Решение по дело №410/2024 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 224
Дата: 10 юни 2024 г.
Съдия: Камелия Георгиева Ненкова
Дело: 20241720200410
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 224
гр. Перник, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20241720200410 по описа за 2024 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С електронен фиш, серия К, №7326784, издаден от ОДМВР Перник,
с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП, за
нарушение на чл.21, ал.1 ЗДВП, на С. С. С., ЕГН **********, с ЕГН
********** ,с адрес *********, чрез пълномощник Б. Д. В. от КАК-
*********, е наложена глоба в размер 600 /ШЕСТСТОТИН ЛЕВА/ лева за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 11.04.2023 г. в 15:13 часа в
гр.Перник, ул. „Юрий Гагарин“, бензиностанция „Шел“ – Перник, с посока
към кв. Тева при ограничение от 50 км/ч за населено място и отчетен
толеранс от -3 км/ч в полза на водача с МПС „Тойота Аурис 2.0 Д 4“ вид ЛЕК
АВТОМОБИЛ регистрационен номер ********* е извършено нарушение за
скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №
120с52с при разрешена стойност на скоростта от 50 км в час за участъка,
установена стойност на скоростта е била 91 км/ч, превишена скорост 41 км/ч-
превишение, за населено място.
Санкционираното лице С. С. С. чрез пълномощника си адв. Б. В. от
КАК, излага в жалбата конкретни съображения за незаконосъобразност на
издадения ЕФ и моли за неговата отмяна. Прави възражение за описание на
нарушението, като твърди, че не е вписано обстоятелството, че процесния
участък се намира в населено място, което счита, че е довело до ограничаване
правото му на защита. Претендира за допуснато нарушение на процесуалните
правила, като изказва съмнения, че е изготвен протокол по чл. 10, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 8121ч-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение, издадена от министъра на вътрешните работи (Наредба № 8121з-
1
532 от 12.05.2015 г.). Поддържа теза за недоказаност на нарушението по
безспорен начин като счита, че неправилно е приложен законоустановения
толеранс съгласно чл. 16 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Претендира
за заплащане на направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение
на един адвокат.
С. С. С. не участва лично и не се представлява от упълномощен
защитник в съдебно заседание, за което е редовно призован.
Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник – редовно
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства
и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ, намира за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице,
имащо правен интерес, пред компетентния съд и в предвидения преклузивен
срок, предвид отбелязаната дата в приложената разписка, удостоверяваща, че
на 23.02.2024 г. фиша е бил връчен на санкционираното лице.
Разгледаната жалба по същество се явява неоснователна.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл. 14 и чл. 18 от НПК, както
и доводите на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 11.04.2023 г. в 15:13 часа в гр.Перник, ул. „Юрий Гагарин“,
бензиностанция „Шел“ – Перник, с посока към кв. Тева при ограничение от
50 км/ч за населено място и отчетен толеранс от -3 км/ч в полза на водача с
МПС „Тойота Аурис 2.0 Д 4“, вид ЛЕК АВТОМОБИЛ регистрационен номер
********* е било заснето с автоматизирано техническо средство № 120С52С,
извършено нарушение за скорост, като при разрешена стойност на скоростта
от 50 км/ч за участъка, установена стойност на скоростта е била 91 / след
приспаднатия толеранс/ км/ч, превишена скорост с 41 км/ч- превишение, за
населено място.
След преустановяване на извършения контрол на скоростния режим
на движещите се МПС на посочената дата и място, полицейският служител
изготвил протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение, който
бил регистриран на №1158р-2949 от 12.04.2023 г.
При направена справка на централната база данни по регистрация на
пътни превозни средства е установено, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е собственост на С. С. С., ЕГН **********. В
отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
е издаден срещу него процесния ЕФ. Със същия след приспадане на
толеранса от минус 3 км/ч, релевантен към максимално допустимата грешка
при измерване на скорост до 50 км/ч отчетената скорост е редуцирана на 91
км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение е с
41 км/ч, с оглед на което за нарушаване на чл. 21, ал. 1от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 600.00 лв. Жалбоподателят не
се е възползвал от правото си на възражения по чл. 189, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП,
2
а обжалвал фиша с процесната жалба пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства,
разпечатка от показанията на системата за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение – снимка №120С52С/0019477 от 11.04.2023 г.,
протокол с рег. № №1158р-2949 от 12.04.2023 г. за използване на
автоматизирано техническо средство съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г., Пощенски плик с холограмен стикер № R PS 4500
006R0Z М - лист 7, Разпечатка АИС АНД на електронен фиш серия „К“, №
7326784- лист 8.Разпечатка АИС АНД - преглед/статус на ЕФ серия К, №
7326784 - лист 9.Копие на разписка за връчване на електронен фиш серия
„К“, № 7326784 — лист 10 и снимка на разположението на АТСС - лист 11 и
12.Снимка към ЕФ серия К, № 7326784 - лист 13 и 14.Копие на протокол за
метрологична проверка с №045-СГ-ИСИС/2023 г. - лист 15, Копие на
удостоверение за одобрен тип СИ - лист 15, Копие на заповед №31 Зз-
310/2020г. па директора на ОДМВР - Перник - лист 17, 18 и 19, както и
изискани допълнително в с.з. и приети по делото-писмо с рег. №
6677/27.03.2024 г. от АПИ, Областно управление – Перник, с което
информира съда, че ул. „Юрий Гагарин“ не е част от Републиканската пътна
мрежа, а е част от първостепенната улична мрежа на гр. Перник, писмо с рег.,
№ 313000-6281/ 11.04.2024 г. от ОМВР-Перник, с което се уведомява съда, че
е направена справка за ППС с рег. № ********* за собственост към
11.04.2023 г., при която се установило, че на 15.04.2021 г. е направена
първоначална регистрация на автомобил- *********, лек автомобил Тойота
„Аурис“ – употребявано от ЕС – Италия, както и писмо с рег. №
8686/19.04.2024 г. и писмо с рег. № 8687/19.04.2024 г. от Община Перник, с
идентично запитване и следното съдържание, с които информират съда, че на
ул. „Юрий Гагарин“ в град Перник, между кръстовищата с улиците „Младен
Стоянов“ и „Освобождение“, е разположен търговски обект с лого на
компанията „ШЕЛ”, като същият този участък се намира в рамките на
населеното място – град Перник. Пътните знаци Д11 и Д12 не са налични в
близост до посочения район. В участъка важи общото ограничение за
населено място- до 50 км в час.
От правна страна:
Приложената справка от централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства доказва, е към момента на заснемане на
нарушението С. С. С., ЕГН ********** е собственик на автомобила, чиято
скорост е била фиксирана от автоматизираното техническо средство, което
кореспондира и с вещественото доказателствено средство – разпечатка от
показанията на последното, съдържаща снимка, документираща именно
индивидуализирания с регистрационен номер автомобил. Предвид тези
доказателства съдът прие безспорно доказано, че жалбоподателят е субект на
извършеното нарушение по силата на чл. 188, ал. 1, предл. 1-во от ЗДвП, тъй
като към датата на нарушението е бил легитимиран собственик на превозното
средство, с което нарушението е извършено.
В изготвения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. е индивидуализирано по ясен и несъмнен начин мястото, на
което е бил извършен контрола, респективно мястото на извършване на
3
нарушението - гр.Перник, ул. „Юрий Гагарин“, бензиностанция „Шел“ –
Перник, с посока към кв. Тева при ограничение от 50 км/ч за населено място,
като задействането на автоматизираното техническо средство е било насочено
в посока към кв.Изток, като заснемането е в приближаващ режим видно от
протокола по чл.10.
Отразените в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-6912 от
29.07.2015 г. данни следва да се приемат за доказани, тъй като това е
официален удостоверителен документ, който е съставен от длъжностно лице,
в кръга на службата му.
В конкретния случай, освен този свидетелстващ документ, по
административнонаказателната преписка е предоставено и отпечатано
статично изображение във вид на снимков материал, което е с уникален
идентификационен номер и съдържа всички данни за процесното нарушение
– дата, час, място, ясно заснета табела с регистрационен номер на лек
автомобил, индексиращ конкретната засечена превишена скорост, които
изцяло кореспондират и с приложената по делото дигитална снимка на
временно монтираната система за контрол, която също ясно визуализира
мястото, на което е била разположена. Съгласно приложението към
Удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126 на Българския институт по
метрология ПС, чиято скорост е измервал лазерния лъч на модула в момента
на заснемане на изображението е определяем от пресичането на маркерите на
четирите страни на изображението, като в случая, пресечната точка на
маркерите е върху автомобила, посочен в ЕФ, заснет при приближаващ
трафик, съответен на движението на превозното средство на жалбоподателя,
поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало автоматизираното
техническо средство е изключено.
По делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с
автоматизирано техническо средство № 120С52С, като същото е посочено
както в издадения ЕФ, така и в изготвения протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г.
Безспорно приложеното по административнонаказателната преписка
Удостоверение № 17.09.5126 от Българския институт по метрология
установява, че преносимата система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
„ARH CAM S1” е одобрен тип средство за измерване, която е вписана в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под №
5126 и е със срок на валидност 07.09.2017 г. до 07.09.2027 г. Същата работи в
автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител, който
само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за
контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата система
измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези,
движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния
номер на МПС-то. Същевременно контролният орган е изпълнил в цялост
изискванията на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г.,
тъй като контролът освен, че е осъществен с АТСС, одобрено по реда на
Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство
за измерване, също е било и технически годно съгласно чл. 38 от Закона за
измерванията, тъй като е преминало проверка за съответствие с техническите
4
изисквания, предвид приложения към административнонаказателната
преписка Протокол за проверка № 045-СГ-ИСИС от 31.3.2023 г. на отдел
„Изпитване на средства за измерване и софтуер“ на Главна дирекция „Мерки
и измервателни уреди“ на Българския институт по метрология. При наличието
на тези доказателства административнонаказващият орган е доказал по
недвусмислен начин установяването и заснемането на нарушението с годно за
използване техническо средство. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е
категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган на нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по
отношение на разпоредбите, регулиращия общия ред за налагане на
административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Както съдът посочи по-горе в настоящото решение, фактическата
установеност, отразена в ЕФ се доказва от приложеното в преписката
статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015 г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата по
упражнения видеоконтрол с автоматизирано техническо средство. В тази
насока е и разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, че снимковият материал
изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес, поради което и посочената в
статичното изображение скорост от 91 /след редукцията/ км/ч, с която се е
движел автомобилът на жалбоподателя към момента на констатиране на
нарушението, е точно измерената от автоматизираното техническо средство.
Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа
предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, а именно: посочено е
мястото, датата, точният час на извършване на нарушението,
регистрационният номер на МПС-то, собственикът, на когото е регистрирано
моторното превозно средство, нарушените разпоредби, размерът на глобата,
срокът и сметката на доброволното заплащане. Налице е надлежно
описание на нарушението, тъй като недвусмислено е посочено, че
местоизвършването на деянието е в населено място - гр.Перник, ул. „Юрий
Гагарин“, бензиностанция „Шел“ – Перник, с посока към кв. Тева при
ограничение от 50 км/ч за населено място, от което следва, че безспорно се
доказва, че мястото на контрол е в границите на населеното място (гр.
Перник), в което е важало общото ограничение на скоростта от 50 км/ч, което
доказва и квалифицирането на нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Предвид изложеното съдът намира, че при установяване на
нарушението са спазени разпоредбите, регламентиращи условията, реда и
начина на използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение, поради което е издаден законосъобразен
ЕФ.
По вида и размера на наказанието:
Санкцията за неизпълнение на задължението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
е установена в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1 от ЗДвП.
Последната разпоредба от своя страна диференцира размера на санкцията (в
шест отделни точки), в зависимост от превишената стойност на скоростта.
Деянието на жалбоподателя е санкционирано на основание чл. 189, ал. 4, вр.
5
чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за превишаване над 40 км/ч – с глоба от 600 лв.,
която предвижда точно фиксирано по вид и размер наказание – глоба от 600
лв., каквато е била наложена и на жалбоподателя. Посочената разпоредба
обвързва наказващия орган при реализиране отговорността на нарушителя и
изключва възможността му за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2
ЗАНН.
Относно маловажност на нарушението:
С разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП законодателят изрично е
изключил приложението на чл. 28 от ЗАНН по отношение на нарушенията по
ЗДвП, поради което и същата е неприложима съгласно чл. 28, ал. 7 от ЗАНН.
С оглед горното съдът намира, че при издаването на обжалвания ЕФ
не е допуснато съществено нарушение на материалния и процесуалния закон,
поради което прие, че е законосъобразен и правилен, което води до неговото
потвърждаване.
По разноските:
Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане от
пълномощника на жалбоподателя за присъждане на направени съдебни
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, следва да се остави
без уважение.
По силата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, право на присъждане на
разноски в настоящото производство има АНО, който не претендира за
такива, поради което съдът не следва служебно по силата на чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от горепосоченото и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр.
ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш, серия К, №7326784, с който на
С. С. С., ЕГН **********, с адрес *********, чрез пълномощник Б. Д. В. от
КАК- *********, е наложено административно наказание глоба в размер на
600.00 лв. (шестстотин лева) на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5
от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал. 1 от същия
закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и
по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6