Определение по гр. дело №44040/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 октомври 2025 г.
Съдия: Цветина Ваньова Костадинова
Дело: 20241110144040
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 41472
гр. София, 07.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110144040 по описа за 2024 година
С Решение №4832/20.03.2025г. по гр.д. №44040/2024г. по описа на СРС, Първо
ГО, 25-ти състав, на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК е прогласена
нищожността на клаузата в Договор за потребителски кредит от разстояние
№ОL00085428 от 12.10.2023г., предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане в размер на 65,65 лева, поради противоречие със закона, като кредиторът
„Кредито“ ЕООД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на В. С. С., ЕГН **********,
на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД сумата от 65,65 лева, представляваща платена без
основание по нищожната договорна клауза такса за експресно разглеждане на заема,
ведно със законната лихва върху сумата от 5 лева за периода от 22.04.2024г. до
окончателното изплащане на сумата и ведно със законната лихва върху сумата от 60,65
лева за периода от 16.01.2025г. до окончателното изплащане на сумата. С
постановения съдебен акт „Кредито“ ЕООД е осъдено да заплати на основание чл.78,
ал.1 ГПК на В. С. С., ЕГН **********, сумата от 100 лева, представляваща сторените
по делото разноски, а на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър
БУЛСТАТ под №*********, на основание чл.38 ЗАдв. сумата от 480 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение с включено ДДС за осъществено
безплатно процесуално представителство по делото на В. С. С..
С молба от 07.04.2025г. „Кредито“ ЕООД е направило искане да бъде изменено
на основание чл.248 ГПК постановено по настоящото дело решение в частта, в която е
присъдено на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ адвокатско възнаграждение в
размер на 480 лв., като същото бъде намалено на 120 лв. Изложени са аргументи за
това, че предвидените в Наредба №1/2004г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения не са обвързващи за съда, а служат за определяне на справедлив
размер на възнаграждението. Твърди се, че съдът не е съобразил действията,
извършени от процесуалния представител на ищеца, които се състоят в изготвяне на
исковата молба, на уточнителна молба и становище, без лично присъствие на адвоката
1
в съдебно заседание. Отбелязва се, че макар исковете да са два, същите се основават
на един общ правопораждащ факт- сключения между страните договор за кредит от
разстояние. Поддържа се, че при определяне на адвокатското възнаграждение съдът не
е взел предвид и ниския материален интерес, отсъствието на фактическа и правна
сложност, поради което определеният от него размер на възнаграждението за
предоставена на ищеца безплатна правна помощ се явява несправедлив и необоснован.

В законоустановения срок е постъпил отговор от Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, в който се изразява становище за неоснователност на молбата и се
отправя искане за нейното отхвърляне.
Съдът, като съобрази становището на страните и наличните по делото
доказателства, намира следното.
Молбата е подадена от легитимирана страна в законоустановения срок, поради
което се явява процесуално допустима
Разгледано по същество, направеното с нея искане е частично основателно по
следните съображения:
За да определи адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, съдът е отчел,
че предмет на производството са два взаимносвързани иска, касаещи защитата на един
интерес, чиято правна сложност е обичайна за този тип дела, разглеждането на които е
приключило в рамките на едно съдебно заседание, на което представители на страните
не са се явили. Съдът е отчел и представените по делото доказателства относно
регистрацията на адвокатското дружество по ЗДДС, като върху определеното от него
възнаграждение е начислил ДДС в размер на 80 лева.
Вземайки предвид изложените в молбата по чл.248 ГПК доводи, съдът намира,
че следва да измени решението си в частта, касаеща размера на определеното по реда
на чл.38, ал.2 ЗАдв в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ адвокатско
възнаграждение по следните съображения:
При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение водещи са
обемът извършена работа, фактическата и правна сложност на спора, които в
настоящия случай не са отличават от обичайните за този вид дела, както бе посочено
по-горе. Очертаните в Наредба №1/2004г. /прил. редакция/ минимални размери на
възнаграждения не обвързват съда с оглед мотивите, изложени в Решение на СЕС от
25.01.2024 г. по дело № С-438/2022, а могат да служат единствено като ориентири при
неговото определяне. Целта на приетата наредба е да бъде установен стандарт на
дължимото адвокатско възнаграждение съобразно предмета на делата, цената на иска
и вида действия, необходими за защита на доверителя, но при съобразяване и спазване
на критериите заложени в чл.36 от ЗАдв. –размерът на възнаграждението да е
справедлив и обоснован. В този смисъл, имайки предвид извършените в рамките на
2
производството процесуални действия, изброени в решението, обстоятелството, че е
налице обилна съдебна практика по идентични спорове, както и ниския материален
интерес съдът намира, че съответно на положените от адвоката усилия се явява
възнаграждение в размер на 200 лв. Следва да бъде посочено, че при формирането му
съдът е отчел обстоятелството, че предмет на разглеждане в рамките на
производството са два отделни иска, както и съществуващата между тях връзка,
съответно припокриването на фактите, въз основа на които се обосновава тяхната
основателност. Доколкото са представени доказателства за регистрация по ДДС на
адвокатското дружество, то към възнаграждението следва да се начисли ДДС или
дължимият размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 240 лв.
От изложеното следва, че е налице основание за изменение на решението в
частта за разноските, поради което искането на молителя следва да бъде частично
уважено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение №4832/20.03.2025г. по гр.д. №44040/24г. по описа на СРС,
Първо ГО, 25-ти състав в частта, в която „Кредито“ ЕООД, ЕИК ********* е осъдено
да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ
под №********* на основание чл.38 ЗАдв сумата от 480 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение с включено ДДС, като я НАМАЛЯВА на 240 лева-
адвокатско възнаграждение с включено ДДС за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото на В. С. С..
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3