№ 284
гр. Велико Търново , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ в публично заседание
на осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20214110200433 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Х. В. от с. Куцина, представлявана по пълномощие от
адв. И.И. от ВТАК, против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №
**********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/ гр. София, с който за
нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл.
179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП й е наложено административно наказание глоба в
размер на 300.00 лева. Претендира се неговата отмяна оплаквания за незаконосъобразност.
В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди
електронния фиш като правилен и законосъобразен.
Съдът, след като обсъди приобщените по делото доказателства, намери за установено
от фактическа и правна страна следното:
Административно наказателното производство е започнало с издаването на
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от
1
Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/ гр. София, с който на жалбоподателката, за
допуснато нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на
основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 300.00 лева. Същият е издаден, затова, че на 26.02.2020г., в 10:52 часа, е
установено нарушение № 9F7AC2F36D67611BE053041F160A71FB, с ППС лек автомобил
„Фолксваген Поло 1.4 ТДИ“, с регистрационен номер ВТ 85 05 ВВ, с обща техническа
допустима максимална маса 1550, брой оси 2, категория ППС: ЕВРО 3, в община Велико
Търново, по път I-5 км 97+488, с посока нарастващ км., включен в обхвата на платената
пътна мрежа, като за посоченото ППС не била заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.
Нарушението било установено с устройство № 631011, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
намиращо се на път I-5 км 97+488.
Видно от представеното с жалбата заверено копие на разписка за електронна винетка,
такава е била заплатена на 27.01.2020 г. - винетка № 20012757766721, 97.00 лева, Категория
К3, за ППС с рег. № ВТ 85 05 ВВ, валидна от дата 01.02.2020 г. до 31.01.2021 г.
От приложената разписка за електрона винетка, издадена от БГ ТОЛ, се установява
наличие на заплатена електронна винетка, в размер на 97.00 лева, по отношение на ремарке
на лек автомобил с рег. № ВТ 85 05 ВВ, валидна от 01.02.2020 г. до 31.01.2021 г., с номер на
издадената електронна винетка – 20012757766721.
От представеното копие от СРМПС Част І и от приобщената по делото като
веществено доказателство снимка е видно, че под регистрационен номер ВТ 85 05 ВВ не е
регистрирано ремарке, а МПС – лек автомобил „Фолксваген Поло 1.4 ТДИ“, собственост на
жалбоподателката, което сочи за допусната техническа грешка при въвеждане на данните за
вида на превозното средство при заплащането на електронната винетка.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
основателна.
С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за пътищата /ДВ, бр.
105/2018 г. / е предвиден нов начин на заплащане на такси за преминаване по платената
пътна мрежа, при която се въвежда смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства - винетни такси и такси на база време и на база изминато
разстояние. Това изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за
нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси. В чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата е предвидено, че за движение на пътни превозни средства с обща технически
2
допустима максимална маса до или равна на 3, 5 тона се дължи заплащането на винетна
такса. В чл. 10, ал. 7 от Закона за пътищата е предвидено, че това са моторните превозни
средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на пътници;
моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за
превоз на товари и моторни превозни средства с повишена проходимост. В ал. 9 на чл. 10а
от Закона за пътищата е посочено, че когато пътно превозно средство, за което се дължи
винетна такса се движи с прикачено ремарке, собственикът или ползвателят е длъжен да
заплати допълнителна винетна такса за същата категория пътно превозно средство,
независимо от броя на осите на ремаркето, за срока на ползване на платената пътна мрежа от
пътното превозно средство с прикаченото ремарке, когато общата допустима техническа
маса на състава надвишава 3, 5 тона. Съгласно чл. 139, ал. 5 от ЗДвП движението на пътни
превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след
изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на
пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а в чл. 139, ал. 6 от ЗДП е въведено
изричното задължение за водача на пътно превозно средство преди движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от
Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното
превозно средство. От своя страна санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП,
предвижда административно наказание глоба за водач, който управлява пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.
За да представлява едно деяние административно нарушение съгласно общата
дефиниция на чл. 6 от ЗАНН, от субективна страна същото следва да е извършено виновно.
Това означава, че за да може да бъде извършено административното нарушение на чл. 139,
ал. 6 ЗДвП е необходимо да бъде установено, че съответното лице /водач, собственик,
ползвател и пр./ съзнателно не е заплатило дължимата пътна такса и въпреки това,
съзнавайки това обстоятелство, автомобилът се е движел по път в обхвата на платената
пътна мрежа.
В случая от обективна страна бе установено, че е била заплатена годишна винетна
такса за превозно средство с рег. № ВТ 85 05 ВВ. При закупуването на винетен стикер
лицето декларира регистрационния номер и категорията на превозното средство. Грешката
при посочването на категорията на превозното средство не е равнозначно на неизпълнение
на задължение за заплащане дължима винетна такса при движение по републиканската
пътна мрежа, защото при погрешно деклариране на данните и коректно заплащане на
дължимата такса отсъства умисъла за извършване на нарушение. Вярно е, че чл. 5, ал. 3 от
Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на
база изминато разстояние предвижда, че отговорността при неправилно декларирани данни
3
относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или периода
на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на ползвателя, като в
случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е
заплатена дължимата винетна такса. Тази разпоредба, обаче не би могла да обоснове
административнонаказателна отговорност по чл. 139, ал. 5 и 6 ЗДвП, а единствено поражда
задължението за съответното лице, когато се констатира погрешното деклариране, да
заплати наново винетна такса, декларирайки коректно данните за превозното средство. Ако
се приеме противното, то лицето би понесло административнонаказателна отговорност за
грешката в декларирането на данните, а не за самото административно нарушение по чл.
139, ал. 6 от ЗДвП, тъй като то предвижда задължение за водача за заплащане на винетна
такса, което той добросъвестно е изпълнил. Подобно тълкуване противоречи както на
действителния смисъл на административнонаказателната разпоредба, така и на целта на
закона, а също и на принципите на справедливостта, още повече че към настоящия момент
единственият вид винетна такса е от категория КЗ и стойността й е еднаква, независимо от
категорията на превозното средство. По отношение на регламентираното задължение, на
административно наказване по този текст, ще подлежат само лица, които съзнателно не са
заплатили дължимата винетна такса и въпреки това, съзнавайки това обстоятелство,
управляват автомобил, за който такава такса се дължи, по път в обхвата на платената пътна
мрежа.
При така изложеното и съобразно субсидиарната приложимост на разпоредбата на
чл. 11, ал. 2 от НК, деецът следва да съзнава общественоопасният характер на деянието, а
именно че нарушава директно законова забрана, която е обвързана с общественоопасни
последици, чието настъпване той иска или допуска.
В конкретния случай безспорно се установява от доказателствата по делото, че
жалбоподателката е имала знание, че за процесния лек автомобил е заплатена в полза на
бюджета електронна годишна винетка, като е съзнавала, че е закупена именно за този
автомобил. Изложеното от фактическа страна обективира субсидиарното за
административно-наказателното производство приложение на разпоредбата на чл. 14, ал. 1
от НПК, водеща до изключване на наказателна отговорност на дееца, предпоставена от
констатираното незнание на действителните обстоятелства принадлежащи към състава на
административното нарушение.
Действително, винетната такса следва да бъде обвързана с регистрационния номер,
вида и категорията на МПС. Същевременно обаче следва да бъде отчетено обстоятелството
за начина на функциониране на системата за заплащане на винетни такси. Тя е единствено
електронна. И от конкретния случай се установява, че системата не отчита, разпознава и
коригира технически грешки.След като при попълването на данъчна декларация с баркод
системата не информира за допуснати технически грешки и дори не позволява попълване на
следващи графи при неотстраняването им, значи технически е възможно обвързването на
регистрационния номер с държавата на регистрация на автомобила и със съществуващите
4
валидни регистрации към момента. Или при попълване на невъзможен регистрационен
номер системата да информира потребителя и да не позволява продължаване. Налице е
съществено разминаване между законовите норми, изискващи точно посочване на
регистрационния номер, вида и категорията на ППС и въведената електронна система, която
не извършва никаква проверка за валидността на попълнения регистрационен номер и
прехвърляща изцяло тежестта върху потребителя.
Такова коригиране и поправяне на констатирани грешки е предвидено едва към
момента на произнасяне на съда с направените изменения в Закона за пътищата /ДВ. бр. 23,
в сила на 19.03.21 г.), което поставя жалбоподателката в неравностойно положение, като я
ограничава да упражни предвидената в закона възможност.
Отделно от изложеното следва да се отбележи и факта, че съгласно раздел ІV от
Общите условия за работа с електронната страница на Национално ТОЛ управление при
Агенция "Пътна инфраструктура" и за продажба на електронни винетки и маршрутни карти
чрез електронната страница, мобилното приложение и терминалите за самообслужване, не
се съдържат правила за поправка на данните при заплатена вече винетна такса. Нещо повече,
изрично в т. 24, изречение второ е предвидено, че "не подлежат на възстановяване суми,
събрани за пътни превозни средства, когато не са правилно декларирани неговата категория,
държавата по регистрация, емисионен клас или регистрационният номер". Следователно
самата публична администрация създава условия за допускане на грешки от собствениците
и водачи на автомобили, с които ще се обогати и за едно и също превозно средство ще
получи два и повече пъти заплащане на винетни такси. След като не е предвидено връщане
на заплатена винетна такса, то всеки случай, при който е попълнена грешна категория ППС
следва да бъде разгледан от контролните органи и да бъде признато заплащане.
На следващо място, съдът намира, че дори да се приеме строго формалистичен
подход и се приеме, че е налице реализиран състав на административно нарушение, ЕФ
отново е незаконосъобразен в частта, с която на жалбоподателката е наложено
административно наказание, тъй като и в този случай нарушението извършено от нея,
следва да се квалифицира като маловажен случа по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН
няма легално определение на понятието "маловажен случай", но предвид препращащата
норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това
понятие, дадена в чл. 93, т. 9 от НК, тъй като разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към
общата част на НК, а именно извършеното административно нарушение, с оглед липсата на
вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Настоящият случай е именно такъв, тъй като деянието разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При
преценката на тежестта на нарушението и съответно степента на обществена опасност на
5
нарушението, следва да се съобразят във всички случаи конкретните обстоятелства по
неговото извършване, а именно факта, че в крайна сметка сумата представляваща винетна
такса е била платена за управлявания автомобил и фактически е постъпила в бюджета,
поради което и от деянието не са настъпили никакви вредни последици, дори е налице
неоснователно обогатяване на държавата. В този контекст същото на практика и не се
отличава с обществена опасност. При това положение, налагането на глоба в размер на
300.00 лв., се явява несъразмерно тежка санкция спрямо тежестта на нарушението и
степента на обществена опасност на същото. При наличието на описаните по-горе факти,
административно-наказващият орган, е следвало да извърши преценка за наличие на
маловажен случай.
По делото безспорно бе доказано, че жалбоподателката е имала заплатена винетка за
ППС, но вместо за лекия автомобил, при закупуването е посочено ремарке. Това е
единствената разлика. Това, че има заплатена винетна такса е от съществено значение, тъй
като не може да се третира по един и същи начин лице, което никога не е заплатило такава с
лице, което е заплатило винетна такса, което изключва какъвто й да е умисъл от страна на
жалбоподателката.
Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол и когато съдът
констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е
приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, съответно
електронния фиш, като в този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност
/ТР № 1/12.12.2007 г. на ОСНК – ВКС/.
По отношение на направеното искане от процесуалния представител на
жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски, съдът намира, че при
този изход на делото същото е основателно. В настоящия случай са направени разноски от
жалбоподателя, като е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300. 00 лева, което
не се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото
и няма искане от насрещната страна да се присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част. С оглед изхода на делото, а именно отмяна на процесния ЕФ, съдът намира, че следва
да се присъдят на жалбоподателката направените от нея разноски в размер на 300. 00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №
**********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/ гр. София, с който на
жалбоподателката А. Х. В., с ЕГН **********, от с. Куцина, на основание чл. 179, ал. 3, вр.
чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00
6
/триста/ лева, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, да заплати на А. Х. В.
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 /триста/
лева
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския административен съд в 14
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7