№ 206
гр. Пловдив, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Г. Костадинова
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело №
20245300900575 по описа за 2024 година
Предявени са искове по чл. 88 ал.1 във вр. с чл.55 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „СТИБО ВОФ“ с идентификатор **********, чуждестранно
дружество, учредено в Кралство Белгия, с адрес на управление гр. Варегем,
ул. „Сторместраат“ № 86Б, представлявано от С.С., със съдебен адрес в
страната гр.П., ул. ******, чрез кантора „****“, иска осъждане на „ВЕСТА
ТЕРМ ИВ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Асеновград, ул. „Цар Иван Асен“ № 138, да плати сумата от 43 875лв.
главница, представляваща получена цена по развален договор за покупко –
проджа на стоки от 01.08.2024г. по фактура № **********, издадена от
ответника, и законна лихва върху главницата от сезиране на съда на
27.09.2024г. до изплащане на сумата.
Твърди, че на 01.08.2024г. сключва устен договор с ответника за покупко
– продажба на строителни материали, описани в издадената от ответника
фактура № **********, с уговорката те да бъдат доставени до 10 календарни
дни от датата на авансово плащане на пълния размер на цената им на адреса
на управление на ищеца в Кралство Белгия в гр. Вареген, като при
разтоварването им се даде приемо – предавателен протокол и ЧМР. На
02.08.2024г. ищецът плаща равностойността на цената в евро от 22 500 евро по
банковата сметка на продавача.
1
След многобройни обаждания и комуникация чрез WhatsApp с
управителя на ответника, става ясно, че материалите няма да бъдат доставени
по вина на продавача, който поел ангажимент да възстанови платената цена.
Същият изпратил по посочения комуникационен канал на ищеца „банково
извлечение“ за превод на 22 100 евро и 400 евро, но след проверка от ищеца в
банката в Белгия станало ясно, че се касае за подправени извлечения, защото
тези преводи на ответника никога не са изпращани – не са осъществени.
Твърди, че е имал интерес от изпълнение на сделката 15 календарни
дена от превода на сумата. Стоката не е доставена както на уговорения падеж
до 12.08.2024г. /10 дена от плащане на цената/, така и след това, а ищецът има
клиенти в Белгия, които е трябвало да обслужи своевременно и след като
разбрал, че няма да има доставка от ответника, се обърнал към друг доставчик
на тези стоки, с което обосновава отпадане на интереса си от договора и
неговото разваляне, включително формулира изрично изявление за разваляне
на договора поради отпаднал интерес с исковата молба.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя списък по
чл.80 от ГПК.
Ответникът не взима становище.
Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства, и като
взе предвид въведени доводи, приема за установено следното:
Страните са търговци по правно – организационна форма. Ищецът е
чуждестранно юридическо лице, учредено в Кралство Белгия, съгласно
представената информационна справка за актуално състояние, а ответникът е
учредено в страната търговско дружество, с оглед на което и на основание чл.4
т.1 Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на съвет от 12
декември 2012 година
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения
по граждански и търговски дела, съдът приема, че е международно
компетентен да разгледа спора.
Съобразно твърденията на ищеца, че е сключил с ответника договор за
покупко – продажба на строителни материали, приложимото по делото
правото е българското материално право по силата на чл.4 т.1 б.“а“ от
2
Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни
2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I),
според който правото, което урежда договора, се определя при договор за
продажба на стоки от правото на държавата, където е обичайното
местопребиваване на продавача. Съгласно чл.12 от Регламент /ЕО/ 593/2008г.
– Рим I, приложимото към договора право урежда: тълкуването,
изпълнението, в границите на компетентността, предоставена на съда от
неговото процесуално право – за последиците от пълното или частичното
неизпълнение на задълженията, включително определянето на размер на
вредите, доколкото това се урежда от правни норми; различни начини на
погасяване на задълженията, погасяване на правото поради изтичане на
давност или преклузии; последици от недействителността на договора.
Доколкото ищецът сочи, че поради отпаднал интерес е развалил
договора и иска връщане на дадените средства вече на извъндоговорно
основание, следва да се съобрази Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския
парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право
към извъндоговорни задължения ( Рим II ), съгласно чл.1 на който регламентът
се прилага за извъндоговорни задължения по граждански и търговски
въпроси, във всеки случай на стълкновение на закони. Чл.10 ал.1 от този
регламент указва, че в случай че извъндоговорно задължение, произтичащо от
неоснователно обогатяване, включително плащане на недължими суми, е
свързано със съществуващо отношение между страните, като например
отношение, породено от договор или непозволено увреждане, което е в
тясна връзка с неоснователното обогатяване, се прилага правото, което
урежда това друго отношение.
Така указаните стълкновителни норми на двата регламента сочат, че при
договор за продажба на стоки с международен елемент, когато страните не са
избрали приложимото към отношенията им материално право, се прилага
материалното право на държавата, където е обичайното местопребиваване на
продавача. Когато се търси сума по силата на неоснователно обогатяване,
свързано със съществуващи между страните договорни отношения, се прилага
материалното право, което урежда договорното правоотношение. Твърдението
на ищеца е, че продавач на стоките е ответното дружество. То е учредено и
вписано като юридическо лице в Република България, поради което по делото
3
съдът ще приложи българското материално право относно въведения договор
за продажба на стоки и последиците от развалянето му поради неизпълнение,
както и за вземане от неоснователно задържане на получена по развален
договор цена.
Ищецът представя електронна фактура, която е издадена от ответника
като доставчик на ищеца като получател под № ********** от 01.08.2024г. за
сумата от 43 875 лв. с начислено ДДС за продажба на различни видове
строителни материали, съдържаща наименование, количество, единична цена
и обща стойност. Депозира и извлечение от банковата си разплащателна
сметка за нареден паричен превод в размер на 22 500 евро на 02.08.2024г. в
полза на ответника с посочено основание – проформа фактура 21043. Второто
представено извлечение за банков превод е за изпратен паричен превод от
ответника на 02.09.2024г. с получател ищеца за суми от 400 евро и 22 100
евро.
От изслушаната ССчЕ на в.л. С., изготвена след справки за счетоводните
записвания, дадена обективно и компетентно, неоспорена, която съдът
кредитира, се доказва, че ответникът е получил на 05.08.2024г. валутния
превод в размер на 22 500 евро или 43 875лв. с наредител – ищцовото
дружество, с вписаното основание – проформа фактура 21043. Преводът е
осчетоводен от ответника по Дебитна сметка 503 – Разплащателна сметка в
лева на Кредит сметка 411 Клиенти – 43 875лв. Вещото лице не е
констатирало счетоводен запис за връщане на така получената сума при
ответника, нито в счетоводните записи на ищеца констатира постъпване на
сума от 400 евро и 22 100 евро. В съдебно заседание обяснява, че в момента и
в двете счетоводства сумата стои като дължима в едното и като вземане в
другото. Вещото лице не е констатирала документът на лист 29 от делото да е
осчетоводен при ищеца и при него да има постъпила такава сума. Проформа
фактура 21043 не е данъчен документ и за това не е намерила счетоводно
отражение при ответника.
Установените от вещото лице счетоводни записи при ответника за
получения банков превод в размер на 22 500 евро с левова равностойност
43 875лв. и вписаното от ищеца в превода основание – по проформа фактура
21043, както и осчетоводяване на така получена сума като плащане от клиент,
преценени в съвкупност с представената от ищеца фактура и платежното
4
нареждане по нея, обосноват извода за доказаност на твърдението, че страните
са се договорили ответникът да продаде на ищеца описаните във фактурата
стоки на посочената цена. Ищецът е платил цената. По делото няма
доказателства стоката да е предадена, респективно получена, поради което е
доказано твърдението за неизпълнено задължение на продавача да достави
стоката.
С исковата молба ищецът формулира изявление за разваляне на договора
поради липса на изпълнение и отпаднал интерес от такова, без да дава срок, по
смисъла на чл.87 ал.2 от ЗЗД. Исковата молба е връчена на ответника и
изявлението на ищеца е достигнало до него. По делото липсват данни за
настъпило изпълнение, възможно такова или запазен за ищеца интерес от
доставяне на стоката. С оглед на това съдът приема, че волеизявлението е
породило желаното преобразуващо действие като е довело до
преустановяване на договорното правоотношение в резултат на развалянето
му от изправния кредитор.
При тези данни се налага извода, че искът е доказан по основание и
размер. Страните са сключили договор за покупко – продажба на строителни
материали, по който повод ответникът като продавач е издал в електронен вид
фактура ********* от 01.08.2024г. на обща стойност 43 875лв. Ищецът е
платил сумата изцяло по банков път на 02.08.2024г., сумата е получена от
ответника по неговата сметка на 05.08.2024г. и е осчетоводено като получено
плащане от клиент. Липсват доказателства за предаване на стоката от
продавача на купувача, респективно писмени документи за доставка, поради
което съдът приема, че продавачът не е изпълнил задължението си да достави
уговорените стоки и поради това е неизправна страна по договора. С
отправеното в процеса изявление ищецът е развалил договора поради
неизпълнението и това разваляне е с обратно действие на основание чл.88 ал.1
от ЗЗД, което означава, че се счита, че между страните не е възникнало
договорно отношение. Даденото по така разваления договор подлежи на
връщане поради даването му, респективно задържането му, без основание.
Исковата молба представлява и покана за връщане на получената по
разваления с нея договор. В случая даденото е парична сума от 43 875 лв. от
ищеца, задържана от ответника без да има право. В резултат на задържането
той се обогатява със сумата, без да има основание за това, поради което дължи
5
връщането й по силата на чл.88 ал.1 във вр. с чл.55 ал.1 от ЗЗД.
Съобразно изхода на спора, на ищеца се дължат доказани разноски от
платената ДТ от 1 755лв., 650лв. депозит за експертиза и платено
възнаграждение на един адвокат от 5 000лв., общо 7 405лв. Внесената парична
гаранция по обезпечението не се присъжда като разход, а подлежи на
освобождаване и връщане при условията на чл.402 и чл.403 от ГПК след като
отпадне нуждата от нея.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВЕСТА ТЕРМ ИВ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Асеновград, ул. „Цар Иван Асен“ № 138, да плати на
„СТИБО ВОФ“ с идентификатор **********, чуждестранно дружество,
учредено в Кралство Белгия, с адрес на управление гр. Варегем, ул.
„Сторместраат“ № 86Б, представлявано от С.С., със съдебен адрес в страната
гр.П., ул. ******, чрез кантора „****“, сумата от 43 875лв. /четиридесет и три
хиляди осемстотин седемдесет и пет лева/ главница, представляваща получена
цена по развален договор за покупко – проджа на стоки от 01.08.2024г. по
фактура № **********, издадена от ответника, и законна лихва върху
главницата от сезиране на съда на 27.09.2024г. до изплащане на сумата, както
и направените по делото разноски от 7 405лв. /седем хиляди четиристотин и
пет лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр. Пловдив с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
6