№ 18585
гр. София, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20241110155925 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Предявен е от „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК: ********* срещу ЗАД
„АРМЕЕЦ“, ЕИК: ********* осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ и осъдителен
иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 433,50 лв. (след направено
изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК чрез неговото увеличаване в открито съдебно
заседание на 09.10.2025 г.), представляваща регресно вземане - разликата между сбора от
изплатеното от ищеца по щета № 67012200245 застрахователно обезщетение в размер на 3
918,68 лв., както и обичайните разходи за определяне на обезщетението в размер на 15.00
лв., по застраховка „Каско Престиж“ за щети на МПС „Ситроен Ц3 Аиркрос”, с рег. №
СВ1823ТК, в резултат на ПТП, настъпило на 05.12.2022 год. в гр.София по вина на водача
на л.а. „БМВ“, с рег. № B8227ВК, чиято гражданска отговорност била застрахована при
ответника и платената от ответника сума, ведно със законната лихва от 19.09.2024 год. до
окончателното й заплащане, както и сумата от 2,12 лв. лихва за забава върху главницата за
периода 08.03.2023 г. – датата на получаване на доброволната претенция при ответника до
датата на завеждане на настоящата искова молба – 18.09.2024 год.
Ищецът твърди, че на 05.12.2022 г. в гр. София на ул. „Добруджа“ и ул. „Славянска“
настъпило ПТП по вина на водачът на л. а. марка „БМВ“, с рег. № B8227ВК - В. М., който
поради неправомерното си движение на заден ход, ударил правомерно движещия се л.а.
марка „Ситроен”, модел „Ц3 Аиркрос”, с рег. № СВ1823ТК, собственост на Т. С., управляван
от същата. Според изготвения Двустранен констативен протокол за ПТП от 05.12.2022 г.,
вина за настъпилото ПТП има водачът на л. а. „БМВ“, с рег. № B8227ВК, адрес: гр. Варна,
ул. „Драгоман“ 12. Поддържа ,че л.а. „Ситроен Ц3 Аиркрос”, с рег. № СВ1823ТК бил
застрахован по застраховка „Каско Престиж“ в „Групама Застраховане“ ЕАД със
застрахователна полица № 100008658555/2022 г, валидна към дата на събитието. Сочи, че
била заведена претенция под № 67012201729, в която подробно бил описан механизмът на
събитието и констатираните по МПС увреждания. Съобразно извършения оглед на щетите
бил изготвен Опис по претенция. С възлагателно писмо от 08.12.2022 г. по щета №
67012201729 до автосервиз „Ес еф ей ритейл“- София ЕООД /официален сервиз/ било
възложено извършване на ремонт на увреденото от ПТП МПС, което било получено на
1
25.01.2023 г., съгласно Приемо-предавателен протокол, без възражения. Сочи, че заплатил
застрахователното обезщетение съгласно банково извлечение от 03.02.2023 г. за сумата 3
918,68 лв. за извършения ремонт по щета № 67012201729. Тъй като гражданската
отговорност на автомобилистите за л.а. „БМВ“, с рег. № B8227ВК била застрахована при
ответника ,то отправил регресна покана изх. № 20- 03- 364/08.02.2023 г. за сумата от 3 933,68
лв. На 08.03.2023 г. било получено частично плащане на претенцията в размер на 1 500,18
лв., като ЗАД „Армеец“ АД неоснователно отказвал да изплати останалата дължима сума по
предявената претенция. Моли съда да уважи исковете и претендира разноски.
Ответникът ЗАД “Армеец“ АД оспорва предявените искове с отговор в срока по чл.
131 ГПК. Не оспорва валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица
№ BG/11/122002996163. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Каско Престиж“ между ищеца и собственика на л.а. „Ситроен Ц3“ поради
липса на съгласие на страните по договора – липсвал подпис на представител на
застрахованото юридическо лице, както и подписани ОУ по застраховката. Оспорва
механизма на ПТП, както и вината на застрахования при него водач на автомобил. Твърди,
че вина за настъпването му има единствено водача на л.а.„Ситроен Ц3 Аиркрос” с рег. №
СВ1823ТК, който извършвал маневра завой наляво и забелязвайки паркиращия л.а. „БМВ“ с
рег. № B8227ВК, който извършвал маневра за паркиране на заден ход с включени аварийни
светлини, не спазил дистанция и не спрял, като не съобразил факта, че ще последва сблъсък
между двата автомобила.Твърди, че водачът не се бил огледал преди да извърши маневрата
за ляв завой ,,поради което не могъл своевременно и адекватно да реагира, поради което
навлязъл в лентата на движение и блъснал в задната част л.а. „БМВ“ с рег. № B8227ВК. С
горното бил извършил нарушение на чл.20,ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл.75,ал.1 от ППЗДВП.
Направено е и в условията на евентуалност възражение за съпричиняване от страна на
водача на автомобила, застрахован при ищеца по изложените причини. Оспорва наличието
на причинно-следствена връзка с процесното ПТП и настъпилите вреди, сочени от ищеца.
Неправомерно била калкулирана щета на „блок управление“ на стойност 807,68лв. Сочи, че
впоследствие тези суми били редуцирани. Оспорена е и претенцията по размер, като се
твърди, че с плащането на сумата от 1500,18лв., която представлявала пълно обезщетяване
на имуществените вреди, ответникът е изпълнил изцяло задълженията си. Направено е и
оспорване на твърдението на ищеца за заплащане на доверен сервиз на сумата от 3918,68лв.
Предвид посоченото - моли за отхвърляне на предявенияте искове и за присъждане на
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи, наличието
на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно
и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на
договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да обори
презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на водача на застрахования при него автомобил,
както и да докаже възраженията си, в това число възражението си за съпричиняване по чл.
51, ал. 2 ЗЗД, като докаже в условията на пълно и главно доказване противоправно
поведение на водача на лек автомобил марка „Ситроен Ц3 Аиркрос“ с рег. № СВ1823ТК,
2
което е в причинна връзка с уврежданията на този автомобил.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства: че
гражданската отговорност на автомобилистите за л.а. „БМВ“ с рег. № B8227ВК е била
застрахована при ответното дружество – застраховател със застрахователна полица №
BG/11/122002996163; че от ищеца е отправена регресна покана до ЗАД“Армеец“ АД; че
ЗАД“Армеец“ АД е заплатил на ищеца сумата от 1500,18 лв.
От приетия като писмено доказателство по делото двустранен констативен
протокол за ПТП от 05.12.2022 .г. се установява, че на посочената дата около 11:52 часа, в гр.
София, на ъгъла на ул. „Добруджа“ и ул. „Славянска“, е настъпило ПТП с участието на лек
автомобил „БМВ“ с рег. № B8227ВК, управляван от В. М., и лек автомобил „Ситроен Ц3
Аиркрос“ с рег. № СВ1823ТК, управляван от Т. С.. Отразена е схема на произшествието, с
което е обозначена зоната на удара, както и видимите щети по двете МПС, като за лек
автомобил „Ситроен Ц3 Аиркрос“ с рег. № СВ1823ТК е ударена предна броня; решетка –
предна и ръчка за мигач, а за лек автомобил „БМВ“ с рег. № B8227ВК – задна броня и лява
вежда. Протоколът е подписан от двамата водачи, като В. М. е посочила в частта
„забележка“, че вината за настъпването на ПТП е нейна.
Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ,
съставен от лица, трети на процеса. Освен формална доказателствена сила, която в случая не
е опровергана, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т.
е. не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти.
Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно
убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на
документа и др. В случая, двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „б“ ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между
участниците няма спор по тях. Процесният протокол е подписан от участниците, без
възражения, като съдържа и изрично признание на водача на лек автомобил „БМВ“ с рег. №
B8227ВК относно нейната вина за настъпване на процесното произшествие и механизма
според отразената схема. В случая се касае за извънсъдебно признание на неизгоден факт,
което следва да бъде преценявано от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.
Механизмът на процесното ПТП, описан в протокола кореспондира частично с
показанията на разпитаната свидетелка В. М.. Свидетелят потвърждава, че схемата от
двустранния протокол е вярна. Потвърждава, че давала назад и очаквала другия водач на
МПС да спре, а не дава напред. Уточнява, че в момента на удара е виждала, че колата зад нея
се движи, но не е могла да прецени, че същата ще продължи да дава напред при положение,
че св. М. дава назад. Твърди, че имали неразбирателство относно вината, а другият свидетел
държала да се пише, че св. М. е виновна, за да не й се кара на нея мъжът й.
За установяване механизма на ПТП в производството са събрани гласни
доказателства и чрез разпита на св. Т. С., водачът на лек автомобил „Ситроен Ц3 Аиркрос“ с
рег. № СВ1823ТК. Свидетелят разказва, че работи на ул. „Добруджа“, като помни, че се
движела зад другия автомобил, когато изведнъж той рязко спрял. След това в разговор
другата жена й казала, че е искала да паркира, но според свидетеля там няма как да се
паркира. Сочи, че така е станало ПТП-то, като била близо до колата пред нея и не е очаквала
да започне да завива или да паркира, като двете коли са се движели близо една до друга.
Свидетелят С. обяснява, че не мислила, че другият водач ще спре на улица, на която не може
да се паркира от дясната страна. Св. С. сочи, че се опитала да даде назад, но не успяла, т.к. й
се счупила ръчката за мигача.
Съдът кредитира показанията на свидетеля С. в цялост, тъй като същите са основани
на преки и непосредствени впечатления, те са и ясни, последователни, логични,
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, а наред с това са
3
хомогенни помежду си и дори взаимно се допълват. Показанията на св. М. също служат на
съда за изграждане на извод по фактите в по-голямата си част, поради следните
съображения – действително от другите приобщени по делото доказателства, и най-вече
заключението по САТЕ (вж. визуализацията на л. 204 по делото), св. М. е нямало къде да
паркира на улицата, като от дясната страна на ъгъла паркирането изрично е забранено с
очертаване на пътната настилка, а мястото преди това е отредено за паркиране само на
водача на МПС, които са с уреждания (синьо оцветяване на пътната настилка). Ерго за св. М.
е било невъзможно да паркира на твърдяното от нея място, затова и разказаното от нея в
частта, че е правела маневра за спиране, което не е било съобразено надлежно от другия
водач, по мнение на настоящия съдебен състав, не е достоверно.
По делото е изслушано заключение на съдебно-автотехническа експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От него се установява, че от
техническа гледна точка може да се направи извод, че причината за настъпване на
произшествието е поведението на водача на лек автомобил „БМВ“ с рег. № B8227ВК, който
е управлявал превозното средство на заден ход със скорост и дистанция, които не са му
позволили да спре в рамките на опасната зона без да настъпи съприкосновение с движещия
се зад него лек автомобил „Ситроен Ц3 Аиркрос“ с рег. № СВ1823ТК. Вещото лице описва
щетите, нанесени на единия и на другия лек автомобил, а именно за л.а. „Ситроен Ц3
Аиркрос“ с рег. № СВ1823ТК – предна броня и предна решетка и ръчка за мигачи, а за л.а.
автомобил „БМВ“ с рег. № B8227ВК - задна броня и лява вежда. Категорично е
заключението, че установените материални щети се намират в пряка, причинно-следствена
връзка с настъпилия пътен инцидент от 05.12.2022 г. Извежда, че стойността, необходима за
възстановяване на лек автомобил „Ситроен Ц3 Аиркрос“ с рег. № СВ1823ТК, изчислена на
база на средни пазарни цени (съгласно предоставена фактура от официалния представител
на марката) към датата на ПТП е 3 918,68 лв. Обяснява и в какво се изразява разхода на
ищеца за т.нар. ликвидационни разноски, а именно: опис на щетите от експерт; изготвяне на
снимков материал; изчисляване на стойността на уврежданията и разходи за съхранение на
преписка по щета.
Част от целокупния доказателствен материал представлява и изслушаното
заключение по ССчЕ. Експертът по счетоводните науки разяснява, че по сметка с титуляр
„Ес Еф Ей Ритейл -1“ ЕООД /официален сервиз на марката „Ситроен“/ е постъпила сума в
размер на общо 7 461,67 лв. с основание включително „щета 67012201729“. Съдът кредитира
заключението на вещото лице като обосновано, пълно, отговарящо професионално на
зададените му въпроси и допълващо делото с релевантни факти, резониращи на събраните
до момента доказателства.
Съдът намира за недоказано и направеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Принос по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки
за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията
или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/. Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2
ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и
поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или
възможност за настъпване на увреждането. Застъпеното становище в трайната практика на
ВКС /решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. по описа на II т. о.; решение №
58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. по описа на II т. о. и др. /, че приносът трябва да е
конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива
от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем,
сочи, че обстоятелствата, които навежда страната и на които основава възражението си по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни.
4
В случая по делото не са събрани никакви доказателства, от които да се установява,
че поведението на водача на лек автомобил „Ситроен Ц3 Аиркрос“ с рег. № СВ1823ТК,
обективно е способствало за вредоносния резултат, като е създало условия или е улеснил
неговото настъпване. Тъкмо обратното, видно от показанията на разпитания свидетел Т. С.
и от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, водачът на лек автомобил
„Ситроен Ц3 Аиркрос“ с рег. № СВ1823ТК е бил в спряло състояние. Прочие, експертът
уточнява, че реално не би имало разлика в уврежданията по вид и характер, дори да е вярно
твърдяното от св. М., че се е движила със скорост км/час.
От представените по делото писмени доказателства – опис на претенция №
67012201729/05.12.2022 г., доклад по щета № 67012201729/05.12.2022 г., след извършен
оглед и оценка на щетите по застрахования автомобил, се установява, че ищецът е
определил застрахователно обезщетение в размер на 3918,68 лв., изплатено с платежно
нареждане от 03.02.2023 г. на официален автосервиз, който извършиил ремонта на
застрахования автомобил.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало регресно
вземане за платеното застрахователно обезщетение.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411
КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като то не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично включва
в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски, направени за
определяне на заплатеното обезщетение. Според споделяната от настоящия състав
константна практика на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на
ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др./ при съдебно предявена претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователно
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да е обвързан от минималните размери по методиката към
Наредба № 24/2006 г. на КФН.
На следващо място, от значение е, че към момента на процесното ПТП, увреденият
лек автомобил е в бил все още в гаранционен период – по думите на вещото лице с екзактен
срок на експлоатация от 6 месеца и 26 дни. След като автомобилът е бил „гаранционен“,
обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се
заплатят в оторизиран сервиз, щом това е условие за запазване на правата по гаранцията. В
този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на
производство на автомобила (3, 5 или 7 години в зависимост от конкретно определения от
продавача или производителя гаранционен срок), този автомобил обективно има
характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални.
Следователно при тази хипотеза (каквато е и настоящата), при настъпване на
застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено ако бъдат изцяло
заменени повредените авточасти с нови оригинални такива (в този смисъл Решение № 159
5
от 28.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 9193/2021 г., Решение № 1402 от 10.06.2022 г. на СГС
по в. гр. д. № 11793/2021 г., Решение № 344 от 18.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 2541/2023
г., Решение № 1282 от 14.03.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 8908/2022 г., Решение № 8648 от
17.12.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 1187/2019 г., и др. ). В този смисъл са и Решение №
209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. по описа на ВКС, II т. о.; Решение № 109/14.11.2011
г. по т. д. № 870/2010 г., на ВКС, І т. о.; Решение № 153/22.12.2011 г. по т. д. № 153 по т. д. №
896/2010 г. на ВКС, І т. о.; Решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.
и др.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че действителната
стойност на вредите възлиза на 3 918,68 лв., което е видно от издадената
от официалния представител на марката фактура № **********/25.01.2023 г., в която е
отразена стойността на отремонтирането на причинените щети в оторизиран сервиз.
С оглед изложеното, и като отчете, че по делото е отделено за безспорно
обстоятелството, че ответното дружество е платила на ищцовото сумата от 1 500,18 лв., то
следва, че остатъкът 2 418,50 лв. е дължим, както и 15 лв. – ликвидационни разноски или
общо 2 433,50 лв. Точно толкова претендира и ищецът, предвид което главният му иск
следва да бъде изцяло уважен.
Акцесорната претенция за мораторна лихва също се явява основателно, тъй като се
доказаха елементите от фактическия състав на нормата на чл. 86 ЗЗД, а именно наличие на
главен дълг и доказана забава на длъжника в погасяването на същия. В приложение на
правилото на чл. 162 ГПК, съдът изчисли, че размерът на законното обезщетение за забава
върху главницата от 2 433,50 лв. за периода от 08.03.2023 г. до 19.09.2024 г. е на много по-
висока стойност от реално претендираната сума от 2,12 лв., като при съобразяване с
диспозитивното начало, искът за мораторна лихва следва да бъде уважен изцяло, така както
е предявен – за сумата от 2,12 лв.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски има само ищеца по арг. от чл. 78, ал. 1
ГПК. Същият претендира общо разноски, сторени в хода на производството пред СРС, в
размер на 777,34 лв., от които 97,34 лв. – държавна такса, 250 лв. – депозит за ССчЕ, 300 лв.
общо – депозит САТЕ, 30 лв. – депозит свидетел и юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя на 150 лв., на основание чл. 78, ал. 8, ГПК, вр. чл. 37 от Наредбата за
правната помощ. Тези разноски са доказани и се дължат на ищеца.
Същевременно съдът констатира, че, макар да му е било указано в проведеното на
09.10.2025 г. открито съдебно заседание, ответникът не е внесъл депозит за САТЕ в размер
на още 100 лева. Ето защо същият следва да бъде осъден да заплати тази сума по
бюджетната сметка на СРС, а след това да бъде издаден разходен касов ордер за вещото
лице, работило по САТЕ, предвид представена по делото справка-декларация за по-висок
дължим хонорар на вещото лице от първоначално определения му.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати на „Групама Застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 47А,
бл. В, ет. 3, на основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД следните суми: сумата от 2 433,50 лв. (след
направено изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК чрез неговото увеличаване в
6
открито съдебно заседание на 09.10.2025 г.), представляваща регресно вземане - разликата
между сбора от изплатеното от ищеца по щета № 67012200245 застрахователно обезщетение
в размер на 3 918,68 лв., както и обичайните разходи за определяне на обезщетението в
размер на 15.00 лв., по застраховка „Каско Престиж“ за щети на МПС „Ситроен Ц3
Аиркрос”, с рег. № СВ1823ТК, в резултат на ПТП, настъпило на 05.12.2022 год. в гр.София
по вина на водача на л.а. „БМВ“, с рег. № B8227ВК, чиято гражданска отговорност била
застрахована при ответника и платената от ответника сума, ведно със законната лихва от
19.09.2024 год. до окончателното й заплащане, както и сумата от 2,12 лв. лихва за забава
върху главницата за периода 08.03.2023 г. – датата на получаване на доброволната претенция
при ответника до датата на завеждане на настоящата искова молба – 18.09.2024 год.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати на „Групама Застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 47А,
бл. В, ет. 3, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 777,34 лв., представляваща сторените
по делото разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, на основание чл. 77 ГПК, да заплати по бюджетната
сметка на СРС, сумата от 100 лева – депозит за САТЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7