Р
Е Ш Е Н И Е
№
455
20.07.2020г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Хасково, в открито съдебно заседание на седми юли две
хиляди и двадесета година, в състав
Съдия: Цветомира Димитрова
при
секретаря Йорданка Попова……………………………………….и в присъствието на
прокурор…………………………………………………………………………като
разгледа докладваното от съдия Димитрова адм. д. № 1344 по описа на съда за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на А.Г.А. *** против Заповед № 3282з-3351/12.11.2019г. на Директора на Главна дирекция“Гранична полиция“ -МВР, гр. София, с която му е наложено дисциплинарно наказание „Порицание ” за срок от шест месеца.
Жалбоподателят счита оспорения акт за незаконосъобразен, постановен при съществени нарушения на процесуалните правила и в несъответствие с целта на закона. Твърди, че при издаване на обжалваната заповед са допуснати многобройни нарушения на производствените правила. Нарушен бил чл.210, ал.1 от ЗМВР, тъй като не били посочени обстоятелствата при които е извършено нарушението, с което били ограничени правата на оспорващия и най-вече правото му на защита. Касаело се за различни форми на изпълнително деяние и не било ясно с кое действие/я или бездействие/я е допуснато дисциплинарното нарушение по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР. Заповедта не била съобразена и с текста на чл.206, ал.2 от ЗМВР. Същата била и немотивирана, тъй като при налагане на наказанието не бил направен анализ на цялостното поведение на служителя, на характера и тежестта на нарушението.
По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна - Директор на Главна дирекция“Гранична полиция“, гр.София, редовно призован, чрез процесуален представител, ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата. Претендира се и присъждане на разноски за юрисконсулско възнаграждение, а на основание чл. 78, ал.5 от ГПК се прави и възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от оспорващия, като се моли същия да бъде редуциран към минималният предвиден в закона размер.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед рег. № 3282з-2354 от 06.08.2019г. на Директора на Главна дирекция“Гранична полиция“-МВР, гр.София, било разпоредено извършване на проверка на постъпили предварителни данни за нарушения на служебната дисциплина и неизпълнение на служебни задължения от служители на РД“ГП“-Смолян. Със същата заповед поименно бил определен състава на комисията, която да извърши проверката и било указано за резултата от същата да се изготви справка, която да се докладва в срок до 20.09.2019г. Жалбоподателят А.А. бил запознат със заповедта срещу подпис на 12.09.2019г.
В хода на дисциплинарното производство били изискани с писмо рег. № 3282р-17443 от 30.07.2019г. на Зам.директора на ГДГП от Директора на РДГП-Смолян документи относими за смяната от 20.00ч. на 23.07.2019г. до 10.00ч. на 24.07.2019г. , пътни книжки на л.а. „Лада Нива“ с ДКН СМ52**** и л.а.„Нисан Навара“ с ДКН СВ 80****, наряден дневник на ГПН АвП 389 за посочената смяна, списък на служителите на 01 ГОДГ при ГПУ-Ново село, книга за отчетите на осъществената контролна дейност на ГПН и резултатите от проверките по организацията на граничното наблюдение/специфичната охранителна дейност. Изисканите документи били представени с писмо рег. № 4074р-9642 от 02.08.2019г. на ЗА Директора на РДГП-Смолян. Събрани били сведения от: инсп. А.А. с рег. № 4537р-12568 от 12.09.2019г., мл. експерт М.С. М.с рег. № 4537р-12567 от 12.09.2019г., мл. експерт Н. С.Я.с рег. № 4537р-12625 от 13.09.2019г.,, мл. инсп. В. Б.Г.с рег. № 4537р-12566 от 12.09.2019г., мл. инспектор М. П. Д., с рег. № 4537р-12526 от 11.09.2019г., , мл. инсп. В.А.с рег. № 4074р-11378 от 10.09.2019г. Приобщени били също и Кадрова справка за инспектор А.А. , с рег. № 3282р-21482 от 18.09.2019г., Формуляр образец за изготвяне на длъжностна характеристика с № 3282р-15510/23.07.2015г. за длъжността полицейски инспектор VI –V степен в група „Охрана на държавната граница“ на ГПУ към РДГП, при ГДГП-МВР, както и протокол с № 4537р-8010 от 12.09.2015г. за запознаване на А.А. с нея. Към материалите от дисциплинарното производство били приложени също и Заповед № 3282з-2147 от 19.07.2019г. на ЗА Директора на ГДГП за командироване на служители, Заповед № УРИ № 3282з-464 от 17.02.2017г. на ЗА Директора на ГДГП за организация, ръководство и контрол на работата със „Автоматизирана система за локализация и визуализация на мобилни единици в МВР“ и „Автоматичната система за локализация на ТЕТРА абонати през ТЕТРА мрежа на МВР-AVL/APL в ГДГП“, „Организационно-технологични правила за работа с автоматизирана система за локализация и визуализация на мобилни единици в МВР“, ведно със Заповед № Iз-805/11.04.2014г. за утвърждаването им, пътен лист за Лава Нива с СМ 52**** и GPS координати .
За резултата от извършената проверка комисията определена да извърши същата изготвила Доклад рег. № 3282р-21633 от 20.09.2019г.
В доклада, била установена следната фактическа обстановка: на 23/24.07.2019г. за изпълнение на задачи по наблюдение на границата от състава на ГПУ–Ново село е планиран и излъчен ГПН АвП 389, като за старши на наряда е определен мл. инспектор М. П. Д. –старши полицай в 01 ГОДГ при ГПУ–Ново село и младши-мл. инспектор В. А.. На проведения инструктаж от инспектор А.А. –ПИ 05 ст. в 01 ГОДГ при ГРУ Ново село е разпореден път за движение „обект Свиленград“-с.Върбово-разклона за с.Селска поляна-с.Долни Главанак-обект“Свиленград“, с обща задача „Води наблюдение в границите на разпоредения маршрут и извършва проверка на лица и превозни средства за разкриване нарушители на ДГ и контрабанда на акцизни стоки“. За времето от 20.30ч. до 22.30ч. ГПН АвП № 389 е пренасочен в района на „Наносите“. При извършената проверка е установено, че маршрутът на Патрулен участък 389, в който е планиран АвП 389 вкл. ГОДГ обект“Свиленград“-с.Дъбовец-разклона за гр.Маджарово-с. Малки Воден-с.Бориславци-разклона /Бориславци-Маджарово-Малко Брягово-с.Маджари-разклона Маджари-Долно Ботево/, ГОДГ в който не влиза пътят - обект“Свиленград“ - с.Върбово-разклона за с. Поляна - с.Долни Главанак-обект“Свиленград. Прието е, че служителите назначени в състава на ГПН АвП 389 не са изпълнили разпоредения при инструктажа маршрут, при осъществяване на автопатрула- отишли са до с.Тънково, маршрут на който е назначен друг ГПН-АвП 390. При проверка на сигнал на СОТ на вилата на Община Харманли не са докладвали на оперативния дежурен в ГПУ, с което са нарушили чл.35, ал.1 от инструкция 8121з-1244/14.10.2015г. Не са изпълнили разпоредената при инструктажа проверка на връзката с ОД на ГПУ през два часа, с което са нарушили чл.66, ал.1,т.6 от цитираната инструкция и не са изпълнили поставената задача да патрулират по определен при планирането на силите и средствата маршрут, като са останали в продължение на 06.14.29 часа в района на местността „Синия връх“ с което са нарушили разпоредбата на чл.66, ал.1,т.3 от Инструкция 8121з-1244. В периода от 22.30 ч. на 23.07.2019г. до 07.30 ч. на 24.07.2019г. инструктиращият служител А.А. не е осъществявал връзка с ГПН АвП 389. От 00.00 ч. на 24.07.2019г. А. е участвал в мероприятия по недопускане на незаконни мигранти на ДГ, а за смяната същия е осъществил контрол на един ГПН.
В доклада, комисията изразила становище, че осъществяваният от инспектор А. по изпълнение на служебните задължения от служителите на съставите на ГПН е формален и неефективен и не е изпълнил възложени му основни задължения по специфична длъжностна характеристика № 3282р-15510/23.07.2015г. утвърдена със Заповед № 3282з-2084/19.08.2015г. на Директора на ГДГП-„изпълнява задълженията на началника на група ОДГ в негово отсъствие”, провежда инструктаж”, „контролира носенето на службата по граничното наблюдение на патрулите от група ОДГ”, „осъществява контрол по носене на службата от граничните наряди на групата”, което представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от „неизпълнение на служебни задължения” изразяващо се в ”неупражнен контрол над подчинените му служители”, съставомерно по чл.200, ал.1, т.6 и по т.11 предложение първо-”неизпълнение на служебни задължения” от ЗМВР, за което е предвидено дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от 6 месеца до 1 година съгласно чл.200, ал.2 от ЗМВР. Във връзка с констатациите и изводите комисията предложила на инспектор А.А. за извършеното дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал.2,т.2 от ЗМВР, съставомерно по чл.200, ал.1,т.6 и 11 от ЗМВР да бъде наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят е запознат с доклада на 08.10.2019г. в 12.00 часа, както и с правото си в 24 часов срок да даде обяснения или възражения.
Видно от писмо рег. № 4537р-14664 от 16.10.2019г. на Началника на ГПУ-Ново село , гр. Свиленград до 14.00 часа на 16.10.2019г. в деловодството на ГПУ-Ново село не са постъпвали допълнителни сведения, възражения и обяснения от инсп. А..
С оспорената в настоящото производство Заповед УРИ 3282з-3351 от 12.11.2019г. на основание чл.194, ал.2,т.2, чл.197, ал.1,т.3 от ЗМВР, вр. с чл. 200, ал.1, т.6 и т.11, предл.1-во от ЗМВР, Директорът на ГД“ГП“-МВР, гр.София наложил на жалбоподателя А.Г.А. дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят е запознат със заповедта срещу подпис на 19.11.2019г. Жалбата срещу заповедта е била подадена чрез административният орган на 22.11.2020г. и заведена с вх. № 328200-20248 от същата дата .
В хода на съдебното производство са приети като писмени доказателства документите съдържащи се в административната преписка и др. писмени документи относими към случая. По искане на оспорващата страна, са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел на М. П. Д.- граничен полицай в ГПУ-Ново село, който за времето от 23.07.2019г.-24.07.2019г. е бил назначен за старши на ГПН, с инструктиращ жалбоподателя.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 168 ал. 1, вр. чл.
146 т. 1 от АПК, съдът намира проверяваният административен акт за изхождащ
от компетентен орган по смисъла
на чл.204 от ЗМВР.
При издаването на оспорената заповед са спазени преклузивните срокове по чл.195, ал.1 от ЗМВР, като същата е издадена в рамките на двумесечния срок от констатиране на твърдяното нарушение и в едногодишния срок от евентуалното му извършване. Извършването на нарушението от обективна и субективна страна, за което е ангажирана отговорността на оспорващият, би могло да стане известно едва след изготвянето и получаване на Доклад рег. № 3282р-21633 от 20.09.2019г. на комисията, назначена за изясняване на случая. Т.е. при издаване на процесната заповед този срок не е бил изтекъл. Наред с това, доколкото твърдяното нарушение е осъществено в периода 23.07.2019г./24.07.2019г., то в случая няма как да е изминал период по-голям от една година измежду извършването му и датата на налагане на дисциплинарното наказание.
Спазено е изискването на чл.206, ал.1 от ЗМВР, предвиждащ алтернативно задължение за дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител, или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В административната преписка са налични дадените от жалбоподателя по повод провеждането на дисциплинарното производство обяснения. Същият е запознат с доклада на комисията , запознат е с правото си да даде допълнителни обяснения или да направи възражения по него, което не е сторил. Не е налице нарушение и на чл.206, ал.2 от ЗМВР, доколкото наложеното наказание е в минималният, определен от закона размер.
Реквизитите, който следва да се съдържат
в индивидуален административен акт от
този вид са изрично указани в чл.210, ал.1 от ЗМВР. Съгласно цитираната
разпоредба, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която
задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени,
доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и
наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв
срок може да се обжалва заповедта. В тази връзка следва да се посочи, че
фактическото описание на нарушението следва да е сторено по такъв начин от
наказващият орган, че в същото да се съдържат всички съставомерни признаци на
посочено в закона нарушение, които да са конкретизирани чрез конкретното им
проявление в съответния случай-
конкретно извършените от служителя действия или осъщественото от него
бездействие и по какъв начин се е проявило то в обективната действителност.
Надлежното описание на нарушението от неговата обективна страна е изключително
важно и нарушението в тази насока според настоящия съдебен състав би довело от
една страна до нарушение на правото на защита на наказаното лице, тъй като
същия ще е в невъзможност да организира същата, тъй като е поставен в невъзможност да узнае всички
елементи на нарушението, а от друга страна препятства и възможността за
адекватен съдебен контрол относно
законосъобразността на административният акт.
Настоящият съдебен състав намира за основателни възраженията на жалбоподателя, че оспорената заповед не е надлежно мотивирана, тъй като от изложените в нея фактически твърдения не става ясно за какво конкретно неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл.194, ал.2 , т.2 от ЗМВР е наказан служителят, респективно кога и как е следвало да осъществи това изпълнение.
Поведението на наказаният служител е характеризирано, като такова по чл.200, ал.1, т.6 от ЗМВР –неупражняване контрол върху подчинени и чл.200, ал.1 , т.11 от ЗМВР, предл. първо – неизпълнение на служебни задължения. Посочени са и задълженията въведени със специфичната му длъжностна характеристика, които се твърди, че същият на посочените в заповедта дата и място виновно не е изпълнил-„изпълнява задълженията си на началник на група ОДГ в негово отсъствие”-тире второ, „контролира носенето на службата по граничното наблюдение на патрулите на група ОДГ”- тире трето, предложение второ и осъществява контрол на носене на службата от граничните наряди от групата”- тире пето.
Видно от
текста на чл. 200, ал.1,т.6 и т.11 от ЗМВР , за да са
осъществени тези нарушения е необходимо да е налице виновно
неизпълнение на служебните задължения, т.е. нарушението се осъществява чрез
бездействие. Следователно необходимо е било за лицето да съществува задължение
да осъществи определено свое действие и въпреки това задължение то да бездейства. От начина на описанието на
фактите изложени в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, за съда не
става ясно как и по какъв точно начин
жалбоподателят е нарушил посочените негови задълженията, въведени с длъжностната му характеристика, като е бездействал, както и
дали неизпълнението е пълно, или респ.
лошо, или забавено.
Налице е единствено охарактеризиране на поведението му като неефективен
и формален контрол при изпълнение на
служебните задължения на
служителите от съставите на ГПУ на дежурната смяна при носенето от тях на
службата по гранично поведение. По какъв начин се осъществява контролът по организацията и изпълнението на дейностите
по граничното наблюдение и специфичната охранителна дейност в зоните на
международните летища е визирано
в чл. 105, ал.3 от Инструкция № 8121з-1244 от 14.10.2015г. Тази норма не е
въведена като нарушена такава, нито в заповедта нито в доклада по извършената
проверка по случая. Както в заповедта,
така и в доклада към който препраща оспореният акт, липсва надлежно описание на фактическите съображения по случая, касаещи осъщественото, респ.
неосъщественото поведение от жалбоподателя. Дисциплинарно
–наказващият орган е длъжен надлежно да подведе фактите по случая под съставомерни признаци
на дисциплинарно нарушение, т.е. да опише извършеното провинение на служебната дисциплина със всички негови признаци, касаещи обекта, субекта, обективната
и субективната му страна, съобразно конкретното му проявление в
обективната действителност. Съответно, за да е налице надлежно описание на
нарушението е следвало в процесния
случай, конкретно да се опише какви
точно конкретни действия по контрол
на носене на службата от съставите на
ГПУ от дежурната смяна е следвало да осъществява жалбоподателят(физическа проверка,
телекомуникационна проверка посредством
мобилен телефон или радиотелефон, или
следене местонахождението на служебните автомобили посредством монтираният на тях GPS или друга явна и негласна
проверка) и какво
конкретно в случая не е
осъществил, за да може при съпоставка на дължимото и неосъщественото, да се извърши надлежна преценка за това представлява ли деянието, извършено
от жалбоподателя нарушение на служебната
дисциплина или не. Това е така, тъй като
дисциплинарната отговорност се ангажира само при
доказано дисциплинарно нарушение, което изисква по несъмнен начин да е
установено от фактическа страна деянието (действие
или бездействие), от обективна страна да е доказана
неговата противоправност (обективно несъответствие между правно
дължимото и фактически осъщественото поведение),
от субективна страна да е налице вина на дееца във връзка с установен
правнорелевантен резултат и да е налице причинна връзка между деянието и
резултата. За да бъде установено дали с конкретното си поведение едно лице е осъществило съставомерно дисциплинарно
нарушение, следва да е налице надлежно описание на същото, с всички задължителни реквизити, наличието на
които не е допустимо да се извежда по тълкувателен път. В случая нито в оспореният индивидуален
административен акт, нито в подготвителните документи по издаването му, не се
твърди че А.А. е следвало да извършва
физически проверки на служителите по носене на службата или пък проверка на
местонахождението на същите чрез GPS системите в служебните автомобили. Междувпрочем установява се от писмо рег. № 328200-2340, екз.2 от
10.02.2020г. на процесуален представител на
ответника, и писмо рег. № 4074р-1639 от 03.02.2020г. на
Директора на РД „ГП”, гр. Смолян, и че жалбоподателят не е разполагал с
правомощия да осъществява контрол със
системата за локализация на мобилни
единици в МВР, същият няма потребителско име в NTMASDOM и не
фигурира в този регистър, т.е. същият
няма достъп до тази АИС на МВР. Отделно
от това неизпълнението на задължението по тире второ от длъжностната характеристика на А. не може да
бъде съотнесено по никакъв начин към неосъществяване на контрол , а не се и твърди че в случая той не е
изпълнявал задълженията на началник
група ОДГ. Същевременно, ако
според дисциплинарно –наказващият
орган липсата на осъществен контрол от жалбоподателят спрямо
служителите от съставите на ГПУ в дежурната смяна за периода от 20.00ч.
на 23.07.2019г. до 08.00ч. на 24.07.2019г. се състои в неосъществяване на мобилна и радио връзка с ГПН АвП 389,(или друг наряд) то заповедта е издадена и
при нарушение на чл.35 от АПК, тъй като не е изяснено в пълнота дали липсата на връзка и проблема с телекомуникацията не се дължи на изцяло обективни причини, в каквато насока са
дадените от наказаното лице обяснения в хода на дисциплинарното производство и които
се подкрепят от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
чрез разпита на св.Д., старши на ГПН АвП 389 на процесната смяна, който е имал
непосредствени впечатления от обстановката, възможността такава връзка да се
осъществява в случая и от поведението на жалбоподателя, и които поради
тази причина съдът
кредитира.
В този смисъл оспорената заповед се явява немотивирана и постановена при съществени процесуални нарушения, което е достатъчно да обоснове незаконосъобразността й по смисъла на чл.146 т.2 от АПК. Така допуснатото нарушение не се преодолява от изброяването на правни норми, посочени за неспазени от жалбоподателя, за сметка на липсващите фактически основания за издаването му. Неизлагането на такива затруднява държавния служител при провеждането на защитата срещу засягащия правата му административен акт, както и води до невъзможност за упражняване на съдебен контрол за законност по отношение установяване наличието на дисциплинарно нарушение и налагането на дисциплинарното наказание за същото.
Предвид изложеното съда намира че са налице отменителни основания по чл.146, т.2 и т.3 от АПК и обжалваната заповед подлежи на отмяна като незаконосъобразна.
При този изход на спора, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени поисканите и действително направени по делото разноски в размер на 10 лева - държавна такса и 500 лева действително заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно договор за правна защита и съдействие от 21.11.2019г., платими от ответника. Възражението на ответната страна, по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно, съобразно фактическата и правна сложност на делото и предвид размерите на минималните адвокатски възнаграждения в Наредба № 1/2004г., същото не се явява прекомерно такова.
На основание чл.211 от ЗМВР решението не подлежи на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 3282з-3351/12.11.2019г. на Директора на Главна дирекция“Гранична полиция“ -МВР, гр. София.
ОСЪЖДА Главна дирекция“Гранична полиция“-МВР, гр.София да заплати на А.Г.А., с ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 510 ( петстотин и десет) лева.
Решението
е окончателно.
СЪДИЯ: