№ 23271
гр. ****, 22.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20231110162597 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена по предявени от
ищeца Р. С. Н. срещу „**** ****, обективно съединени осъдителни искове,
както следва:
- иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 24 439 лв., представляваща дължимо
допълнително доброволно трудово възнаграждение съгласно „****“ по
сключен Трудов договор № ****., ведно със законната лихва, считано от
15.11.2023 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ до изплащане на
вземането, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума в размер на
1 647,76 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатеното
допълнително доброволно трудово възнаграждение за периода от 08.05.2023 г.
до 15.11.2023 г. /съобразно УМ от 18.12.2023г./;
- иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 1 053,16 лв., представляваща дължимо
основно месечно трудово възнаграждение за четири отработени дни през
месец май 2023 г. по сключен Трудов договор № ****., ведно със законната
лихва, считано от 15.11.2023 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/
до изплащане на вземането, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД –
за сума в размер на 71,01 лв., представляваща лихва за забава върху
неизплатеното основно месечно трудово възнаграждение за периода от
08.05.2023 г. до 15.11.2023 г.;
- иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да
1
заплати на ищеца сума в размер на 157,97 лв., представляваща дължимо
допълнително задължително трудово възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит в размер на 15 % върху основната работна заплата
по сключен Трудов договор № ****., ведно със законната лихва, считано от
15.11.2023 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ до изплащане на
вземането, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за сума в размер
на 10,65 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатеното
допълнително задължително трудово възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит за периода от 08.05.2023 г. до 15.11.2023 г.;
- иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 3 700 лв., представляваща дължимо
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 11 дена, ведно
със законната лихва, считано от 15.11.2023 г. /датата на подаване на исковата
молба в съда/ до изплащане на вземането, както и иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД – за сума в размер на 249,47 лв., представляваща лихва за забава
върху дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
периода от 08.05.2023 г. до 15.11.2023 г.
Ищецът твърди, че на 05.01.2018 г. между него и ответника е сключен
Трудов договор № ****., по силата на който ищецът е заемал длъжността
„****“, отдел „****“. Излага, че на 31.03.2022 г. между него и ответника било
сключено Допълнително споразумение към Трудов договор № ****., съгласно
което основното трудово възнаграждение на служителя било променено на 5
265,80 лв. Посочената длъжност ищецът заемал до прекратяване на трудовото
правоотношение с писмено предизвестие от страна на служителя на
основание чл. 326, ал. 1 КТ със Заповед № 35/25.04.2023 г., влязла в сила на
08.05.2023 г. Съгласно заповедта на служителя следвало да се изплатят
следните обезщетения: допълнително доброволно плащане съгласно „****“ в
размер на 24 439 лв., както и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ - 11 дни.
Твърди, че обезщетението за неизползван платен годишен отпуск в размер на
11 дена представлява сума в размер на 3 700 лв. Ищецът посочва, че към
настоящия момент посочените суми все още не му били изплатени от
работодателя. Освен това, счита, че му се дължат още и сума в размер на
157,97 лв., представляваща 15 % клас прослужено време, както и сума в
размер на 1 053,16 лв. за четири отработени дни през месец май 2023 г. до
влизане в сила на заповедта – 08.05.2023 г. Излага, че добросъвестно е
изработил дните през времето на предизвестието. Сочи, че е предприел
действия по обезпечение на бъдещ иск на основание чл. 390 ГПК и му е
издадена Обезпечителна заповед № 875/26.10.2023 г. по описа на СРС, 52
състав, в изпълнение на която било образувано изп. д. № **** по описа на
ЧСИ ****. Твърди, че е наложен запор върху банковите сметки на
работодателя ****. С тези съображения ищецът моли за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски за настоящото исково
производство, както и за предхождащите го обезпечително производство по
обезпечение на бъдещ иск и изпълнително производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответната страна ****. Признава обстоятелствата, посочени в исковата молба
2
относно съществуването и прекратяването на трудовото правоотношение с
ищеца. Твърди, че към датата на подаване на исковата молба – 15.11.2023 г., на
ищеца са изплатени дължимите съгласно издадените от работодателя фишове
суми, както следва: обезщетението за неизползван платен годишен отпуск е
изплатено на 17.08.2023 г.; допълнително задължително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на
15 % върху основната работна заплата е изплатено на 17.08.2023 г.; основното
месечно трудово възнаграждение за четири отработени дни през месец май
2023 г. е изплатено на 17.08.2023 г. Оспорва дължимостта на допълнителното
доброволно трудово възнаграждение съгласно „****“ по чл. 13, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение. В условията на евентуалност, в
случай че се установи неговата дължимост, оспорва същото за сумата над 15
994,06 лв. до пълния претендиран от ищеца размер за сумата от 24 439 лв.
Изцяло оспорва дължимостта на претендираните от ищеца суми, като посочва,
че същият не е взел предвид извършените от работодателя през месеците май -
август 2023 г. плащания на трудови възнаграждения, обезщетения и клас.
Представя 6 бр. платежни нареждания, с които цели да докаже, че
претендираните от ищеца суми са изплатени, с изключение на сумата в размер
на 24 439 лв., представляваща допълнително доброволно трудово
възнаграждение съгласно „****“. С тези съображения моли за отхвърляне на
предявените искове поради тяхната неоснователност. В проведеното на
11.11.2024 г., открито съдебно заседание ищецът не се явява и не се
представлява. От процесуалния му представител е постъпила молба с която
отправя искане към съда, да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с
решение при признание на иска. Претендира разноски за производството.
В проведеното на 26.11.2024 г., открито съдебно заседание,
процесуалният представител на ищеца е конкретизирал искането си към съда
по реда на чл. 214 ГПК, обективирано в депозирана по делото молба с вх. №
374857/20.11.2024 г., за намаляване на предявения иск за заплащане на
допълнително трудово възнаграждение и акцесорния иск за лихва върху
главницата, като е заявил, че оттегля исковата си молба в останалата част.
Претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК.
Процесуалният представител на ответника е заявил становище, че не
възразява срещу частичното оттегляне на исковата молба, като сочи, че
поддържа изразеното признание на предявените искове в намаления им
размер. Моли съдът да се произнесе с решение при признание на иска, като
разпредели отговорността за разноските по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК, а в
условията на евентуалност да намали адв. възнаграждение на насрещната
страна като прекомерно.
С протоколно определение от 26.11.2024 г., съдът на осн. чл. 214 ГПК е
приел изменение на предявения иск с правно основание по чл. 128, т. 2 КТ,
чрез намаляване на неговия размер – от първоначално посочената сума в
размер на 24 439 лв. – на сумата от 15 994,06 лв., представляваща
допълнително доброволно трудово възнаграждение, съгласно „****“ по
Трудов договор № 3****., както и на предявения иск с правно основание по
3
чл. 86, ал. 1 ЗЗД – от първоаначално посочения размер 1 647,76 лв. – на сумата
от 1 078,37 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
намаления размер на главния иск, начислено за периода 08.05.2023 г. –
15.11.2023 г. На осн. чл. 232 ГПК, съдът е приел оттегляне на исковата молба в
останалата част (съобразно изготвения доклад на делото) и е прекратил
производството в тази част.
Съдът като съобрази процесуалното поведение на страните, заетата от
същите позиция и събраните по делото доказателства, намира, че са налице
предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание
на иска. Заявеното признание на исковата претенция е извършено надлежно,
от нарочно упълномощен процесуален представител с правата по чл. 34, ал. 3
ГПК. Не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, поради
което и съдът на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 ГПК, следва да постанови
решение при признание на иска.
По разноските.
За да бъде приложена разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е необходимо да
са налице кумулативно следните предпоставки - ответникът с поведението си
да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска. В случая
процесуалното поведение на ответника е непоследователно, доколкото
първоначално - с отговора на исковата молба, исковете са оспорени изцяло.
Впоследствие позицията на ответника е признание на исковете в размерите за
които производството е продължило (след оттегляне на иска по чл. 224, ал. 1
КТ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и след намаляването на иска по чл. 128, т. 2 КТ и
акцесорния иск към него). Дори да се приеме, че е налице първата
предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК, то настоящият съд намира, че не е налице
втората кумулативно необходима предпоставка. С извънсъдебното си
поведение ответникът е дал повод за завеждане на делото, доколкото не е
изпълнил задължението си да изплати дължимото допълнително трудово
възнаграждение, поради което пътят на защита на неудовлетвореното парично
притезание на ищеца е единствено по съдебен ред, чрез иницииране на
настоящото исково производство.
С представения списък по чл. 80 ГПК, ищецът претендира разноски за
исковото производство в общ размер на сумата от 4300 лв. – адвокатско
възнаграждение, за което представя ДПЗС от 13.11.2023 г. и платежни
нареждания от които се установява реалното заплащане на договорения
хонорар – по банков път. Видно от съдържанието на представения ДПЗС,
страните са договорили конкретен размер на възнаграждение за всеки от
предявените искове. Съдът намира, че в случая не следва да бъде присъждана
сумата от 700 лв. – договорена като хонорар за оттегления иск по чл. 224, ал. 1
КТ, по отношение на който производството по делото е прекратено. По
отношение на исковете по чл. 128, т. 2 КТ, възнаграждението е договорено
общо за предявените три иска (виж доклада на съда). Съдът приема, че за
исковете за сумата от 1 053,16 лв. – основно месечно трудово възнаграждение
за четири отработени дни през м.май 2023 г. и за сумата от 157,97 лв. –
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит (оттеглени за които разноски на ищеца не се дължат) –
4
адв. хонорар възлиза на предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ сума от по 400
лв. (общо 800 за двата иска), като разликата до посочения в чл. 2, т. 2.1, б. „а“
от ДПЗС (л. 84 от делото) размер от 2800 лв., а именно – сумата от 2000 лв.
представлява уговорено адв. възнаграждение за иска, предявен първоначално
за сумата от 24 439 лв. – допълнително трудово възнагарждение. Посоченият
хонорар не е прекомерен, доколкото за този иск, минималният размер по чл. 7,
ал. 2, т. 3 от Наредбата, възлиза на сумата от 2 599,51 лв. Пропорционално на
уважената част от иска – 15 994,06 лв. (след неговото изменение и
признанието на насрещната страна), на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва
да бъде присъдена сумата от 1 308,90 лв.
На осн. т. 5 от ТР № 6/17.10.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС, на ищеца следва да бъдат присъдени и разноските напарвени в
обезпечителното производство. Такива се претендират в общ размер на
сумата от 1740 лв., от която 1700 лв. – адв. хонорар и 40 лв. – д.т. Видно от
съдържанието на представената обезпечителна заповед № 875/26.10.2023 г. по
ч.гр.д. № 57402/2023 г. на СРС, 52 състав, сумата за която е допуснато
обезпечение е в размер на 29 350,13 лв. (само главни искове), поради което
хонорарът е уговорен по минимума съобр. чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2, т. 3 НМРАВ,
който възлиза на 1 720,75 лв. Съразмерно с уважената част от исковете, в
настоящото исково производство, в тежест на ответника следва да бъде
възложена сумата от 948,20 лв. разноски за обезпечителното производство -
ч.гр.д. № 57402/2023 г. на СРС, 52 състав.
Ищецът претендира и разноски за изпълнителното производство в размер
на 1700 лв. – адв. хонорар и 92,60 лв. – такси по изп.дело № 2035/2023 г. по
описа на ЧСИ ****, които не подлежат на възмездяване при разпределяне
отговорността на разноските по исковия процес. Същите следва да бъдат
предявени по съответния ред пред съдебния изпълнител, като пътят за защита
е по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по реда на чл. 237 ГПК и на основание чл. чл. 128, т. 2 КТ,
****, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, **** ****, да
заплати на Р. С. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, **** ****, сумата в
размер на 15 994,06 лева (петнадесет хиляди деветстотин деветдесет и девет
лева и 06 стотинки) – главница, представляваща допълнително доброволно
трудово възнаграждение съгласно „****“ по Трудов договор № ****., ведно
със законната лихва, считано от 15.11.2023 г. /датата на подаване на исковата
молба в съда/ до изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата от 1 078,37 лева (хиляда и седемдесет и осем лева и 37 стотинки)
– обезщетение за забава (законна лихва) върху главницата, начислено за
периода 08.05.2023 г. – 15.11.2023 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ****, с ЕИК **** да заплати на Р. С.
Н., ЕГН **********, сумата в общ размер на 1 308,90 лв. (хиляда триста и
5
осем лева и 90 стотинки) – разноски за настоящото исково производството и
сумата от 948,20 лв. (деветстотин четиридесет и осем лева и 20 стотинки) -
разноски за обезпечителното производство - ч.гр.д. № 57402/2023 г. на СРС,
52 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6