Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 46
16.07.2020 год. град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито заседание
на двадесет и трети юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, с участието на прокурора Тихомир Тодоров разгледа
докладваното от съдията Марин Маринов
касационно АНД № 39 по описа за 2020 год. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на С. Н. С. от с. Х., срещу Решение № 18 от
18.03.2020 год. в частта, с която са потвърдени т. 1 и т. 4 от НП №
19-0275-000314 от 28.05.2019 год. на
Началника на Група към ОДМВР – Разград, РУ Исперих. С потвърдената т. 1 от НП на касационния жалбоподател на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предло.
1 и 2 от ЗДвП му е наложена глоба от 10
лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от същия закон, а с т. 4 от НП на
основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП му е наложена глоба от 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140,
ал. 1 от същия закон. Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е постановено в нарушение
на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага доводи, че за да е налице нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е
следвало да бъде доказано по безспорен начин, че той е знаел за служебно прекратената регистрация на
управлявания от него автомобил, още повече, че той нее собственик на
автомобила. Жалбоподателят твърди, че това обстоятелство не е доказано по
несъмнен и безспорен начин. На следващо място се излагат доводи, че в случаите
е налице маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Жалбоподателят иска от съда да постанови решение, с което да отмени
решението на районния съд в частта, с която е потвърдил наказателното
постановление.
Ответникът по касационната жалба – Районно управление
– Исперих при ОДМВР Разград не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава
становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да потвърди решението
на районния съд.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в
жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка,
съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице в
законоустановения 14-дневен срок и
насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е
процесуално допустима. С оглед разпоредбата на чл. 348, ал. 1 от НПК във вр. с
чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, касационната инстанция не може да се
произнесе по наведеното в касационната жалба основание „необоснованост” на въззивното решение.
От фактическа страна районният съд е приел,че жалбоподателят е
правоспособен водач на МПС. На 19.03.2019г., в с.Хърсово, обл.Разградска, по ул.”Ал.Стамболийски”, в посока към с.Голям Извор, управлявал товарен автомобил, марка „Фолксваген Кади”, с рег.№ ** **** ** – собственост
на Д. А. Г., когато около 11.00 часа, до дом № 5 на посочената улица, бил спрян за
проверка от служители на РУ-гр.Исперих към ОД на МВР-гр.Разград. При проверката било
установено, че водачът на автомобила не носи СУМПС и Контролния талон към него;
не носи полица за сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за управляваното превозно
средство, както и
че управлява същото
без да е преминало годишен технически преглед. Въз основа на справка в
системата на ТАИС КАТ чрез ОДЧ на РУ-Исперих било установено, че регистрацията
на проверявания автомобил е служебно прекратена на 15.01.2018 г. поради липса на сключена застраховка
"Гражданска отговорност" и на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Въз основа на
горните констатиции на водача-жалбоподател бил съставен
АУАН № 258, бланков № 769230 от
19.03.2019г. за извършени нарушения на чл.100, ал.1, т.1, чл.100, ал.1, т.3, чл.140,
ал.1 и чл.147, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал АУАН с отбелязване, че има
възражения, но без да са посочени конкретни такива.
По случая била образува полицейска преписка №
275р-5408/2019г. по описа на РУ на МВР-гр.Исперих, в хода на която са събрани
данни, че процесният товарен автомобил, марка „Фолксваген Кади”, с рег.№ ** **** **, е собственост на Д. А. Г., от гр.С., която била
уведомена на 07.01.2018 г. с Писмо № 48012/08.12.2017г. от Сектор „ПП” при ОД
на МВР-гр.Велико Търново за прекратената регистрация на автомобила ѝ,
извършена при условията на чл.143, ал.10 от ЗДвП поради уведомление от
Гаранционен фонд за липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”. Според снетите сведения на жалбоподателя той не знаел за
прекратената регистрация на автомобила. В деня на извършената му проверка
премествал автомобила от имота си в с.Х., на ул. *** № ** до имота си в
същото село, на ул. *** № **. Имал намерение да бракува автомобила и да го
разглоби за части. При проверката разбрал за прекратената регистрация на
автомобила.
Въз основа на горните данни материалите по
полицейската преписка са изпратени на РП-гр.Исперих с мнение за образуване на
Досъдебно производство за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК срещу
водача на автомобила. В РП-гр.Исперих е образувана преписка вх.№ 378/2019г.,
приключила с Постановление от 22.05.2019 г. за отказ да се образува наказателно
производство поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер по
чл.345, ал.2 от НК, тъй като липсвал умисъл у дееца. Прокурорската преписка е
прекратена и Постановлението изпратено на Началника на РУ на МВР-гр.Исперих за
приключване на административнонаказателната преписка по съставения АУАН. Въз основа
на АУАН последвало издаване на обжалваното Наказателно постановление
При така установените факти районният съд е приел от
правна страна в обжалваната част от решението си, че АУАН и НП са издадени в
съответната на закона форма без да е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. Приел е за безспорно доказано, че жалбоподателят е извършил от обективна и
субективна страна съставите на нарушение
по чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП – не носи свидетелството си за управление на
МПС от съответната категория и контролния талон към него и по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. По отношение на
второто нарушение районният съд е приел, че жалбоподателят като правоспособен водач е следвало да познава разпоредбите на чл. 140, ал. 1 и чл.
143, ал. 10 от ЗДвП и след като за управлявания от него автомобил не е имало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, то той би
следвало да знае за последицата от това,
а именно служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, което обективно
е било налице в деня на проверката 19.03.2019 год. На това основание съдът е приел, че жалбоподателят е осъществил
от обективна и субективна страна и нарушението
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. При тези правни изводи районният съд е потвърдил
наказателното постановление в тази му част. В останалата част НП е отменено
като незаконосъобразно.
Разградският административен съд намира решението на
районния съд за правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка,
след като е събрал относимите към правния спор гласни и писмени доказателства.
Взел е решението си въз основа на вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на
закона. Съдът е изложил непротиворечиви, и
ясни мотиви, като при формирането на изводите си не е нарушил правилата
на формалната логика, опитните правила и научното знание.
Нарушенията, за които е наказан жалбоподателят с
потвърдената част от НП са безспорно доказани. Несъмнено е, че на инкриминираната дата и място, при
управление на МПС по път, отворен за обществено ползване, жалбоподателят е спрян
за проверка от органите по контрол на движението. Не е носил свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния
талон към него, с което е нарушил разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Безспорно е установено също така, че на датата на проверката – 19.03.2019 год.,
управляваното от него МПС е със служебно прекратена регистрация по реда на чл.
143, ал. 10 от ЗДвП, поради което същото се явява нерегистрирано. Съгласно
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. С разпоредбата на чл. 175,
ал. 3, предложение първо от ЗДвП е
предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
С оглед на събраните по делото доказателства районният
съд правилно е приел, че жалбоподателят виновно е извършил нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Всеки правоспособен водач на МПС преди да предприеме
управление на МПС по пътищата , отворени за обществено ползване, е длъжен да се
увери, че няма законоустановени пречки да извърши това в т.ч. дали управляваното от него МПС е преминало
технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на водач” дали е
регистрирано по надлежен ред и т.н. Жалбоподателят
не е сторил това. В случая е имало достатъчно обстоятелства, които е следвало
да накарат жалбоподателя да прояви активност, в това число да се снабди и с необходимите
пълномощия от собственика на автомобила и да установи дали управляваният от
него автомобил е редовно регистриран – автомобилът не е бил преминал годишен
технически преглед, за него не е имало
сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
регистрация”.
Без значение в случая е дали органите на КАТ са
уведомили или не собственика на автомобила, че същият е със служебно прекратена
регистрация. На водача на автомобила е
вменено задължението, да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред. Обстоятелството, че регистрационните табели на автомобила не са
били свалени не освобождават жалбоподателя от отговорност. Вярно е, че с оглед разпоредбата на чл. 14,
ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат
към състава на престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но
само в случаите, когато самото незнание
на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия
случай незнанието на факта, че управляваният от жалбоподателя автомобил е със служебно прекратена регистрация, се
дължи на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност.
Цитираната от жалбоподателя практика на
административните съдилища, в т.ч. и на АС - Разград е некоректно, тъй като настоящият казус е
различен от казусите по съдебните решения.
По изложените
мотиви настоящият състав счита, че решението на Исперихския районен съд в
обжалваната му част е валидно, допустимо и е в съответствие с материалния
закон. Не са налице посочените в жалбата касационни основания, предполагащи
отмяна на същото и то следва да бъде оставено в сила като правилно.
Водим от
горното, Разградският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 18 от 18.03.2020 год. в
частта, с която са потвърдени т. 1 и т. 4 от НП № 19-0275-000314 от 28.05.2019 год. на Началника на Група към ОДМВР – Разград,
Районно управление - Исперих
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/
2. /п/