№ 180
гр. Варна, 10.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела П. Костова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20223000600015 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Подсъдим Б. ХР. АС., редовно призован, явява се лично, представлява
се от адв. Т. Г. Д. от АК – Шумен, надлежно упълномощена и приета от съда
от преди.
Жалбоподател-ч.обв./гр.ищец Б. АЛ. С., редовно призован, явява се
лично, представлява се от адв. М. ИВ. П. от АК – Шумен, надлежно
упълномощен и приет от съда от преди.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор
КУРНОВСКА.
Вещото лице Ст. Юр. Ст., редовно призован, явява се лично.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ
Съдът пристъпва към разпит на частния обвинител и граждански ищец:
Б. АЛ. С. - с установена по делото самоличност.
На въпроси на съда
1
Ч.О.С.: Аз бях в моя дом, бях на компютъра, гледах филм или нещо
друго. След това дойде Джандара от някъде. Чукна ми на вратата и излязох.
Викам му „какво става“, а той ми вика да отидeм да пием по една бира. Аз му
казах, че не искам, не ми се пие н ищо. През това време докато си говорим,
Титкото /Бисер/ минава по улицата и влезе в нас, в двора. Каза, че имал
някакви проблеми с Джандара. Джандара не знам как се казва. Така го знаем
Джандара. Докато си приказвахме с Джандара, той Титкото /подсъдимият/
влезе вътре и искаше да посегне на Джандара. Ние не бяхме пили нищо. Той
беше пиян /сочи подсъдимия/. Казах му „тука не е гора, нито нищо, излизай
от моя дом, ако искате да се отрепете навън, не в моя дом“. Но той замахна и
аз го хванах. Той повтори още един път, и му казах да изчезва от тук, що
трябва да посяга на човека, но той каза, че ще се върне. Излезе, отиди чак в
долната махала, вдигал багажника, взел сатъра и идва пак в моя дом Титкото.
Стана гиролтия и хората излязоха. Като каза, че ще се върне той дойде със
сатъра. Гол до кръста баща ми също идва. Близо живеем. И баща ми идва на
гиролтия, а ние си говорим с Джандара още и след това Титкото идва със
сатъра. Аз имам една чешма пред двора на улицата. Те срещат баща ми и
започват да замахат. Титкото и брат му бяха с брадвата. Аз го виждам това
нещо. Аз съм вътре в двора, а пък това става на улицата. И като замахна към
баща ми, той падна и си счупи ръката. Но не го удари. След това аз излизам
навън да вдигна баща си, и едно камъче съм хвърлил само, и той ми замахна
тогава. Като замахна аз седнах и паднах. И всички го видяха това нещо,
цялата махала го видя. Това нещо стана пред чешмата, която е на улицата, на
три крачки от моя двор. Излизам да вдигна баща си, и тогава му хвърлих едно
малко камъче /показва големина на яйце/. Той като ми замахна и аз седнах на
земята. Удари ме със сатъра, с острото. Това беше на 11.08. После хората ме
видяха, че паднах, взеха ме с колата и ме закараха в болницата, в бърза
помощ. Шиха ме. Имам 11 или 12 шева. Цялата махала бяха в бърза помощ. В
Шумен в болницата бях. Тогава не бях употребявал никакъв алкохол. Една
приказка имаше и заради това са тези наши взаимоотношения. Той – Титкото
ми беше казал, че съм просяк. Това нещо го е казал на Джандара, и Джандара
ми го каза. Видяхме се към обяд с него. Казах му да отидим на джамия и да
целуне корана, за да видим кой е прав и кой е крив. Ние така вярваме. Ако не
целуваш корана значи си го казал. Целунахме и двамата корана, но той
целуна с номер. Аз го видях. Аз първи целунах корана, и след това дадох на
него. Той го целуна, но го сложи пред члена си. Значи той е крив, не е прав,
не е честен. Надвечер стана всичкото после. След това след джамията се
разделихме. Никой от моето семейство не е ходил при него и при неговото
семейство, няма такова нещо. Преди този случай не сме се карали. Имаме
роднинска връзка, първи братовчеди сме. Но аз това нещо, което той го
направи няма да го направя никога. Да взема и да вдигна сатъра, да отида да
ударя някого – никога. Аз мравката прескачам да не я убивам г-н съдия.
Когато той тръгна от двора и се върна със сатъра нямаше дори и половин час,
20 минути най-много. Когато бяхме в моя двор никой не го е удрял. Никой не
2
го е пипнал дори с пръст, с нищо. С голи ръце излязох да вдигна баща си.
Нямаше сапове, нямаше мотики, не сме го били в моя двор. Това което той е
казал на предния разпит, всичко е лъжа. И на очната ставка лъжеше. След
това се обърнах към разследващия полицай и го попитах „господин полицай,
стана от стола, дойде в двора ми и ме удари“.
Предявява се на свидетеля фотоалбум – снимка 1, 2 и 3 находящи
се в т.1 от ДП
Ч.о.С.: На снимка 1 и 2 се вижда моята къща, а на снимка 3 е
тоалетната, която е на двора. Чешмата е точно до стълба, вижда се на снимка
1 и 2. И всичко стана точно тука до чешмата. Аз там паднах и от там ме взеха
после.
Предявява се на свидетеля фотоалбум – снимка 18 и 20 находящи
се в т.1 от ДП
Ч.о.С.: Къщата на моя братовчед /на подсъдимия/ е на снимка 18 и 20.
Той дори и отзад си има къща.
Тази кръв по саповете, които са в моя двор от къде излезе не знам. А,
сега се сетих, той като ме удари аз паднах. Аз бях още малко на себе си, и
влязох да взема това нещо - това е сопа. Като се завъртя главата ми, всичко
забравих. Аз си взех само пръчката и не можах нищо да направя с нея. Аз бях
ударен и паднах. Дори ми сложиха една фанела на главата.
Той /подсъдимия/ живее от моята къща на около 10 метра, може и 12
метра да са.
На въпроси на прокурора - След като излязохте от джамията с корана
някакви заплахи имаше ли?
Ч.о.С.: Не, нямаше. Ходихме там за да разбера дали е казал истината.
Той отричаше, че е казал такова нещо. Ако беше казал, нищо нямаше да се
случи. Но това нещо ме обиди, и заради това отидохме.
На въпроси на адв.Д. - Защо се засегнахте от това нещо, че някой е
казал, че сте без пари?
Ч.о.С.: Обидих се от това нещо, защото навремето съм му хранел
децата, гледал съм ги, и това нещо ме обиди, че съм бил просяк. Той дойде с
брат си и брат му имаше брадва.
Въпрос: А брат му къде отиде?
Ч.о.С.: Аз видях и двамата с брат му А.. И той беше с брадва. Когато
замахнаха на баща ми, тогава падна баща ми. Като ме удариха не знам какво
стана с брат му, не съм видял. Мен ме закараха в болницата. Не знам къде
отиде брат му.
Въпрос: След като те удари, направи ли опити отново да го удряш?
Ч.о.С.: Не съм ходил повече да го нападам. Аз като хвърлих камъка не
съм го ударил, то беше едно малко камъче.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към частния
3
обвинител
СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността и разпит на вещото
лице:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ СТЕФАН ЮРИЕВ С. – с установена по делото
самоличност.
СЪДЪТ предупреди вещото лице за наказателната отговорност по
чл.291, ал.1 от НК, същия обеща да даде заключение по съвест и разбиране.
На въпроси на съда - Налице ли са били в поведeнието на подсъдимия
някакви психо-физични състояния, които да са проявление на
психофизиологичния афект?
В.Л.С.: Първо искам да кажа, че поддържам писменото становище и
понеже предположих, че ще стане дума за тези неща съм извадил от съдебно-
психиатричната литература три кратки описания на състоянието уплаха,
смущение, физиологичен афект и ако позволите ще ги изчета буквално за да
има база върху която да стъпим.
Уплахата представлява внезапно проявило се изживяване на силен
страх, представено от първоначална вцепененост, последвана от вегетативна
реакция и накрая действия, които носят белезите на непълноценна и
нерационална активност, дори свръхактивност.
Смущението се съпровожда предимно от затруднение във фината
ориентация, в анализа и оценката на детайлите и нюансите, пълноценното
възприемане както на обективната реалност, така и на субективните
преживявания, невъзможност за пълно и фино осмисляне на реалността.
Уплахата и смущението са последици от психичен стрес породен от
внезапни и неочаквани действия спрямо съответния индивид.
Физиологичния афект представлява кратковременен и изключително
интензивен емоционален заряд, възникващ в екстремни условия, когато
субектът няма капацитет да се справи със ситуацията. Той има три фази:
Първата е подготвителна, която е съпроводена от продължително или
кратковременно интензивно и извънредно психично напрежение, което се
натрупва и нараства. Обикновено тази фаза е кратка, дори и понякога
незабележима.
Втората фаза е фазата на разгръщането на афекта, който се проявява
неочаквано и с разтърсваща сила и е съпроводено с изключване на
критичността и до голяма степен логичната преценка, редуцира се значително
свободата на избора, като действията са до
огромна степен продиктувани от афектния импулс. Прекъсва се представната
дейност, спира протичането на мисленето и действията са в голяма степен
рефлекторни.
Третата фаза е следафектната фаза на изтощение, при която настъпва
4
емоционална индеферентност, несвързаност на представите, както в момента,
така и за събитията по време на афекта. Подобни състояния аз не можах да
намеря нито в обясненията на освидетелствания нито в свидетелските
показания, т.е. нито в обясненията на обвиняемия, нито в свидетелските
показания, както и по време на интервюто което направих по време на
освидетелстването. Да, налице е афект на отреагиране, да налице са и
страхови изживявания и състояния на раздразнения. Те обаче нямат
консистентността и характеристиките и последователността, за да приемем
някои от тези състояния - тези, които цитирах като определения.
Адв.Д.: Аз имам въпроси. Единият свидетел Б.Х. казва, че след ударите
които е нанесъл и след като пострадалия прави опити да го нападне, титкото
реакции не прави, никакъв рефлекс нямаше, стои мирно. Това как си го
обяснявате?
В.Л.С.: Възможно е да има афектна реакция, но тежестта на агресията
не е толкова фрапантна, и не е извършена с такава мощ, както при
физиологичния афект. Обясненията, показанията - да. Приемам ги, че е
възможно, но самите преживявания, които е имал освидетелствания, поне от
това което прочетох е, че той се е опитвал да се предпази, да запази другия,
да го удари с някаква част на съответното хладно оръжие и го е ударил само
веднъж. Което при афекта обикновено не винаги е така. Там реакцията е
рефлекторна и донякъде преминава извън контрола на дееца. Не, че губи
пълен контрол, но усеща непреодолима сила, която той не може да спре в
конкретния момент. Точно това аз не забелязах. Някои от авторите казват, че
има известни елементи на автоматизъм в защитните или нападателните
действия, което е донякъде вярно, тъй като пълен автоматизъм има вече при
другия тип афект – патологичния. Тук все още има контрол над ситуацията,
но афективността до такава степен е овладяла съзнанието на дееца, че той
губи критичност и е склонен да разреши ситуацията по дефинитивен начин
според моментното си усещане.
Въпрос: Пострадалият каза сега че го е ударил с камък и след това
взима сатъра.
В.Л.С.: За мен основното във всяка една такава ситуация е оценката на
състоянието на индивида, на субективните преживявания и на съвкупността
от всички описания на свидетелите, които има. Така или иначе нито една от
тези три картини, които прочетох нарочно аз не намерих никъде в такава
последователност и в такава изразеност, че да приема категориите
физиологичен афект или уплаха и смущение.
СЪДЪТ, намира, че следва да определи възнаграждение на вещото
лице за явяването му в съдебно заседание и изслушването му, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице Ст. Юр. Ст. в размер на
150.00 лева за явяване и изслушване в съдебно заседание. /издаден 1
бр.РКО/.
5
АДВ.Д.: Имам да представям няколко документа, видно от които е, че
двете деца продължават да учат в София.
ПОДС.А.: Аз работя в момента като строител в София. Плочки,
бордюри слагам. Имам пет деца. Съпругата ми също работи в баничарница в
София. Заедно живеем. Едното ми момче е на 10 г., другото момиче е на 13
години, момче на 18 години, момче на 21 години и момиче на 20 години. В
общинско жилище сме. Всичките са при мен. Едната ми дъщеря е женена и не
живее при мен. Преди плащах 500 лв., когато си продадох къщата в Нови
Пазар за 1800 лв. При мене живеят. Абиш е най малката дъщеря, тя е мое
дете. Боран също е мое дете, най-малкото. То е на 10 години. Всички деца са
мои. Аз нямам чужди. Най-малкото ми дете е момче.
АДВ.Д.: Представям заверени копия на тези писмени документи.
Съдът намира, че следва да приеме към доказателствения материал
представените днес от защитата писмени документи, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към материалите по делото представените
днес писмени документи: заверени копия от у-ние за завършен трети клас на
Боран Бисеров Христов и ученическа лична карта на Абиш Мукадес Адем.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за извършване на допълнителни
следствени действия. Да се даде ход на делото по същество.
АДВ. П.: Нямам искания за извършване на допълнителни следствени
действия. Да се даде ход на делото по същество.
АДВ. Д.: Нямам искания за извършване на допълнителни следствени
действия. Да се даде ход на делото по същество.
На основание чл.317, вр.чл.286, ал.2 от НПК председателят обяви
съдебното следствие за приключено и на основание чл.317, вр.чл.291, ал.1 от
НПК съдът пристъпи към изслушване на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, с първоинстанционната
присъда е квалифицирано деянието извършено от подсъдимия в престъпление
по чл.115 в такова извършено по чл.118, като е прието, че подсъдимият се е
намирал в афектно състояние, предизвикано от пострадалия.
Не е депозиран протест от окръжната прокуратура, поради което тази
преквалификация в по-наказуемо престъпление е приета от прокуратурата и
след проведеното съдебно следствие аз също считам, че няма основание да не
се възприемат тези аргументи на съда. Конфликтът между подсъдимия и
пострадалия и страхът на подсъдимия от предварителните действия на
пострадалия стоят в основата на мотивите, поради което се е стигнало за опит
към умишлено убийство. Не мога да се съглася с цялата предходна ситуация
на нанасянето на удара спрямо пострадалия, именно, че е имало конфликт
между двете жени на подсъдимия и пострадалия, че е имало закани
впоследствие за изселване на подсъдимия и на семейството му, което се е
6
случило. И както, че пострадалия е отреагирал на това което е чул от
свидетелите, а именно, че подсъдимият го е нарекъл просяк. Отреагирането на
пострадалия е прекалено интензивно за това което е чул, а и има
доказателства по делото, че самия подсъдим е искал да изглади това
недоразумение, като се е обърнал към свидетеля, който е донесъл тези думи,
че това не е истина, че го е казвал. Но пострадалият е отреагирал
емоционално, карал го е да се кълне пред корана, и впоследствие това
недоразумение и тази ситуация е ескалирала в тези заплахи, че подсъдимият
ще бъде изселен. Имало е и замахване с камък срещу него. Всичко това не
води до т.нар. физиологичен афект, но същевременно от това което в.л.
прочете, вкл. и в научната литература какво представлява страха, какво
представлява смущението, и това което в крайна сметка заключи, че няма
физиологичен афект, но има афект на реакция, а и като се има предвид от
събраните по делото доказателства, че няма друг мотив и друга причина,
която в спокойно осъзнато състояние подсъдимият да извърши опит към
умъртвяване, аз считам, че следва да се съгласим с аргументите на
първоинстанционния съд и да приемем, че именно деянието е извършено при
условията на чл.118 от НК. Достатъчно е това, което в.л. каза, че има афект на
отреагиране, както и достатъчно е наличие на доказателства за такъв тип
афектно състояние.
За икономия няма да се спирам на размера и вида на наложеното
наказание, считам, че то е подкрепено с факти и обстоятелства и моля в този
смисъл да постановите Вашето решение.
АДВ. П.: Уважаеми Апелативни съдии, не съм съгласен с твърдението
на прокуратурата, че е било налице физиологичен афект или някакво
състояние в което бил подсъдимият за да извърши деянието. Вещото лице
обясни и трите състояния пред Вас, и заяви категорично, ясно и точно, че
нито едно от тях не е налице в неговото поведение. Също така в.л. заяви, че е
изследвало комплексно всички материали по делото, както е извършило и
преглед на подсъдимия, което е по-достоверно от показанията на свидетелите
и е направил тези свои заключения. Т.е. не е налице нито силно раздразнение,
нито физиологичен афект, нито каквото и да е състояние, което е спомогнало
или улеснило подсъдимия да извърши деянието. Поради тази причина считам,
че следва да се отмени присъдата с която подсъдимият е признат за деяние по
чл.118 от НК и следва да бъде признат за виновен по първоначално
повдигнатото обвинение на прокуратурата за деяние по чл.115 НК.
Считам, че не следва да се тълкуват действията на подсъдимия като
някакъв вид афект раздразнение или състояние, от което е бил провокиран от
пострадалия. Моля да се обърне внимание на следния факт, че
първоначалната среща на подсъдимия с пострадалия е била в двора или пред
двора на пострадалия, при което подсъдимият отива до лекия автомобил,
изминава разстояние, което е не малко, преминават около 15-20 минути в
което той има време да осмисли неговите постъпки, взема сатъра, връща се и
и нанася ударите в главата на пострадалия. Твърди се, че пострадалия е
7
заплашвал, бутал или удрял подсъдимия, което не е така. Свидетелите по
делото в Окръжния съд в Шумен както и пострадалия заявяват, че
подсъдимия е нападнал бащата на пострадалия, опитал се е да удари него, и
пострадалия в опита си да защити родителя си се е намесил. Дори и да има
хвърлен камък, както той твърди, считам, че тука има неизбежна отбрана, тъй
като подсъдимия е бил с инструмент, който е годен да причини смъртта, и не
следва в момента да се взема неговата защитна теза и версия, тъй като същата
си противоречи както в този съдебен състав, така и в обясненията на които е
дал в Окръжен съд Шумен и считам, че това е с оглед избягване на
евентуално по-тежко наказание.
Обстоятелствата по делото са изяснени и бяха доизяснени в днешното
с.з. и поради тази причина считам, че нашата жалба е основателна и моля да
се отмени първоинстанционната присъда, същият да бъде признат за виновен
по първоначалното обвинение по чл.115 от НК. Въпреки деянието, което е
извършил считам, че следва да се отчете и неговото състояние, тъй като
съобщи че отглежда деца. Все пак наказанието следва да го превъзпита, а не
да го унищожи като човек него самия и неговото семейство. Поради това
моля за Вашата справедлива присъда.
Ч.О.С.: Искам да кажа, че аз също имам три деца и жена имам с две
стави сменени. С пенсия живеем. От четири години не съм работил. Сега
започнах да работя в Германия. Това е петата година, с пръст не съм докоснал
никой. Аз ако съм направил това нещо да ме осъдите, но той го е направил и
моля да го осъдите. Придържам се към казаното от адвоката ми.
АДВ. Д.: Уважаеми Апелативни съдии, виждате, че е много трудно да
се установи истината при слабото разследване и изтеклия дълъг период почти
пет години. Всичко това затруднява много да се установи какво точно е
станало, още повече нещо което е станало в 10 часа вечерта, в циганската
махала в Нови Пазар. Обърнете внимание на единия свидетел – Б.Х., който
казва че по това време всички пият и всички са алкохолици, а пък той има
предвид може би че всички вече са пияни. Така, че когато преценяваме кой
какво е казал, трябва да имаме предвид и отдалечеността от времето и
манталитета на хората и най-вече трудността им да се изразят правилно. И аз
мисля, че големите проблеми, вкл. и на в.л. да направи друга преценка идват
от това, че самите свидетели и пострадал и обвиняем трудно се изразяват на
български и не винаги това което казват е това което искат да кажат.
Окръжният съд в Шумен положи неимоверни усилия и тази присъда е
резултат именно на неговото непосредствено впечатление от показанията на
всички свидетели дадени пред него, където той успя с много усилия да
разбере какво точно искат да му кажат тези свидетели.
Искам да обърнете най-вече внимание на повода, поради който е
станало всичко това. Казал е че нямал пари или бил просяк. Обидно е, да. Но
не всеки би се засегнал до такава степен, че да тръгне да търси, да се кълнат в
коран и т.н. Това може да го направи само човек, който се страхува от това да
8
не изглежда беден в очите на другите. Човек, който иска да бъде властимащ в
циганските махали. Там има хора, които искат да бъдат могъщи във всяко
едно отношение. В случая това не е само твърдение. Забележете, че бащата на
пострадалия се явяваше в с.з. с двама бодигарда. Наложи се съда да натиска
паникбутона, и се наложи да ги отстранят от залата и то с проблеми, и това е
отразено в протокола. Това са хора, които искат да всяват страх и именно
поради това думата че те нямат пари много ги засяга. Дори и свидетелите се
страхуват да дават показания, вкл. и човека, който е отгледал подсъдимия –
неговия втори баща, който го докарахме принудително да даде показания,
защото го беше страх от това какво ще последва след като даде показания.
Като имате предвид всичко това, трудно е да установим какво точно е
станало, но мисля, че свидетелите се разделят на две групи и картината най-
точно очертава показанията на съпругата на подсъдимия, неговия втори баща
и този свидетел Б.Х., тъй като видяхте, че пострадалия определено не дава
верни показания. Защото самия факт, че той казва, че той дойде с брат му с
брадва, а изведнъж този брат изчезва, няма го никъде , а другия брат мисля,
че казва, че брат му не е бил там. И това е установено, че брата на подсъдимия
се е появил едва след като всичко е приключило.
При тази ситуация трябва да видим безспорно е и това, че тормозът към
подсъдимият е започнал още от сутринта по повод на тези думи. Не е верно,
че нищо не е имало. За да се заканят първо е била тормозена съпругата му.
След това се кара подсъдимия в джамията. Пострадалият е доста гневлив и
вероятно и това е довело до този тежък резултат. Установихме, че за да се
прибере след този тормоз в дома си, той трябва да мине през дома на
пострадалия. И както виждате за още едно нещо излъга. До сега се твърдеше,
че побоя е станал в двора на пострадалия. Но днес се установи, че това е
станало на улицата. Пострадалия днес призна, че е ударил с камъче
подсъдимия. Но то не е било камъче, защото подсъдимият също е бил облян с
кръв, имало е силен удар в главата и след този удар с камъка той губи
самообладанието, вероятно защото е бил пийнал, и той хуква към тази кола
където знае, че има някакви инструменти. Не можем да говорим, че е
подбирал нещо. Точно с думите на свидетеля, който се е опитвал да го спре и
който казва, че бил като луд. Това означава, че той е бил в силно афектно
състояние. Той е изпитвал страх да се прибере по този път, и затова тръгва с
този сатър да се предпазва. Отново го пресрещат и отново отправят опит и
той посяга да удари, но той вече е бил ударен, окървавен.
Пострадалият излъга и за друго. Той каза, че след като е ударен със
сатъра, той повече нищо не помни и нищо не е направил. Но това не е така.
Свид.Б.Х. обясни, че пострадалият дори тогава не е бил толкова окървавен, но
след удара идва и прави опит на два пъти да удари подсъдимия,който в този
момент стои без всякаква реакция. Дори не е скрил и сапа, а просто го е
захвърлил в двора на неговата къща.
Всичко това говори за наличието на едно афектно състояние. Мисля, че
9
съдебната практика е категорична след като е бил ударен и окървавен, как
няма да има афектно състояние. Не упреквам в.л., защото си мисля, че това е
много погрешно да дава обяснение на научно заключение въз основа на тези
показания, когато не може да отсее кое е истинско и кое не е истинско. В.л.
няма тези познания и не може да ги преценява тези неща, но това, което той
обясни като научно становище се покрива с афектно състояние, което
установи и окръжния съд.
Ето защо мисля, че присъдата е правилна. Самият факт, че прокурора,
който искаше тежко наказание, след това се съгласи с това, мисля че е
достатъчно показателно. Понякога за честта на пагона така да се каже се
пускат протести, но в случая и това не е налице, защото от показанията и от
поведението на пострадалия в залата, тъй като той по време на очната ставка
изгуби самообладание, наложи се да му се правят забележки, така че съвсем
справедлива е постановената присъда и затова и прокурорът не упражни
правото си да пусне протест срещу нея.
Истината е тази, която се установи от показанията. Правилна е
квалификацията, която даде окръжния съд. Правилен е и определения размер.
Това са вече 7 години от както той няма никакво провинение. Обърнете
внимание, че няма нито едно престъпление против личността. Всичките му
деяния, които е извършил на млади години са кражби. Има деца за които се
грижи. Пострадалия е напълно здрав, нищо му няма, ходи да работи в
чужбина, пътува т.е. няма последици. Фактът, че подсъдимия е нанесъл един
удар това говори, че не е имал намерение да го бие. Това е била една защитна
реакция. Изключително е съвестен, изселил се е. Това също е показателно за
поведението на пострадалия и семейството.
Обърнете внимание и на показанията на единия служител на МВР,
който казва, че два дена преди едното с.з., пострадалия отново е имал скандал
в центъра на Нови Пазар с други хора. Такава личност е. Така, че не
подсъдимият е обществено опасния човек в този случай и аз моля това да го
отчетете и мисля, че окръжния съд го отчете в своята присъда. Искрено
съжалява за това което е извършил, поради което считам, че присъдата е
правилна, правилен е размера на гражданския иск, и моля да се остави без
уважение жалбата, и да оставите в сила на присъдата на окръжния съд.
Мисля, че не е наложително и да се променя мярката за неотклонение. В този
смисъл моля за Вашето произнасяне.
АДВ.П.: /реплика/ Беше споменато че доверителят ми губи
самообладание. Искам да кажа, че не губи самообладание, той е
емоционален, тъй като вече близо пет години не може да получи правосъдие
поради бавното разследване и все още очаква справедлива присъда. Това е
причината за неговото поведение. Още повече вижда човека,който го е
ударил в главата. Няма как да не се държи емоционално в залата. Колкото до
камъка, който беше споменат че бил ударен подсъдимия, аз считам, че не
следва да се тълкува по този начин. Първо подсъдимият отива със сатъра с
10
намерение да го използва срещу доверителят ми и едва тогава последва този
камък. Т.е. камъка няма никаква връзка колкото и голям или малък да е и не е
причина да нанесеш удар в главата на някого каквото и да ти е направил. Той
е вменяем, който е напълно наясно какво може да се случи ако удариш някого
в главата. Моля за Вашата присъда в този смисъл.
ПОДС.А.: Без да ви лъжа християнин съм. На обяд бях на работа.
Искам да ми оставите в сила тази присъда. Майка ми почина заради тях.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС. А.: Не съм искал да го ударя. Много бой ядох от тях. Искам да
ми оставите такава, каквато е присъдата.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание, като обяви на страните, че ще се
произнесе в 11.30 часа.
СЪДЪТ след тайно съвещание се произнесе с присъда, която обяви на
страните публично и им разясни срока и реда за обжалване пред ВКС.
АДВ.Д.: Моля да ми се изпрати препис от протокола и присъдата по
имейла.
АДВ.П.: Моля и на мен също да ми се изпратят.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.30
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11