№ 65
гр. Смолян, 03.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Дафинка Т. Чакърова
СъдебниЙордана Янк. Карамитева
заседатели:Славка Н. Чавдарова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
и прокурора С.
Сложи за разглеждане докладваното от Дафинка Т. Чакърова Наказателно
дело от общ характер № 20225400200057 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура - Смолян се явява прокурор С..
Подсъдимият Г. С. Д., редовно призован, се явява лично и със
защитника си адв. Ралица П..
Подсъдимият А. А. А., редовно призован, се явява лично и със
защитника си адв. Албена Ил..
Свидетелят В. Д. М., редовно призован, се явява лично.
Свидетелят Б. Л. П., редовно призован е принудително доведен от
Областно звено „Охрана“ – София област.
Свидетелката С. Х. К., редовно призована, не се явява.
Съдът разясни на страните правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК,
относно отвода на съдебен секретар З. Янч..
Отводи не постъпиха.
Съдът разпореди на съдебен секретар З. Янч. да проведе разговор по
телефон със свидетелката С. Х. К., за да получи информация защо същата не
присъства в съдебното заседание.
След проведен разговор, съдебен секретар З. Янч. съобщи, че
1
свидетелката й съобщила, че не е могла да си организира идването си от
Германия в България за делото, тъй като синът й не е бил освободен от
училищните занятия в Германия, и това се явило пречка за пътуване до
България. Същата е съобщила, че е нямала възможност да подаде в Съда
писмено обяснения за това. Определила е две дати, на които може да се яви в
съда за разпит – 10 и 11 юли 2023 г.
Прокурор С.: Не намирам процесуални пречки да се даде ход на
делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Подс. Д.: Да се гледа делото.
Адв. Ил.: Да се даде ход на делото.
Подс. А.: Да се гледа делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото и затова
О П Р Е Д Е Л И :
Дава ход на делото.
Сне се самоличността на свидетелите както следва:
В. Д. М. - 48 години, неженен, живее на семейни начала с Анка В.ева
Пацева, осъждан, без родство и дела с подсъдимите Д. и А..
Б. Л. П., - 22 години, женен, неосъждан, без родство и дела с
подсъдимите Д. и А..
Съдът разясни на свидетелите отговорността по реда на чл. 290 от НК.
Свидетелите по отделно обещаха да говорят истината.
Свидетелят В. М. бе изведен от съдебната зала.
Разпит на свидетеля Б. П. - Познавам подсъдимите, ние сме приятели
с тях. Ние сме от един град Самоков. През 2019 година ходихме да работим
на покрив в гр. Златоград. А. А. ме извика за работата. А. ми каза да му
помагам да направим покрива. Каза, че ще работим 4-5 човека. Отидохме до
Златоград с миниван. Миниванът беше на, като свидетелят посочва
подсъдимия Д.. Хората, които щяхме да работим на покрива бяхме - аз, А.,
подсъдимият Д. и свидетелят отвън имам предвид В. М.. Не се сещам да
имаше друг. Синът на този подсъдим на когото не се сещам имената
2
(свидетелят сочи подсъдимия Д.), също беше там, но не му знам имената.
Бяхме отседнали в гр. Златоград в един хотел. Началникът осигури хотела
(като свидетеля отново посочва подс. Д.). Д. плащаше хотела, яденето и
надниците. Така разбрах, че той трябва да плаща. Аз не съм плащал нищо. Аз
им подавах, носих материали. Носих греди, летви, дъски от улицата до
покрива. На покрива пак подавах материалите. Д. не работеше на покрива.
Той беше долу. Горе на покрива бяхме А. А., свидетеля отвън и аз. В денят на
инцидента и тримата бяхме на покрива. Друг нямаше. Тогава Д. беше отишъл
за вода, за нещо, не знам точно. Покривът беше покрит с найлон отгоре на
единия скат. Ние бяхме на другия скат и като ковахме – единият хваща
гредата, другия кове, аз му подавах. Имаше вибрация. А. А. е майстора,
другият не е. А. слагаше гредите, другият му помагаше. А подавах гредите.
Така както чукаха, отгоре беше найлон, имаше греди да не се вдига найлона,
от самата вибрация на чукането се плъзна гредата и чухме вик. Като луди
слезнахме надолу, за да даваме първа помощ. Видяхме жената долу лежи на
земята в градината. Всички слезнаме долу да видим жената. Дъщеря й беше
до нея. Викаше: „Дайте вода! Дайте вода! Дайте вода!“ Аз тичах до чешмата
и със шепи й давах вода. Жената не беше в съзнание. Имаше рана, имаше
малко кръв на главата. Аз със шепи й давах вода, докато дойде линейката, за
да дойде в съзнание. Тя се оправи малко. До половин час дойде линейката. Тя
беше жива като дойде линейката. Даже аз им помогнах да я качим на
линейката. След това дадохме в управлението някакви показания и това е.
Същият ден се прибрахме, не работихме. Не ми плати за тази работи, никакви
пари не съм вземал. После се върнахме да довършим покрива. А. А.и
свидетелят отвън се върнаха. Аз не отидох, защото се страхувах. По
принцип, майка ми не ме пусна. Това е. Докато жената беше на земята А.
също беше с нас, и той помагаше да дава първа помощ. Всички бяхме там,
всички й давахме първа помощ - с шепи й давахме вода да се съвземе.
Съдът: Вие предупреждавали ли сте хората да не излизат в този двор?
Св. П.: Да. Много пъти. Даже и дъщеря й, и синът й също й казваха да
не стои там. А, тя жената си изкарва столчето и си седи. Много пъти й
казвахме да не стои там. Тя пак си сядаше. Около 9-10 дена работихме в
Златоград. Никакви пари не взех за тази работа. Аз познавам А. А. от преди.
Д. го познавах от преди. Ние бяхме приятели със сина му. Ники се казва
синът му. Бяхме кравари със сина му. Аз съм ходил в тях. Ние сме комшии с
3
тях. Аз не съм работил с тях друг път. Само тогава на този покрив. А. ми каза,
че той ще ми плаща пари - по 80 лева на ден. Той не ми даде пари. Когато
работехме на покрива, А. ни казваше какво да правим. Началникът ходеше да
снабдява с материал, той ги караше на обекта /свидетелят сочи подс. Д./.
Викам му „началника“ защото ми е шеф. А. и той ми е шеф. Всички ми бяха
шефове. Каквото ни казват, това правим. Аз бях общак (общ работник).
Собствениците на къщата не ми казваха какво да правя. Този ден, в който
стана инцидента, подс. Д., мисля че излезна някъде сутринта. Д. отиде за
закуски. Преди да се качим на покрива не бяхме закусили. Този ден си
имахме материали и си работихме. Д. когато тръгна някъде, не се бяхме
качили още на покрива, долу бяхме. Когато стана инцидента Д. го нямаше, не
се беше върнал още. Не си спомням, но май някой му се обади да дойде. В
този двор се излиза само от къщата. Д. лично каза на собствениците да не
излизат от къщата и да не се въртят покрай къщата. Не си спомням Д. той
лично да е правил забележка на някой, че е излизал в двора.
Аз бях общ работник на обекта. Не си спомням точно кой какво ми
казваше да правя. Този ден не се разбрахме какво да правим. Той отиде за
закуски, ние го чакахме долу да дойде със закуските, да закусим и да се качим
горе да работим. Качихме се и си работихме.
Нямаше как да сложим мрежи, защото нямаше пространство. Ние
слагахме предпазни ленти – дълги, бяло и червено. Слагахме ги покрай
къщата, за да не минават, да не падне нещо. Ние сложихме тези ленти.
Лентите бяха сложени от предната страна, откъм улицата, от към входа.
Навсякъде имаше ленти. Към градината нямаше ленти, защото нямаше шанс
как да слагаме там. Само такива ленти бяхме сложили. Те бяха закачени на
колчета. Само А. ме извика на работа. Г. не ме е викал да отида на работа.
Като ме извика ми каза: „Искаш ли да ходиш с мен на работа?“ Казах: „Добре.
Няма проблем. Ще ходя с теб на работа.“ Шефът ми каза, ще той ще ми
плаща за тази работа. А. ми каза, че той работи за шефа (свидетелят посочва
подс. Д.). Всички работихме за Д..
Разпит на свидетеля В. М. - Аз съм от село Мокрище, Пазарджишка
област. Съпругата ми е от гр. Самоков. Работил съм с А. доста често и с други
момчета. Живея в гр. Самоков. С А. пак сме правили покриви. Другият
подсъдим Д. до тогава изобщо не го познавах. Не знам с какво се е занимавал
4
преди това. По повод на работата в Златоград, с А. говорихме и той ме попита
дали ще отида с тях на работа. Този, който ни плащаше е Г.. Аз попитах А.
дали той ще ни даде парите, тъй като му нямам доверие. А. каза: „Ще видим.
Може да ни даде, все пак работим, да изкараме някакви пари. Ще се доверим
и ще ходим. Пък като изгорим…“ и се навихме. Ние бяхме тримата – аз, А. и
Б.. Ние тримата работихме преди това заедно. Попитахме дали ще има спане.
А. каза, че Г. е наел всичко. Отидохме до Златоград с колата на Г.. Освен нас в
колата беше и синът на Г.. В Златоград бяхме отседнали в къща за гости. Аз
не съм плащал за спането и храната. Г. даваше пари на Арсо всеки ден, за да
може да разплащаме разходите, а спането се плащаше от Г.. Не мога да си
спомня колко дена работихме на тази къща, тъй като след като се случи това,
пак се връщахме. Не мога да посоча точно колко дни. Работихме на къщата
аз, А. и Б.. Синът на Г. някой път идваше, някой път не идваше. Докато
правихме ремонта в къщата живееха жената, синът на пострадалата жена и
дъщеря й. Помня, че момичето се казваше С., майката, синът и още едно
малко дете, на С. детето. Не са ни дали да обезопасяваме района. Работихме
само на покрива. Материалите бяха струпани отвън на пътя. Улицата беше
път без изход. Нивото на къщата, където беше построена - едната част беше
по-ниска, долната част е по-надолу. Имаше двор къщата. Имаше пътека
покрай къщата. През къщата може да се влезне в двора. Вътре в къщата се
влиза и тогава се излиза в двора. Докато се правеше ремонта двора се
ползваше. Ние ги предупреждавахме да не излизат навън, много пъти ги
предупреждаваме на не излизат, за да не падне нещо, да ни предупреждават
когато излизат навън, за да знаем. Когато стана инцидента аз бях на тавана и
подавах дъските за покрива. А. държеше дъските, за да може да кове. Той
работеше с резачка (моторен трион). Аз му подавам, А. режеше и нагласяше
дъските къде да са на покрива. Б. беше при него на покрива и му помагаше.
Синът на Г. беше там, но не си спомням къде беше точно, дали с нас беше или
с баща си, не си спомням. Към 11 часа стана инцидента. Изкараха столовете,
разположиха се на двора. Ние не знаем, че са отзад. Когато бяхме на покрива,
А. ковеше гредата. Покривът беше покрит с найлон, валеше дъжд. Не тази
греда, която ковеше, а друга греда беше поставена там. Не знам как, имаше
леко вятър, откачила се и падна надолу. Не мога да я видя като се откачила.
Аз чух само виковете, бягаме долу и почнахме да давам първа помощ на
жената. Първият бях аз долу в градината. Видях майката и С.. Майката беше
5
легнала. С. държеше майка си в скута. Майка й не беше в съзнание, само
хъркаше. Не видях рана. Гредата беше до нея. Като слезнахме долу почнахме
да даваме първа помощ. А. звъня за бърза помощ. Б. беше до мене. Д. го
нямаше там. Не знам къде беше. Линейката дойде за около 45 минути. Жената
беше жива в безсъзнание, но жива. Отидохме до Полицията, от там се
прибрахме до Самоков и после помоли ни Г., каза: „Момчета, никакви пари
няма да вземате – нито аз, нито вие. Тези пари ще ходят за жената за
ликуване. Казахме: „Добре.“ Б. след това се уплаши и не се върна с нас. Аз, А.
и още едно момче се върна, за да може да свършим работа. Ние с А. не сме
взели пари, за другите не знам. Гредата, която падна беше 60-70 см дълга,
16х15. Знам размера, защото знам какви греди ползваме за покрив.
А. ни даваше пари за деня. Г. ги даваше парите на А.. Аз нямам
представа кой даваше тези пари на Г.. А. ни даваше пари колкото за обяд. Аз
не знам тези пари от къде ги взема Г.. Д. пред нас е давал парите на А.. След
инцидента Г. ни каза, че няма да вземаме други пари. Той не каза, че няма да
плащат хората. Каза, че тези пари, каквото работим няма да ги вземе, за да
може да отидат за лечение на жената. Да си останат при хората тези пари. Ние
се съгласихме да работим, да довършим покрива без пари, само и само да се
възстанови жената. Не съм видял и не знам собствениците да се давали пари
на някого, след като завършихме покрива. В денят на инцидента Г. отиде да
взема някакви материали. Ние се качихме, той после беше долу със
собственичката нещо са говорили и тогава тръгна за материали. „Аз отивам за
материали“ това му бяха думите. Той ми каза, че отива за материали, а какво
са говорил със собственичката аз нямам представа. Тримата бяхме на покрива
и Г. отдолу ни казва: „Момчета, ние отиваме за материали.“ Ние казахме:
„Добре. Каквото имате го правете.“ Нищо не беше сложено за обезопасяване.
Знам какво е лента, знам какво означава да се прави преграда. Не е имало
обезопасителна лента. Нито собствениците, нито Г. ни даде лента за
обезопасяване. Разноски за явяването ми не желая.
Прокурор С.: Уважаема госпожо Председател, Уважаеми Съдебни
заседатели, доколкото ми е известно страните държат на разпита на
свидетелката С. К.. Прокуратурата също държи на този разпит, доколкото има
въпроси за изясняване от нейния разпит, затова считам делото за неизяснено
от фактическа страна и ще Ви моля при съобразяване на това, което С. К.
заяви в началото на съдебното заседание, че не е могла да се яви в днешно
6
съдебно заседание, но категорично заявява, че ще се яви на 10.07.2023 година,
да отложите делото за нейния разпит на тази дата.
Адв. П.: Присъединявам се към казаното от прокурора.
Адв. Ил.: Предоставям на Съда.
Съдът намира делото за неизяснено от фактическа страна, тъй като
свидетелката С. К. не се явява в днешно съдебно заседание. От проведения
разговор по телефон със същата се установя, че тя все още е в Германия и ще
се прибере в България, като ще може да дойде за разпит на 10 – 11 юли, с
оглед на което ще следва датата на следващото съдебно заседание да се
съобрази с възможността свидетелката да бъде разпитана на сочените дати,
тъй като всички страни по делото държат за нейния непосредствен разпит и
затова
О П Р Е Д Е Л И:
Отлага и насрочва делото за 10.07.2023 г. от 9.30 часа, за които дата и
час страните уведомени.
Да се призове свидетелката по телефона за същата дата.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието бе закрито в 11.50 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7