РЕШЕНИЕ
№ 345
гр. Бургас, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. Д.
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20222120100967 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от „Топлофикация-Бургас“ АД срещу М. Д. Ж., искове за
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
589,01 лева, представляваща главница за доставена и ползвана топлинна енергия за обект на
потребление, находящ се в град Б***, ж. к. ****, за периода от 31.10.2018 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за забава от депозиране на заявлението в съда – 24.06.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 55,67 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 589,01 лева за периода от 01.12.2018 г. до
22.06.2021 г., за които суми е издадена Заповед № 1501/15.06.2021 г. по ч. гр. д. № 4520/2021
г. на РС Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че между страните има валидна облигационна връзка, по силата на която
ищецът е доставял в периода от 31.10.2018 г. до 30.04.2021 г. в процесния обект на
потребление БГВ, отопление, щранг, дялово разпределение, които не са заплатени от
ответника, в качеството му на собственик на обекта. Сочи се, че предвид забавата за
плащане ответникът дължи и обезщетение за забава за периода от 01.12.2018 г. до 22.06.2021
г. С оглед липсата на изпълнение от страна на ответника, се поддържа, че кредиторът се е
снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.
47 ал. 5 от ГПК, като дадените от съда указания за предявяване на иск относно вземането са
обусловили правния интерес на кредитора за предявяване на настоящия установителен иск.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът, чрез особения си
1
представител е подали отговор на исковата молба, в който исковете се оспорва по размер.
Оспорва се, че начислените от ищеца стойности съотвестват на одобрените за процесния
период цени от КЕВР. Оспорва се обстоятелството, че процесните стойности са определени
по методиката посочена в ЗЕ и Наредба № 16-334/06.04.2007 г., съответно Наредба № Е-РД-
04-1/12.03.2020 г. Оспорва се, че в процесния имот има щранг-лира. Оспорва се размера на
таксата за отчети и дялово разпределение, като се твърди, че същата е по 25 стотинки
годишно, а не 60 стотинки месечено.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
исковата молба
В съдебно заседание, чрез особения си представител, ответникът поддържа
подадения отговор на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Приети по делото са Договор от 16.12.2009 г. за извършване на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия /л. 17/.
Приобщен е Протокол от 05.11.2007 г. на Общо събрание на етажните собственици,
взело решение да се сключи договор за индивидуално разпределение на топлинната енергия
по апартаменти, за извършване на дялово разпределение. Подписът на *** е нотариално
заверен, а протоколът придружен от списък на съгласилите се етажни собственици /л. 20 – л.
25/.
Не е спорно, а и видно от представената справка от СГКК – гр. Бургас собственик на
процесния апартамент е ответницата /л. 9/.
Приобщени е на л. 14 – л. 16 са свидетелство за годност от проверки на процесния
СТИ за 2016 г., 2018 г. и 2020 г., от които се установява, че на всеки две години е
извършвана проверка относно съответствието и годността на СТИ.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза /л. 93/ се установява, че незаплатените суми по компоненти са за БГВ
– 84,92 лева, ООТ – 178,72 лева, сградна инсталация – 312,39 лева, отчет и дялово
разпределение – 16,80 лева и корекция – 3,82 лева, като корекцията се дължи на служебно
прихваната сума. Общият размер на задължението възлиза на 589,01 лева, а мораторната
лихва възлиза на 55,67 лева, като същата е изчислена без периода от 13.03.2020 г. до
08.04.2020 г., в който лихви за забава не са начислявана, съобразно забраната установена в
чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Установява
се, че през целия процесен период абонатната станция за процесната етажна собственост е
била действаща и е работила на отопление и БГВ. Спазени са нормативните изисквания и
утвърдените от КЕВР цени за топлинна енергия при индивидуалното разпределение на
топлинна енергия за всички абонати, присъединени към абонатната станция. Установява, се,
че в случай на неосигурен достъп за отчет съгласно Наредбата следва да се начисли 4,5
куб.м. на месец, но в процесния случай са начислявани по-малки количества. В банята на
процесния апартамент има щранг-лира, като в периода от м.10.2018 г. до м. 10.2020 г. е
начислявана топлинна енергия за отопление само от нея. От м.11.2020 г. е начислявана
топлинна енергия и от радиатор в кухнята.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
В тежест на ищеца е да установи – възникването в негова полза на изискуеми
вземания, за които е издадена заповедта, т. е. да докаже съществуващо между страните
облигационно отношение, доставките на топлинна енергия за процесния период,
дължимостта на претендираната сума и размера на вземанията за всеки компонент по
2
отделно, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава за всеки от
компонентите включени в претендираната сума. В тежест на ответника е да докаже
направените правоизключващи възражения.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал.
3.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139/ и Наредба № 16-ЗЗ4
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007г./.
Съгласно §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. По силата на чл.3,
ал.1 от Общите условия на ищеца, купувач на топлинна енергия за битови нужди може да
бъде всяко физическо лице, потребител на топлинна енергия, който е собственик, или
титуляр на вещно право на ползване.
В настоящото производство безспорно се установи, че ответницата е собственик на
апартамент в сграда в режим на етажна собственост, за който са начислени процесните
суми.
Относно съдържанието на понятието „потребител” е налице практика на ВКС -
решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. на ВКС, ТК, І ГО; решение № 507 от
22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ВКС, ГО, ІV ГО; решение № 35/21.02.2014 г. по гр.
д. № 3184/2013 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО и др. Съгласно разясненията, дадени с цитираната
практика, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на
етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. /чл.153 ЗЕ/
По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа,
за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна
енергия. В този смисъл, сочещ на обвързващото решение на мнозинството в етажната
собственост, са и мотивите на ТР 2/25.05.2017г. по т.д. 2/2016г. ОСГТК на ВКС.
От сертификатите за годност на СТИ и заключението на вещото лице по приетата
съдебно-техническа експертиза, което съдът описа по-горе и кредитира като обективно и
компетентно, се установява, че процесните суми са начислени при спазване на изискванията
за извършване на отчет – срокове, процедура, методика и цени, включително периодична
проверка на общия топломер.
Установи се също така от констативно-съобразителната част на заключението на
вещото лице, че претенцията касае служебно начислявани поради неосигурен достъп по 1
куб.м. на месец само за месеците от м.11.2018 г. до м.03.2019 г., м.01.2020 г., м.03.2020 г.,
м.01.2021 г. и м. 04.2021 г.
Досежно размера, в който претенцията за заплащане на топлинна енергия следва да
бъде уважена, съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по приетата съдебно-
счетоводна експертиза, като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните.
Съобразно последното, дължимата сума за главница възлиза в размер на 589,01 лева, в
какъвто размер е и предявеният иск, поради което същият се явява основателен и следва да
бъде уважен изцяло.
3
Изводът за основателност на главния иск обуславя основателността на акцесорната
претенция за мораторна лихва, която съобразно установеното в заключението на вещото
лице възлиза в размер от 55,67 лева, поради което и иска за лихва следва да бъде уважен
изцяло.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата молба за
произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания,
дадени с т.12 на ТР 4/2013г., съразмерно с уважената част от исковете, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса в размер от 25 лева, както и сторените в исково производство
разноски в размер от 700 лева, от които сумата от 75 лева за заплатена държавна такса,
сумата от 300 за депозит за експертизи и сумата от 300 лева за депозит за особен
представител, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът М. Д.
Ж., ЕГН ********** с адрес гр. Б****, ж. к. ******* дължи на ищеца „Топлофикация-
Бургас“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Б***, кв. **** следните
суми: сумата от 589,01 лева /петстотин осемдесет и девет лева и една стотинка/,
представляваща главница за доставена и ползвана топлинна енергия за обект на
потребление, находящ се в град Б***, ж. к. ******, за периода от 31.10.2018 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва за забава от депозиране на заявлението в съда – 24.06.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 55,67 лева /петдесет и пет лева и
шестдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата от
589,01 лева за периода от 01.12.2018 г. до 22.06.2021 г., за които суми е издадена Заповед №
1501/15.06.2021 г. по ч. гр. д. № 4520/2021 г. на РС-Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2,
вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА М. Д. Ж., ЕГН ********** с адрес гр. Б***, ж. к. ****** да заплати на
„Топлофикация-Бургас“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Б***, кв.
**** сумата от 25 лева /двадесет и пет лева/, представляваща направени в ч. гр. д. №
4520/2021 г. на РС-Бургас съдебно-деловодни разноски и сумата от 700 лева /седемстотин
лева/, представляваща направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4