Р Е Ш Е Н И Е
№
364/29.4.2021г.
гр.
Пазарджик, 29.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на девети април две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Станка Д.а,
като разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 31 по описа на съда за
2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.285
от ЗИНЗС и е образувано по искова молба на Ю.Е.М., ЕГН **********,***,
понастоящем в Затвора Пазарджик, чрез упълномощен адвокат – В.С., против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София с иск за заплащане на
обезщетение в общ размер на 50 000 лева за причинени неимуществени вреди по
време на два престоя в пенитенциарни заведения под юрисдикцията на ответника:
от 15.11.2018 г. до 04.02.2019 г. в Следствения арест Пловдив за сумата от
10 000 лв. и от 05.02.2019 г. до 12.01.2021 г. в Затвора Пазарджик за
сумата от 40 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от
50 000 лв. от датата на завеждане на исковата молба – 12.01.2021 г. до
окончателното ѝ изплащане.
Ищецът сочи, че е пребивавал от 15.11.2018 г. до 04.02.2019 г. в Следствения
арест Пловдив и от 05.02.2019 г. до 12.01.2021 г. в Затвора Пазарджик, където
изтърпявал МНО „Задържане под стража“ и съответно наказание „лишаване от
свобода“. През цялото време е бил в пренаселени килии с площ, по-малко от 3,00 м²
на човек. Не му бил
осигурен санитарен възел с течаща топла и студена вода. Килиите били мръсни, имало
дървеници, хлебарки и гризачи.
По време на изтърпяване на наказанието в затвора бил изнудван за пари и вещи от
друг лишен от свобода – Л. И. М.. Страдал от мигрена и ръката му се подувала,
но не го лекували адекватно. Твърди, че с горното му са причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, притеснения, битови
неудобства, внушаване на чувство за малоценност и незначителност. Тези вреди
оценява общо на сумата от 50 000 лв.
В съдебно заседание ищецът,
редовно призован, се явява. Явява се и упълномощеният му процесуален
представител – адвокат В.С.. Поддържа се исковата молба. Ангажират се
доказателства и се излагат доводи по същество.
Процесуалният представител на
ответника - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София
- в депозиран писмен
отговор и в съдебно заседание застъпва становище, че исковите претенции са
неоснователни и недоказани. Сочи се, че ищеца търпи своята присъда при условия,
не по различни от условията при които са поставени останалите затворници, като
всички те са лишени от свобода в изпълнение на съответно наложена санкция, но
не и от други права и интереси в местата за лишаване от свобода. Според процесуалния
представител на ответника, не може да се приеме, че престоят в условията на
затвора биха провокирали твърдените от ищеца неимуществени вреди. Иска се
претенцията за парично обезщетение да бъде отхвърлена. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е основателен
по основание, но не и по размер. Счита, че от събраните доказателства са се установили
настъпили вреди за ищеца, но не в претендирания размер, поради което моли да се
уважи исковата претенция в по-нисък размер при съобразяване на принципа на
справедливостта.
Административен съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Ищецът Ю.Е.М. *** от 17.11.2018
г. до 04.02.2019 г.
През юни месец на 2009 г. е
открит новият арест Пловдив, който се намира в рамките на Затвора Пловдив.
Арестът представлява масивна двуетажна сграда с 2495 кв. м РЗП. Общата информация
за арестните помещения е: Квадратурата на килиите отговаря на изискванията от
мин. 4 кв.м. на задържано лице, арестните помещения, в които се настанявали
задържани лица, към онзи момент, са били оборудвани: две килии с по три легла с
размери 190/71 см, 58 килии с по две легла, имало е също маса за хранене с
размери 60/60 см. и два броя кръгли табуретки с диаметър 30 см. Постелъчният
инвентар в килиите е бил възглавници, одеяла и чаршафи. Ищецът М. през процесния
период е бил настанен в килия № 129 на ет. 1, като всичките са с квадратура
14,74 кв.м. и е съжителствал с още две задържани лица, като предоставената им
жилищна площ е отговаряла на изискуемите по стандарт. Килиите са били
оборудвани с три легла с размери 190/70 см, като две от леглата са разположени
едно върху друго, има също маса за хранене с размери 60/60 см. и два броя
кръгли табуретки с диаметър 30 см. Постелъчният инвентар в тях е възглавници,
одеяла и чаршафи. Чаршафите се сменят и изпират ежеседмично в пералните
помещения на ареста. Предоставена е и възможност на задържаните лица да ползват
собствени чаршафи. Коридорите и всички общи помещения в ареста се почистват и
дезинфекцират ежедневно. Поддържането на чистотата в килиите се осъществявало
от задържаните в тях лица.
Всяка килия е снабдена със
собствен санитарен възел и мивка с постоянно течаща студена вода, а топла се
подава всеки ден сутрин и вечер в рамките на обема на бойлерите, по един за
двата етажа на Арест-Пловдив, изградена е модерна система за диференцирано
дневно и нощно осветление по изискуемите стандарти за осветеност. Размерите на
санитарния възел са 125/112 см. Извеждането до банята на Арест-Пловдив става по
утвърден график за месеца с периодичност два пъти седмично най-малко, а при
възникнали нужди от медицинско естество - по съответното предписание.
Арест-Пловдив е оборудван с водни
климатични конвектори, свързани към водогреен газов котел, който се използва за
отопление на ареста, а за охлаждане през летния сезон конвекторите са свързани
с чилърна инсталация. Вентилационната система в ареста представлява всмукателна
и нагнетателна уредба. Посредством въздушни турбини въздухът от арестното
помещение се изсмуква и отвежда навън, а посредством други въздушни турбини
пресен въздух отвън се вкарва в килиите. Дневна светлина прониква през прозорец
с размери 150/150 см. Прозорецът е с отваряемо крило за по-добра вентилация и
достъп на свеж въздух. На всички задържани под стража лица ежедневно се
осигурява задължителното съгл. ЗИНЗС време за престой на открито. Относно
дезинфекцията на арестните помещения по делото са представени Договор с рег. №
10812/08.11.2016 г. по описа на ГДИН-София и Договор с рег. № 11179/13.11.2018
г. по описа на ГДИН-София с фирма ДДД-1 ООД, със седалище в гр. София.
Дейностите по дезинфекция и дератизация се изпълняват по график, както и при
необходимост - по заявка. Приложени са и съответни протоколи за санитарна
обработка.
Ищецът постъпил в затвора гр.
Пазарджик на 04.02.2019 г. за изтърпяване на наказание лишаване от свобода.
От затворническото досие с индекс
ТС-РАД-16 № 19/2019 г. от Номенклатурата на делата на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, било видно, че лишеният от свобода Ю.Е.М. е
настаняван по периоди както следва:
04.02.2019 г. - 14.02.2019 г. - 9-то отделение /приемна/
15.02.2019 г. - 03.06.2019 г. - 9-то отделение /обвиняеми и подсъдими/ с
Мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
04.06.2019 г. - 06.04.2020 г. - 8-мо отделение
07.04.2020 г. - 02.11.2020 г. - 7-мо отделение
03.11.2020 г. - 12.01.2021 г. - 4-то отделение
При постъпването му в затвора
първоначално е настанен в приемно отделение, което се помещавало в 9-то
отделение. След извеждането му от приемно отделение, в качеството му на
подсъдим е настанен в спално помещение за обвиняеми и подсъдими, също в 9-то
отделение. Всички спални помещения във визирания период от 04.02.2019 г. до
04.06.2019 г. имали достъп до санитарен възел и течаща студена вода. Освен това
в отделението имало голям санитарен възел с течаща студена вода и топла вода на
бойлер, който се ползвал от всички задържани през светлата част на деня.
Къпането се осъществявало два пъти седмично по утвърден график и ползване на
пералня веднъж седмично. Обзавеждането на спалните помещения било съгласно
изискванията за минимум обзавеждане. Двойни вишки с размери 70/190 см.,
шкафчета с размери 45/40 см., 1 маса с размери 100/50с м. и 2 стола с размери
0.4/0.4. Спалните помещения имали прозорци, достъп до естествена дневна
светлина и за проветряване, както изкуствено осветление в тъмната част на деня.
Отоплението било локално парно на газ.
Съгласно сключен Договор №
10350/26.10.2017 г. по график е реконструиран целия сграден фонд в корпуса на
затвора. Това наложило известни неудобства както за лишените от свобода, така и
за администрацията на затвора. Първоначално се освободило южното крило, в което
се намирали 2, 5 и 8 отделение. Последвало северното крило, в което се намирали
1, 4 и 7 отделение и на края западното крило в което са ареста, 6 и 9 отделение
и медицинския център. Към момента от страна на администрацията на Затвора
Пазарджик не могат да ви предоставят информация за размерите на спалните
помещения, тъй като след извършения ремонт, всички помещения в корпуса на
затвора са напълно реконструирани. Увеличен е броя на спалните помещения, като
е намален техния капацитет.
За това с колко други лишени от
свобода и в кои спални помещения по периоди е пребивавал по време на
изтърпяване на наказанието също не могат да дадат сведение, тъй като съгласно
Номенклатурата на делата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
Списъците за вечерна проверка не подлежали на архивиране. Същите не били
класирани в дела със съответстващ индекс. Налични били само за текущия месец.
След приключване на цялостния
ремонт на затвора, от началото на 2020 г. във всички отделения са осигурени 4
кв. м. на задържано лице. Спалните помещения са обзаведени според размера на
спалното помещение със съответния брой двойни вишки или единични легла,
шкафчета и нови маси с табуретки. Вишките са с размери 70/190 см. или 1,33
кв.м./бр., шкафчета с размери 45/40 см. или 0,18 кв.м/бр и маси с размери 40/40
или 0,16 кв. м/бр. с по две или три табуретки. Капацитета на спалните помещения
във всички отделения е от 2 до 7 легла.
На 04.06.2019 г. след
получаването на присъдата осъденият М. е изведен от 9-то отделение и е настанен
в напълно отремонтираното 8-мо отделение. Подменени са старите дограми с ПВЦ
такива, както в спалните помещения, така и в санитарния възел. Имало достъп до
естествена дневна светлина и възможност за редовно проветряване. Подменени са и
осветителните тела за изкуствено осветление в тъмната част на деня. Нови легла
и реновирани шкафчета. Стените са боядисани в светли и приятни тонове. Подовата
настилка е теракота. Във всяко спално помещение имало санитарен възел - тоалетна
и душ, където можели ЛОС ежедневно да се къпят с течаща топла и студена вода.
Отоплението е локално парно на газ и се поддържа нужната за живеене температура
в спалните помещения. Монтирани са нови алуминиеви радиатори.
На 12.02.2020 г. ищецът е
назначен на работа в производствен цех „АББ“- почистване на елементи от
термоактивна пластмаса. На 07.04.2020 г. е преместен от 8-мо в 7-мо отделение,
където са настанени всички лишени от свобода, работещи в производствените
цехове.
Отделението също било напълно
отремонтирано. И в него бил увеличен броя на спалните помещения, като
значително е намален техния капацитет. Подменени са старите дограми с ПВЦ
такива, както в спалните помещения, така и в санитарния възел. Имало достъп до
естествена дневна светлина и възможност за редовно проветряване. Подменени са и
осветителните тела за изкуствено осветление в тъмната част на деня. Нови легла
и реновирани шкафчета. Стените са боядисани в светли и приятни тонове. Подовата
настилка е теракота. Във всяко спално помещение имало санитарен възел - тоалетна
и душ, където ежедневно можели ЛОС да се къпят с течаща топла и студена вода.
Отоплението е локално парно на газ и се поддържа нужната за живеене температура
в спалните помещения. Монтирани са нови алуминиеви радиатори. Спалните
помещения, са обзаведени според размера на спалното помещение със съответния
брой двойни вишки или единични легла, шкафчета и нови маси с табуретки. Вишките
са с размери 70/190 см. или 1,33 кв.м./бр., шкафчета с размери 45/40 см. или
0,18 кв.м/бр. и маси с размери 40/40 или 0,16 кв. м/бр. с по две или три
табуретки в зависимост от битуващите. Капацитета на спалните помещения е от 2
до 6 легла.
На 03.11.2020 г. пред
разпределителната комисия по молба на ищеца и със Заповед № 138/03.11.2020 г. е
прекратено участието му в трудовата дейност. Поради тази причина е преместен от
7-мо в 4- отделение като неработещ, което също било след основен ремонт и
напълно отговаряло на описаните по-горе битови условия и капацитет в 8 и 7
отделение.
От 19.03.2019 г. до 15.12.2020 г.
ищецът е наказван общо 9 пъти, като 4 от тях са за физическо насилие над друг
лишен от свобода. Останалите са за държане на неразрешени вещи - мобилен
телефон, заготовка за направа на алкохол, нерегламентирани контакти. Със
Заповед № Д 301/26.07.2019 г. е наказан с „Изолиране в НК за срок от 10
денонощия“ за упражнено физическо насилие над друг лишен от свобода.
Наказанието е изтърпяно в периода от 30.07.2019 г. до 09.08.2019 г. Видно от
наличната документация на НОС, в която се записват изтърпените наказания - „НК“
ищецът е бил настанен в 202 наказателна килия, която се намирала в напълно
отремонтираното 2-ро отделение. Наказателната килия с размери 20,7 кв.м и е
обзаведена с 4 легла, две маси с по две табуретки и 4 шкафчета. Има два
прозореца с ПВЦ дограма за проветряване и естествена дневна светлина и
изкуствено осветление през нощта. Поставени са нови осветителни тела, подът е с
теракота, алуминиеви радиатори за отопление, а стените са боядисани в светли и
приятни тонове. В спалното помещение имало санитарен възел с размери 1,9 кв.
м., включващ тоалетна, мивка и душ с достъп до студена и топла вода, фаянсови
плочки на стените и теракота на пода, с ПВЦ врата и дограма на прозореца.
По отношение на борбата с битови
вредители и насекоми е сключен договор от 13.11.2018 г. между ГД “Изпълнение на
наказанията“ и „ДДД“ ООД със седалище гр. София за извършване на следните
услуги: Дезинсекция - извършвала се шест пъти годишно и Дератизация - извършвала
се два пъти годишно. При необходимост и по-често. Почистването и
хигиенизирането на спалните помещения е отговорност на самите лишени от свобода,
като ежемесечно се осигурявали нужните почистващи препарати. За престоя си в
затвора Пазарджик ищецът не е подавал молби и оплаквания до администрацията на
затвора за лоши битови условия и за наличие на гризачи или други вредители.
След извършена справка в Затвора
Пазарджик е установено, че липсва регистрирано налично оплакване или жалба от ищеца
Ю.Е.М. срещу лишения от свобода Лилян И. Марков. Срещу последния имало заведени
7 броя жалби за упражняван физически и психически тормоз, като жалбите са
подадени от други лишени от свобода.
В съдебно заседание бяха
изслушани и показанията на свидетеля Б.Т.Е.. Сочи, че от няколко месеца са с
ищеца в един отряд - Четвърти отряд. Условията в килиите след ремонта били
малко по-добре, но се появявали пак дървеници, хлебарки, избивало влага по стените,
канализацията миришела, в столовата имало гризачи, но не се качвали до втория
етаж. Всеки ден имали разходка на открито в определен час. Ищецът постоянно се
оплаквал от главоболие, откакто бил в килията. Докторите му казали, че има
мигрена.
По делото бе допусната и
изслушана съдебно-медицинска експертиза с оглед твърденията на ищеца, че
страдал от мигрена и ръката му се подувала, но не го лекували адекватно.
Съгласно заключението на вещото лице, което съдът кредитира като компетентно
изготвено ищецът Ю. М. не страда от хронични заболявания. При престоя в Затвор
Пазарджик проведените прегледи са били спорадични, обикновено по повод банални
оплаквания, в основната част главоболие. Не са установявани съществени отклонения
в статуса. В процесните периоди ищецът не е страдал от сериозни заболявания. Оказваната
медицинска помощ се е състояла в лекарски преглед и симптоматично лечение
съобразно конкретните оплаквания. Според изложеното от вещото лице в съдебно
заседание оказаната на ищеца медицинска помощ е адекватна с оглед неговите
оплаквания.
Въз основа на тези факти, съдът счита предявения иск
за допустим.
Според чл. 205 от АПК, искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Според чл. 12, ал.1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът
върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се
осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо
лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка,
като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са
териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Исковата
претенция е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от
незаконосъобразна дейност на администрацията на Арест Пловдив и Затвора
Пазарджик към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. При това положение,
възведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за допуснати нарушения по
смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на МНО „Задържане под стража“ и наказание
„лишаване от свобода“ в Арест Пловдив и Затвора
Пазарджик от ищеца за посочените в исковата молба периоди определя като
пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по заявената
искова претенция именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София.
Разгледан по същество искът е частично основателен.
Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените
и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Съответно, според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място
за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и
други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица. В чл.
43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването, минималната жилищна площ в
спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4,00 м².
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли
и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят
с правилника за прилагане на закона, като в чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС е
конкретизирано, че спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за
настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи,
маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за
пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.
В
конкретния случай според представената подробна справка ищецът Ю.Е.М. *** от
17.11.2018 г. до 04.02.2019 г. Ищецът постъпил в затвора гр. Пазарджик на
04.02.2019 г., където се намира и към момента на подаване на исковата молба - 12.01.2021
г.
Още
в самото началото следва да се отбележи, че в исковата молба е посочено, че
ищецът е пребивавал в Ареста Пловдив от 15.11.2018 г. Видно е обаче от
представените доказателства, че той е постъпил там на 17.11.2018 г.
На
следващо място - за така посочения общ период в исковата молба в съответствие
със събраните доказателства по делото следва да се приеме, че помещенията, в
които е обитавал ищецът при изтърпяване на МНО „Задържане под стража“ и наложеното
му наказание „лишаване от свобода“, са били обзаведени с отделни легла,
снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове,
осветителни и отоплителни тела, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина
и възможност за проветряване. По отношение на твърденията в исковата молба, че
в помещенията има плъхове и инсекти, по делото се посочиха конкретни данни за
извършвани дезинфекция, дератизация и дезинсекция и бяха ангажирани писмени
доказателства за това – протоколи.
Неоснователни
се оказаха и твърденията в исковата молба, касаещи конфликт между ищеца и друг
лишен от свобода. Дори и такъв да е бил налице, не се установи по делото
администрацията на затвора Пазарджик да е била уведомена от ищеца за този
конфликт и съответно да е бездействала. Установи се, че оплакване или жалба от ищеца
Ю.Е.М. срещу лишения от свобода Лилян И. Марков не е постъпвала в
администрацията на затвора Пазарджик. Срещу последния имало заведени 7 броя
жалби за упражняван физически и психически тормоз, като жалбите са подадени обаче
от други лишени от свобода. При това положение няма как да се твърди, че
администрацията на затвора Пазарджик е бездействала и не е взела отношение към
подобни оплаквания на ищеца.
Неоснователни
се оказаха и твърденията в исковата молба, касаещи здравословното състояние на
ищеца. Според медицинската документация и заключението на ВЛ М. не страда от
хронични заболявания. При престоя в Затвор Пазарджик проведените прегледи са
били спорадични, обикновено по повод банални оплаквания, в основната част
главоболие. Не са установявани съществени отклонения в статуса. В процесните
периоди ищецът не е страдал от сериозни заболявания. Оказваната медицинска
помощ се е състояла в лекарски преглед и симптоматично лечение съобразно
конкретните оплаквания. Според изложеното от вещото лице в съдебно заседание оказаната
на ищеца медицинска помощ е адекватна с оглед неговите оплаквания.
Така
по същество според съда всички твърдения в исковата молба, разгледани по-горе,
са неоснователни. Исковата претенция е частично основателна обаче по отношение
на твърденията за пренаселеност в килиите и то само за част от периода на
престой на ищеца в Затвора Пазарджик.
От
ангажираните доказателства е видно, че в Ареста Пловдив ищецът не е пребивавал
при условията на пренаселеност. Ето защо искът в частта, касаещ престоя на
ищеца в Ареста Пловдив от 15.11.2018 г. до 04.02.2019 г. за обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. следва да бъде отхвърлен изцяло
като неоснователен.
Според
чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки
лишен от свобода не може да е по-малка от 4 м².
За
исковия период, касаещ Затвора Пазарджик, ищецът е пребивавал от 04.02.2019 г.
- 14.02.2019 г. - 9-то отделение /приемна/
15.02.2019 г. - 03.06.2019 г. - 9-то отделение /обвиняеми
и подсъдими/ с Мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
04.06.2019 г. - 06.04.2020 г. - 8-мо отделение
07.04.2020 г. - 02.11.2020 г. - 7-мо отделение
03.11.2020 г. - 12.01.2021 г. - 4-то отделение
Липсват
точни данни в представената справка за този период с колко други лишени от
свобода е пребивавал ищецът. Посочено е, че от началото на 2020 г. след
приключване на ремонта в затвора Пазарджик всички лишени разполагат с минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не по-малка от 4
м². В определението си за насрочване на делото съдът е указал на
ответника, че доказателствената тежест лежи върху него за предоставяне на
информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. Ето
защо при липса на такава информация и при условията на чл. 284, ал. 3, изр.2 от ЗИНЗС, при неизпълнение на тези задължения, съдът е указал на ответника, че
може да приеме за доказани съответните факти, заявени от ищеца. В конкретната
ситуация следва да се приеме, че исковата молба за периода на постъпване на
ищеца през 2019 г. в Затвора Пазарджик до края на същата година е основателна и
минималната жилищна площ е била по-малка от 4 м². В тази насока е и
изложеното от администрацията, че ремонтът е наложил неудобства на лишените от
свобода, за които „ЛОС проявявали разбиране“ Това обстоятелство е достатъчно,
за да се приеме, че в този период от време – от 04.02.2019 г. до края на 2019
г., администрацията е поставила изтърпяващия наказание М. в неблагоприятно
положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. При това положение, правилото на
чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че ищецът е
претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в
исковата молба негативни психически състояния.
От
този период следва да се изключи обаче периода от 30.07.2019 г. до 09.08.2019
г., тъй като със Заповед № Д 301/26.07.2019 г. ищецът е наказан с „Изолиране в
НК за срок от 10 денонощия“ за упражнено физическо насилие над друг лишен от
свобода. Наказанието е изтърпяно именно в периода от 30.07.2019 г. до
09.08.2019 г. Видно от наличната документация на НОС, в която се записват
изтърпените наказания - „НК“ ищецът е бил настанен в 202 наказателна килия,
която се намирала в напълно отремонтираното 2-ро отделение и не е било налице
пренаселеност в същата.
От
01.01.2020 г. до 12.01.2021 г. (крайния
период на исковата претенция) искът следва да се отхвърли изцяло, тъй като не
се установи и пренаселеност след извършения ремонт в Затвора Пазарджик.
Така
исковата претенция е основателна поради пренаселеност само за периодите от 04.02.2019
г. до 29.07.2019 г. и от 10.08.2019 г. до 31.12.2020 г. в Затвора Пазарджик,
или за период от общо 10 месеца.
Съобразно
правилото на чл. 52 от ЗЗД, конкретният размер на обезщетението за
неимуществени вреди за периодите, за които съдът намира искът за основателен,
следва да бъде определено по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта, като
законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички установени
по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна
дейност се е отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в
страната към момента на увреждането. Следва да бъде съобразено и Решение на ЕСПЧ
от 27.01.2015 г. по делото „Н… и други срещу България“, съгласно което паричната
компенсация като форма на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, не трябва
да бъде в неразумен размер в сравнение с присъжданията за справедливо обезщетение,
определени от ЕСПЧ по силата на чл. 41 от Конвенцията в подобни случаи, като насока
в това отношение могат да служат принципите, изложени от ЕСПЧ в пилотното решение,
а именно фундаменталния характер на правото на всяко лице да не бъде подлагано на
нечовешко или унизително отношение от една страна, а от друга - времето, през което
лишеният от свобода е бил поставен в условия на нечовешко и унизително отношение
по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС, като най-важният фактор за оценка на претърпените
вреди. В случая, като се отчетат обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението
на чл. 3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС; периода на исковата претенция, интензитета
на породените страдания и негативни преживявания, без налице да бъде конкретно увреждане
на физическото здраве на ищеца в резултат на действия или бездействия на
администрацията, при прилагането на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, настоящата инстанция
приема, че искът следва да бъде уважен при определяне на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за сумата в общ размер на 800 лв.
За разликата до претендираните 50 000 лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
При
този изход на спора, основателна се явява и претенцията за заплащане на лихва
върху така уважената част от иска, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 12.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, така както е
направено и искането в самата искова молба.
По
разноските:
Ищецът
е направил искане и за присъждане на разноски, изразяващи се в заплатена
държавна такса в размер на 10 лв., при което такива следва да се присъдят на
основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ с оглед изхода на спора. По делото е налице и
доказателство за извършването на разноските – вносна бележка. Ще следва да се
осъди ответникът да заплати и разноските по делото за съдебно-медицинска
експертиза в размер на 390 лв. по сметка на Административен съд Пазарджик.
Водим
от горното, Административен съд Пазарджик, VII състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр.
София да заплати на Ю.Е.М., ЕГН **********,***, сумата в общ размер на 800 (осемстотин)
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по време на
престои в пенитенциарни заведения под юрисдикцията на ответника за периодите,
както следва: от 04.02.2019 г. до 29.07.2019 г. и от 10.08.2019 г. до 31.12.2020
г. в Затвора Пазарджик, ведно със законната лихва върху сумата от 800 лв. от
датата на завеждане на исковата молба – 12.01.2021 г. до окончателното ѝ
изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения иск от Ю.Е.М., ЕГН **********,*** против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата над 800 лева
до пълния предявен размер от 50 000 лева, както и за периодите от
15.11.2018 г. до 03.02.2019 г. в Ареста Пловдив, от 30.07.2019 г. до 09.08.2019 г. и от 01.01.2020
г. до 12.01.2021 г. в Затвора Пазарджик.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр.
София да заплати на Ю.Е.М., ЕГН **********,*** сумата в размер на 10 (десет) лева, представляваща сторените по делото
разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр.
София да заплати по сметка на Административен съд Пазарджик сумата в размер на
390 (триста и деветдесет) лева, представляваща сторените по делото разноски за
експертиза.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд Пазарджик пред
тричленен състав на Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: /п/
Решение от 29.9.2021г. по
Административно дело 776/2021 Административен съд - Пазарджик
РЕШЕНИЕ № 676 ОТ 29.09.2021 Г. НА АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ ПО КАНД № 776/2021 Г. - ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 364 от 29.04.2021г., постановено по адм. дело № 31 по описа на
Административен съд Пазарджик за 2021г.