№ 13693
гр. С., 08.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20231110102556 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу Б. И. В., Р.
Р. В. и М. Р. В., с която са предявени субективно и обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
С., ж.к. „Д. 2“, бл. 254, вх. 1, ап. 6, аб. № 272***. Поддържа, че съгласно тези ОУ е
доставял на ответниците за процесния период топлинна енергия, за която не е
заплатена дължимата цена. Сочи, че качеството на ответниците на клиенти на
топлинна енергия произтича от притежаваното от тях право на собственост върху
процесния имот, придобито въз основа на наследствено правоприемство от И. В. В.,
чийто наследници по закон се явяват ответниците. Иска се от съда да постанови
решение, с което да осъди ответниците да му заплати следните суми:
ответникът Б. И. В. – сумата от 814,07 лв., представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва за забава от 17.01.2023 г. до изплащане на вземането, сума в размер на
151,11 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално
доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2020 г. до 29.12.2022 г.,
сума в размер на 11,25 лв., представляваща главница за дялово разпределение за
периода 01.12.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от
1
17.01.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 2,48 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово
разпределение, начислена за периода от 31.01.2020 г. до 29.12.2022 г.;
ответниците Р. Р. В. и М. Р. В. – всеки от тях пооделно за сумата от 407,03 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 17.01.2023 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 75,55 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2020 г. до 29.12.2022 г., сума в размер на 5,62 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва за забава от 17.01.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 1,24 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
услугата дялово разпределение, начислена за периода от 31.01.2020 г. до 29.12.2022 г.
Ответниците в срока по чл. 131 ГПК са подали отговори на исковата молба, в
които оспорват исковете по основание и размер. Оспорват наличието на облигационно
правоотношение с ищеца въз основа на качеството собственик или ползвател на
процесния имот. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Считат, че
исковете следва да бъдат отхвърлени.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на ответниците да
заплатят претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия
и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период.
При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
частично основателни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
2
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството
потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е
собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено спрямо ответниците първото правнорелевантно обстоятелство – наличието
на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните
по делото.
По делото е приложен Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда
3
на чл. 117 ЗТСУ № 5, том XI/1986 г. от 13.06.1986 г., по силата на която И. В. В. е
придобил правото на собственост върху новопостроено жилище № 6, находящо се в
жилищна сграда – бл. № 210а, вх. А, ет. 2 в ж.к. „Д. 2“.
От удостоверение от Столична община, район „Искър“ (л.9) се установява, че
съгласно новата номерация на жилищните блокове в район „Искър“, бл. № 210А, ж.к.
„Д. 2“ става бл. № 254.
От приложено по делото удостоверение за наследници на И. В. В. (л. 49) се
установява, че същият е наследен от дъщеря си Б. И. В. и внуците си Р. Р. В. и М. Р. В.
(синове на починалия през 2020 г. негов син Росен И.ов В.. ПридобИ.е на правото на
собственост по отношение на процесния имот от ответниците въз основа на
наследствено правоприемство се установява и от приложените данъчни декларации по
чл. 14 ЗМДТ на Б. В. от 2016 г. (л. 96 и л. 124 и сл.) и от Р. В. (л. 102 и сл. и л. 114 и
сл.).
Установено е по делото също така, че по отношение на процесния недвижим
имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е налице и решение на
етажната собственост за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. В
случая обстоятелството е доказано от приложения протокол от проведено Общо
събрание на собствениците на ЕС, находяща се в гр. С., ж.к. „Д. 2“, бл. 254, вх. А, с
което етажните собственици са взели решение да се сключи договор с дружество,
извършващо услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим
на етажна собственост.
Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия по отношение процесния обект.
С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е
обявено обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови
клиенти, касаещи процесния период, са влезли в сила.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано,
изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на
поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно
същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се
отчитат ежемесечно. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово
разпределение, че в имота за процесния период е имало монтирани 2 отоплителни тела,
но не са монтирани топлоразпределители. В имота има щранг лира за отопление в
банята, за която са изчислява служебна топлинна енергия. За релевирания период са
попълнени отчети за неосигурен достъп без подпис на потребител, като е начислен
служебен разход на максимална мощност за отоплителните тела съгласно чл. 61 НТ. В
имота не е начислявана топлинна енергия за БГВ.
Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява на база
отопляемия обем на жилището от 99 куб.м. Съгласно заключението на вещото лице
4
размерът на непогасената главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза на сумата от 1628,15 лв., след отчитане на
разликата между прогнозно начислената стойност и действителната такава, изчислена
по изравнителни сметки.
Съгласно идентичните разпоредбата на чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни
тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 – от приложението по чл. 61, ал.
1 като отоплителни тела без уреди. Изречение първо не се прилага, когато клиентите са
монтирали уреди с дистанционен отчет.
От приложено по делото удостоверение от управителния съвет на етажната
собственост на сграда, в която се намира процесният обект, се установява, че
апартамент № 6 е необитаем повече от 10 г., поради което не се събират такси за
управление и поддържка на етажната собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 3, т. 1 от НТ се допуска промяна на
прогнозните количества топлинна енергия при писмено заявление на клиента до
лицето извършващо дялово разпределение за намаление – при необитаване на имота за
не по-малко от три месеца или намален брой обитатели, съгласувано от
управителя/председателя на управителния съвет на етажната собственост и двама
съседи; в заявлението се записват показанията на индивидуалния водомер за топла
вода и показанията на уредите за дялово разпределение, монтирани на отоплителните
тела в имота, точен адрес и телефон за контакт на подписалите го лица. Следователно
при неизпълнение на това задължение от потребителите, то правилно ищцовото
дружество е начислило прогнозни стойности, като в съответствие с установения факт
за необитаване на имота не е начислена цена за доставка на БГВ.
Ето защо и въз снова на заключението на вещото лице съдът намира, че разходът
за топлинна енергия е начислен в съответствие с нормативно регламентирания ред за
това.
Ответниците се позовават на неспазване на реда по чл. 13 от Общите условия,
съгласно които протоколите за неосигурен достъп се подписват от представител на
етажната собственост, а неподписването им от такъв според тях обуславя извод за
незаконосъобразност при начисляването на топлинна енергия. В разпоредбата на чл. 13
от приложимите общи условия обаче са регламентирани задължения на клиентите на
топлинна енергия, в това число и задължение да осигурят лице от етажната
собственост, което да подписва протокол за неосигурен достъп. Никой не може да
черпи права от собственото си противоправно поведение, следователно
неизпълнението на едно задължение не може да ползва лицето, чието задължение е
останало неизпълнено. Ето защо в случая липсата на подпис на представител на
етажната собственост в протоколите за неосигурен достъп не може да се цени като
факт, който ползва ответниците.
По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението
по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на дължимата сума.
Предвид гореизложените съображения се обуславя извод за доказаност на
исковете по основание.
5
На следващо място, при така установената доказаност на иска по основание,
следва да се обсъди направеното с отговорите на исковата молба възражение за
погасяване по давност на част от дълга за главница.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия. В случая са приложими общите условия в сила
от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни
да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Задълженията за заплащане на месечните начислени суми
са установени като срочни, като същите са изпълними от издаване на фактурата за
периода на съответното задължение, и изискуеми след изтичане на определен срок
след това (45 дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск,
а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от
ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /
давността е спряна в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
В конкретния случай давността е прекъсната и спряна, считано от 17.01.2023 г. –
датата на предявяване на иска, както е и спряна давността за периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г., като това се отнася само до вземанията, които не са погасени по давност,
доколкото спиране и прекъсване на давността е възможно само преди тя да е изтекла.
Предвид приложимост на специалната 3-годишна давност в случая се обуславя
изводът, че погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила
преди 17.01.2020 г., а непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила
след тази дата.
В случая погасени по давност са всички вземания за периода 01.05.2019 г. –
30.11.2019 г., а непогасени по давност са вземанията за периода 01.12.2019 г. –
30.04.2021 г., т.е. в процесния случай спирането на давността в периода от 13.03.2020
г. до 20.05.2020 г. не ползва ответната страна по отношение на заявените вземания в
производството.
Според таблица № 5 от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
начислените суми за главница за топлинна енергия за периода 01.12.2019 г. –
30.04.2021 г. са в размер на 1617,26 лв. по отношение на целия имот. В тази връзка
съдът констатира, че съгласно заключението по СТЕ за периода от м. 05.2019 г. до м.
10. 2019 г. включително е начислена нулева стойност за топлинна енергия, поради
което и погасяването по давност на част от задълженията за периода не се отразява
съществено като абсолютна стойност на размера на доказания по основание иск.
Предвид гореизложените изводи и предвид установените квоти в съсобствеността
– ½ за ответницата Б. И. В., и по ¼ за ответниците Р. Р. В. и М. Р. В., то исковете с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за цената за доставена
топлинна енергия срещу всеки от ответниците следва да се уважат частично, както
6
следва: срещу ответника Б. И. В. - сумата от 808,63 лв., представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва за забава от 17.01.2023 г. до изплащане на вземането, като за разликата
над сумата от 808,63 лв. до пълния предявен размер от 814,07 лв. и за периода от
01.05.2019 г. до 30.11.2019 г. искът следва да бъде отхвърлен като погасени по давност;
срещу всеки от ответниците Р. Р. В. и М. Р. Владиморов - сумата от 404,32 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.12.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 17.01.2023 г. до
изплащане на вземането, като за разликата над сумата от 404,32 лв. до пълния предявен
размер от 407,03 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до 30.11.2019 г. искът следва да бъде
отхвърлен като погасени по давност.
По делото ищецът претендира и вземане за възнаграждение за дялово
разпределение за периода от 01.12.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за
забава от 17.01.2023 г. до изплащане на вземането до окончателното плащане.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете
срещу всеки от ответниците са основателни. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че през
процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него.
Размерът на вземането съдът прие за установен предвид заключението на
съдебно-счетоводната експертиза (таблица № 3), съгласно която стойността на същата
за релевирания период възлиза на сумата от 22,50 лв. По делото не се твърди и не се
установява посочената сума да е погасена чрез плащане.
Предвид изложеното по-горе и с оглед квотата в съсобствеността, исковете за
заплащане на възнаграждение за дялово разпределение следва да се уважат – срещу
ответника Б. В. – за сумата от 11,25 лв., а срещу всеки от ответниците Р. и М. В.и – за
сумата от 5,62 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода
01.12.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 17.01.2023 г. до
изплащане на вземането.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на претендираната мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия съдът взе предвид, че в този период са приложими Общите условия
7
за продажба на топлинна енергия „Т. С.“ ЕАД на битови клиенти в гр. С., в сила от
12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Ето защо, купувачът дължи
лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй
като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи
условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат поставени
ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
На основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане по давност се
погасяват и акцесорните вземания, произтичащи от него. Ето защо, по отношение на
погасените по давност вземания за главница за доставена топлинна енергия за периода
от 01.05.2019 г. до 30.11.2019 г. не се дължи мораторна лихва на основание чл. 119
ЗЗД.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че
размерът на мораторната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 16.01.2023 г., начислена
върху непогасената по давност част от главния дълг, възлиза на сумата от 304,58 лв. По
делото не се твърди от ответниците, а и от заключението на съдебно – счетоводната
експертиза не се установява дължимата мораторна лихва, начислена върху главницата
за доставена топлинна енергия, да е погасена чрез плащане.
Предвид изложеното по-горе, с оглед установените квоти в съсобствеността и
предвид диспозитивното начало, исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва
да се уважат изцяло срещу всеки от ответниците.
Искът за мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово
разпределение, следва да се отхвърли като неоснователен по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана втората
предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът е
изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По изложените съображения, исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца суми за мораторна лихва за забава
върху главницата за услугата дялово разпределение, следва да се отхвърлят изцяло
като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има както ищецът, така и
ответниците.
Ищецът претендира разноски, които възлизат на обща стойност от 688,31 лв., от
които 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, 78,31 лв. държавна такса, 500 лв.
депозити за експертизи и 10 лв. за съдебни удостоверения.
8
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата Б. В.
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 341,38 лв., а ответниците Р. и М.
В.и – по 170,69 лв., представляваща дължими разноски по исковото производство
съразмерно на уважената част от исковете.
Ответниците М. и Р. В.и претендират разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер по 200 лв., а по отношение на защитата на ответницата Б. В.
адв. А. претендира възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.
Предвид изхода на спора и на основание л. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответниците Р. и М. В.и по 1,62 лв., представляваща дължими
разноски по исковото производство съразмерно на отхвърлената част от исковете, а на
адв. А. – на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА – сумата от 3,24 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. И. В., ЕГН ********** да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********
следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 808,63 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.12.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 17.01.2023 г. до
изплащане на вземането,
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 11,25 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. –
30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 17.01.2023 г. до изплащане на
вземането,
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 151,11 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 15.09.2020 г. до 29.12.2022 г.
ОСЪЖДА Р. Р. В., ЕГН ********** да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********
следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 404,32 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.12.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 17.01.2023 г. до
изплащане на вземането,
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от сума в размер
на 5,62 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.12.2019 г.
– 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 17.01.2023 г. до изплащане на
вземането,
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 75,55 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 15.09.2020 г. до 29.12.2022 г.
9
ОСЪЖДА М. Р. В., ЕГН ********** да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********
следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 404,32 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.12.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 17.01.2023 г. до
изплащане на вземането,
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от сума в размер
на 5,62 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.12.2019 г.
– 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 17.01.2023 г. до изплащане на
вземането,
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 75,55 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 15.09.2020 г. до 29.12.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу Б. И. В., ЕГН
********** искове както следва:
- с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за разликата над
сумата от 808,63 лв. до пълния предявен размер от 814,07 лв. и за периода от 01.05.2019
г. до 30.11.2019 г., като погасен по давност;
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2,48 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение,
начислена за периода от 31.01.2020 г. до 29.12.2022 г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу Р. Р. В., ЕГН
********** искове както следва:
- с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за разликата над
сумата от 404,32 лв. до пълния предявен размер от 407,03 лв. и за периода от 01.05.2019
г. до 30.11.2019 г. като погасен по давност;
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1,24 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение,
начислена за периода от 31.01.2020 г. до 29.12.2022 г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу М. Р. В., ЕГН
********** искове както следва:
- с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за разликата над
сумата от 404,32 лв. до пълния предявен размер от 407,03 лв. и за периода от 01.05.2019
г. до 30.11.2019 г. като погасен по давност;
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за 1,24 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение, начислена за
10
периода от 31.01.2020 г. до 29.12.2022 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Б. И. В., ЕГН ********** да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата в размер на 341,38 лв., представляваща
дължими разноски по исковото производство съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р. Р. В., ЕГН ********** да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата в размер на 170,69 лв., представляваща
дължими разноски по исковото производство съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. Р. В., ЕГН ********** да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата в размер на 170,69 лв., представляваща
дължими разноски по исковото производство съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 1, пр. 3 ЗА вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, „Т. С.“
ЕАД, ЕИК: ********* да заплати на адв. Д. П. А., САК, личен № **********, сумата в
размер на 3,24 лв., представляваща дължимо възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ в полза на Б. И. В., ЕГН **********.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* да
заплати на Р. Р. В., ЕГН ********** сумата в размер на 1,62 лв., представляваща
дължими разноски по исковото производство съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* да
заплати на М. Р. В., ЕГН ********** сумата в размер на 1,62 лв., представляваща
дължими разноски по исковото производство съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11