РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Перник, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20241720105421 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация –Перник”
АД, с която се иска да се признае за установено, че С. Д. С. дължи на ищеца сума в размер
на 859,86 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в *****************, за периода от 01.05.2022 г. до
30.04.2023 г., както и сумата от 137,02 лева – лихва за забава върху месечните плащания за
периода от 08.07.22 г. до 24.04.24 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата,
считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението. Претендира се присъждане на разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия,
които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил
несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в
топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението
си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Ответната страна в срока по чл. 131 ГПК не е депозирала отговор. В съдебно
засединие процесуалният й представител – адв. В., поддържа оспорванията, релевирани във
възражението по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение. В него е посочено,
че ответницата няма качеството собственик или ползвател на процесния имот, поради което
не е потребител на топлинна енергия и неправилно са й начислени претендираните суми.
1
Прави се възражение за погасяване по давност на вземанията. В съдебно заседание се сочи,
че не е доказана облигационната връзка между страните, респективно дължимостта на
претендираните суми. Възразява се срещу присъждането на юрисконсултско възнаграждение
по основание.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Установява се, че „Топлофикация Перник” АД е депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответницата, отнасящо се за
вземанията, които са предмет на настоящата искова претенция. В тази връзка е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 3301 по описа за 2024 г. на
Пернишкия районен съд.
На основание чл. 146, ал.1,т.4 ГПК съдът е обявил на страните, че му е служебно
известен фактът на влизане в сила на Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на потребителите в гр. Перник, одобрени с Решение 0 ОУ-011814.04.2008 г. на
ДКЕВР, публикувани във вестник „Съперник“- бр. 82/3959829.04.2008г. и в.к „ Новинар“, бр.
101 от 30.04.2008г., поради което същите не се нуждаят от доказване..
По делото е представен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 114,
том II, дело 270/06 г. на нот. В.Д., с който ответницата е придобила собствеността върху
процесното жилище апартамент *********************.
Представена е декларация по чл. 14 ЗМДТ, подписана от ответницата, с който същата
декларира, че е собственик на имота, въз основа на описания нот. акт.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - техническа експертиза. От
същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Установява се
наличието на система за дялово разпределение в СЕС. Установява се наличието на сключен
договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От заключението
на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в
абонатната станция (топломер), е преминал задължителните периодични метрологични
проверки, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговски измерване и
показанията му могат да се счетат за достоверни. Вещото лице посочва, че показанията на
топломера са отчитани ежемесечно, което е констатирано от направената проверка по
карнетите, водени в топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна
енергия е определяно съгласно Наредбата № Е РД – 04-1 от 12.03.2020г., тъй като от
брутната топлинна енергия (отчетената по показанията на топломера) са приспаднати
технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба,
касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между
собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика
между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото
заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след
проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са
2
отразени в индивидуалните сметки по имоти.
В заключението е отбелязано, че през процесния период е начисляван разход за
топлинна енергия за БГВ – прогнозно, който впоследствие е преизчислен след извършване
на годишния отчет. Експертът пояснява, че в имота е монтиран уред за измерване разхода на
топла вода – 1 броя водомер. Начислен е разход според показанията на уреда, измерени при
годишния отчет. След годишния отчет разходът на топлоенергия е преизчислен, определено
е топлосъдържанието на топлата вода за отделните отчетни периоди, изчислена е левовата
равностойност на топлинната енергия за топла вода, което обстоятелство е отразено в
индивидуалните изравнителни сметки за имота. В имота всички отоплителни тела са
демонтирани и за тях не е начислявана топлинна енергия. Работещо е само отоплителното
тяло в помещение « Баня» е щранг-лира, което е общо за всички имоти по вертикала. За него
е начислен разход, като за работило непрекъснато, този разход е определен по изчислителен
път. След провеждане на задължителния годишен отчет от фирмата топлинен счетоводител,
разходът на топлинна енергия за отопление на имота е преизчислен, при което прогнозно
начислените суми са сторнирани, като определената разлика е отразена в индивидуалните
годишни изравнителни сметки.
Разходът на топлинна енергия в сградната инсталация е направен по изчислителен
път. Той е част от общия доход, отчетен от топломера в абонатната станция и е
пропорционален на обема на отоплявания имот. Начислен е разход на топлинна енергия
само през зимния отоплителен период, т. е. за времето, през което е работила отоплителната
инсталация в СЕС. Определените суми за компонента „сградна инсталация“ са отразени в
индивидуалната сметка на имота. Според вещото лице начислените суми за имота са
пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба.
Прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислени суми,
са приведени, към реално отчетените или служебно изчислените с изравнителните сметки за
съответните периоди.
От заключението на експерта се установява, че доставяната топлинна енергия е на
стойност 859,86 лева за процесния период.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на
експертизата вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и
фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи,
съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна
енергия. Не съществува изискване вещото лице да изготви заключението си единствено по
приложените по делото документи, а може и въз основа на такива, които не са представени
по делото – справка и проверки в счетоводството и ведомостите на страните или трети лица
и пр., включително ако при извършването на експертизата се открият нови материали, които
имат значение по делото, но по които не му е била поставена задача, като в последния
случай вещото лице е длъжно само да ги посочи в заключението си. На следващо място,
вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при
формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно
3
приложение на методиката за дялово разпределение и други.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявен е иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и
чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Искът е предявен за установяване вземането на ищеца за стойността на доставена
топлинна енергия, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на
парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване
на настоящите искове.
В тежест на ищеца е да установяви, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяване
изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната
стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови
нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това
отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя
възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна
енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникни и при подписването
на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо
лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.
Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на
закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна
енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с
притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот,
както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
От приложените писмени доказателства се установи, че ответницата е собственик на
процесния имот. Не се установи същата да се е разпоредила с правото си на собственост
преди процесния период.
Обявен е за служебно известен и ненуждаещ се от доказване фактът на оповестяване
по надлежния ред на общите условия на ищцовото дружество.
Съгласно заключение на вещото лице, стойността на доставената в имота ТЕ е в
размерите, посочени в счетоводната сметка, поради което съдът намира, че ищецът е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в процесния имот и за
процесния период, на претендираната стойност.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
4
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1
от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за
текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът
съобразявайки падежните дати на съответните месечни вземания от процесния период,
размерите на дължимите месечни вземания, определения от БНБ основен лихвен процент за
съответния период, увеличен с 10 пункта, намира, че законната мораторна лихва върху
главницата за периода от 08.07.2022 г. до 24.04.2023 г., възлиза на 137,02 лева, поради което
предявеният акцесорен иск за лихва следва да бъде уважен в цялост.
Изводът на съда за основателност на претенцията обуславя произнасяне по заявеното
във възражението по чл. 414 ГПК възражение на ответника за погасяване на вземанията по
давност .
Съгласно ТР № 3/2011 г. задълженията за ТЕ се погасяват с 3-годишен давностен срок
- чл. 111, б. "в" ЗЗД. В чл. 34 от общите условия за продажба на ТЕ за битови нужди от
"Топлофикация Перник" ЕАД е предвидено, че купувачът е длъжен да заплаща месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. През 30 - дневния период от време, тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника
– чл. 70 ЗЗД, вземането е ликвидно и длъжникът може да изпълни преди срока, а след
изтичането на този срок вземането става и изискуемо - кредиторът може да иска
изпълнение. Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от момента на изискуемостта
на вземането, като при срочните задължения, давността тече от деня на падежа. С оглед
приетото в ОУ, задълженията на ответника за заплащане на топлинна енергия са възникнали
като срочни и стават изискуеми след 30 дни, следващи месеца на доставката и от тази дата
ежемесечно започва тече 3-год. давностен срок за всяка една от претендираните от ищеца
главници – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Имайки предвид, че исковата претенция е за периода м.
01.05.2022 г. – м. 04. 2023г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено
на 18.06.2024 г., то за нито едно от вземанията за процесния период не е погасено правото на
принудително изпълнение.
Предвид изложеното исковата претенция се явява доказана в пълен размер и следва
да се уважи.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
направените разноски в исковото и заповедното производство.
Ищцовото дружество е направило разноски в исковото производство както следва:
25,00 лева – държавна такса, 350 лева – депозит за вещо лице, и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение (в минимален размер), т. е. общо 475 лева. В заповедното производство
ищецът е направил разноски, както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 25
лева – държавна такса, т. е. общо 75,00 лева. Ответникът следва да понесе отговорността за
5
заплащане на посочените разноски по делото.
Възражението на процесуалния представител на ответницата – адв. В. за
дължимостта на юрисконсултското възнаграждение по основание съдът намира за
неоснователно. Когато юридическото лице е защитавано от юрисконсулт, направил валидно
искане за присъждане на разноски, с оглед изхода на делото се присъща възнаграждение
аналогично на това за осъществена адвокатска защита - извод произтичащ от разпоредбата
на чл. 78, ал. 8 ГПК, уреждаща възмездяването на разноски при този вид процесуално
представителство. С решение № 10 от 29.09.2016 г. по конституционно дело № 3/2016 г. е
отхвърлено искането на омбудсмана за установяване противоконституционността на чл. 78,
ал. 8 ГПК (и на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК), като е прието, че адвокатите и юрисконсултите
са равнопоставени в качеството им на представители по пълномощие на страните в исковия
процес и посочените правни норми не въвеждат привилегии. Следователно, възнаграждение
по чл. 78, ал. 8 ГПК е дължимо във всички случаи, когато юридическото лице е било
защитавано в гражданския процес от юрисконсулт и е направено своевременно искане за
присъждане на разноски. По отношение на възможността за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се прилагат общо установените правила за разноските в съдебното
производство, с изключение на изискването да бъдат представени доказателства за
заплащането му. Възнаграждението по чл. 78, ал. 8 от ГПК се дължи от насрещната страна,
въпреки че е не е реално извършено от страната, в чиято полза се присъжда. В т. 11 от ТР №
6/06.11.2013 г., постановено по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че
претенцията за разноски може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в
което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция, поради което това
е срокът в който може да бъде заявена и претенцията по чл. 78, ал. 8 от ГПК. / в този смисъл
са Определение № 5034 от 5.11.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 3399/2024 г., Определение №
12 от 11.01.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5556/2016 г., III г. о., ГК, Решение № 294 от
19.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 918/2016 г., IV г. о., и др. /
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Д. С., ЕГН **********, с постоянен адрес
********************* ДЪЛЖИ на “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сума в размер
на 859,86 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в гр. *********************, за периода от 01.05.2022 г. до
30.04.2023 г., както и сумата от 137,02 лева - законна лихва за забава на месечните плащания
за периода от 08.07.2022 г. до 24.04.2024 г., ведно със законната лихва върху размера на
главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 03301 по описа за 2024 г. на Пернишки
6
районен съд.
ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН **********, с постоянен адрес ********************* ДА
ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 475,00
/четиристотин седемдесет и пет/ лева направени разноски в настоящото производство и
сумата от 75,00 /седемдесет и пет/ лева - разноски в заповедното производство по ч. гр. д.
№ 03301 по описа за 2024 г. на Пернишки районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. 03301 по
описа за 2024 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към
него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7