Р Е Ш Е Н И Е № 458
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.
Видин, 01.10.2019г.
Районен съд
гр. Видин, гражданска колегия, в публичното заседание на втори септември две
хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател:
Владимир К.
Съдебни
заседатели:
Членове:
при секретаря Г. Начева и в
присъствието на прокурора .................................. след като разгледа
докладваното от съдия К. гр. дело № 3152 по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във вр.
с чл. 86 от ЗЗД от „ЗИ - МЕТРИКС” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище“,
ул. „Ангиста” № 6, ет. 4, офис 4, против К.Б.К.,
ЕГН **********, адрес ***.
Твърди
се, че на 15.08.2016г. между ищцовото дружество, като заемодател, и ответната
страна, като заемател, е сключен Индивидуален договор за заем № 59331С/15.08.2016г.,
чрез средствата за комуникация от разстояние във формата на електронен
документ. Съгласно чл. 3, от договора заемодателят е предоставил на заемателя
заемна сума в размер на 1000,00лева. Съгласно чл. 4 от договора заемателят се е
задължил да върне същата, ведно с договорна лихва, на 12равни месечни
погасителни вноски, в размер на 103,00лева всяка вноска. Договорената
възнаградителна лихва е в размер на 236,00лева. Общия размер на плащането е 1 236,00лева.
Усвояването на заемната сума се извършва по банков път по банковата сметка на
заемателя. Съгласно чл. 11 от договора Заемателят се е задължил, на основание
чл. 23 от ЗЗД, в срок края на работния ден следващ сключването на договора, да
осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на
солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими
погасителни вноски, разходи и неустойки. В случай на неизпълнение на това
договорно задължение, т.е. непредоставяне на поръчител, заемателят дължи на
заемодателя неустойка /чл. 11, ал. 4 и
ал. 5/ в размер уговорен между страните, а именно 360,00лева. Заемателят не е
изпълнил задължението си съгласно чл. 11 от договора, поради което същия дължи
на ищцовото дружество неустойка, уговорена в чл. 11, ал. 4 от договора. Целият
размер на дълга е в общ размер на 1 596,00лева. Ответната страна е
направила плащания по договора в общ размер на 723,00лева. Направените плащания
се отнасят за погасяване съгласно чл. 9.5. от Общите условия в последователност
: разноски, неустойки за забава, лихви, главница, като дългът е в общ размер на
873,00лева главница.
Твърди
се, че ищцовото дружество подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника, за което било
образувано гр. д. № 1017 / 2018г. на Районен съд Видин. Заповедта
за изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на : 873,00лева - главница, 134,61лева –лихва за забава за периода от 16.09.2016г. до 23.03.2018г. Иска
разноски по производството, както и разноски в заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК
от ответната страна не е постъпил писмен отговор. Ответната страна не се е
явила в откритите съдебни заседания. Не са правени доказателствени искания.
По делото са събрани писмени доказателства. Назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза.
Съдът след като прецени събраните по делото
писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа страна :
На 15.08.2016г. между ищцовото дружество, в качеството на заемодател, и
ответника, в качеството на заемател, е сключен Индивидуален договор за заем № 59331С/15.08.2016г., чрез средствата за
комуникация от разстояние във формата на електронен документ. Размерът на
отпуснатия заем е 1 000,00лева със срок на погасяване 12 месеца.
Договорена е лихва в общ размер на 236,00лева. Съгласно чл. 11 от договора
ответната страна се е задължил в срок края на работния ден следващ сключването
на договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в
поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички
дължими погасителни вноски, разходи и неустойки. В случай на неизпълнение на
това договорно задължение, т.е. непредоставяне на поръчител, заемателят дължи
на заемодателя неустойка /чл. 11, ал. 4 и
ал. 5/ в размер уговорен между страните, а именно 360,00лева. Заемателят не е
изпълнил задължението си съгласно чл. 11 от договора. Ответната страна е
направила плащания по договора в общ размер на 723,00лева.
Вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза дава заключение по поставените задачи. Ответната страна е отправила
искане за кандидастване за финансова услуга до ищеца. Ответната страна е
попълнила форма за кандидатсване за финансова услуга по електронен път на
посочена уеб страница. Използвания имейл се използва от ответника. На същият
имейл е изпратен индивидуален код/електронен подпис/ за подпис на електронни
документи във връзка със сключването на договора.
Заключението
на експертизата не е оспорено от страните и е прието от съда.
Ищцовото дружество е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд
гр. Видин на 24.04.2018г. като е образувано гр.д. № 1017/ 2018г. по описа на Районен съд гр. Видин. По делото е
издадена Заповед № РЗ-742 от 30.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с която е
разпоредено ответникът да заплати на ищеца процесните суми на въведеното с
настоящата искова молба основание, със съответната законна лихва, както и
разноски по производството. Заповедта за изпълнение е връчена на ответната
страна по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В указания от съда срок заявителят е
предявил настоящите искове. Ответната страна не доказа пълно изпълнение на задълженията си за
заплащане на заетата сума.
Останалите събрани по делото
доказателства съдът намира, че не са необходими към правния спор, поради което
не следва да се обсъждат.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна :
Предявените искове са допустими. Заповедта за изпълнение е връчена
на ответната страна при хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като за ищеца
възниква правен интерес от предявяване на искове за установяване на вземанията
си по заповедното производство.
Искът за установяване вземанията на ищеца за главница по
договора за кредит е частично основателен за сумата от 513,00лева. Между
страните е възникнало облигационното отношение, въведено с исковата молба,
което се установява от заключението по съдебно-техническата експертиза. Ответната
страна, като заемател, не доказа пълно изпълнение на задълженията си по
договора за заем. Настоящият състав приема, че със заплащането на сумата от 723,00лева,
от ответната страна, е погасено задължението за договорна лихва и частично
задължението за главница, в размер на 487,00лева, като остава дължима сумата от
513,00лева.
Настоящият състав намира, че клаузата на чл. 11, ал. 4 от
договора за уговорена неустойка в размер на 360,00лева за неизпълнение на
задължението за непредоставяне на поръчител, е нищожна. Процесният договор за заем е сключен при действието на Закона за потребителския кредит в
който се съдържат разпоредби от императивен порядък, които служебно следва да
бъдат съобразни от съда. Императивно правило, за чието спазване съдът следи
служебно е уредено в нормата на чл.
33,
ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Съгласно нея при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В
случая в договора е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение от заемателя в полза на
заемодателя и неустойка при неизпълнение на това задължение. Така договорената
неустойка е нищожна, тъй като с нея се предвижда обезщетение за неизпълнението
на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което пряко обаче не
произтичат вреди. Неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди излиза извън
присъщите си функции -обезпечителна, обезщетителна и санкционна, и цели само и единствено
постигане на неоснователно обогатяване, какъвто е настоящия случай и съответно клаузата,
с която е уговорена е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Искът за установяване вземането за обезщетение за забава е частично
основателен в размер на 78,95лева върху главницата от 513,00лева. Ответната
страна е изпаднала в забава и дължи обезщетение.
С оглед изхода на делото ответната страна следва да заплати
на ищеца сумата в общ размер от 308,41лева за държавна такса, възнаграждение за
вещо лице и възнаграждение за адвокат, съразмерно уважената част от исковете. В
заповедното производство ответната страна дължи разноски в размер на 25,00лева
за държавна такса и 300,00лева за възнаграждение за адвокат.
Воден от горното Съдът,
Р Е Ш И :
Признава
за установено по отношение на К.Б.К., ЕГН **********,
адрес ***, че „ЗИ - МЕТРИКС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Оборище“, ул. „Ангиста” № 6, ет. 4, офис 4, има
вземания спрямо К.Б.К., ЕГН **********, адрес ***, за сумите от : 513,00лева - главница, 78,95лева –
лихва за забава за периода от 16.09.2016г.
до 23.03.2018г., които суми са включени в Заповед № РЗ - 742 от 30.04.2018г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по гр. д. № 1017 / 2018г.
на Районен съд гр. Видин, като исковете в останалата част и до пълния
претендиран размер отхвърля като неоснователни.
Осъжда
К.Б.К., ЕГН **********, адрес ***, да заплати на „ЗИ -
МЕТРИКС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Оборище“, ул. „Ангиста” № 6, ет. 4, офис 4, сумата в общ размер на 308,41лева разноски в настоящето производство и
сумата в общ размер на 325,00лева разноски по заповедното производство, като
исканията в останалата част отхвърля като неоснователни.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Видин в двуседмичен срок
считан от връчването му на страните.
Районен съдия :