.2020г. при преминаване от една в друга смяна е полагала труд с начало и край на втора смяна от 14.00 ч. до 21.00 ч. и на следващия ден - 15.11.2020г., от 08.00 ч. до 15.00 ч. Св. И. заяви в с.з., че и е осигурена почивка не по-малко от 12 часа, тъй като е била издадена представената по делото заповед на работодателя, с която се нарежда на 14.11.2020 г. в хранителния магазин ж.к. "Гео Милев", бл. 13, да се започне работа от 08.00 ч. до 19.00 ч., поради извършване на основна дезинфекция на помещението във връзка с необходимостта от предотвратяване на разпространението на Ковид вируса. Предвид констатираното срещу ответното дружество е съставен акт за установяване на административно нарушение, в който описаните обстоятелства са квалифицирани като нарушение на чл. 152 от КТ. Въз основа на АУАН е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление. Въззивният съд е приел установената от административнонаказващия орган фактическа обстановка, кореспондираща със събраните по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното: жалбата е подадена от лице, което има правен интерес да обжалва въззивното решение и в законоустановения срок на обжалване, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Решението на ВРС е правилно.

За да отмени наказателното постановление, районният съд е счел, че макар да е издадено от компетентен орган и при липса на съществени процесуални нарушения, същото противоречи на материалния закон, тъй като от събраните по делото доказателства не се доказва по безсъмнен начин извършването на нарушението. Решаващият съдебен състав е дал вяра на събраните пред него гласни и писмени доказателства, от които се установява, че на 14.11.2020 г. И. е приключила работа в 19.00 часа и на 15.11.2020 г.  е започнала да полага труд в 08.00 часа. С оглед горното първостепенният съд е приел, че не е осъществен фактическият състав на описаното в АУАН и наказателното постановление административно нарушение по чл. 152 от КТ.

Решението е правилно. Настоящият тричленен състав възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях. Проверката не сочи наличието на нарушения при постановяване на обжалваното решение, които да съставляват касационно основание за неговата отмяна.

Правилно съдът е кредитирал представената от дружеството заповед от 13.11.2020 г., издадена във връзка с обявената в страната извънредна епидемична обстановка, от която е видно, че работодателят на 14.11.20 година е определил работното време да е от 08.00 часа до 19.00 часа, поради основна дезинфекция. От тази заповед, както и от представения седмичен график и от събраните пред районния съд гласни доказателства, се установява, че осигурената междудневна почивка на този работник за процесния период е в размер на 13 часа, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 152 от КТ, регламентираща, че работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.

Заповедта от 13.11.2020 г. не е оспорена от касационния жалбоподател в хода на въззивното производство, поради което същата правилно е ценена от районния съд, като след обсъждането й с останалите събрани по делото доказателства е направен съответен на приложимите материалноправни норми краен извод за липса на извършено административно нарушение по чл. 152 от КТ, а оттам и за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, поради което правилно е постановена неговата отмяна.

Предвид горното, настоящият съдебен състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК, счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено, без да са допуснати нарушения на закона. Не е налице релевираното в жалбата касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, поради което решението на Районен съд – Видин, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Видин,

 

                                      Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 86/04.11.2021 г., постановено по АНД № 518/2021 г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено НП № 05-0001177/11.05.2021 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, с което на „Л . П **Т.“, ЕООД, представлявано от Л.П.С. е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500.00 лева, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.1 от КТ, за извършено административно нарушение по чл.152 от КТ.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                  2.