РЕШЕНИЕ
№…
30.04. 2013 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на трети април през две хиляди и тринадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1…………………………..
2………………………….
Секретар Т.А.
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ТД № 110 по описа за 2011 год.
ИСК с правно основание чл.26, ал.1 вр. чл.167, ал.3 от ЗЗД с цена на
иска 500 000 лева.
ИСК
с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК неоценяем.
Ищецът „БЪЛГАРИЯ“ЕООД- гр.Плевен твърди, че на 16.04.2008 г. е извършил покупко- продажба на недвижим имот по силата на нотариален акт № 105, том И, рег.№ 2667, дело № 241 на нотариус Ж.М. с рег***** на НК при продажна цена равна на данъчната оценка на имота в размер на 198 985 лева, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, общинска собственост с площ от 944 кв.м., отреден за друг вид застрояване с идентификатор № 56722.65, съставляващ УПИ VІ в кв.703 по плана на гр.Плевен с площ от 709 кв.м., ведно с построените в него сгради – книжарница, магази „Промишлени стоки“; Магазин „Бебе“; Магазин за дрехи; Магазин „Детско облекло“; Магазин „Промишлени стоки“; Магазин „ПРод и зеленчук“; Цех за закуски и хлебни изделия; Търговски обект „Еврофутбол“; Игрална зала – кафе аперитив.
В исковата молба се твърди, че впоследствие с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху неввижим имот № 31, том VІ, рег.№ 4916, дело № 704/ 2007 на нотариус С.И. с рег.*** на НК И.Р.А. е учредил ипотека в качеството си на ипотекарен длъжник за обезпечаване на вземането на ответника „ТОКУДА БАНК“АД- гр.София по сключен с нея договор за банков кредит „Токуда бизнес +“ № 070- 233- 017/ 07.05.2008 г. за оборотни средства в размер на 500 000 лева.Твърди се, че с Решение № 65/ 04.05.2010 г., по ТД № 1/ 2010 г. по описа на Плевенския окръжен съд, влязло в сила на 26.05.2010 г. е признато за установено на основание чл.26, ал.1 вр. чл.152 от ЗЗД нищожността на Договор за покупко- продажба на описания недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 105, том ІІ, рег.№ 2667, дело № 241 на нотариус Ж.М., като този нотариален акт по реда на чл.537, ал.2 от ГПК е отменен нотариалния акт за покупко- продажба, с който е обективирана сделката.
Ищецът твърди, че договорът за учредяване на договорна ипотека е нищожен, тъй като ипотекарният длъжник не е собственик на процесния имот, поради което е отправено искане да бъде постановено решение, с което по отношение на ответниците бъде признато за установено на основание чл.26, ал.1 вр. чл.162, ал.3 от ЗЗД нищожността на учредената договорна ипотека и на основание чл.537, ал.2 от ГПК бъде отменен нотариалния акт, в който договорната ипотека е обективирана.Отправена е искане за присъждане на деловодни разноски.
Ответникът „ТОКУДА БАНК“АД- гр.София е изразил становище, че искът е допустим, но е неоснователен.Ответникът оспорва силата на пресъдено нещо по решенията по ТД № 1/ 2010 г. по описа на Плевенския окръжен съд, тъй като банката – ответник не е била страна в това производство и съответно действието на решението се простира върху този ответник.Ответникът твърди, че ищецът е И.Р.А. са постигнали привидно съглашение, по което целта не е била реално прехвърляне на право на собственост, банката- ответник като трето добросъвестно лице се позовава на разпоредбата на чл.17, ал.3 вр. ал.2 от ЗЗД и твърди, че придобитите права на ипотекарен кредитор са действителни и имат действие относно ищцовата страна, тъй като това е станало преди вписването на иска за установяване на привидността.Ответникът е отправил искане за присъждане на деловодни разноски.
Ответниците „МИЛЕНИУМ -2004“ЕООД- гр.Тръстеник, В.Г. и Р.Г. не са изразили становище по предявения иск.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 16.04.2008 г. с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 105, том ІІ, рег.№ 2667, дело № 241/ 2008 г. на нотариус Ж.М. с рег***** на НК ищецът е продал а И.Р.А. недвижими имоти, подробно описани в договора, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, общинска собственост с площ от 944 кв.м., отреден за друг вид застрояване с идентификатор № 56722.65, съставляващ УПИ VІ в кв.703 по плана на гр.Плевен с площ от 709 кв.м., ведно с построените в него сгради – книжарница, магазин „Промишлени стоки“; Магазин „Бебе“; Магазин за дрехи; Магазин „Детско облекло“; Магазин „Промишлени стоки“; Магазин „Плод и зеленчук“; Цех за закуски и хлебни изделия; Търговски обект „Еврофутбол“; Игрална зала – кафе аперитив с цена 198 985 лева, която сума е заявено в нотариалния акт, че е получена изцяло от продавача.
На 08.05.2008 г. с нотариален акт № 31, том VІ, рег.№ 4916, дело № 704/ 2008 г. на нотариус С.И. с рег**** на НК в полза на ответника „ТОКУДА БАНК“АД- гр.София като кредитор на „МИЛЕНИУМ – 2004“ ЕООД- гр.Плевен по договор за банков кредит „Токуда бизнес +“ за оборотни средства в размер на 500 000 лева е учредена договорна ипотека върху недвижимите имоти, собственост на И.Р.А. , които същият е придобил на 16 04.2008 г., въз основа на цитирания по- горе нотариален акт.
С Решение № 65/ 04.05.2010 г. по ТД № 1/ 2010 г. по описа на Плевенския окръжен съд, влязло в сила на 26.05.2010 г., е прогласена на основание чл.26, ал.1 вр. чл.152 от ЗЗД НИЩОЖНОСТТА на Договор за покупко – продажба на недвижим имот, изразен в нотариален акт № 105, том ІІ, рег.№ 2667, дело № 241/16.04. 2008 г. на нотариус Ж.М. с рег**** на Нотариалната камара за прехвърляне правото на собственост на недвижими имоти от „БЪЛГАРИЯ”ЕООД – гр.Плевен с ЕИК*******, ж.к-„*******, Търговски център комплекс „*********”, представлявано от управителя Л.С. А. на И.Р.А. с ЕГН**********,***, построени в търговски център бивш магазин „Огоста” в гр.Плевен, ж.к.”*********” в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, общинска собственост с площ от 944 кв.м, идентификатор № 56722.655.226 по кадастрална карта № 1867/ 25.02.2008 г. на АК – гр.Плевен, както следва:
1. „КНИЖАРНИЦА” със застроена площ от 13, 70 кв.м. с идентификатор № 56722.655. 226.1.9, състоящ се от ТЪРГОВСКА ЗАЛА И СКЛАД;
2.МАГАЗИН „ПРОМИШЛЕНИ СТОКИ” с обща застроена площ от 17, 33 кв.м. с идентификатор 56722.655.226.1.10 състоящ се от ТЪРГОВСКА ЗАЛА и склад;
3.МАГАЗИН „БЕБЕ” с обща застроена площ от 17, 11 кв.м. с идентификатор 56722.655.226.1.12 ;
4.МАГАЗИН ЗА ДРЕХИ с обща застроена площ от 16, 92 кв.м. с идентификатор 56722.655.226.1.13 ;
5.МАГАЗИН „ДЕТСКО ОБЛЕКЛО” с обща застроена площ от 35, 12 кв.м. с идентификатор 56722.655.226.1.14 ;
6.МАГАЗИН „ПРОМИШЛЕНИ СТОКИ” с обща застроена площ от 18, 20 кв.м. с идентификатор 56722.655.226.1.15 ;
7.МАГАЗИН „ПЛОД И ЗЕЛЕНЧУК” с обща застроена площ от 25, 12 кв.м. с идентификатор 56722.655.226.1.18 ;
8.ЦЕХ ЗА ЗАКУСКИ И ХЛЕБНИ ИЗДЕЛИЯ” с площ от 115, 71 кв.м. с идентификатор 56722.655.226.1.19 ;
9.„ЕВРОФУТБОЛ” с площ от 132, 30 кв.м. с идентификатор 56722.655.226.1.17 ;
10.„ИГРАЛНА ЗАЛА – КАФЕ АПЕРИТИВ” с площ от 123, 80 кв.м. с идентификатор 56722.655.226.1.16 .
С Решение № 104/ 27.07.2010 г. по ТД № 1/ 2010 г. по описа на Плевенския окръжен съд по реда на чл.250 от ГПК е допълнено Решение № 65, като е отменен Нотариален акт № 105, том ІІ, рег.№ 2667, дело № 241/ 16.04.2008 г. на нотариус Ж.М. с рег***** на НК за покупката на процесните недвижими имоти, като това решение е влязло в сила на 04.08.2010 г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От доказателствата по делото става ясно, че с влязло в сила съдебно решение на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.152 от ЗЗД е прогласена нищожността на договора да покупко- продажба на недвижимите имоти, описани в нотариален акт № 105, том ІІ, рег.№ 2667, дело № 241/ 16.04.2008 г. на нотариус Ж.М. с рег***** на НК.Правният ефект от нищожността е това, че вещно- прехвърлителният ефект на договора не е породил своето правно действие от момента на сключване на сделката, тъй като противоречи на разпоредбата на чл.152 от ЗЗД, което е доказано с цитираното решение.Следователно към момента на учредяването на договорната ипотека И.Р.А. не е бил собственик на процесните имоти поради недействителността на договора за покупко- продажба на основание чл.152 от ЗЗД.С оглед изложеното се налага изводът, че правото на собственост като вещно- прехвърлителен ефект на договора за покупко- продажба на недвижимите имоти на 16.04.2008 г. не е преминало в И.Р.А. и собственик на имотите е бил ищецът и към датата на учредяване на договорната ипотека между „ТОКУДА БАНК“АД- гр.София и наследодателя на ответниците – физически лица.
Независимо от изложеното съдът счита, че договорът за учредяване на договорната ипотека не е нищожен на основание чл.167, ал.3 от ЗЗД, както се твърди в исковата молба.Съгласно цитираната разпоредба ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява.Безспорно нормата е императивна, но това не означава, че е основание за нищожност на ипотеката поради обстоятелството, че И.А. не е бил собственик на имотите, върху които е учредена договорната ипотека. В правната доктрина и в съдебната практика съществуват две противоположни становища, като едното приема, че учредяването на ипотека от несобственик води до нищожност на ипотеката, а другото становище е , че това не води до нищожност, но сделката не може да бъде противопоставена на собственика на имота.Съдът след запознаване с двете становища, приема второто, като счита, че ипотеката учредена от несобственик е валидна, но не може да се противопостави на собственика на имота.Това становище се застъпва от проф. Ангел Калайджиев в „Облигационно право“, - Първа част, Сиби 2007, стр.704 – 705, който приема, че учредяването на ипотеката представлява т.нар. учредително правоприемство – „ когато праводателят отделя от съдържанието на притежаваното право само част от правомощията и учредява едно ново право, по- ограничено по съдържание от неговото, което правоприемникът придобива.Сделката, с която се прехвърлят чужди права или се учредяват права от лице, което не е титуляр на по- широкото по съдържание право, не е нищожна.Тя не поражда правно действие и правоприемникът не придобива права.(…)Налага се изводът, че договор за ипотека, сключен от несобственик е действителен, но не може да се противопостави на собственика на имота.“В този смисъл е и Определение от 30.01.2008 г.на ОС – София по ч. гр.д.№ 46/ 2007 г., Г.О, съгласно което договорът за ипотека, сключен от несобственик, е действителен, но не може да се противопостави на собственика на имота.Сделката с чужди права е валидна, но няма правно действие и правоприемникът по нея не придобива права.Следователно основната характеристика на тази сделка, е че същата е валидна, но няма правно действие и не може да се противопостави на собственика.Това е така, тъй като разпоредбата на чл.167, ал.3 от ГПК не посочва,че такава сделка е недействителна, за разлика от разпоредбата на чл.179 от ЗЗД, където в императивен вид се определя в кои случаи договорната ипотека се смята за недействителна.В случая не може да се приеме, че е налице неизвестност по отношение на собственика съгласно изискванията на чл.170 от ГПК, тъй като формално към датата на учредяването на ипотеката е налице титул за собственост на И.А. – отмененият със съдебно решение нотариален акт за покупко – продажба на недвижимия имот на 16.04.2008 г.Съдът счита, че изискванията на чл.170 от ЗЗД са относно формалните изисквания на елементите на договорната ипотека, уредени в разпоредбата на чл.167, ал.2 от ЗЗД, но не и неизвестността на собственика на имота в материално- правния смисъл – липсата на действително правно основание за собственост на И.А. при сделката от 16.04.2008 г.
С оглед изложеното съдът счита, че ищецът е собственик на недвижимите имоти и същият може да се позове на това обстоятелство при ревандикирането им, ако държатели са ответниците или може да противопостави възраженията си в изпълнителното производство като собственик на вещ, върху която е насочено принудително изпълнение , при обжалване на действията на съдия – изпълнител или с иска по чл. 440 от ГПК.
По тези съображения съдът счита, че договорната ипотека е валидна и липсва правно основание същата да бъде обявена за нищожна.Тъй като искът с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК е акцесорен по отношение на иска с правно основание чл.167, ал.3 вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, то съдът счита, че и този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В хода на размяната на книжа ответникът „ТОКУДА БАНК“АД- гр.София е направил възражение по чл.17, ал.3 вр. ал.2 от ЗЗД като трето добросъвестно лице, като твърдят, че договорната ипотека е действителна и имат действие относно ищцовата страна, тъй като това е станало преди вписването а иска за установяване на привидността.Съдът счита, че това възражение е неприложимо в случая, тъй като договорът за покупко- продажба е фидуциарна сделка, а не привидна.Основната разлика между двете, е че при фидуциарната сделка последиците се желаят само временно и условно, а при привидната сделка последиците не се желаят.В тази слисъл съдът приема, че разпоредбата на чл.17, ал.3 вр. ал.2 от ЗЗД е неприложима в настоящия казус.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 вр. чл.80 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника „ТОКУДА БАНК“АД- гр.София деловодни разноски в размер на 10 500 лева.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
предявения на основание чл.26, ал.1 вр. чл.167, ал.3 от ЗЗД иск от
„БЪЛГАРИЯ“ЕООД – гр.Плевен , ж.к.“*********“ ***, с ЕИК*******, представлявано
от управителя Л. А. чрез адв.А.С. ***, *** срещу „ТОКУДА БАНК“АД- гр.София,
бул.“Граф Игнатиев“№3, с ЕИК******, представлявано от изпълнителните директори Л.М.,
В.В. и К.П., „МИЛЕНИУМ- 2004“ЕООД- гр.Тръстеник, обл.Плевен, ул.“*********“** ,
с ЕИК********, представлявано от управителя В.И.Г., В.И.Г. с ЕГН********** и Р.А.Г.
с ЕГН********** двамата с адрес гр.Тръстеник, обл.Плевен, ул.“*********“** за
прогласяване НИЩОЖНОСТТА НА Договорна ипотека, изразена в нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 31, том VІ, рег.№ 4916,
дело № 704/ 2008 г. от 08.05.2008 г. на нотариус С.И. с рег.*** на НК, с който
е учредена договорна ипотека от И.Р.А. с ЕГН********** (починал на 13.01.2011
г.) в полза на „ТОДУКА БАНК“АД- гр.София
като обезпечение на Договор за банков кредит „Токуда бизнес +“ за оборотни
средства в размер на 500 000 лева чрез ипотекиране на следните недвижими
имоти:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, общинска собственост с площ от 944 кв.м, идентификатор №
56722.655.226 по кадастрална карта № 1867/ 25.02.2008 г. на АК – гр.Плевен,
както следва:
1. „КНИЖАРНИЦА” със застроена площ от 13,
70 кв.м. с идентификатор № 56722.655. 226.1.9, състоящ се от ТЪРГОВСКА ЗАЛА И
СКЛАД;
2.МАГАЗИН „ПРОМИШЛЕНИ СТОКИ” с обща
застроена площ от 17, 33 кв.м. с идентификатор 56722.655.226.1.10 състоящ се от
ТЪРГОВСКА ЗАЛА и склад;
3.МАГАЗИН „БЕБЕ” с обща застроена площ от
17, 11 кв.м. с идентификатор 56722.655.226.1.12 ;
4.МАГАЗИН ЗА ДРЕХИ с обща застроена площ от
16, 92 кв.м. с идентификатор 56722.655.226.1.13 ;
5.МАГАЗИН „ДЕТСКО ОБЛЕКЛО” с обща застроена
площ от 35, 12 кв.м. с идентификатор 56722.655.226.1.14 ;
6.МАГАЗИН „ПРОМИШЛЕНИ СТОКИ” с обща
застроена площ от 18, 20 кв.м. с идентификатор 56722.655.226.1.15 ;
7.МАГАЗИН „ПЛОД И ЗЕЛЕНЧУК” с обща
застроена площ от 25, 12 кв.м. с идентификатор 56722.655.226.1.18 ;
8.ЦЕХ ЗА ЗАКУСКИ И ХЛЕБНИ ИЗДЕЛИЯ” с площ
от 115, 71 кв.м. с идентификатор 56722.655.226.1.19 ;
9.„ЕВРОФУТБОЛ” с площ от 132, 30 кв.м. с
идентификатор 56722.655.226.1.17 ;
10.„ИГРАЛНА ЗАЛА – КАФЕ АПЕРИТИВ” с площ от
123, 80 кв.м. с идентификатор 56722.655.226.1.16 .
ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения на основание чл.537, ал.2 от ГПК иск от „БЪЛГАРИЯ“ЕООД
– гр.Плевен , ж.к.“*********“ ***, с ЕИК*******, представлявано от управителя Л.
А. чрез адв.А.С. ***, *** срещу „ТОКУДА БАНК“АД- гр.София, бул.“Граф
Игнатиев“№3, с ЕИК******, представлявано от изпълнителните директори Л.М., В.В.
и К.П., „МИЛЕНИУМ- 2004“ЕООД- гр.Тръстеник, обл.Плевен, ул.“*********“** , с
ЕИК********, представлявано от управителя В.И.Г., В.И.Г. с ЕГН********** и Р.А.Г.
с ЕГН********** двамата с адрес гр.Тръстеник, обл.Плевен, ул.“*********“** за
отмяна на Нотариален акт № 31, том VІ, рег.№ 4916, дело № 704/ 2008 г.
от 08.05.2008 г. на нотариус С.И. с рег.*** на НК.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.2 вр. чл.80 от ГПК „БЪЛГАРИЯ“ЕООД – гр.Плевен да заплати на „ТОКУДА БАНК“АД-
гр.София деловодни разноски в размер на 10 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВТАС.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: