№ 15
гр. Ловеч , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ИВАН ИВАНОВ
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20214300600066 по описа за 2021 година
Постъпила е жалба от Д. П. С., ЕГН: **** от *****, чрез процесуалния си представител и
пълномощник адв. Н. Л. - АК гр. Ловеч, с адрес за кореспонденция: ***** срещу:
разпореждане на районен съд гр. Луковит от 11.01.2021 г. по НЧХД №379/2019 г. по описа
на същия съд.
В жалбата се сочи,че в предвидения от закона срок обжалва Разпореждане от 11.01.2021 г.
на Районен съд гр. Луковит, с което на основание чл.250, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.5, т.2 от
НПК отново е прекратено наказателното производство по НЧХД №379/2019 г. по описа на
същия съд. Счита, че така постановеното Разпореждане е неправилно и незаконосъобразно.
Посочва,че НЧХД №379/2019 г. по описа на PC гр. Луковит е образувано по подадена от
доверителя й, Д. П. С. от с. Д. тъжба, за това, че двамата подсъдими С. М. Й. и Б. М. Й., и
двамата от с. Д. са депозирали до началника на РУ гр. Луковит, с копие до ОД на МВР гр.
Ловеч жалби с вх.№298000-б226 от 03.10.2019 г. и вх.№297-7099 от 30.09.2019 г., както и
обясненията, дадени от подсъдимите пред полицейския служител Л.Й.. С описаните жалби
двамата подсъдими са осъществили състава на престъплението по чл.147, ал.1 от НК, като са
разгласили позорни обстоятелства за доверителят й Д. П. С., изразяващи се това, че е
извършил хулигански действия - хвърляне н камъни в техния имот и му е преписано
престъпление, което не е извършил, а именно по чл.325б от НК.
Конкретизира,че за да прекрати наказателното производство съдът е приел, че не се касае за
престъпление по чл.147, ал.1 от НК - клевета, а че са осъществили състава на
1
престъплението набедяване, т.к. жалбите и обясненията да дадени пред надлежен орган.
Излага съображения,че съгласно разпоредбата на чл.286 от ΗΚ надлежен орган е този, който
може да инициира наказателно производство срещу набеденото лице. Съгласно
разпоредбата на чл.194, ал.4 от НПК полицейските органи в Министерството на вътрешните
работи могат да извършват действия по чл.212, ал.2 от НПК, както и действия по
разследването, възложени им от прокурор, следовател или разследващ полицай.Съгласно
чл.212, ал.2 от НПК „досъдебното производство се счита за образувано със съставяне на
протокола за първото действие по разследването, когато се извършва оглед, включително
освидетелстване, претърсване и изземване и разпит на свидетели...", т.е. органите на
Министерството на вътрешните работи са орган и могат да инициират наказателно
производство, могат да извършват действия по чл.212, ал.2 от НПК, както и действие по
разследването, но само в случаите, когато са им възложени с постановление от прокурор,
следовател или разследващ полицай.
Позовава се на Решение №453/12.10.2010 г. на ВКС по Н.Д. №431/2010 г. Ill н.о.,и правото
на гражданите на жалба до различните компетентни органи и институции, когато същите
действат с убеждението, че излагат истинни факти и обстоятелства не консумира
фактическия състав на престъплението набедяване. Поради това, считат, че не се касае за
престъпление от общ характер, каквото е набедяването, а се касае за престъпление по чл.147,
ал.1 от НК, което се образува по подадена частна тъжба, за което сме изложили факти и
обстоятелства в тъжбата.
Счита,че при тези съображения ,за съда остава правната възможност на чл.287, ал.7 от НПК,
ако в хода на съдебното следствие се съберат доказателства, че се касае за престъпление от
общ характер, съда да прекрати делото и да го изпрати на прокурора.
Поради гореописаните обстоятелства молят Окръжен съд-Ловеч да отмени протоколно
определение от 09.06.2020 г. на Районен съд гр. Луковит, по НЧХД №379/2019 г. по описа
на същия съд и да върне делото за разглеждане в PC гр. Луковит от друг състав на съда.
Постъпило е и възражение от Б. М. Й., подсъдима по НЧХД № 379/2019 г. по описа на Р.С-
Ловеч , чрез пълномощника си адв. Х. С. против жалба против Разпореждане на РС -
Луковит от 11.01.2021 г. по НЧХД №379/19 г, по описа на съда.
Сочи,че е получил жалба против Разпореждане на РС - Луковит от 11.01.2021 г. по НЧХД №
379/19 г., по описа на съда, и в срок на основание чл.322 от НПК, депозира настоящето
възражение със следните мотиви и съображения.
Моли на основание чл.250 ,във вр чл 24 ,т 4 от НПК,Окръжен съд-Ловеч да прекрати
образуваното наказателно производство по отношение на подсъдимия С. М. Й., ЕГН
**********, съгласно представеният смъртен акт.
2
По отношение подадената жалбата ,сочи,че с Разпореждане на РС - Луковит от 11.01.2021 г.
по НЧХД № 379/19 г. е прекратил наказателното производство, с мотивите, че описаните в
жалбата деяния съставляват престъпления от общ характер.
Сочи,че съдът в мотивите си за прекратяване на наказателното производство, подробно е
изложил съображения, които поддържа и счита, че не е необходимо да ги преповтаря и те са
всеизвестни на съда, които съответно при решаване на жалбата ще се вземат в предвид .
В предвид гореизложеното моли Окръжен съд-Ловеч да потвърди, Разпореждане на РС -
Луковит от 11.01.2021 г по НЧХД № 379/19 г., по описа на съда,и да отхвърли жалбата като
неоснователно и незаконосъобразна. Моли да им бъдат присъдени направените разноски
съгласно представените доказателства- Препис извлечение от смъртен акт и адвокатско
пълномощно.
В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция,адв. Л. моли въззивната инстанция
да постанови решение, с което отмени протоколно определение на РС - Луковит от
11.01.2021 г., постановено по НЧХД № 379/2019 г., с което е прекратено наказателното
производство. Отбелязва, че това разпореждане е второ от първоинстанционния съд. Счита,
че няма промяна във фактите и обстоятелствата, поради които е отменено първото
прекратено и продължава да счита, че следва да бъде отменено разпореждането и върнато за
ново разглеждане. Новото, което намира в разпореждането е, че само органи на досъдебното
производство след разследване на престъплението по чл. 286, ал.1 от НК, за което са
въведени фактически твърдения по тъжбата, не биха могли да преценят има ли умисъл за
извършване на престъпление. Счита, че законът е предоставил възможност и на съда по чл.
287, ал. 1 от НПК, ако в хода на съдебното следствие се съберат доказателства, че се касае за
престъпление от общ характер, то да бъде прекратено и върнато на Районна прокуратура.
Предвид на това счита, че това не е пречка за даване ход на делото, дори напротив – счита,
че то трябва да бъде разгледано от РС -Луковит.
Адвокат Х.С.,сочи,че от името на подзащитната му е депозирал възражение против
въззивната жалба с подробно изложени мотиви по отношение на определението на РС -
Луковит от 11.01.2021 година. Счита,че от въззивната жалба се касае за жалба с едно и също
съдържание по НЧХД № 379/2019 г., така и по настоящето производство ВЧНД № 66/2021
година. Няма нищо ново, според него,което да се направи като искане във въззивната
жалба.Конкретизира,че по отношение на първата жалба има разпореждане, в което съдът се
е произнесъл със същото и е отговорил по връщането на решението на Районния съд за
прекратяване и се е позовал на всички мотиви в това разпореждане. Счита, че е отговорено
напълно и ясно, касае се за производство, не частен характер, а общ характер. Двукратно се
е произнесъл с разпореждане по частната жалба и счита, че всичко е изяснено с подробно
изложените мотиви и съображения. Моли въззивната инстанция да отхвърли въззивната
жалба като неоснователна и необоснована и моли да им бъдат присъдени разноските по
3
въззивната жалба. Моли за решение в този смисъл.
Възиваемата Б. М. Й. като последна дума сочи,че има много да добави, както и че е съпруга
на Стоян,както и че за втори път я съдят. Уточнява,че съпругът й е бил много болен и носи
всички епикризи. Заявява,че иска жалбоподателя Д.С. да престане и заявява,че са били
много близки с него.Счита,че той заради земи се е „заял“ с тях.Сочи,че съпругът й последно
лежал в „АВИС МЕДИКА",както и че него го е било страх,от това да падат един след друг
два камъка. Заявява,че съпругът й е починал и носи доказателства за това.Не се съгласява,че
са били подвели полицията,както и че полицията е ходила в тях три пъти.
Въззивната инстанция, като взе предвид становището на страните в процеса, събраните по
делото доказателства и сам, като провери изцяло законосъобразността на обжалваното
разпореждане, съгласно изискванията на чл. 313 от НПК, счете за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
С разпореждане № 260002, 11 януари 2021 г.Луковитският районен съд, в закрито съдебно,
в състав с председател съдия В.Ц. ,като разгледал докладваното от съдията НЧХД № 379 по
описа на съда за 2019 год., на основание чл. 250, ал. 1, τ. 1, вр. Чл. 25, ал. 5, т. 2 НПК,
прекратил наказателното производство по НЧХД №379/2019г. по описа на PC Луковит,
поради това, че описаните в тъжбата деяния съставляват престъпления от общ характер.
Производството е било по реда на чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК
Делото е образувано по тъжба на пострадалия Д. П. С., уточнена след указания на съда с
молба с вх. №937/17.02.2020г. Тъжителят повдига обвинения срещу С. М. Й. и Б. М. Й. за
престъпления по чл. 147, ал. 1 НК клевета. Изпълнителните деяния, с които според
обвинението са извършени престъпленията, са осъществени чрез подаване на жалби до
жалби с вх. №298000-6226/03.10.2019 г. и вх. №297-7099/30.09.2019 г., и депозиране на
обяснения пред полицейски служител, с които разгласили позорни обстоятелства за
тъжителя извършване на хулигански действия (хвърляне на камъни и стъкла в имота им), и
му приписали престъпление по чл. 3256 НК (убийство на кучетата им чрез застрелване и
отравяне), което не е извършил.
Първоначално с Разпореждане от 08.01.2020 г. е даден ход на тъжбата.
В първото открито съдебно заседание и след възражения от защитата, съдът е дал указания
на тъжителя, чрез повереника му адв. Н. Л., да уточни обстоятелствата, на които основава
обвиненията си, като е осигурено необходимото съдействие за снабдяване с писмени
доказателства относно изпълнение на указанията за достъп до полицейските преписки,
4
образувани по жалби на подсъдимите.
След направените уточнения в открито съдебно заседание на 09.06.2020 г. с протоколно
определение съдът е прекратил наказателното производство на основанието, предвидено в
чл. 250, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.5, т.2 НПК. Районен съд-Луковит е изложил съображения за
прекратяването на производството позовавайки се на това, че обстоятелствата, на които се
основава обвинението, попадат в състава на престъплението „набедяване" по чл. 286 НК
(поради това, че приписаното престъпление по чл. 3256 НК е направено пред надлежен
орган на властта), което се преследва по общия ред, а не такова от частен характер, за което
обвинение се повдига с тъжба от пострадалия по чл. 80 НПК. Предвид това приел,че
тъжбата следва да бъде оценена като нередовна, защото описаните в нея престъпления не са
от частен характер.
Посоченото определение е било обжалвано от тъжителя пред Окръжен съд Ловеч, който с
Решение №260011 от 21.10.2020 г. по ВЧНД №289/2020 г. е отменил определението за
прекратяване като неправилно и е върнал делото на настоящия съд за продължаване на
съдопроизводствените действия от стадия по насрочване на съдебното заседание.
Въззивният съд,според съдията -докладчик се е съгласил с оценката на
първоинстанционния, че подаването на жалби от подсъдимите в РУ Луковит е направено
пред „надлежен орган на властта" по смисъла на чл. 286, ал. 1 НК, както и че с жалбите е
уличен тъжителя в извършване на престъпление от общ характер по чл. 325б НК.
Посочено е от съдията-докладчик че, въззивният съд е приел, че „по делото не се установява
по несъмнен начин, че подсъдимите са уличили умишлено тъжителя, съзнавайки, че
престъплението изобщо не е извършено, или че не е извършено от него и съзнателно са
прикрили този факт,както и че въпросът дали описаното в тъжбата деяние е съставомерно
по чл, 147 НК, следва да се установи от съда по общия ред.
Съдията-докладчик е приел при преценка за редовност на тъжбата констатираните от
първоинстанционния съд в съдебно заседание пречки за разглеждане на делото,като все още
налични, въпреки обратното становище на въззивния състав, според който не се установява
субективна страна на престъплението по чл. 286, ал. 1 НК, и с разпореждане № 260002, от 11
януари 2021 г.Луковитският районен съд, в закрито съдебно, на основание чл. 250, ал. 1, τ. 1,
вр. Чл. 25, ал. 5, т. 2 НПК, прекратил наказателното производство по НЧХД №379/2019г. по
описа на PC Луковит, поради това, че описаните в тъжбата деяния съставляват
престъпления от общ характер.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
5
Не е спорно, че деянията, в които Д.С. обвинява двамата подсъдими, са прието да са
извършени, като че те са му приписали престъпление чрез подаване на жалби „до надлежен
орган на властта", и тъжителят твърди, че това е умишлено.
Следва да бъде посочено, че състава на престъплението по чл. 286 ал. 1 от Наказателния
кодекс предвижда две форми на изпълнително деяние като според първата от тях
набедяването представлява волеизявление на лице, с което той приписва престъпление на
лице за което знае че е невинен .С това деецът уличава набедения в извършването на
конкретно посочено или достатъчно определено престъпление носещо присъщите му
свойства на общественоопасно, наказуемо и противоправно деяние извършено
виновно.Сведенията на дееца трябва да съдържат факти за обективните и субективните
признаци от състава на престъпление в особената част на Наказателния кодекс.По своето
естество съдържаща се в съобщението информация за престъплението трябва да бъде
невярна защото не съответства на действителното положение.От своя страна невярната
информация представлява категорично твърдение за осъществено престъпно деяние,а
описаните от деца фактически обстоятелства следва да разкриват конкретен състав на
престъпление предвиден в особената част на Наказателния кодекс.Невярната информация
обхваща достатъчен обем от твърдения за факти и обстоятелства, които да могат да бъдат
подведени под признаците на съответното престъпление, а не да представлява съждения или
извод на дееца за укоримо поведение изразено от автора на престъпния състав на
набедяването по чл. 286 от Наказателния кодекс.В този смисъл изложените становища и
мнения с оценъчен характер за личността на конкретното лице също не представляват
набедяване, както и всяко друго невярно обстоятелство, което не се отнася до приписване на
престъпление. Когато изявлението на дееца, макар и лишено от категоричност и конкретика
на събитията съдържа позорящи обстоятелства или при евентуален умисъл приписва на
някого престъпление, той поначало осъществява клевета по чл. 147 от Наказателния кодекс,
тъй като клеветата се осъществява както при пряк умисъл, така и при евентуален умисъл
докато набедяването по чл. 286 от Наказателния кодекс е само при пряк умисъл.По-
конкретно в настоящото дело определено не може да се направи извод съответен на извода
на първоинстанционния съд в процесното разпореждане, а именно че както тъжителя в
производството пред Районен съд Луковит е твърдял че тези деяния са извършени
умишлено, то както сочи в мотивите си Районен съд Луковит на страница 3 следва да се
приеме че е извършено престъпление по чл 286 ал. 1 от Наказателния кодекс.Нещо повече в
обжалваното разпореждане РС Луковит е приел че органите на досъдебното производство
след разследване на престъплението по чл 286 ал. 1 от Наказателния кодекс биха могли да
преценят има ли умисъл за извършване на престъпление или решаващия съд в случай, че се
стигне до повдигане на обвинение с обвинителен акт.Определено този извод на съд Луковит
не е съобразен в който смисъл са и възраженията в срещу така постановеното разпореждане
от страна на пълномощника- адвокат Н. Л., че в жалбите си гражданите пред различни
компетентни органи и институции действат с убеждението че излагат истинни факти и
обстоятелства и поради това не осъществяват състав на престъпление по чл.286,ал.1 от НК.
6
Нещо повече към материалите по делото е приложено на страница 27 и постановление за
отказ да се образува досъдебно производство 29.10. 2019 година на Весела Дакова в
прокурор в прокуратура Луковит, която е отказала да образува наказателно
производство,като в мотивната част на постановлението е приела че извършващия
проверката полицейски служител е посетил имота на тогава жалбоподателите и въззиваеми
в настоящото производство и установил, че между имотите на Й. и С. има висок каменен
зид като между него и градината в която действително имало купчина купчинки камъни
счупени стъкла се намира черния двор на жалбоподателя.Полицейският служител е изразил
становище, че не може да се заключи със сигурност че описаните вещи са хвърлени от двора
на С., тоест, така или иначе отразените обстоятелства от страна на въззиваемата в
настоящото производство Б. М. Й. определено в нейните представи са именно в насока че
посочените камъни са хвърлени от страна на съседа и Д.С., макар и това да не е
доказано.Дори и да се приеме становището на полицейския служител да не може да се
заключи и приеме за истина, то самата въззиваема Б. М. Й. е имала в своите представи
изразено убеждение че тези камъни са хвърлени именно от Д.С.. Иначе казано, поначало
може да се приеме извършване на престъпление по чл 286 ал. 1 от НК, ако деецът
категорично сочи че и лицето срещу което се оплаква е извършило престъпление и самият
той категорично да е сигурен че тази информация не е вярна.Нещо повече, към материалите
по делото е приложено обяснение на Б. М. Й. на страница 37 от делото, в които същата е
посочила че през 2016 година започнали да измират кучетата им както и че едното куче е
било отровено,а за едното е станала свидетел как след като е чула „пукот“ откъм двора на
Д.С., кучето и е умрял, но определено въпреки това, е посочила, че не може да се докаже че
именно Д.С. го е убил.Посочено е в същото обяснение, че Стоев хвърлил стъкла в двора й
,което действие- хвърлянето на стъкла,ако и да е убедена в това, въззиваемата Й., то същото
не е осъществяващо фактическия състав на престъпление от общ характер все. В тази връзка
на страница 18 е приложено и обяснение Б. М. Й. в което същата е посочила че проблемите
и с Д.С. са започнали през 2016-та година когато били умъртвени едно от кучетата им което
е било вързано на връзка като бил счупен гръбначния стълб на кучето.Т.е. и тук Й. не е
посочила Д. П. С. като извършител на това деяние.Все в тази връзка е и посоченото от нея,
че през 2017 година, пролетта вечеряли със съпруга си, когато е чула че нещо се хвърля в
градината и около 22 часа излязла и възприела Д.С. с черна шапка на главата, и че е бил
насочил пушка срещу едно от кучетата им.Така или иначе отново не е потвърдено именно
Д.С. да е извършил престъпление отстрел на собственото й куче.В тази връзка и след това е
депозирана съответна жалба и отново с постановление от 29.10. 2019 година, Районна
прокуратура Луковит е отказала да образува досъдебно производство срещу Д. П. С., което
постановление отново обжалвано от Й. и е потвърдено с постановление на Окръжна
прокуратура Ловеч на 03.01. 2020 година лист 50 от делото.
С оглед на посочените съображения,въззивната инстанция приема постановеното
разпореждане на Районен съд Луковит за незаконосъобразно и необосновано и като такова
следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато за разглеждане от фазата на стадия
7
на насрочване на съдебното заседание и продължаване на съдопроизводствените действия,
като бъде разгледана по същество депозираната тъжба от същия състав на съдът.Следва да
бъде преценено от съдията-докладчик, дали са налице основания за отвод, предвид на
обстоятелството че на страница 4 от разпореждането, с което е прекратено наказателното
производство съдията-докладчик е вписал „Поради горното а именно че твърдяното
престъпление не е такова от частен характер, а е престъпление от общ характер
образуваното производство по НЧХД 379 от 2019 година следва да бъде прекратено..“.Тоест
в случая съдията-докладчик си е позволил съждения относно виновността, които поначало
следва и както самия съдия е отбелязъл по-нагоре в мотивите на разпореждането,че следва
да бъде извършено с постановяването на съответна присъда с оглед разпоредбата на чл. 303
ал. 2 от НПК. Също така съдията докладчик, следва да прецени и това ,че пред въззивната
инстанция е приложен препис-извлечение от акт за смърт в който е посочено че С. М. Й. е
починал на 24 ноември 2020 година. Предвид на това и след съответното изискване на
посочения препис-извлечение от акт за смърт от надлежния орган, а именно община
Луковит при потвърждаване на посочените данни, то както между впрочем се иска и пред
въззивната инстанция, наказателното производство водено спрямо него следва да бъде
прекратено на основание чл. 24 ал. 1 точка 4 от НПК.
Относно направеното искане от страна на адв.Х. С. за присъждане на разноски в настоящото
производство ,въззивната инстанция приема за неоснователно на този етап и следва да бъде
оставено без уважение,като същото бъде съобразено в последствие при произнасяне по
същество на процесната тъжба и при решаване на въпросите по чл.189 от НПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл.334,т.1 от НПК във вр.чл.250,ал.4 от
НПК,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Разпореждане № 260002, постановено на 11 януари 2021 г.на Луковитският
районен съд, в закрито съдебно, в състав с председател съдия В.Ц. ,с което е прекратено
наказателното производство по НЧХД № 379 по описа на съда за 2019 год., на основание
чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. Чл. 25, ал. 5, т. 2 НПК и връща делото за ново разглеждане от фазата
на стадия на насрочване на съдебното заседание и продължаване на съдопроизводствените
действия и разглеждане по същество депозираната тъжба от същия състав на Районен съд-
Луковит.
Оставя без уважение направеното искане от страна на адвокат Х. С. за присъждане на
разноски в настоящото производство като неоснователно на този етапкато същото бъде
съобразено в последствие при произнасяне по същество на процесната тъжба и при
решаване на въпросите по чл.189 от НПК.
8
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9