Решение по адм. дело №381/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.1, буква 3)гг, от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Л. К. И. с [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], обл.Монтана, [улица], [адрес] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1335581 от 14.11.2025год. издадена от мл. Автоконтрольор към РУ Белоградчик при ОД на МВР – Видин, упълномощен със Заповед №368з-2095/10.09.2025г. на Директор ОД на МВР – Видин, с която на жалбоподателя за установено с АУАН сер. GA с №4428455 административно нарушение по чл.143, ал.15 от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква 3)гг, от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Отнето е СУМПС [номер]. В жалбата са изложени доводи за връчване на оспорената заповед след съставяне на АУАН, като не отрича факта на закупуване на автомобила и липсата на предприети действия от негова страна за пререгистрация на автомобила. Твърди, че не е пререгистрирал автомобила тъй като е бил в тежко здравословно състояние. Сочи, че не е уведомен за прекратяване на регистрацията на МПС-то, за да е налице умисъл при извършване на административното нарушение по ЗДвП, поради което и административния орган не е издал НП по което следва да се произнесе по въпроса за неговата вина. Моли за отмяна на оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, като неправилна, незаконосъобразна и постановена в нарушение на материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят Л. К. И. от [населено място] се явява лично и с надлежно упълномощения адв. В. И. от АК – Монтана, като поддържа жалбата си и ангажира доказателства за здравословното си състояние и свидетелство за регистрация част първа касаещо извършената пререгистрация на товарния автомобил на 03.12.2025г. в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Монтана. По съществото на делото развива доводи, че към настоящия момент наложената ЗППАМ се явява постановена в нарушение на материалния закон, тъй като към момента на съставяне на АУАН са свалени регистрационните номера на товарния автомобил, като в същото време със съставяне на ЗППАМ е отнето и СУМПС на жалбоподателя. Твърди се, че в заповедта не са изложени мотиви от които да е видно каква е целта за прилагане на ПАМ. С оглед характера на тези мерки целта е защита на обществения интерес и евентуално предотвратяване на друго административно нарушение, но от представеното в съдебно заседание доказателства за пререгистрация на МПС-то се установява, че същото е регистрирано и няма как жалбоподателя да извърши друго административно нарушение. Към настоящия момент наложената ПАМ се явява нецелесъобразна, поради което моли за нейната отмяна. Претендира сторените по делото разноски – заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Ответникът – мл. Автоконтрольор в РУ – Белоградчик при ОД на МВР – Видин, издател на оспорената ЗППАМ, редовно призован се явява лично, като оспорва жалбата. В писмено становище при изпращане на административната преписка моли за отхвърляне на жалбата и депозира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. По съществото на делото моли за потвърждаване на издадената заповед, тъй като са налице всички предпоставки за нейното издаване.

Жалбата е депозирана в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК тъй като оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1335581 от 14.11.2025год. издадена от мл. Автоконтрольор към РУ Белоградчик при ОД на МВР – Видин е връчена на Л. К. И. от [населено място] на 14.11.2025г., видно от разписката инкорпорирана в издадената ЗППАМ, а жалбата е подадена до Административен съд – Монтана по пощата на 25.11.2025г. и е заведена с вх.№2052 от 27.11.2025г., по описа на Административен съд – Монтана, от надлежна страна адресат на ЗППАМ и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Доказателствата по делото са писмени съдържащи се в приетата по делото административна преписка и допълнително изисканите писмени доказателства относно компетентността на административния орган издал оспорената ЗППАМ и представените в хода на производството от жалбоподателя свързани със здравословното му състояние и пререгистрацията на товарния автомобил.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с доводите изложени в жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:

На 14.11.2025год. около 15:00 часа в [населено място], Община Ружинци, обл.Видин на кръстовището на [улица]с [улица]с посока на движение към [населено място] жалбоподателя управлявал товарен автомобил „Ситроен Джъмпи“ с рег. №[рег. номер] собственост на Й. А. А., като след справка в ОДЧ при РУ – Белоградчик е установено, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена от сектор „Пътна полиция“ [населено място] на 10.09.2025г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП – нерегистрирано МПС. За констатираното на Л. К. И. от [населено място] е съставен АУАН сер. GA с №4428455, за това че е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, съставляващо административно нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Издадена е оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №GPAM-1335581 от 14.11.2025год. от мл. Автоконтрольор към РУ Белоградчик при ОД на МВР – Видин, упълномощен със Заповед №368з-2095/10.09.2025г. на Директор ОД на МВР – Видин, в която е отразено, че се издава въз основа на АУАН, като от фактическа страна заповедта е мотивирана с установеното управление на МПС от страна на жалбоподателя, което е със служебно прекратена регистрация от сектор „Пътна полиция“ [населено място] на 10.09.2025г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.

По делото е приложен договор за покупко – продажба от 09.07.2025г. на МПС-то товарен автомобил [Марка] с рег. №[рег. номер] с продавач Й. А. А. и купувач жалбоподателя. Приложено е и свидетелство за регистрация част първа касаещо извършената пререгистрация на товарния автомобил на 03.12.2025г. в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Монтана, видно от номера на рамата на името на жалбоподателя.

Видно от приложените справки за МПС от сектор „Пътна полиция“ – [населено място] се установява, че на 10.09.2025г. във връзка с док.№1820/09.07.2025г. на нотариус 749 е прекратена на осн. чл.143, ал.15 от ЗДвП регистрацията на товарен автомобил [Марка] с рег. №[рег. номер].

С оглед компетентността на издателя на оспорената ЗППАМ по делото са приложени Заповед №368з-2095/10.09.2025г. на Директор ОД на МВР – Видин за оправомощените длъжностни лица да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП на л.33 по делото, Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл.165 от ЗДвП, където в т.3 са посочени Областните дирекции на МВР.

Приетите по делото писмени доказателства, представляващи съдържание на административната преписка не са оспорени от жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна, следното:

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е форма на изпълнително - разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, като същата е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК. В частност, за да бъде една принудителна - административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална компетентност видно от приложената Заповед №368з-2095/10.09.2025г. на Директор ОД на МВР – Видин. Съгласно т.2.1 на тази заповед мл. автоконтрольор в РУ - Белоградчик при ОД на МВР – Видин, който е издател на оспорената заповед е сред оправомощените длъжностни лица да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП. Цитираната заповед на директора на ОД на МВР - Видин е издадена въз основа на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл.165 от ЗДвП. Следователно заповедта е издадена от териториално и материално компетентен орган и не е налице отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК.

В обжалваната заповед е посочено, че същата се основава на обстоятелства, изложени в съдържанието на акта за установяване на административното нарушение, като същите са възпроизведени в заповедта от акта за установяване на административно нарушение свързан с управлението на МПС което е със служебно прекратена регистрация от сектор „Пътна полиция“ [населено място] на 10.09.2025г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Не е налице несъответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право, формата на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

Процесният акт е издаден при спазване на приложимите административно производствени правила, с оглед спецификата на мерките по чл. 171 ЗДвП. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена след като административният орган е съобразил констатираното нарушение, установено със съставения АУАН, при съблюдаване на основните принципи на административния процес - преди да издаде заповедта за прилагане на ПАМ е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая - както е регламентирано в чл. 35 от АПК, принципа за законност - чл. 4, ал. 2 от АПК и принципа за служебното начало в административния процес - чл. 9, ал. 2 от АПК. Съдът намира, че органът не е допуснал нарушение на административно-производствените правила, което да обосновава извод за наличие на основания за отмяна на оспорения акт.

Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т. е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ, както се посочи по-горе. Сред една от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. „з“ ЗДвП за прилагане на водач на принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до решаване въпроса за отговорността, е и случаят, в който водач управлява МПС, след като е извършил нарушение, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС, в конкретния казус ответника е посочил такова по чл.175, ал.3 ЗДвП. Доколко правилно органа е приложил административно – наказателната отговорност, не е предмет на настоящето производство, тъй като е налице специален ред по ЗАНН за установяване на обективната и субективната страна на извършеното административно нарушение.

В случая от Л. К. И. не се оспорва, че е управлявал процесния автомобил, т.е. че е бил водач на МПС по смисъла на чл.175, ал.3 от ЗДвП. Безспорно се установява и не се отрича от жалбоподателя, че не е пререгистрирал в сектор „ПП“ в двумесечния срок от придобиването товарния автомобил, съгласно представен по делото договор за покупко – продажба от 09.07.2025г. и към момента на проверката управляваният от него автомобил е бил с прекратена регистрация от 10.09.2025г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.

Независимо от гореизложеното, настоящият състав намира, че оспорената заповед е непропорционална и несъответна на целта на закона, с оглед настъпилата след нарушението промяна по пререгистрация на товарния автомобил на името на жалбоподателя по представен договор за покупко – продажба от 09.07.2025г. и свидетелство за регистрация част първа доказващо извършената пререгистрация на товарния автомобил на 03.12.2025г. в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Монтана, видно от номера на рамата на името на жалбоподателя. Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл.171, т.1, буква "з" – „гг“ ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията. От друга страна обаче, разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. Наложената ПАМ не се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел. Процесното нарушение е отстранено и регистрацията на товарния автомобил е възстановена, поради промяна в регистрацията по смисъла на чл. 14, ал. 1 от Наредба № I-45/24.03.2000г. и изпълнено задължение на собственика на автомобила в случая жалбоподателя да представи автомобила за идентификация – чл. 14, ал. 2, т. 2 от същата наредба. След като това е така, напълно безпредметно е отнемането на СУМПС на водача на този автомобил за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 месеца, тъй като целите на ПАМ са постигнати.

При установените факти по делото неясно и необосновано остава как наложената ПАМ би изпълнила иманентно присъщите за всяка ПАМ превантивни или преустановителни цели и функции /яснота в тази насока не внася и т.10 от мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата Вх. №: 51-402-01-25/17.12.2024г., с който е приета новата разпоредба на чл.171, т.1, б.“з“ от ЗДвП/. Продължаването на ПАМ от вида на процесната спрямо водача придобива санкционен характер и представлява форма на предварително изпълнение на наказанието, което евентуално би било наложено за констатираното нарушение по чл.175, ал.3 ЗДвП предмет на специалното производство по ЗАНН , какъвто характер принудителните административни мерки не би следвало да имат.

Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. А когато с административният акт се засягат права или се създават задължения за граждани или организации, се прилагат онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин ще се постигне целта на закона. Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. С други думи, търси се съответствие между преследваната законова цел и средствата за нейното постигане, както и постигане на баланс между обществения и личния интерес.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на материалния закон досежно несъответствие с целта на закона по арг. чл.146, т.5 от АПК, поради което следва да бъде отменена.

При този изход на делото на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на оспорващия следва да се присъдят своевременно поисканите и доказани разноски, а именно 10,00лева държавна такса за образуване на делото и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400,00лева съгласно приложения договор за правна защита и съдействие в който по аргумент на т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС, вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка, който следва да се възстановят от бюджета на ОД на МВР – [населено място], което е юридическото лице, към което принадлежи издателят на отменения акт. Депозираното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение настоящия съдебен състав намира за неоснователно не само с оглед фактическата и правна сложност по делото, но и факта, че същото се претендира значително под минимума определен в разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за възнаграждения за адвокатска работа

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд Монтана, първи съдебен състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Л. К. И. от [населено място], обл.Монтана, [улица], [адрес] Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1335581 от 14.11.2025год. издадена от мл. Автоконтрольор към РУ Белоградчик при ОД на МВР – Видин, упълномощен със Заповед №368з-2095/10.09.2025г. на Директор ОД на МВР – Видин.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Видин да заплати на Л. К. И. с [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], обл.Монтана, [улица], сумата от общо 410,00лв. /четиристотин и десет/, представляваща сторените в производството разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл.172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.

На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.