№ 1029
гр. Плевен, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на десети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
20214430102323 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба с вх.№ ***/***г. от
„***“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: ***, ***,
***, ***, ***, представлявано от К. Д. М., чрез адв. Р. М. – ***, съдебен адрес:
***, *** против Г. Н. В. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ***. Посочва се в
исковата молба, че ищецът е придобил вземания срещу ответника въз основа
на постановление за възлагане № ***/***г. по т.д.№ ***/***г. на СГС, влязло
в сила на 29.01.2021г. Твърди се, че вземанията произтичат от договор за
доставка на електрическа енергия, продадени от синдика на „***“ ООД (в
несъстоятелност) на търг в производството по несъстоятелност, проведен на
21.12.2020г. , допуснат с Определение от 02.12.2020г. по т.д.№***/***г. ***
състав на СГ. Посочва се в исковата молба, че на ***.***г. между ответника и
„***“ ООД (в несъстоятелност) бил сключен договор за продажба на
електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на
комбинирани услуги от ***.***г. Твърди се, че по силата на договора „***“
ООД (в несъстоятелност) продавало на ответника активна нетна електрическа
енергия на цена в размер от 83,50 лв. за МВ/час и предоставя услугата
„Отговорност за балансиране“ , като поема за своя сметка отговорността за
небалансите в потреблението му. Същевременно дружеството предоставило
на ответника и услуга „Прогнозиране на потреблението“, като изготвило
прогнозни графици за доставка на електрическа енергия до обектите на
ответника. Посочва се, че „***“ ООД (в несъстоятелност) продавало и
доставяло ел.енергия на ответника съгласно прогнозните графици за
1
снабдяване, като в изпратените фактури освен стойността на доставената
ел.енергия били включени и допълнително начислявани такси и услуги, в
това число акциз, ДДС, такса „задължение към обществото“, чието заплащане
ответникът дължал. Твърди се, че плащането следвало да се извършва в срок
до 14 число на месеца, следващ доставката. Посочва се, че ответникът не
заплатил сума в общ размер на 1033,09 лв. за доставена ел.енергия за
месеците ноември и декември ***г. Претендира се и мораторна лихва в
размер на 309,96 лв. за периода 14.01.2018г. до датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК (15.02.2021г.). Иска се от съда да постанови
решение, с което да признае за установено съществуването на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК, а именно сумата от 1033, 09 лв. главница, сумата от 309,96 лв.- лихва за
забава за периода от 14.01.2018г. до 15.02.2021г.; законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 15.02.2021г. Претендират
се разноските в заповедното и исковото производство.
В законовия месечен срок е постъпил отговор по чл.131 ГПК, в който
ответникът взема становище за допустимост, но неоснователност на исковете
като прави възражение за цялостно заплащане на дължимите суми към „***“
ООД (в несъстоятелност) през ***г. вкл. задълженията по фактури за месец
ноември и декември ***г.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. Взема
становище в молба с вх.№***/21г. като моли съда да уважи изцяло
предявените искове като основателни и доказани, както и да присъдят в
тежест на ответника направените от ищеца деловодни разноски в исковото и
заповедното производство, за което представят списък по чл.80 ГПК.
Ответникът, редовно призован, се явява лично и моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани.
Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното:
От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени
доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в
процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен
пред Районен съд гр.П., като същия е родово, местно и функционално
подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по
гражданските производства.
По същество исковете са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Безспорно е по делото, че на 15.02.2021г. „***“ ЕООД подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Г. Н. В., като било
образувано ч.гр.д.№ ***/2021г. по описа на ПлРС. Била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № ***/***г. по ч.гр.д.№
***/2021г. по описа на ПлРС, с която ответникът бил осъден да заплати на
ищеца сумата от 1033, 09 лв. главница, сумата от 309,96 лв.- лихва за забава
за периода от 14.01.2018г. до 15.02.2021г.; законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 15.02.2021г., както и деловодни разноски
2
в размер на 26,86 лв. съдебни разноски и сумата от 302,32 лв. адвокатско
възнаграждение. Срещу заповедта било подадено възражение с характер на
такова по чл.415 ГПК от длъжника. С разпореждане №***/***г. съдът указал
на заявителя правото по чл.422 ГПК.съобщението е получено от „***“
ЕООД на 09.03.2021г. В законовия срок е подадена искова молба с вх.№
***/***г., с която е инициирано настоящето производство.
Безспорно е по делото и не се оспорва от ответника, че през месеците
ноември и декември ***г. между Г. Н. В. и „***“ ООД (в несъстоятелност) е
съществувало валидно облигационно правоотношение на основание Договор
за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги от ***.***г.
Безспорно е и обстоятелството, че през процесния период – м.11.-м.12.***г.
„***“ ООД (в несъстоятелност) е продавало и доставило електрическа
енергия до обекти на ответника.
Не се спори между страните и относно факта, че за доставената от продавача
електрическа енергия последният издавал фактура за вземанията, изчислени
на база количествата, отчетени съгласно средствата за измерване в точките на
присъединяване, а плащането за доставената от продавача електрическа
енергия следвало да се извършва в срок до 14-то число на месеца, следващ
месеца на доставка.
Безспорно е по делото и се установява от заверено копие на постановление
№ ***0/***г. по т.д.№ ***/***г. по описа на СГС, Търговско отделение, ***
състав, че ищецът е придобил вземания на „***“ ООД (в несъстоятелност) в
общ размер на 1 635182,24 лв.
Не е спорно и се установява от представените от ответника заверено копие на
разписка №***/***.***г., че на ***.***г. Г. Н. В. е заплатил чрез *** сумата
от 490,34 лв. по фактура № **********/***.***г. с получател „***“ ООД.
Спори се между странитe включено ли е вземането на „***“ ООД (в
несъстоятелност) против Г. Н. В. за неизплатени суми за доставена и
продадена ел.енергия за месеците ноември и декември ***г. в общият размер
на вземанията по постановление № ***0/***г. по т.д.№ ***/***г. по описа на
СГС, както и дължи ли ответника и в какъв размер сумите по издадената
заповед за изпълнение, на какво правно основание и в какъв размер.
Съдът, като съобрази наведените в исковата молба твърдения приема, че е
сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр.
чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на
вземания в полза на „***“ ЕООД против Г. Н. В. за сумата от 1033, 09 лв.
главница, сумата от 309,96 лв.- лихва за забава за периода от 14.01.2018г. до
15.02.2021г.; законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 15.02.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК № ***/***г. по ч.гр.д.№ ***/2021г. по
описа на ПлРС.
По допустимостта на исковете с правно основание чл.422 ГПК.
Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящето производство,
3
е подадена на ***г. и е входена под № ***/2021г. по описа на РС П.. Видно
от материалите по ч.гр.д.№***/2021г. по описа на РС П., срещу издадената
заповед за изпълнение по делото е подадено възражение по чл. 414 ГПК. С
разпореждане №***/***г. съдът е указал на заявителя възможността да
предяви иск за вземането си. Съобщението е получено на 09.03.2021г. като
едномесечният срок за предявяване на иска по чл.42 ГПК е до ***г. вкл. Ето
защо съдът приема исковете по чл.422 ГПК са допустими като предявени в
законовия месечен срок.
По основателността на исковете по чл.422 ГПК:
За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да
докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумата, за която е издадена
заповед за изпълнение.
За разрешаване на спорните по делото обстоятелства са приобщени писмени
доказателства.
Установява се от справка с изх.№ ***/***г. , издадено от „***“ АД, че
ответникът не е клиент на дружеството.
Видно от писмо с изх.№ ***/***г. , издадено от ТД на НАП *** и
приложената към него разпечатка от информационната система на НАП, в
дневника на продажби на „***“ ООД в несъстоятелност с контрагент Г. Н. В.
е отбелязана фактура № **********/***.***г. за сумата от 408,62 лв. и ДДС
в размер на 81,72 лв., както и фактура № ***/***.***г. за сумата от 386,77 лв.
и ДДС в размер на 77,35 лв.
С оглед на приобщените по делото писмени доказателства, съдът приема, че е
налице плащане по първата фактура от страна на ответника, с което изцяло е
погасил задължението си към ищеца.
По отношение на втората фактура, то съдът приема, че вземането не се
дължи от ответника поради изтекла давност.Основателно е възражението на
В., че е налице изтекла давност по чл. 111, б.“в“ пр. последно от ЗЗД.
Съгласно тази норма, с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за наем, лихви и за други периодични плащания. Видно от
доказателствата по делото длъжникът е следвало да заплати дължимите суми
в срок до 14 дни от изтичане на месеца, за който се отнасят т.е. на
15.01.2018г. е настъпила изискуемостта на вземането на ищеца за сумата от
464,12 лв. по фактура № № ***/***.***г. Три годишният срок е изтекъл на
15.01.2021г. По делото не са налице доказателства давност да не е текла в
този срок, както и да е прекъсната по смисъла на чл.115 и чл.116 ЗЗД. Не са
налице доказателства да са предприети действия за принудително
изпълнение, за признаване на вземането от длъжника или др., за да се приеме
от състава, че е започнала да тече нова давност. Подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е
направено след изтичане на тригодишния давностен срок – на 15.02.2021г.,
както и предявяване на исковата молба, въз основа на която се води
настоящето производство. Същевременно постановлението за възлагане №
***/***г. по т.д.№ ***/***г. на СГС е влязло в сила на 29.01.2021г. т.е. след
4
изтичане на давността по чл. 111, б.“в“ пр.последно от ЗЗД, като не може да
се приеме, че е налице хипотезата на чл. 115 б.“ж“.
Не се доказа по делото вземанията да са дължими на основание
постановление за възлагане № ***/***г. по т.д.№ ***/***г. на СГС, влязло в
сила на 29.01.2021г. Видно от съдържанието на съдебния акт – на л. 6 от
делото, на „***„ ЕООД са възложени вземания на „***“ ООД (в
несъстоятелност) към клиенти за доставена ел.енергия и допълнителни
услуги, в общ размер 1635182,24 лв., но по делото не е представено
доказателство, че ответникът Г. Н. В. е включен в описа на синдика, както и
размера и основанието на вземанията, които се претендират от последния. От
тук е неприложима разпоредбата на чл.628а, изр.2 от ТЗ.
С оглед на горното, съдът приема, че ищецът не доказа при условията на
пълно и главно доказване, че ответникът му дължи сумите, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
***/***г. по ч.гр.д.№ ***/2021г. по описа на ПлРС, поради което исковете по
чл.422 ГПК следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и
недоказани.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.236, ал.1 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК на „***“
ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: ***, ***, ***, ***,
***, представлявано от К. Д. М., против Г. Н. В. с ЕГН **********, адрес:
гр.П., ***, за установяване , че съществуват вземания в полза на „***“ ЕООД
против Г. Н. В. и последният дължи сумата от 1033, 09 лв. главница, сумата
от 309,96 лв.- лихва за забава за периода от 14.01.2018г. до 15.02.2021г.;
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
15.02.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № ***/***г. по ч.гр.д.№ ***/2021г. по описа на
ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението пред
Окръжен съд- гр.П..
Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати по ч.гр.д.
№***/2021г. описа на РС-П..
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5