№ 3024
гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20241100501634 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
ответниците В. Ц. П. и Ц. В. П., чрез пълномощника адв. С. Р., срещу решение
№19969/04.12.2023г., постановено по гр.д. №7561/2023г. по описа на СРС, 74
състав, в частта, с която е признато за установено по предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу В. Ц. П. и Ц. В. П. искове с правно основание
чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86, ал.1
от ЗЗД, че В. Ц. П. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 51,54
лева, представляваща главница за стойност на незаплатена топлинна енергия в
периода от 01.11.2019г. до 30.04.2021г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****,
аб.№444150, ведно със законната лихва от 05.10.2022г. до изплащане на вземането,
сумата в размер на 7,65 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху вземането за главница за стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 15.09.2020г. до 27.09.2022г., както и сумата в размер на 15,82
лева, представляваща главница за цена за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.09.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва
от 05.10.2022г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за
1
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по гр.д. №54182/2022г. по
описа на СРС, 74 състав, и че Ц. В. П. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД
сумата в размер на 17,19 лева, представляваща главница за стойност на
незаплатена топлинна енергия в периода от 01.11.2019г. до 30.04.2021г. в имот,
находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб.№444150, ведно със законната лихва от
05.10.2022г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 2,55 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
вземането за главница за стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
15.09.2020г. до 27.09.2022г., както и сумата в размер на 5,28 лева, представляваща
главница за цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.09.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 05.10.2022г. до
изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по гр.д. №54182/2022г. по описа на СРС, 74
състав, като ответниците са осъдени да заплатят на ищеца и разноски по делото.
В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно, немотивирано
и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и в
противоречие със събраните по делото доказателства. Неправилно
първоинстанционният съд приел, че между страните е налице облигационна
връзка при общи условия. Липсвали представени доказателства за въвеждане на
процесния обект в експлоатация с разрешение за ползване. Нямало данни
топломерът да е бил годен в периода от 2018г. до 2020г. Нямало данни и за
кубатурата на процесния обект, а това било пречка за установяване как е
начислявана сградна инсталация. Въззивниците поддържат, че процесният имот не
е топлоснабден, а представеният НА бил за учредяване на право на строеж, като
следвало ищецът да представи доказателства за въвеждане в експлоатация на
сградата и на енергийния си обект – абонатна станция и присъединителни
съоръжения. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не са
налице погасени по давност вземания. Липсвали по делото документи,
установяващи право на собственост или право на ползване върху процесния имот.
Липсвали доказателства общите условия да са публикувани по съответния ред.
Поради изложеното молят решението да бъде отменено в обжалваната част и да
бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от
насрещната страна „Топлофикация София” ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт
Ф.И., с който се заявява становище за неоснователност на жалбата и се прави
искане за потвърждаване на обжалваното решение.
2
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Топлофикация София“
ЕАД срещу Ц. В. П. и В. Ц. П. положителни установителни искове с правно
основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията,
за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№54182/2022г. на СРС, 74 състав.
Установява се от събраните по делото доказателства, че ответниците са
съсобственици на процесния топлоснабден имот при квоти ¾ за В. П. и ¼ за Ц. П.,
поради което съдът приема, че същите са битови клиенти за доставка на топлинна
енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, аб.№ 444150, като отговарят за
задълженията за доставената топлинна енергия, съобразно квотите си в
съсобствеността. Видно от представеното по делото разрешение за ползване №СТ-
05-94/16.01.2013г., сградата е въведена в експлоатация, и възраженията, изложени в
тази връзка във въззивната жалба, са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не
е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито
3
твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на
възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в
чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се
прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището,
съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на етажната собственост. Съобразно становището, възприето в
мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС поради естеството на етажната
собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде
направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може
сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия.
Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни
собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен
етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142,
ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за
установено, че за ответниците е възникнало задължение по силата на закона и
договор при общи условия да заплащат на ищцовото дружество количеството
подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
За установяване доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена, са представени по делото писмени доказателства и
е изслушано и прието в първоинстанционното производство заключение на
4
съдебно-техническа експертиза, от което се установява стойността на доставената
топлинна енергия през исковия период, която възлиза общо на 68,74 лева. Вещото
лице е посочило, че абонатът не ползва и не заплаща топлинна енергия за
отопление на имот. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати, пропорционално на
пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Според вещото лице от
техническа гледна точка, наличието на метрологична проверка, макар и след
изискуемия срок със заключение „съответства“, дава основание за извод, че за
процесния период общият топломер е бил годно СТИ. Съдът намира, че
заключението на съдебно-техническата експертиза следва да бъде кредитирано
като обосновано и компетентно изготвено. Вещото лице е специалист, притежаващ
специални знания в съответната област, като компетентно и в пълнота е отговорил
на поставените пред експертното изследване задачи. В съобразителната част на
експертизата вещото лице е посочило предоставените от ищцовото дружество
документи, въз основа на които е извършил констатациите си, отразени в
заключението. Експертното заключение не е оспорено от страните, като вещото
лице е отговорило пълно и точно на възложените от съда задачи. Ето защо
неоснователни са поддържаните от въззивниците доводи във връзка с начислените
суми за потребена топлинна енергия годността на СТИ.
Неоснователни са поддържаните с въззивната жалба доводи, че процесните
вземания са погасени по давност. Според становището, възприето в Тълкувателно
решение №3/2011г. ОС на ГК и ТК на ВКС на РБ вземанията за потребената
топлинна енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с
изтичането на тригодишна погасителна давност, съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД.
Различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на
вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни задължения с
посочен в общите условия падеж. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД
давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения давността тече от деня на падежа. В случая според общите
условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за претендираната от
ищцовото дружество главница, касаеща процесния период, тригодишният
давностен срок тече от момента, в който изтича срока за нейното заплащане.
Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 06.10.2022г., т.е. погасени по давност
са вземанията с настъпил падеж преди 06.10.2019г., каквито в настоящото
производство не се претендират.
5
Във въззивната жалба не са изложени доводи за неправилно приложение на
материалния закон от СРС относно уважените искове за такса за дялово
разпределение и за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, поради
което и на основание чл. 269 ГПК този въпрос стои извън пределите на въззивния
контрол и не следва да се обсъжда.
Поради съвпадане на крайния извод на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271,
ал.1 от ГПК.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273
ГПК, разноски се дължат на въззиваемата страна, която обаче е подала единствено
бланкетен отговор на въззивната жалба и не е била представлявана от процесуален
представител в проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд,
поради което съдът намира, че разноски за юрисконсултско възнаграждение не
следва да й се присъждат.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №19969/04.12.2023г., постановено по гр.д.
№7561/2023г. по описа на СРС, 74 състав, в обжалваната част, с която е признато за
установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. Ц. П. и Ц. В.
П. искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във
вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че В. Ц. П. дължи на „Топлофикация София“
ЕАД сумата в размер на 51,54 лева, представляваща главница за стойност на
незаплатена топлинна енергия в периода от 01.11.2019г. до 30.04.2021г. в имот,
находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб.№444150, ведно със законната лихва от
05.10.2022г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 7,65 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
вземането за главница за стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
15.09.2020г. до 27.09.2022г., както и сумата в размер на 15,82 лева, представляваща
главница за цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.09.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 05.10.2022г. до
изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по гр.д. №54182/2022г. по описа на СРС, 74
състав, и че Ц. В. П. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на
6
17,19 лева, представляваща главница за стойност на незаплатена топлинна енергия
в периода от 01.11.2019г. до 30.04.2021г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****,
аб.№444150, ведно със законната лихва от 05.10.2022г. до изплащане на вземането,
сумата в размер на 2,55 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху вземането за главница за стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 15.09.2020г. до 27.09.2022г., както и сумата в размер на 5,28
лева, представляваща главница за цена за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.09.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва
от 05.10.2022г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по гр.д. №54182/2022г. по
описа на СРС, 74 състав.
В отхвърлителната му част решението е влязло в сила като необжалвано.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7