Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1703
гр. Пловдив, 03.05.2019 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори
граждански състав, в публично заседание на четвърти април две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при секретаря Десислава Кръстева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 18027 по
описа за 2018
година на ПРС, ІІ – ри граждански състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по иск с правна квалификация чл. 422,
във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с 79 от ЗЗД, предявен от П.С.П. с ЕГН: **********,
с адрес ***, чрез пълномощника му – адв. А.М. срещу Г.С.К. с ЕГН: **********, с
адрес *** за признаване за установено спрямо ответната страна, че дължи на
ищеца следните суми: главница в размер на 2000 лева въз основа на договор за заем
с нотариална заверка на подписите с рег. № ********** на ****** № *******, с
район на действие Пловдивския районен съд, сумата от 461,67 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от 10.03.2016г.
до подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението – 19.06.2018г. до окончателното изплащане,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК с № ****/22.06.2018г. по ч.гр.д. № *****/2018г.
по описа на ПРС, **** гр. състав.
Ищецът в
исковата молба твърди, че на 19.06.2018г. подал заявление въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК за събиране на сумата от 2000 лева главница по
договор за заем, сключен с ответната страна, с нотариална заверка на подписите
и обезщетение за забава върху главницата в размер на 461,67лева. С Определение,
постановено по ч.гр.д. № ****/2018г. искането на ищеца било уважено, но тъй
като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК в изпълнение указанията на заповедния съд ищецът подал настоящия иск за
установяване на вземането по заповедта.
Твърди се в
исковата молба, че съобразно чл. 1 от сключения между страните договор ищецът
предоставил в заем на ответната страна сумата от 2000 лева за срок от 30 дни по
банков път, като сумата следвало да бъде възстановена в срок до 09.03.2016г.
Тъй като ответната страна не върнала предоставената й в заем сума, ищецът взел
решение да потърси съдебна защита на накърнените си права.
Въз основа на
гореизложените съображения ищецът е сезирал съдът с искане да постанови
Решение, с което да признае за установено спрямо ответната страна, че му дължи
главница в размер на 2000 лева и обезщетение за забава в размер на 461,67
лева,за които суми е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК с № ****/22.06.2018г. по ч.гр.д. № ****/2018г.
по описа на ПРС, *** гр. състав.
Претендира
присъждане на разноските направени в заповедното и в настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника Г.С.К. не е
постъпил писмен отговор, нито е изразено становище по иска.
В проведеното на 04.04.2-19г.
съдебно заседание, ответната страна оспорва частично иска, като твърди, че е погасила сумата от 1000 лева и не оспорва
нито факта на сключване на договора, нито на получаване на сумата от 2000 лева
в заем. Доколкото в срока по чл. 131 от ГПК ответната страна не е направила
правопогасяващи възражения, то и съдът приема, че е налице преклузия за
ангажиране на доказателства за твърдяното частично плащане, още повече, че не
се твърди да са налице новонастъпили факти.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид доводите на
страните, намира за
установено следното:
Между страните е обявен за безспорен
факта,че същите са сключили договор за заем с нотариална заверка на подписите,
по силата на който ищецът е предоставил на ответната страна в заем сумата от
2000 лева.
Със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основана документ по
чл. 417 от ГПК с № ****/22.06.2018г., постановена по по ч.гр.д. № ****/2018г.
по описа на ПРС, **** гр. състав е разпоредено длъжникът Г.С.К. да заплати на
кредитора П.С.П. сумата от 2000 лева главница, дължима по Договор за заем с
нотариална заверка на подписите от ***** и сумата от 461,67лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода 10.03.2016г. – 18.06.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда
до окончателното изплащане и направените в заповедното производство разноски в
размер на общо 649,23 лева.
Като писмено доказателства по делото са
приети заверено копие на процесния договор за заем. Доколкото между страните о
обявен за безспорен факта на сключване на договора и предаване на сумата от
2000 лева в заем на ответната страна,то предявеният иск е доказан по основание
и размер и следва изцяло да се уважи.
При доказателствена тежест за ответника да установи, че е възстановил
сумата, получена в заем, същата не ангажира в предвидените в ГПК процесуални
срокове доказателства за извършено плащане, което налага за съда процесуалното задължение да приеме за установен факта, за
доказването на който страната не ангажира доказателства.
Ето защо установено се явява в процеса, че ответната страна дължи на ищеца главница по договора за заем в размер на
2000 лева и обезщетение за забава в размер на 461,67 лева за периода от
10.03.2016г. до19.06.2018г.
Предвид изхода
на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените
разноски, доколкото исковете са уважени изцяло. Същите се констатираха в размер
на общо 849,23 лева, от които- заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
800 лева и заплатена държавна такса в размер на 49,23 лева.
Направените в
заповедното производство разноски в размер на общо 649,23 лева, от които-
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева и ДТ в размер на 49,23
лева също следва да се присъдят на ищеца, като по отношение на тях следва да се
произнесе исковия съд, съобразно ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС на Р. България.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответника Г.С.К. с ЕГН: **********, с адрес *** дължи на ищеца П.С.П. с ЕГН: **********,
с адрес *** следните суми: главница в размер на 2000 лева въз основа на договор
за заем с нотариална заверка на подписите с рег. № **********на ******№ *******,
с район на действие Пловдивския районен съд, сумата от 461,67 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от 10.03.2016г.
до подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението – 19.06.2018г. до окончателното изплащане,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК с № ****/22.06.2018г. по ч.гр.д. № ****/2018г. по
описа на ПРС, *** гр. състав.
ОСЪЖДА Г.С.К. с ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на ищеца П.С.П. с ЕГН: **********,
с адрес *** сумата от общо 849,23
лева /осемстотин четиридесет и девет лева и двадесет и три стотинки/, представляваща
направени по делото разноски, от които- заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 800 лева и заплатена държавна такса в размер на 49,23 лева, както и
направените в заповедното производство разноски в размер на общо 649,23 лева /шестотин четиридесет и
девет лева и двадесет и три стотинки/ .
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
/п/ Диляна Славова
Вярна с оригинала!
Д. К.