№ 3497
гр. Варна, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20243110116423 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „ЕНЕРГО–ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ******, чрез процесуалния му представител - юрк. Н.И., срещу М. Т.
П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца
следните суми: сумата 1357.35 лв., представляваща главница за незаплатена
ел. енергия по подробно описани в заявлението фактури, издадени в периода
23.01.2024 г. – 23.05.2024 г. за периода на потребление 11.12.2023 г. –
14.05.2024 г., а именно: фактури №№ ФП******, ФП******, ФП******,
ФП********** и ФП******, за обект на потребление с абонатен № ****** и
клиентски № ******, находящ се в гр. В.Д., ******, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК в съда – 05.07.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата
54.78 лв., представляваща обезщетение за забава от падежа на всяка фактура
до 04.07.2024 г., за които суми е издадена заповед № ******2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № ******2024
г. по описа на ВРС, ХLVІ състав.
В исковата си молба ищецът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД твърди,
че ответницата М. Т. П. е потребител на ел. енергия за обект, находящ се в гр.
В.Д., ******, по силата на договорни отношения между страните за доставка
на ел. енергия. Ползваната ел. енергия се отчита и заплаща по партида с
клиентски № ****** и абонатен № ******. Поддържа, че през процесния
период е доставил посоченото количество ел. енергия, за което са издадени и
съответни фактури. Ответницата не е изпълнила задълженията си за
заплащане на дължимите суми в срока, предвиден в ОУ, поради което е
1
изпаднала в забава и дължи обезщетение за забава в претендирания размер.
Излага, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, която е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК, поради което в срока по чл. 415 ГПК е депозирал настоящата
искова молба. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат
уважени. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в исковото
производство разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата
М. Т. П., чрез процесуалния й представител - адв. Д. С.. Поддържа становище
за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва същите
по основание и размер. Оспорва през процесния период да е потребявала
количество ел. енергия, равняващо се на претендираната от ищеца сума.
Твърди, че ел. захранването в имота е спряно две години преди този период.
Както преди, така и след издаването на посочените в исковата молба фактури,
няма никакво потребление на ел. енергия. Посочва, че в имота няма
консуматори, които да потребят количество ел. енергия, равняващо се на
сумата 1357.35 лв. за процесния период. Поддържа, че имотът не се обитава и
в него не се ползва ел. енергия, доколкото самата тя е настанена в Дом за
възрастни, находящ се в гр. Варна, ******. Твърди, че процесното СТИ е с
изтекла метрологична годност и не се намира на границата на имота на
потребление. Посочва, че за периода 13.11.2023 г. – 15.05.2024 г. от нейна
страна са подадени молби, жалби и сигнали, включително по телефон за
контакт, в които е оспорила претендираните суми като недължими. По
изложените съображения моли предяваните искове да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
В проведеното по делото на 02.10.2025 г. открито съдебно заседание
ищецът се представлява от процесуалния си представител – юрк. Н.И., която
поддържа становище за основателност на предявените искове и моли същите
да бъдат уважени.
Ответницата се представлява от процесуалния й представител – адв. Д.
С., който моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
За основателността на така предявените искове ищецът в
производството следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на твърдяното облигационно отношение с ответницата
по договор за продажба на ел. енергия, по силата на който е извършил
доставка на ел. енергия в посоченото количество и на твърдяната стойност,
както и че ответницата е изпаднала в забава, съответно размера на вземанията
си.
По иска за заплащане на консумираната в имота ел. енергия съдът
намира следното:
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на
ел. енергия на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД потребител на електрическа
енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на
2
имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е.С.” АД, което
ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува
същата от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД.
По делото е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от
доказване, че ответницата е клиент на ищеца „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“
АД и потребител на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр. В.Д.,
******, с абонатен № ****** и клиентски № ******, на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и 4 ГПК. Това обстоятелство се установява и от представената по делото
справка за вписвания, отбелязвания и заличавания от СВп – гр. Варна за
лицето М. Т. П..
Съгласно заключението по приетата без възражение от страните
съдебно-техническа експертиза на вещото лице инж. Л. Б., което съдът цени
като обективно и компетентно дадено, потребеното количество ел. енергия в
обект с абонатен № ****** за периода 11.12.2023 г. – 14.05.2024 г. е, както
следва: 2787 kWh – дневна тарифа и 2244 kWh – нощна тарифа. Общото
количество ел. енергия за целия период от 154 дни е 5031 kWh. Това
количество ел. енергия е доставено до обекта и съответно е потребено от
абоната. Преминало е през измервателната система на електромер тип AMS
B1B-FAISDI. При допустима мощност от 12 кW, съгласно Наредба №
3/09.06.2004 г. за устройството на ел. уредби и ел. проводни линии,
потреблението в процесния обект може да достигне до 31046 kWh за 154 дни.
Техническите параметри на присъединителните съоръжения и техния
допустим продължителен ток на захранващите проводници показват, че
изчислената електроенергия в обекта е в рамките на допустимата, тоест може
да бъде доставена. Общото количество ел. енергия от 5031 kWh е възможно да
бъде потребено за процесния период. Начислените количества ел. енергия са
редовно снети показания от електромера за периода 11.12.2023 г. – 14.05.2024
г. Електромерът, който измерва консумираната ел. енергия в този имот, е от
одобрен тип, в срок на метрологична годност за периода 11.12.2023 г. –
31.03.2024 г. – 110 дни, като за останалите 44 дни от периода до 14.05.2024 г.
технически се води, че не е в метрологична годност.
Вещото лице посочва, че на 09.05.2025 г. е извършена последваща
периодична проверка на еднофазен статичен MID електромер /този протокол е
представен и приет като доказателство по делото – л. 86 – гръб/. Експертът
поддържа, че от този протокол е видно, че електромерът отговаря на всички
изисквания за точно и прецизно измерване на ползваната ел. енергия, което
означава, че за последните 44 дни електромерът е годно средство за търговско
измерване.
Съгласно допълнително представеното заключение към СТИ, обяснено
подробно от вещото лице и в проведеното по делото на 02.10.2025 г. открито
съдебно заседание при изслушване на експертизата, ел. захранването в имота
не е било спряно, тъй като не е подадена нарочна молба за това от потребителя
за преустановяването му. В базата данни на Енерго-Про има въведен код –
„код аномалии“ за обекта, тъй като е без достъп и се ползва само сезонно –
само лятото или само зимата.
Относно отчитането на показанията по дневна и нощна тарифа, то
действително има отчитане по двете тарифи, но няма фактуриране по тях, тъй
като титулярът не е подал молба за фактуриране по две тарифи и затова е
останал на една тарифа – дневна. Вещото лице изрично обяснява, че винаги се
изисква да се подаде молба за отчитане по две тарифи.
3
Последното посочване от вещото лице се подкрепя изцяло и от
представеното заявление от 21.02.2022 г. /л. 46 от делото/, подадено от
ответницата, с което е заявила желанието си за снабдяване с ел. енергия на
собствения й обект, находящ се в гр. В.Д., ******. Отбелязано е от същата, че
ел. енергията ще бъде използвана за битови нужди, като ел. енергията ще бъде
фактурирана по следните ценови листи: по една тарифа. Тоест, самият
потребител е изразил воля за отчитането само по една тарифа, каквото
всъщност е и извършено в обекта, видно от справката за потреблението през
последните 12/24/36 месеца /л. 10 от делото/, а не по дневна и нощна тарифа,
каквато възможност е имал да предпочете, видно от съдържанието на
коментираното заявление от м. февруари 2022 г.
Прави впечатление, че въпреки отправеното искане от ответницата от
11.05.2023 г. /л. 48 от делото/ да бъде уведомена дали е изключено ел.
захранването в имота, по което няма информация какво реално й е отговорено,
от представения споразумителен протокол от 19.01.2024 г. /л. 47/ е видно, че
страните са уговорили разсрочено плащане на сума по издадена фактура с
падеж 15.12.2023 г., преди процесните. Тоест, имаме реално признание от
страна на ответницата, че е имало потребление в имота.
Същото признание своеобразно се съдържа и в подадената от нея жалба
по имейл от 05.03.2024 г. – че през м. ноември е купила малък котлон и печка,
които изгорели скоро след първия сняг, че такова мръзнене не е приживявала и
т. н.
Да, действително, както и вещото лице Б. посочва, по сведения от
комшии на титулярката М. Т. П., последната е настанена в дом за възрастни,
находящ се в гр. Варна, ******. Следва да се отбележи обаче, че в случая е
ирелевантно дали ответницата лично е потребила отчетената реално в имота
ел. енергия или това е сторено от трети лица, настанени в имота.
По делото са ангажирани и гласни доказателствени средства
посредством показанията на разпитания по делото свидетел Д. С. М.. Същият
посочва, че е работил като отчетник, инкасатор, в „Е.С.“ АД и е отчитал
показанията на ел. енергия в обектите в гр. В.Д.. Обяснява, че си спомня
адреса на ******. Отчитал го е, макар и трудно. В началото на 2024 г. си
спомня, че имало доста висока консумация. Виждал е ответницата, като не тя
обаче му е предоставяла достъп до обекта, а други лица, които са били там,
като не може да каже каква е била връзката им с нея. Спомня си, че
първоначално електромерът бил в къщата, зад входната врата, като след
известно време, след казуса с огромната консумация, електромерът за по-
лесен отчет бил изнесен навън.
Показанията напълно съответстват и на представените констативни
протоколи от третото неучастващо в производството лице „Е.С.“ АД, изискани
по реда на чл. 192 ГПК, и по-специално констативен протокол от 01.04.2024 г.
за демонтаж на електромер, извършен в присъствието на самата ответница /л.
89 от делото/, както и констативни протоколи от 13.05.2024 г. и 14.05.2024 г. за
изнасяне на електромер и неговата подмяна /л. 87 и 88/.
По делото са представени и приети като доказателства и конкретните
фактури, както следва: фактури №№ ******/23.01.2024 г., ******/23.02.2024
г., ******/25.03.2024 г., **********/23.04.2024 г. и ******/23.05.2024 г.
По делото не е спорно, че ответницата не е извършвала плащания по
тези фактури.
4
По изложените съображения съдът приема, че са налице всички
изискуеми предпоставки за основателност на исковата претенция, поради
което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло. Основателна в този
смисъл е и претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 05.07.2024 г. до окончателното й
изплащане.
По иска за обезщетение за забава съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение
на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от горецитираните Общи условия
потребителят заплаща на продавача стойността на консумираната
електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази
енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от
ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение, като съгласно ал. 6 на
същия текст неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от
задължението му да заплати дължимата сума в срок.
Предвид изложеното и обстоятелството, че за всяко от дължимите
плащания по всяка от фактурите е посочен и конкретен падеж /срок за
плащане/, съдът приема, че считано от датата, следваща настъпване на
падежа, ответникът е изпаднал в забава.
Конкретният размер на обезщетението за забава върху всяко отделно
задължение по всяка издадена фактура съдът изчисли с помощта на
програмния продукт „Апис Финанси“ – „Изчисляване на законна лихва в лева“
/конкретните изчисления са приложени към корица/. Общият размер на
обезщетението за забава, считано от датата, следваща падежа на всяка една от
фактурите, до 04.07.2024 г. възлиза на сумата 54.78 лв. Това е размерът и на
предявения иск, поради което съдът приема, че същият следва да бъде уважен
изцяло.
Предвид изхода на спора и направеното от ищеца искане за присъждане
на разноски, съдът намира следното:
В заповедното производство същият претендира присъждане на
държавна такса /28.24 лв./ и юрисконсултско възнаграждение /50 лв./ или
общо разноски в размер на 78.24 лв., която сума следва да бъде присъдена в
полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
В настоящото производство ищцовото дружество представя списък на
разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени такива, както следва:
76.05 лв. – платена държавна такса, 440 лв. – депозит вещо лице за изготвяне
на допуснатата СТЕ, 50 лв. – депозит свидетел и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. С оглед направените изводи за основателност в цялост на
исковите претенции съдът приема, че в полза на страната следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 666.05 лв., на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
8 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. Т.
5
П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, дължи на „ЕНЕРГО–ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ******, следните суми: сумата 1357.35 лв. /хиляда триста петдесет и
седем лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща главница за
незаплатена ел. енергия по подробно описани в заявлението фактури,
издадени в периода 23.01.2024 г. – 23.05.2024 г. за периода на потребление
11.12.2023 г. – 14.05.2024 г., а именно: фактури №№ ФП******, ФП******,
ФП******, ФП********** и ФП******, за обект на потребление с абонатен
№ ****** и клиентски № ******, находящ се в гр. В.Д., ******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 05.07.2024 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 54.78 лв. /петдесет и четири лева и седемдесет и
осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава от падежа на всяка
фактура до 04.07.2024 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, за които суми е
издадена заповед № ******2024 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № ******2024 г. по описа на ВРС, ХLVІ състав.
ОСЪЖДА М. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, да
заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ******, сумата 78.24 лв. /седемдесет и осем
лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща сторените в
заповедното производство по ч. гр. д. № ******2024 г. по описа на ВРС, ХLVІ
състав, съдебно-деловодни разноски, както и сумата 666.05 лв. /шестстотин
шестдесет и шест лева и пет стотинки/, представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6