Решение по дело №109/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Т. Ц. В. от гр. Червен бряг, чрез адв. И. В. от Адвокатска колегия – гр. Плевен срещу Решение № 126/11.10.2023 г. на Районен съд – Червен бряг, постановено по а.н.д. № 121/2023 г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление № 623/06.03.2023 г. на РДГ - Ловеч, с което на Т. Ц. В. от гр. Червен бряг на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗГ и „глоба“ в размер на 150 лв. за нарушение на чл. 213 ал.1 т.2 от ЗГ, затова че на 05.12.2022 г., в землището на гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, местност Ябълките, на място с GPS координати - 43.265112 - северна ширина и 24.070273 - източна дължина, транспортирал с лек автомобил „Ауди“ с peг. № [рег. номер] с прикачено автомобилно ремарке с peг. № [рег. номер], натоварено с 0,7 пространствени кубически метра дърва за огрев от вида орех, без дървесината да е маркирана с контролна горска марка и без да притежава превозен билет, доказващ законния й произход. На осн. чл. 273 ал.1 ЗГ са отнети вещите предмет на нарушението – 0,7 пр.куб.м. дърва за огрев от вида орех, с пазарна стойност 98 лв., както и вещта, послужила за извършване на нарушението – 1 бр. автомобилно ремарке с рег. № [рег. номер], с пазарна стойност 200 лева.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на закона – касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Счита, че решението е немотивирано, а фактическата обстановка не е изяснена по безспорен и категоричен начин. Сочи, че първоинстанционният съд не се е обосновал защо кредитира показанията на свидетелите от ДГС – Плевен, а изключва показанията на свидетеля П. В. и обясненията, дадени от жалбоподателя, като единствено като аргумент е посочено, че те са заинтересовани от изхода на делото. Навежда доводи, че съдът е приел напълно безкритично описаното в НП процесно място с посочени GPS координати, а при разпита на служителите на ДГС – Плевен същите са заявили категорично, че не са разполагали с технически уред, който да показва конкретно място с конкретни координати. На следващо място посочва, че случаят е маловажен и поради това деянието не е обществено опасно или ако има опасност, то тя е явно незначителна - мястото на извършване е далеч извън горски фонд, в близост няма гора, а материалът намиращ се в ремаркето, е 0,7 куб. м. Моли решението да бъде отменено, а по същество – НП да бъде отменено.

Ответникът по касация – Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, е представил писмено възражение и в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт А. П., която изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, тъй като в хода на делото е безспорно установено, че В. е транспортирал дървесина без контролна горска марка и без превозен билет. Счита, че показанията на свидетелите, дадени в първоинстанционното производство са безпристрастни и отговарящи на фактическата обстановка по делото. Посочва, че това не е първо нарушение на жалбоподателя, като той има съставени други два акта за същото по вид деяние, а именно транспорт на дървесина без контролна горска марка и без превозен билет. Счита, че в настоящия случай не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието е с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи. Моли да бъде присъдено в полза на РДГ – Ловеч юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Червен бряг е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да потвърди НП правилно първоинстанционният съд е приел от съвкупната преценка на писмените и гласни доказателства, че сочените нарушения са безспорно доказани, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство като наложените наказания са в справедлив размер с оглед обществената опасност на деянието и извършителя. Изложените съображения се споделят от касационния състав и е ненужно да се повтарят.

Мястото на нарушението е конкретно посочено в землището на гр. Червен бряг, месността „Ябълките“, с точни GPS координати. В свидетелските показания не се съдържат данни, че служителите не са разполагали с технически уред, който да показва координатите. От съвкупната преценка на свидетелските показания и обясненията на жалбоподателя може да се направи категоричен извод, че е транспортирал дървесината, когато бил спрян от служители на РУ – Червен бряг, след което били извикани горските служители. Актосъставителят Р. П. – горски стражар при ТП ДГС – Плевен измерил с рулетка обема на превозваната в ремаркето дървесина и нейния вид. Полицейският служител А. А. е свидетел при извършване и установяване на нарушението. При проверката установили, че жалбоподателят е транспортирал дървесината без да е маркирана с контролна горска марка и без превозен билет, доказващ законния произход на дървесината. Това се установява и от материалите по извършената полицейска проверка. Обясненията на жалбоподателя и показанията на съпругата му не опровергават така установените факти, тъй като за съставомерността на нарушенията, изразяващи се в транспортиране на дървесина, немаркирана с контролна горска марка и без превозен билет са без значение обстоятелствата дали жалбоподателят е отсякъл дървесината и откъде и къде я е товарил. Няма данни по преписката, включително и по възложената полицейска проверка съпругата на жалбоподателя да е била с него, предвид което правилно нейните показания не са били кредитирани поради евентуална нейна заинтересованост, непоследователни и нелогични са, както и обясненията на жалбоподателя, а и не кореспондират с останалите свидетелски показания и писмените материали по случая. Наложеното наказание е съответно на извършените нарушения и е съобразено с обществената опасност на деянието и дееца, предвид че в миналото е бил осъждан за такова нарушение с налагане на административно наказание, което не е произвело необходимия превъзпитателен и възпиращ ефект върху поведението на дееца.

По тези съображения решението на Районен съд – Червен бряг е правилно и следва да се остави в сила.

При този изход на делото на осн. чл. 63д ал.4 ЗАНН в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 126/11.10.2023 г. на Районен съд – Червен бряг, постановено по а.н.д. № 121/2023 г. по описа на съда.

ОСЪЖДА Т. Ц. В. от гр. Червен бряг да заплати на Регионална Дирекция по горите – Ловеч юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.