Р Е Ш Е Н И Е
260077/22.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, втори състав на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета
година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана Георгиева
при
секретаря В. И., като разгледа докладваното от районния съдия АНД № 1033 по описа на ШРС за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 20-0869-001348 от 08.05.2020г. на Началник група към
ОД на МВР – гр. Шумен, сектор „ПП“, с което на И.С.А., с ЕГН **********,*** са
наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца на основание
чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДв.П за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДв.П. Жалбоподателят
моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно, като в жалбата са изложени подробни съображения
за това. В съдебно заседание не се явява лично, изпраща упълномощен представител,
който изцяло поддържа жалбата и излага доводи за незаконосъобразност на
атакуваното НП.
Въззиваемата
страна редовно призована изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата, като моли наказателното
постановление да бъде потвърдено изцяло.
Жалбата е
подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.320 от НПК, поради което се
явява процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
ШРС, след
като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На
15.06.2019г. лек автомобил марка „Мерцедес Е 220 ЦДИ“, с рег. № Н21 71ВР се
движел по първокласен път I-2 в посока
към гр. Шумен. В района на км.108+500 поради движение с превишена скорост
автомобилът бил заснет от техническо средство „ARH CAM S1“. При
извършване на обработка на снимката била извършена служебна проверка, при която
било констатирано, че посоченото моторно превозно средство било със служебно
прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДв.П. Автомобилът бил закупен от
лицето Л. А.С., с ЕГН ********** през месец януари 2019г., но той не извършил
необходимата пререгистрация на автомобила в законоустановения срок. След
установяване на собственика от негова страна били дадени обяснения, че работи в
гр. София, а автомобилът му се управлявал от И.С.А., с ЕГН **********. Декларация
била подадена и от жалбоподателя И.А., в която същият потвърдил факта, че е
именно той е управлявал посочения автомобил на 15.06.2019 г. около 11.00 часа. В тази връзка на жалбоподателя била връчена писмена
покана за явяване за съставяне на АУАН. Поканата била връчена на 29.11.2019г.
Предвид обстоятелството, че жалбоподателя не се явил в указания му двуседмичен
срок, на 22.01.2020г. свид. И.Г.И. съставил Акт за установяване на
административно нарушение бланков номер 266020/22.01.2020г. в негово отсъствие,
като посочил, че с описаното деяние е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от
ЗДв.П. АУАН съставен в отсъствие на нарушителя бил връчен на жалбоподателя
11.02.2020г. и подписан от него без възражения. Впоследствие не се е възползвал
от законното си право и не е депозирала допълнителни писмени възражения в срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН. След
съставяне на акта административно-наказателното производство е било прекратено
на основание разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН и преписката е била изпратена
на Районна прокуратура – Шумен с оглед данни за извършено престъпление по
чл.345, ал.2 от НК. С Постановление за отказ да се образува наказателно
производство от 24.04.2020г. било отказано образува на наказателно
производство. Въз основа
на постановлението за отказ да бъде
образувано наказателно производств и съобразявайки материалите в преписка с
вх.№ 1669//2020г. по описа на ШРП на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН било
издадено наказателно постановление № 20-0869-001348 от 08.05.2020г. на Началник на група към
ОД МВР – гр. Шумен, сектор Пътна полиция, с което на И.С.А., с ЕГН **********,
с адрес: *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200
/двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец
на основание чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДв.П за нарушение на чл.140, ал.1 от
ЗДв.П.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на свидетеля И.Г.И.
- актосъставител, свиидетелите С.Н.Х. установил нарушението и Й.Ж.Ж. – свидетел
при съставяне на АУАН както и от
присъединените на основание чл.283 от НПК, писмени доказателства.
При преценка
на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства съдът
намира, че напълно следва да
бъдат кредитирани показанията на свидетелите С.Х., И.И. и Й.Ж.. Същите са непротиворечиви,
последователни и кореспондират и се подкрепят от останалия събран по делото
доказателствен материал.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.140, ал.1, изречение първо от ЗДв.П по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места.
От събраните
по делото доказателства се установява по безспорен начин, че по силата на
Договор за покупко-продажба от 23.01.2019г., с нотариална
заверка на подписите, лицето Л. А.С., с ЕГН ********** е придобил правото на собственост
върху лек
автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“, с рег. № Н21 71ВР, както и че в законоустановения
срок по
силата на чл.3 от Наредба № І-45/24.03.2000г.
за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС на
министъра на вътрешните работи, не е изпълнил задължението си да регистрира автомобила в сектор ПП при ОД МВР - Шумен. Категорично е установено, че поради тази
причина автомобилът
е бил със служебно прекратена регистрация на 26.03.2019г. на основание чл.143,
ал.15 от ЗДв.П, т. е. към
момента на извършване, респективно на установяване на нарушението – 15.06.2019 г. автомобилът не е бил регистриран
по съответния ред.
Не се спори
между страните по делото, че към момента на констатиране на нарушението
автомобилът е бил управляван именно от жалбоподателя И.А., поради което се
налага извода, че управлявайки автомобил със служебно прекратена регистрация
/т.е. без регистрация/ същият е осъществил от обективна страна състава на
нарушението, визирано в разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДв.П.
Съдът
намира, че от материалите по делото се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят е осъществил нарушението и от субективна страна. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството,
че както става ясно от материалите по делото собственикът на автомобила е
работел в гр. София и се е завръщал само през почивните дни. В останалото
време, през останалите дни от седмицата автомобилът е бил ползван
преимуществено от жалбоподателя. В този смисъл, доколкото същият е държал у
себе си свидетелството за регистрация на автомобила е виждал и е бил наясно, че
вписаното като собственик лице е различно от действителния собственик на
автомобила. Следователно е бил наясно и с обстоятелството, че въпреки, че С. е
закупил автомобила същият не се води като собственик в свидетелството на
автомобила, респективно не е изпълнил задължението си да пререгистрира
посоченото моторно превозно средство по законоустановения ред и в
законоустановения срок.
В тази
връзка съдът не споделя твърдението на жалбоподателя, изложено в жалбата, че нито
той, нито собственика на автомобила са били уведомени за служебно прекратената
регистрация на автомобила и не са знаели за нея. Както в ЗДв.П, така също и в Наредба № І-45/24.03.2000г. на
министъра на вътрешните работи, липсва предвидено
задължение на контролните органи да уведомяват собственика при прекратена
служебна регистрация на ППС на основание чл.143,
ал.15 от ЗДвП. Тази законова уредба произтича от вмененото задължение в
чл.3 от Наредба № І-45/24.03.2000
г. на министъра на вътрешните работи на собствениците да регистрират
придобитото ППС в месечен срок в съответната служба ПП при ОД МВР. Следователно
собственикът на
процесното МПС е бил напълно наясно, че следва да регистрира лекия си автомобил
в сектор ПП при ОД МВР, както и, че не е изпълнил това си задължение. В същото
време и жалбоподателя е бил
напълно наясно, че управлява лек автомобил, в чието свидетелство за регистрация, е вписан собственик на
автомобила, различен от действителния.
Тези факти водят до категоричния извод, че жалбоподателят е съзнавал, че
управлява лек автомобил,
без този автомобил да е регистриран по съответния ред. При това поведение от
страна на собственика и на водача и
при липсата на законово задължение контролните органи да уведомяват
собствениците при служебно прекратяване на регистрация на ППС в хипотезата на чл.143,
ал.15 от ЗДв.П, настоящият състав приема, че И.А. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на нарушението по
чл.175,
ал.3, предл. първо от ЗДвП, във
вр. с чл.140,
ал.1 от ЗДвП и напълно правилно и законосъобразно е била ангажирана
административно-наказателната му отговорност.
В тази насока е и константната съдебна практика на ШАС по
идентични случай и по-конкретно Решение № 236 от 25.09.2019г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №218/2019г., Решение № 169 от 30.07.2020г. на АдмС -
Шумен по к. а. н. д. № 141/2020г., Решение
№ 112 от 23.06.2020г. на АдмС - Шумен по
к. а. н. д. № 43/2020г. и др.
Съдът при
преценка на обжалваното наказателно постановление намира, че същото е ясно,
обосновано и доказано, като не са налице сочените от страна на жалбоподателя
пороци. Не е налице нарушение на чл.34 от ЗАНН, тъй като видно от декларация,
попълнена от жалбоподателя, на 29.11.2019г. е установен нарушителя, а АУАН е
издаден на 22.01.2020г. Не е налице и нарушение на чл.40 от ЗАНН, тъй като на
нарушителя А. е била връчена писмена покана за явяване в двуседмичен срок за
съставяне на АУАН, която му е била връчена на 29.11.2019г.
С оглед на
изложеното съдът намира, че наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението, като такова по чл.140, ал.1 от ЗДв.П, като правилно е издирил и
приложил и съответната за това нарушение санкционна норма, предвиждаща
наказание за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред. Съдът намира, че наказващият орган правилно е
индивидуализирал и наказанията, като е наложил на жалбоподателя предвидените в
разпоредбата на чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП санкции в техния минимален
размер, а именно „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 месеца.
Съдът намира,
че с оглед кръга на обществените отношения които охранява ЗДв.П процесното
деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28
от ЗАНН. В тази връзка съдът напълно споделя изложения в тази насока извод на
административно-наказващият орган. Правилно е било преценено, че с оглед
характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл.28 от ЗАНН не може да
бъде приложена. Описаното в акта за установяване на административно нарушение и
в наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за останалите
участници в движението по пътищата, доколкото липсата на извършена
пререгистрация, респективно проверка на автомобила води до невъзможност моторното превозно средство да бъде
индивидуализирано при нужда. Управлението на МПС без съответна регистрация би
довело и до избягване на административно-наказателна отговорност от страна на
управляващото го лице при евентуално извършено нарушение, регистрирано с
техническо средство, доколкото същото следва да бъде установено и регистрирано.
Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с други нарушения от същия вид, поради което и същото не може да бъде квалифицирано като “маловажен
случай” по смисъла вложен в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
С оглед на
изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно
и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид
изхода на делото и обстоятелството, че от страна на процесуалния
представител на
административнонаказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата
на чл.63,
ал.3 от ЗАНН /в сила от 03.12.2019г./, в съдебните
производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на
разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143,
ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай,
тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл.63,
ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били
защитавани от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ /ЗПП/. В тази връзка
съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че
настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност намира,
че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 100
лева.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
20-0869-001348 от 08.05.2020г. на Началник група към ОД МВР – гр. Шумен, сектор
Пътна полиция, с което на И.С.А., с ЕГН **********, с адрес: *** са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец на основание чл.175, ал.3,
предл.първо от ЗДв.П за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДв.П.
ОСЪЖДА
И.С.А., с ЕГН **********,*** да заплати
на ОД МВР - Шумен сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено на
основание разпоредбата на чл.37,
ал.1 от ЗПП, във вр. с
чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: