№ 11461
гр. София, 23.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:М.И.
като разгледа докладваното от М.И. Частно гражданско дело №
20211110155848 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 от ГПК.
Постъпило е възражение от ЗЛ. П. Х., с което е направено искане за спиране на
изпълнението на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК №14574/11.10.2021 год.. Молителят твърди, че не дължи сумата в размер на
3598,21 лева по издадената заповед, тъй като договорът за наем, въз основа на който се
претендира сумата е прекратен на 22.10.2021 год., а дължимата наемна цена е платена, като
при сключване на договора за наем е платена и сума в размер на 2000 евро, представляваща
депозит с гаранционен и обезпечителен характер.
Съдът след като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Молителя е подал възражението в предвидения в закона едномесечен срок-
изпълнителният лист е получен от заявителя на 19.10.2021 год., а възражението е
депозирано на 11.11.2021 год., т.е. преди изтичане на срока. Срокът, предвиден в чл. 419 от
ГПК за подаване на възражението, е преклузивен срок, за спазването, на който съдът е
длъжен служебно да следи. В тази връзка съдът приема, че подаденото възражение е
допустимо и следва да се разгледа по същество.
Разгледано по същество възражението е основателно и доказано.
Спирането на изпълнението по реда на чл. 420 от ГПК е процесуален способ за
защита на длъжника при започнало изпълнително производство въз основа на издадена
заповед за незабавно изпълнение. По този ред са предвидени две алтернативни възможности
за длъжника, при които може да се иска спиране на изпълнението-представяне на
убедителни писмени доказателства, че присъдената сума не се дължи или представяне в
същия срок на надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД.
1
В случая заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК е издадена въз основа на договор за наем на недвижим имот от 08.09.2020
год. с нотариална заверка на подписите. В чл. 4 от договора е уговорен размера на месечния
наем-1150 евро, платим в срок до 25-то число на предходния месец, както и че преди
предаване на имота наемателят се задължава да преведе по банков път на наемодателя
левовата равностойност на 2920 евро, от която 2000 евро служи за депозит с гаранционен и
обезпечителен характер, а 920 евро, представлява наемна цена за месец 09.2020 год.. Към
молбата по чл. 420, ал.2 от ГПК молителят е представил споразумение от 10.09.2020 год.
към договора за наем, в което страните са констатирали изпълнението на задължението на
Златина Хаджипанйотова за плащане на сумата визирана в чл.4, ал.4 от договора.
Представени са и платежни нареждания за платена наемна цена. С оглед изложеното съдът
приема, че са налице основания за спиране на изпълнението на Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №14574/11.10.2021 год..
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА изпълнението на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК №14574/11.10.2021 год. със страни ИВ. П. ИВ., ЕГН
**********-кредитор и ЗЛ. П. Х., ЕГН **********-длъжник на основание чл. 420, ал. 2 от
ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване с частна жалба пред СГС, в
едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2