Определение по дело №1548/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2999
Дата: 11 август 2022 г.
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20223100501548
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2999
гр. Варна, 11.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов

мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20223100501548 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. П. КР. от гр. Варна, подадена чрез процесуален
представител адв. Ир. А. от АК-Варна, срещу Решение № 1181/27.04.2022 год., постановено
по гр. дело № 7607/2021 год. по описа на РС-Варна, с което е уважен предявен от НАП –
София против СТ. Д. М. и С. П. КР. иск по чл. 216, ал. 3 ДОПК, вр. чл. 135, ал. 1 ЗЗД, като е
обявен за недействителен спрямо НАП – София брачен договор от 16.12.2026 год. с нот.
заверка на подписите и съдържанието с рег. № 6312 и рег. № 6313, том 2, акт. № 98 по описа
на нотариус Павлина Симеонова, вписан в СлВп-Варна с вх. рег. № 33098, акт № 200, том
ХІІ, дело № 4384/2016 год. В ЧАСТТА му досежно извършеното разпореждане от СТ. Д. М.
в полза на С. П. КР. с 1 / 2 ид. част от имущество, придобито в режим на съпружеска
имуществена общност, включващо:
1) ГАРАЖ № 2 на ет. 1 в сградата на ул. ..., гр. Варна, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор ... по КККР на гр. Варна, със застроена площ от 18, 23 кв. м., ведно с
3, 79 кв. м. идеални части от общите части на сградата и 5, 11 кв. м. идеални части от
поземлен имот с идентификатор № ... по КККР на гр. Варна;
2) ГАРАЖ № 3, на ет. 1 в сградата на ... гр. Варна, представляващ самостоятелен
обект идентификатор ....1.8 по КККР на гр. Варна, със застроена площ от 16, 47 кв. м., ведно
с 3, 43 кв. м. идеални части от общите части на сградата и 4, 62 кв. м. идеални части от
поземлен имот с идентификатор № ... по КККР на гр. Варна.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилен анализ на
доказателствата, както и до необсъждане на събрани по делото доказателства, установяващи
релевантни за спора факти, в резултат на което и решението е и необосновано. Не са
обсъдени представените от ЧСИ Хр. Георгиев доказателства относно наложените възбрани
по воденото против първата ответница и бивша съпруга на жалбоподателя СТ. Д. М. (с
предходно фамилно име К.а по съпруг) изпълнително дело на притежажвани от нея ид.
части от недвижими имоти, по което изпълнително НАП е присъединен по право взискател,
които имоти са били оценени в хода на изпълнителното дело по пазарна стойност към 2017
година. Изобщо не е коментиран и извършения от ответницата СТ. Д. М. отказ от
наследство, напревен след образуването на изпълнителните дела против нея. Не е обсъдена
и представената по делото писмена декларация от 16.12.2016 год., изходяща от ответницата
СТ. Д. М., с нот. заверени подпис и съдържание, от която е видно, че при сключването на
1
брачния договор, същата е получила за уравняване на своя дял от придобитите в СИО имоти
сумата от 41 000 евро, при което и изводът на първоинстанционния съд, че ответницата Ст.
М. е получила имущество от прекратената с брачния договор СИО на значително по – ниска
стойност от даденото от нея (получено имущество на стойност 11 818, 50 лева при стойност
на нейния дял от имотите от 77280 лева), което от своя страна обуславя недействителност на
сделката по отношение на кредитора НАП, е необоснован и не съответства на ангажираните
по делото доказателства.
Неправилно са интерпретирани и доказателствата, ангажирани от ответника за
опровергаване на установената в чл. 135, ал. 2 ЗЗД презумпция за знание. Въззивникът
счита, че събраните по делото доказателства сочат, че в периода 2013 – 2014 година двамата
ответници (бивши съпрузи) са жилеви на различни адреси, което е в подкрепа на наведените
от ответника С.К. твърдения, че фактическата раздяла между ответниците е от 2014 година.
Твърди се също, че решението е постановено в противоречие със задължителната
практика на ВКС на РБ, а именно: в противоречие с ТР № 5/2013 год. на ОСГТК на ВКС на
РБ и е следвало да обяви за относително недействителна на атакуваната с иска по чл. 135
ЗЗД сделка само до 1 / 2 ид. част от имотите, предмет на иска, т. е., само до размера на дела
на съпруга – длъжник С.М..
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
искът да бъде отхвърлен в цялост, евентуално – да се отмени в частта за 1 / 2 ид. част от
имотите съобразно задължителните указания дадени в ТР № 5/2013 год. на ОСГТК на ВКС
на РБ, и да се отхвърли в тази част.
С жалбата са направени искания за събиране на доказателства във въззивното
производство, а именно:
1) За допускане на съдебно-оценителна експертиза, със следната задача: Вещото лице като се
запознае с делото, като вземе предвид документите по издиреното имущество на ответницата С.М., събрани по
изпълнително дело № 20178920400048 по описа на ЧСИ Христо Георгиев, с район на действие района на ОС-
Варна, да направи опис и даде оценка на възбранените недвижими имоти или дялове от тях, наследствени на
ответницата С.М., като посочи настоящата им пазарна стойност;
2) За допускане до разпит на един свидетел за установяване на твърденията на ответника С.К., че с
ответницата С.М. са във фактическа раздяла от 2014 год.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна НАП – София, чрез
процесуален представител, оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и
настоява да бъде потвърдено. Оспорва и направените с жалбата искания за събиране на доказателства във
въззивното производство.
По направените с жалбата доказателствени искания съдът приема следното:
Искането за допускане на съдебно – оценителна експертиза с горната задача се
обосновава с обстоятелството, че ответникът своевременно е навел възражения, че е налице
адекватност и възмездност на полученото от ответницата С.М. при сключването на брачния договор и
разделянето на придобитото в режим на СИО имущество, а също и че при изпълнителните действия от ЧСИ
Георгиев, по изпълнителното дело, по което НАП своевременно е присъединен като първи по ред кредитор, е
налице имущество на ответницата С.М. (недвижими имоти и дялове от тях, които са възбранени), което е
достатъчно да удовлетвори вземанията на Държавата. В тежест на ищеца е било да ги обори, т. е., да докаже
стойността на възбраненото имущество, а също и че тя е недостатъчна за удовлетворяване на вземането му към
ответницата Ст. М.. Ищецът не е провел никакво доказване освен качеството си на кредитор и размера на
задълженията на ответницата, поради което и ответникът отправя искане за експертиза за установяване на
стойността на възбранените активи на ответницата С.М., с което се домогва да докаже, че същата разполага
достатъчно имущество от което ищецът да се удовлетвори.
Искането е неоснователно, предвид установената в чл. 266, ал. 1 ГПК преклузия. В
случая ищецът по иска по чл. 135 ЗЗД следва да докаже качеството си на кредитор, като
увреждането е обективна предпоставка – кредиторът винаги е увреден когато длъжникът
намалява своето имущество, респ. когато е създал или увеличил своята
неплатежоспособност. Именно в тежест на третото лице, с което длъжникът е договарял –
ответникът С.К., е да установи, че длъжникът разполага с имущество, достатъчно да
удовлетвори кредитора. В подкрепа на тези твърдения от ответника С. К. са представени
доказателства (л. 114-136 от делото на РС-Варна), поискани от него и допуснати му от
първоинстанционният съд. Искането за експертиза с така поставените здачи се прави за
2
първи път във въззивната инстанция, като не се навеждат никакви твърдения, попадащи в
обхвата на чл. 266, ал. 2 и/или ал. 3 ГПК, обуславящи основателността на искането за
допускане на експертиза във въззивното производство с така поставените задачи.
Поради изложеното искането е неоснователно и следва да се отхвърли.
Искането за допускане до разпит на един свидетел при условията на довеждане от
ответника С.К. се обосновава с обстоятелството, че от началото на 2022 година до
приключването на делото в РС-Варна заради извънредната епидемична обстановка в
страната и огромния брой заболели от Ковид – 19 и поставени под карантина, както и
препоръката изолация и контакти само при нужда, ответникът не е успял да ангажира на
свидетел.
Искането е неоснователно. На ответника е предоставена възможност да ангажира
свидетел за установяване на горните обстоятелства. Видно от протокола за проведеното на
дата 01.04.2022 год. съдебно заседание допуснатият по искане на ответника С.К. при
условията на довеждане свидетел, не е бил допуснат до разпит поради невъзможност да
бъде установена неговата самоличност – същият е без лична карта от юни 2021 год. (почти
година преди провеждането на съдебното заседание), няма и свидетелство за управление на
МПС.
Съдържанието на протокола относно установените в съдебното заседание на
01.04.2022 год. факти е в опровержение на наведените във въззивната жалба твърдения, с
които въззивникът обосновава искането за допускане до разпит на свидетел за установяване
на горните обстоятелства. Задължение на страната е да осигури присъствието на допуснатия
и при услвовията на довеждане свидетел, вкл. и възможността за еднозначна идентификация
́
на свидетеля чрез установените в закона документи за самоличност.
Поради изложеното съдът намира и това искане за неоснователно.
Водим от горното съдът








ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от С. П. КР. от гр. Варна, чрез процесуален
представител, въззивна жалба срещу Решение № 1181/27.04.2022 год., постановено по гр.
дело № 7607/2021 год. по описа на РС-Варна;
ОТХВЪРЛЯ, съдържащите се във въззивната жалба искания за събиране на
доказателства във въззивнотно производство, а именно: 1) За допускане на съдебно-оценителна
експертиза, със следната задача: Вещото лице като се запознае с делото, като вземе предвид документите по
издиреното имущество на ответницата С.М., събрани по изпълнително дело № 20178920400048 по описа на ЧСИ
Христо Георгиев, с район на действие района на ОС-Варна, да направи опис и даде оценка на възбранените
недвижими имоти или дялове от тях, наследствени на ответницата С.М., като посочи настоящата им пазарна
стойност; 2) За допускане до разпит на един свидетел за установяване на твърденията на ответника С.К., че с
ответницата С.М. са във фактическа раздяла от 2014 год.;
КОНСТИТУИРА, на основание чл. 265, ал. 2 ГПК, в качеството на жалбоподател (въззивник) СТ.
Д. М. от с. Церово, общ. Своге, ...
3
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.10.2022 год. от
13, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители – чл. 39, ал. 1 ГПК, ведно с връчване на препис от настоящото определение;
Новоконституираната страна – въззивник СТ. Д. М. да се призове на адреса на л. 66 от делото
на РС-Варна.
Определението не подлежи на обжалване.




Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4