№ 200
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:И. Стойчев
Карамфила Тодорова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
в присъствието на прокурора Д. С. Ст.
като разгледа докладваното от И. Стойчев Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20221000600308 по описа за 2022 година
Производството пред САС е по реда на гл.21 от НПК.
Образувано е по протест на прокурора и жалби на зашитата а подсъдимия В.Я. и
частното обвинение срещу присъда на Кн.ОС по н.о.х.д №606/2020г., с която съдът:
ПРИЗНАЛ подсъдимия Е. Г. К. с ЕГН: **********, роден на ******** г. в гр. Благоевград,
българин, българско гражданство, средно образование, женен, постоянен адрес гр. ***, обл.
***, ул. „***“ № **, осъждан за ВИНОВЕН в това, че на 11.09.2019 г., около 17:00 часа в гр.
***, обл. Кюстендил, на ул. "Антон И.ов" пред дом № 58, при управление на моторно
превозно средство (МПС) лек автомобил марка „Мерцедес CLK 270" per. № *******, в
посока с. Пороминово, е нарушил правилата за движение по пътищата по Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), а именно:
- чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението;
- чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава скоростта от 50 км/ч, в населено място за
категория В, и при условията на независимо съпричинителство с В. Т. Я. от гр. Благоевград
по непредпазливост е причинил смъртта на лицето И. Б. П. от гр. Благоевград, поради което
и на основание чл. 343, ал. 1, буква „в", пр. 1 във вр. с чл. 342, ал.1 и във връзка с чл. 36, чл.
37, чл. 54 от НК го ОСЪДИЛ на „Лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) години; като на
1
основание чл. 304 от НПК го признал за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАЛ по повдигнатото
обвинение за нарушение на правилото на чл. 5, ал. 1. т. 1 от ЗДвП.
На основание чл. 25, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 23 от НК, ОПРЕДЕЛИЛ по-тежкото
между наказанието по НОХД № 46/2021 г. на ДнРС, в сила от 20.01.2021 г., с което му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 8 месеца и това по настоящата
присъда, а именно: „лишаване от свобода“ в размер на 3 години.
На основание чл. 66, ал. 1 НК, ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наложеното наказание с
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от 5 (пет) години считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 343 г, във връзка с чл. 37, т. 7 от НК, ПОСТАНОВИЛ „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 (три)години.
ПРИЗНАЛ подсъдимия В. Т. Я. с ЕГН: **********, роден на ******** г. в гр.
Благоевград, българин, българско гражданство, средно образование, женен, постоянен адрес
гр. ***, ул. „***“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, неосъждан за ВИНОВЕН в това, че на 11.09.2019
г., около 17.00 часа в гр. ***, обл. Кюстендил, на ул. "Антон И.ов" пред дом № 58, при
управление на моторно превозно средство (МПС) лек автомобил марка „Опел Агила" с per,
№ *******, в посока с. Пороминово, е нарушил правилата за движение по пътищата по
Закона за движение по пътищата (ЗДвП), а именно: чл. 25, ал. 1 от ЗДвП като водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност, за да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците
в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение и при
условията на независимо съпричинителство с Е. Г. К. от гр. *** по непредпазливост е
причинил смъртта на лицето И. Б. П. от гр. Благоевград, поради което и на основание чл.
343, ал. 1, б. „в", пр. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 и във вр. чл. 36, чл. 37, и чл. 55, ал. 1, т. 1, от НК
го ОСЪДИЛ на „Лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година като го ОПРАВДАЛ по
повдигнатото обвинение за нарушение на правилата на чл. 5, ал. 1. т. 1 от ЗДвП; чл. 25, ал. 2
от ЗДвП и чл. 26 от ЗДвП
На основание чл. 66, ал. 1 НК, ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наложеното наказание с
изпитателен срок от 3 (три) години считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 343 г, във връзка с чл. 37, т. 7 от НК, ПОСТАНОВИЛ „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 1 (една)година.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪДИЛ подсъдимите Е. Г. К. и В. Т. Я. (със снета
по-горе самоличност) всеки един от тях, да заплатят: по сметка на РУ на МВР гр. Рила,
сумата от по 694,24 лв. (шестотин деветдесет и четири лева и 24 стотинки), както й по
сметка на КнОС сумата от по 455,26 лв. (четиристотин петдесет и пет лева и 26 стотинки),
представляваща разходи за вещи лица.
ОСЪДИЛ подсъдимите Е. Г. К. и В. Т. Я. (със снета по- горе самоличност) да заплатят
2
държавна такса, в полза на бюджета на съдебната власт в размер на 5 лева, по сметка на
КнОС за служебното издаване на изпълнителен лист.
ПОСТАНОВИЛ ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА: лек автомобил „Мерцедес CLK
270" per. № ******* и лек автомобил „Опел Агила" per. № *******, (на съхранение в РУ - гр.
Рила) след влизане в сила на присъдата да се върнат на подсъдимите К. и Я..
В съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът поддържа протеста. Пледира да бъде
уважено направеното в него искане да бъде отменена оправдателната част на присъдата и да
бъдат осъдени и двамата подсъдими за нарушенията на всички правила за движение ,
инкриминирани с обвинителния акт.
Частния обвинител И. Б. П., редовно уведомен не се явява и не взема становище пред
въззивния съд.
Повереникът му адв. М. пледира присъдата по отношение на подс.Я. да бъде потвърдена,
а наказанието на К. да бъде завишено, каквото искане е направено и в жалбата на частното
обвинение.
По отношение на подс. К. въззивното производство е задочно
Защитникът му адв.С.Я. пледира присъдата на Кн.ОС да бъде потвърдена,така както е
постановена.
Защитникът на подс. Я.- адв.А.В. счита, че поде. Я. не е нарушил правилата по ЗДП и
пледира за оправдателна въззивна присъда по отношение на него
Подс. В. Т. Я. счита, че не е допуснал нарушение на правилата на ЗДП и че няма вина за
настъпилата впоследствие смърт на пострадалия И. П.. Изразява съжаление за настъпилия
вредоносен резултат и иска да бъде оправдан.
САС след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд обосновано и правилно установил възприетата от него
фактическа обстановка, а именно:
Подс. Е. Г. К. е роден на ******** г. в гр.Благоевград. Живущ в гр. ***, българин е, с
българско гражданство, със средно образование. Семеен е, безработен. Правоспособен водач
на МПС от 2015 год. и притежава категории В и М. В шофьорската си практика е наказван
многократно за нарушаване правилата за движение по пътищата. Осъждан е както следва:
- по НОХД № 187/15 г., в сила от 30.06.2015 г. на PC- Самоков за престъпление по
чл.195, ал.1, т.З и 4 НК на ЛС в размер на 6 месеца, с приложение на чл.66 от НК;
- по НОХД № 151/17 г. на PC- Дупница, в сила от 09.02.2017 г. за престъпление по
чл.345, ал.2 НК му е наложено наказание „глоба" в размер на 500 лева;
- по НОХД № 3601/17 г. на PC- Дупница, в сила от 14.03.2017 г. за престъпление по
чл.345, ал.2 НК му е наложено наказание „глоба" в размер на 1 000 лева;
- по НОХД № 46/21 г. на PC- Дупница, в сила от 20.01.2021 г. за престъпление по
3
чл.343, ал.1, б. „Б" вр.чл.342, ал.1 НК му е наложено наказание ЛС в размер на 8 месеца,
чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от 3 години. Деянието е извършено на
11.09.2019 г.
Подсъдимият В. Т. Я. е роден на ******** г. в гр. Благоевград, живущ в същия град.
Българин, български гражданин, женен е. Със средно образование е, не е осъждан.
Правоспособен водач на МПС от 1982 год., притежава категории В, С, АМ, ТКТ и са му
налагани наказания за извършени нарушения по ЗДП. Същият притежава лек таксиметров
автомобил марка „Опел Агила" с ДК № *******, но през месец септември 2019 г. не е
осъществявал таксиметрова дейност, а го е ползвал за лични нужди.
Пострадалият И. П. и св. М.П. били братя и живеели в гр. ***, ул."***" №**.
Пострадалият И. П. бил в приятелски отношения с подс. В.Я., който често го превозвал с
посочения л.а.м. „Опел" до гр. Благоевград.
На 11.09.2019 г. Я. транспортирал П. до гр.Благоевград за посещение на зъболекар, след
което се върнали обратно.
Поде. Я. управлявал посочения л.а."Опел Агила" с ДК № ******* по улица "Антон И.ов" в
гр.Кочериново в посока към село Пороминово. На предната дясна седалка (до шофьорското
място) пътувал И. П.. Времето било сухо, слънчево, с много добра видимост. Улица „Антон
И.ов" има второстепен характер, пътното платно е двупосочно с обща ширина 6,70 метра,
прав участък без завои, без маркировка на платното, няма осева линия между пътните ленти,
нито поставени пътни знаци. Отляво на пътя има изграден воден канал, над който са
изградени мостчета към входните врати на къщите, както и бетонов мост след дом №58 в
посока ул. „Стефан Караджа"(срнв. данни от огледен протокол- л.12 и сл. от ДП).
В същото това време в същата посока след л.а. „Опел" се е движил л.а. "Мерцедес CLK
270" с рег.№ *******, управляван от подс.Е.К..
Към 17,00 часа поде. Я. управлявал л.а.м. „Опел" с около 27, 5 км/ч, тъй като пострадалият
П. го бил помолил да спре от лявата страна на платното в района на дома му, след мостчето.
Тогава този автомобил се намирал на около 3, 76 секунди преди мястото на удара пред дом
№58 и преди кръстовището след него, а л.а. м. „Мерцедес" попадал в техническата видимост
на подс. Я..
От този момент, след като изминали около 0,36 секунди, подс. К. управлявал л.а.м.
„Мерцедес" със скорост около 106, 5 кмв/ч и се намирал на 3,40 секунди от мястото на
удара, като надлъжната дистанция между двамата автомобила била 74, 60 метра. Тогава
подс. К. възприел по - бавно движещият се пред него л.а. „Опел" и взел решение да
предприеме изпреварване чрез отклоняване на автомобила наляво към мислената насрещна
лента.
Подс.К. продължил да управлява със същата скорост и отклонил автомобила чрез
кормилното управление. В момента, когато надлъжната дистанция до мястото на удара
достигнало 64, 80 метра (на 2,20 секунди от мястото на удара), л.а. м. „Мерцедес" се
отклонил в посока наляво към мислената насрещна лента; след отклонението си изминал
4
разстоянието от около 19,80 метра (за около 0,67 секунди от този момент).
След като л.а. „Мерцедес" вече е бил отклонен в посока наляво, л.а. „Опел" също се
отклонил в посока наляво чрез кормилната уредба от подс. Я. към мислената насрещна
лента и към моста пред вратата в оградата на имота към дом № 58. В това положение л.а.
„Мерцедес е попадал в обхвата за видимост във всички огледала за обратно виждане на л.а.
„Опел". Едновременно с предприетите действия по завИ.е наляво, подс. Я. подал ляв мигач
и предприел действия по намаляване на скоростта на л.а. м. „Опел", като задействал
спирачната уредба за спиране със служебно закъснение.
Виждайки отклоняващия се наляво л.а. м. „Опел" към мислената насрещна лента спрямо
посоката му на управление, подс. К. на около 45, 10 метра преди мястото на удара
предприел действия по спиране на л.а.м. „Мерцедес" с максимално закъснение. На около
5,70 метра преди удара спирачната уредба е започнала да намалява. Л.а.м. „Мерцедес",
отклонен наляво под ъгъл от около 4 градуса с предния си десен габарит и скорост от 100, 2
км/час, ударил л.а. м. „Опел" в обхвата на средната колона между левите врати. Последният
вече е бил намалил скоростта до около 4, 1 км/ч, отклонен наляво под ъгъл около 24 градуса
спрямо надлъжната ос на улицата.
Вследствие на този удар настъпват тежки деформации в преден десен габарит и дясна част
на л.а. м. „Мерцедес" и тежка деформация в левите врати, средната и предни колони на
купето на л.а.м. „Опел". Едновременно с тях в зони на контакт за двата автомобила и
вследствие от значителната кинетична енергия, л.ам. м. „Мерцедес" продължил със спиране
на движението си в посока напред и към банкета до насрещната лента едновременно с
избутването на л.а.м. „Опел". При това движение напред предната лява гума на л.ам. „Опел"
е оставила следа от странично плъзгане по асфалтовата пътна настилка между двете
спирачни следи от гуми на л.а.м. „Мерцедес".
След мястото на удара л.а.м. „Мерцедес" продължил движението си, спирайки посока
напред, като изминал 5, 16 метра до мястото, на което предната лява гума на автомобила
вече е навлязла в банкета отляво. Едновременно с движението му към банкета, под
действието на голяма ударна сила, приложена вляво и пред центъра на тежестта на л.а. м.
„Опел", много бързо е възникнал значителен въртящ момент. Той е довел до завъртане на
л.а.м. „Опел" по посока на часовниковата стрелка около мислената вертикална ос към
купето и към центъра на тежестта му. Вследствие от значителния обмен на енергия,
скоростта на л.а. м. „Опел" нараснала до около 50, 7 км/ч. От въртящия момент предната му
част започнала да се насочва надясно към лентата в посока с. Пороминово и към банкета до
нея. Последвало кратко съвместно движение на двете МПС и разделяне на автомобилите,
като л.а.м. „Мерцедес" е продължил движението си със спиране на двете гуми по банкета, а
с десните по асфалтовата настилка.
Под действието на кормилната уредба л.а.м. „Мерцедес" се отклонил надясно по
траектория, описваща дъга, като надлъжната ос на автомобила постепенно се завъртяла в
посока надясно по зададената от водача траектория. Последвало излизане на левите му гуми
от банкета върху асфалтовата и бетонна настилки в „Т- образното кръстовище, разположено
5
след мястото на удара. Вследствие на значителното пътно съпротивление и реализираното
спирачно закъснение, скоростта на л.а. м. „Мерцедес" е достигнала до нула, като
кинетичната му енергия е била погасена напълно. Тогава автомобила се установил
неподвижно на мястото и в позицията, при която е бил обект на огледа.
След разделянето на автомобилите, под действието на въртящия момент л.а. „Опел" се е
отклонил надясно спрямо позицията му в мястото на удара и се е насочил към лентата за
с.Пороминово. Последвало е навлизане в банкета вдясно от нея, като този автомобил
достигнал до бетонната стена, което се намира на 5 метра от ръба на асфалтовата настилка.
С навлизането на л.а. „Опел" в банкета подс. Я. чрез кормилната уредба предприел действия
за промяна в траекторията на движение в посока наляво спрямо началната траектория на
движение на автомобила, което е било съчетано със задействане на спирачната уредба.
Вследствие от тези предприети действия автомобила е започнал да се отклонява наляво, а
след краткото сработване на спирачките със служебно спиране и слабото сцепление е
последвало и странично занасяне. При това занасяне л.а."Опел" се е завъртял по посока
обратна на часовниковата стрелка спрямо вертикалната ос на купето, вследствие от което
заден десен габарит на автомобила е влязъл в контакт с повърността на бетонната стена.
Вследствие от този контакт се счупил десния стоп и се повредила облицовката на задната
броня в зоната на десен ъгъл, който от постъпателното движение на автомобила за кратко
охлузил по стената и оставил следа от боя с жълт цвят по нея. След завъртането на
автомобила пред стената, л.а. „Опел" се е насочил към лентите за движение и от банкета е
навлязъл върху асфалтовата настилка на улицата. Вследствие от значителното общо пътно
съпротивление и отрицателното закъснение, скоростта на автомобила е намаляла до нула, с
което кинетичната му енергия е била погасена напълно. След достигането на кинетичната до
нула л.а."Опел" се е установил неподвижно на мястото и в позицията по време на огледа.
По същото време св. М.П., брат на пострадалаия И. П. бил у дома им. Чул, че дъщеря му
вика, че чичо й е ударен и излязъл веднага навън. Видял, че таксито е спрямо на около 20
метра от дома им и че подс. Я. е затиснат от вратата на автомобила. Установил, че брат му е
в добро състояние. Попитал Я. какво се случва, като той му отговорил, че е ударен. Чул още,
че Я. казва: „Пуснал съм мигача". Св.П. чул звук от пуснатия мигач, но не гледал по
таблото, за да установи дали то свети.
Св.Х. З., съсед на семейство П.и, чувайки трясък от ударилите се автомобили, веднага
излязъл на улицата. С помощта на междувременно дошлия св. М.П. успели да извадят
пострадалия И. П. и го сложили на седне на стол, който св.М.П. изнесъл.
След удара между двете МПС-та поде. К. се обадил на св. М. Г., работещ като районен
инспектор на селата Пороминово, Бараково и гр. ***, който познавал и му съобщил за
случая. Той уведомил дежурния по РПУ за необходимостта от изпращане на екип на
Спешен център, отишъл веднага на място и запазил местопроизшествието.
Скоро пристигнали органи на МВР, екип на спешна медицинска помощ, пожарна и
ДСОГ. Установило се, че вследствие на сблъсъка двата автомобила са силно деформирани, а
6
В.Я. и И. П. са получили тежки травматични увреждания. Двамата били транспортирани с
линейка до ЦСМП - гр. Благоевград, а оттам И. П. - към УМБА/1СМ „Н.И.Пирогов" - гр.
София. Въпреки това на 14.09.2019 г. той починал.
Св. Д. А. - полицейски служител, направил проверка на подс. К. за употреба на алкохол.
Последният бил изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510", което не отчело
наличие на алкохол. Св.К. П. взел участие в обезопасяване на откачането на акумулаторите
на автомобилите.
Бил извършен оглед на местопроизшествие, започнал в 18,15 часа и приключил в 19,30
часа в присъствие на поемните лица св. Д. С. и св.К. Б.. В него са отразени намерените
обекти по време на огледа- автомобили и спирачни следи, описани са деформациите по тях
(като изрично е отбелязано, че лоста на мигача на л.а.м. „Опел" е в долно ляво положение);
направени били необходимия брой фотоснимки, иззети били двата автомобила.
Видно от изготвената ФХЕ №381/12.09.2019 г.- л.72, т.1 от ДП на в.л. Р.К. е, че в кръвта,
иззета от В.Я. не се констатира наличие на етилов алкохол.
От приетата по делото СМЕ на труп № 53/2019 г.- л.91, т.1 ДП, изготвена от в.л. д-р Т. Б.,
се установява, че пострадалия И. П. е претърпял пътнотранспортна травма: съчетана
шийна, гръдна, коремна травми и травми на крайниците:
Шийна травма- масивно кръвонасядане на мускулатурата на шията; масивно кръвонасядане
на мускулатурата върху гръбнака в шийния отдел; отваряне на гръбнака на нивото между
шестия и седмия шийни прешлени с отваряне на гръбначния канал и ограничено
кръвонасядане на твърдата гръбначно мозъчна обвивка в дясно;
Гръдна травма- кръвонасядания на гръдния кош; кръвонасядане на меките
тъкани на нивото над гръдната кост; масивно кръвонасядане на мускулатурата на лявата
половина на гръдния кош- външно и отзад; счупване на ребра в ляво по две фрактурни
линии с масивно кръвонасядане на меките тъкани около счупванията- 3 и 4 по предна
мишнична линия и на 6 и 7- до гръдната кост; излив на кръв в дясната и в лявата половина
на гръдния кош; състояние след оперативната им евакуация; контузия на средостението;
контузия на сърцето; контузия на левия бял дроб- отзад и между дялово; контузия на
белодробните хилуси с разрехавяване на двата и повърхностно разкъсване на десния;
Коремна травма- масивно кръвонасядане на коремната стена в ляво; многофрагментно
счупване на крилото на лявата хълбочна кост; счупване на лявата срамна кост към лонното
съчленение; отваряне на лоиното съчленение; масивно кръвонасядане на меките тъкани на
малкия таз; масивен ретроперитонеален хематом в ляво; разкъсване на слезката; състояние
след оперативното й отстраняване; кръвонасядане на мастната капсула на левия бъбрек;
кръвонасядане на лявата диафрагма;
Травма на крайниците- кръвонасядания на горните и долните крайници.
Усложнения- тежък травматичен и следкръвоизливен шок: вторична анемия; коагулопатия:
синдром на многоорганна недостатъчност; десносгранна пневмония; мастна емболия в
белите дробове.
7
Смъртта на И. Б. П. се дължи на тежката съчетана травма и настъпилите от нея
усложнения. Между установените травматични увреждания и настъпилата смърт е налице
пряка и непрекъсната причинно следствена връзка. Посочените увреждания се дължат на
действието на твърди тъпи предмети с голяма кинетична енергия и могат да се получат при
ПТП.
От приетата по делото СМЕ по писмени данни № 93/2019 г. ,- л.91, т. I от ДП, изготвена
от в.л. д-р В.Н., се установява, че подсъдимия В.Я. също е претърпял увреждания, както
следва: Фрактури на четири леви и четири десни ребра -7-8-9-10 леви по задна аксиларна
линия и 4-5-б-7 десни по паравертебрална линия. Фрактури налевите напречни израстъци на
три поясни прешлена- 2-3-4-ти. Контузии на гръден кош и корема в лява хълбочна област.
Лекостепенна контузия (хематом) в паренхима или мастната капсула на ляв бъбрек. Тези
увреждания отговарят да са получени по механизма на удари-и/или натиск със сравнително
по- голяма сила с или върху твърди тъпи предмети. Възможно е да са получени при
вътрешноавтомобилна травма на водач на лек автомобил, блъснат ляво странично от друг
лек автомобил: от удари и натиск на пострадалия в или с деформирани части в
автомобилното купе в момента на ПТП- то. Срокът на пълното възстановяване на
пострадалия е около 3- 4 месеца.
По делото е назначена и СТЕ на записи от камера за наблюдение в частен дом в гр. ***,
ул. „Антон И.ов" № 59, на който е заснето част от ПТП между двата автомобила. От
приетата СТЕ- л.4, т. II ДП, изготвена от в.л. Я. се установява, че записите съдържат общо
920 файлови изображения; че следи от минипулация не са открити и че при прегледа на
файл 4-04М09201916516- video clip avi-1.0 е установено записано цветно изображение.
Снимковите кадри са обработени с цел повишаване на качеството им и е установена
следната последователност: два автомобила тъмен и светъл на цвят; лекият авотомибл-
светъл се завърта на пътното платно и спира, от тъмния автомобил слиза лице, отиващо към
светлия. Идентификацията на лицата, предмети и изображения изисква достатъчно
информация, позволяваща визуализация на външни обекти. В случая отдалечеността и
зрителната посока на камерата, резолюцията правят невъзможно извличането на устойчиви
частни идентификационни признаци, позволяващи идентификацията на лицата и предмети.
Пред органите на ДП е назначена и приета автотехническа експертиза, извършена от в.л.
инж. В. Н.- срвн. л. 100, т.1 от ДП. От същата се установява, че е приет идентичен
механизъм на удар с цитирания по- горе, като в.л. посочило, че скоростта на движение на
л.а.м. Мерцедес е била 103, 4 км/ч при разлика в дистанцията между двете МПС от 73, 60
метра; прието е още, че тогава, при отстояние на 96, 20 метра от мястото на удара, в водачът
К. е възприел по- бавно движещия се с 27, 50 км/ч Я. и взел решение за изпреварване чрез
отклоняване на автомобира наляво в пътната лента; а самият Я. е взел решение за завИ.е за
около 0, 37 секунди след този момент. Изчислена е началната скорост на л.а.м. „Опел"-
преди ефективно да задейства спирачната система- 27, 5 км/ч, а скоростта в момента на
удара- 4,1 км/ч; съответно - опасната зона на този автомобил- 15, 60 метра, както и на л.а.м.
„Мерцедес"- начална скорост -103, 4 км/ч , в момента на удара - 100, 2 км/ ч., опасна зона- 87
8
метра. (Посочените скорости на този автомобил са коригирани в допълнителното
заключение на в.л. Н.). Установява се още, че настъпването на ПТП не се дължи на внезапно
изникнала техническа неизправност на двете МПС; както и че водачът Я. при посочената
скорост от 27, 5 км/ч е имал възможност да предотврати ПТП чрез своевременно
задействане на спирачната уредба с максимално спирачно закъснение. За него е имало
възможност да вижда в лявото огледало, както и в средното и дясното движението и
последвалото отклонение на идващия зад него л.а.м. „Мерцедес". Подс. К. също е имал
възможност за спиране преди мястото на удара чрез своевременно задействане на
спирачната уредба; респ. за намаляване на неговата скорост преди мястото и безопасно
преминаване зад „Опела" в лентата за движение на МПС по посока с. Пороминово. При
движение със скорост под 101 км/ч за него е съществувала възможност за спиране на
безопасна дистанция от 1 метър преди мястото на отклоняване на л.а.м. „Опел". След
отклонение на л.а.м. „Мерцедес" вляво и е вече е бил изминал 17, 80 метра, К. е възприел
възможност за удар и е предприел действия за спиране с намерение да намали скоростта
поради удар в л.а.м. „Орпел" и за спомагане на завИ.ето след насочване на л.а.м. „Мерцедес"
към банкета, канала за вода и стената на имота пред дом №58, което е било съчетано с
отклоняване на автомобила в посока надясно.
Вещото лице е определило и мястото на удара- в обхвата на лентата (мислено разделена)
за движение на автомобилите, гледано в посоката към центъра на кв. „Бараково" на около 1,
25 метра вляво от мислената средна линия между двете ленти за асфалтовата настилка,
гледано в посока с.Пороминово.
Във връзка с оспорването на тази експертиза в частта относно приетото от в.л. стандартно
време за нарастване на спирачното закъснение от 0, 40 секунди, относно разстоянето на
отклонение на л.а.м. „Мерцедес", изчислено по съответната формула с ползване на
коефициент за плавно отклонение и изчисляване на времето на реакция на водача на л.а.м.
„Мерцедес" с коефициент 1,88, КнОС назначил допълнителна САТЕ, изготвена от в.л. Н..
От същата и след съответните технически изчисления се установява, че подс. К. е реагирал с
0, 38 секунди по- рано преди реалното отклонение на л.а. М. „Опел", което означава, че при
отклонението на л.а. м. „Опел", л.а.м. „Мерцедес" не се е намирал в мислената насрещна
лента, гледана в посоката към с. Пороминово. От техническа гледна точка той следва да е
бил там, а водачът е предприел маневра за изпреварване с отклонение наляво. След
отклонението вляво л.а.м. Мерцедес е изминал разстояние около 19, 80 метра за 0,
67 секунди, възприел е отклонението на л.а.м. „Опел" също наляво и в това положение л.а.м.
„Мерцедес" е попадал пряко в огледата за обратно виждане на „Опела". При наличие на
техническа възможност водачът на л.а.м. М."Опел" е разполагал с 1,88 секунди да погледне
във външно ляво огледало и да установи, че л.а.м. „Мерцедес" се движи с много висока
скорост. В.л. в обясненията си пред КнОС е категоричен, че поде. Я. не е предприемал
действия по спиране преди извършване на маневрата, а само по намаляване на скоростта,
респ. не е съобразил движението си с отклонения вече л.а. м. „Мерцедес" при положение, че
е разполагал с възможност да го види в огледалата, но не е предприел това. От
9
заключението на СТЕ, изготвена от в.л. инж. К.П. л.123 и сл. от НОХД , имаща за предмет
оглед и изследване на двата автомобила (иззети с посочения по- горе огледен протокол) се
установява следното:Шофорската врата на л.а.м. „Опел" в момента на изготвянето на СТЕ е
била силно смачкана от удара, но фаровете, мигачите и кормилната уредба с лоста за
мигачите са здрави и годни. Лостът за мигачите на „Опела" е бил в долно включено
положение (за включване ляв мигач).
Предната дясна част на „Мерцедеса" е напълно смачкана от удара, вкл.смачкан десен фар.
Кормилната уредба не е повредена и е годна за извършване на проби.
За извършване на проби в.л. е използвал взетите от МВР запални ключове на
автомобилите, външен зареден акумулатор и кабени връзки с щипки. Установено е за
„Опела": лост на мигачите- здрав; при включването му надолу мигат двата (преден и заден)
леви мигачи; при включването му нагоре- мигат двата (преден и заден) десни мигачи; респ.
всички мигачи са изправни и изпълняват предназначението си. За „Мерцедеса": лост на
мигачите- здрав; при включването му надолу мигат трите (преден, на огледалото и заден)
леви мигачи; при включването му нагоре- мигат трите (преден, на огледалото и заден) десни
мигачи; респ. всички мигачи са изправни и изпълняват предназначението си. Заключението
на експерта е, че всички мигачи на двата автомобила са били физически здрави и
технически изправни към момента на ПТП.
От допълнителните обяснения на вещото лице в с.з. на 09.06.2021 г. се установява, че
посоченото по- горе положение на лоста на мигача на „Опела" означава, че не е налице
манипулация върху него след последващите премествания на автомобила. Лостът на
мигачите на „Мерцедеса" е бил в неутрално положение, което означава, че не е бил
включен. Вещото лице не изключва възможността след удара, преди сваляне на
акумулатора, мигача да работи звуково и светлинно.
Горната фактическа обстановка КОС приел частично от обясненията на подс.Я. в съдебна
фаза и на подс.- К. от ДП (приобщени към доказателствения материал по реда на чл.279,
ал.2 вр.ал.1, т.4, пр.1 НПК), от разпитаните от КнОС свидетели М.П., Д. С., К. Б. (както и
показанията на същите от ДП, приобщени към доказателствата по реда на чл.281, ал.7 вр.
ал.5, вр. ал.1, Т. 5 НПК), К. П., В. Н., Д. А., Х. З., М. Г.; от СМЕ на труп на в.л д-р Т.Б.; СМЕ
по писмени данни относно уврежданията на поде. Я. на в.л.д-р Н.; СФХЕ на в.л. Р.К., СТЕ
на в.л.Я. (всички посочени експертизи приобщени по реда на чл.282, ал.З НПК); двете АТЕ
на в.л.Н.- първата от ДП, втората допълнителна, назначена от КнОС, СТЕ на в.л. инж. К.П.,
както и от всички писмени доказателства и доказателствени средства по ДП № 94/19 г. на
РП на МВР Рила.
Правилно КнОС кредитирал показанията на всички посочени свидетели, доколкото в
тях не са налице съществени противоречия и непълноти, същите са последователни относно
възприятията на всеки един от тях в отделните времеви интервали и взаимно се
потвърждават в отделните им части. Показанията на св. М.П. и Х. З. (първите лица,
пристигнали на ПТП) взаимно се потвърждават помежду си относно пристигането им
непосредствено след ПТП, поведението на всеки от двамата подсъдими, местоположението
10
на подс. Я. и пострадалия И. П., идването на спешна помощ и представители на РПУ,
пътната обстановка. Показанията на поемните лица св.С. и св.Б. са напълно идентични
относно тяхното пристигане и запазване на местопроизшествието, характеристиките на
пътната обстановка, извършване на процесуално-следственото действие оглед. Взаимно
подкрепящи са и показанията на полицейските служители св. В. Н. и М.Г.- получили
сигнала за ПТП и веднага пристигнали на място и запазили ПТП, както и на св.Д.А.-
автоконтрольор в РУ, изпробвал подс. К. за употреба на алкохол и съставил съответния
документ, св. К.П., работещ на длъжността „командир на екип", взел участие в
обезопасяването на двата автомобила, респ. на тях следва да им се даде вяра.
Местоположението на МПС-та и пътната обстановка е потвърдена от тези свидетели в с.з.,
доколкото са им предявени фотоалбумите от ПТП,. Ето защо КнОС обосновано намерил, че
същите веднага след ПТП са взели необходимите мерки да елиминират възможността от
външни въздействия върху тях, поради което и данните в огледния протокол следва да се
приемат за обективни и коректни.
Също обосновано са кредитирани частично обясненията на подсъдимия Я. (дадени пред
КОС) и подс. К. от ДП (приобщени по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.4 НПК).
Кретидирани са обясненията на подс. К. в частта, в която сочи, че е предприел
изпреварване на автомобила, управляван от подс. Я. и относно начина му на реакция след
късното му възприемаме на маневрата на таксито (в тази им част те се потвърждават от
двете АТЕ на в.л. Н. относно механизма на удара), както и в частта му относно
последващата му реакция при възникналото ПТП (в тази им част те се потвърждават от
показанията на св. Г., А., Н., З. и частично от показанията на св. М.П.). Не се дава вяра на
обясненията му в частта, в която сочи, че не бил карал с много висока скорост, доколкото в
тази им част се опровергават от заключенията на в.л. Н., в които по обоснован начин е
доказана начална скорост на движение съобразно мястото на удара, началото на установени
спирачни следи и местоположение на след ПТП- 106, 5 км/ч.
Правилно е дадена вяра на обясненията на подс. Я. в частта им относно събитията,
предхождащки възникналото ПТП (пътуването му с пострадалия и връщането им (покрепят
се от пок. на св. М.П.), както и в частта за посоката на движението на автомобила „Опел"
(потвърждаващи се от обясненията на подс. К. и двете АТЕ). Кредитират се и обясненията
му в частта относно подадения от него светлинен сигнал за завой наляво. В тези им части те
се подкрепят от показанията на св. М.П., който е категоричен, че е чул звуковия сигнал на
левия мигач непосредствено след ПТП и от възпроизведеното пред него от водача Я.
обяснение, че е дал мигач; от пок. на св.М.Г., установяващ липсата на последващи
манупулации върху автомобила; от данните в огледния протокол, от които се установява, че
положението на лоста е в долно ляво положение, от заключението на АТЕ на в.л. К.П.,
установяваща, че фаровете, мигачите и кормилната уредба на л.а.м. „Опел" са здрави и че
лоста на мигача в описаното в огледния протокол положение и от обясненията му в с.з. за
техническата възможност след ПТП да се възприеме звуковия сигнал на този автомобил.
Обосновано не са приети обясненията на подс. Я. в частта, в която сочи, че е спрял преди
11
предприетата маневра, тъй като се опровергават от обясненията на в.л. Н.- в случай на
спиране удар е нямало да настъпи и в тази им част се приемат за израз на защитната му
позиция.
КнОС правилно кредитирал приетите по делото две експертни заключения на вещото
лице Н. като компетентни и обосновани.
Правилно като убедителни и компетентни са приобщени и СМЕ на труп, изготвена от
в.л. д-р Б. относно причините за настъпването на смъртта на пострадалия; на в.л. д-р Н.
относно уврежданията на подс. Я., както и СФХЕ на в.л. К. относно липсата на алкохол в
кръвта на подс. К.; СТЕ на в.л. Я. относно записите от камера, СТЕ на вещото лице П.
относно техническата изправност на двата автомобила, огледния протокол.
Останалите писмени доказателства- свидетелство за съдимост, справки от КАТ относно
наложени наказания на подсъдимите, акт за смърт, ксерокопия на застрахователниполици на
застраховка „ГО", удостоверение за наследници, епикризи на поде. Вл.Я. правилно са
включени в доказателствената съвкупност като годни и относими писмени доказателства.
Като законосъобразни и правилни следва да бъдат споделени и правните изводи
на първата инстанция, а именно:
Подсъдимите Я. и К. при условията на независимо съпричинителство са нарушили
част от вменените им правила за движение по ЗДП, които нарушения са в причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат- смъртта на пострадалия И. Б. П., респ.са извършили
престъпление по 343, ал.1, б. „В" вр. чл.342, ал.1, пр.З НК.:
Посочената норма е бланкетна и нейното съдържание се попълва от нарушенията,
допуснати от извършителя по специалното законодателство, свързано с транспорта.
В рамките на обвинението и изхождайки от установените факти първия съд правилно
установил кой са нарушените разпоредби от всеки от двамата подсъдими.
Действително подс. К. е нарушил нормата на чл. 20, ал.2, изр. 2 ЗДП, задължаваща го
като водач да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне
опасност за движението. Съдебната практика безпротиворечиво е изяснила разликата между
двата вида опасности на чл.20, ал.2 изр.1 и 2 от ЗДП /по изр. 1, свързана с предварително
отчитане негативното влияние на конкретни фактори от пътната обстановка и съответно-
съобразяване на скоростта на движение с тях, с което, ако водачът не стори това, сам се
поставя в невъзможност да преодолее опасността от движението/ и тази по изр.2, която е
винаги внезапна и непредвима за управляващите МП и им позволява избора- да намалят или
да спрат. При опасността по чл.20, ал.2, изр.2 ЗДП от значение за отговорността на водача е
дали той своевременно е възприел вече възникналата опасност за движение по пътя, за да
възникне задължението за намаляване на скоростта.
Моментът на възникване на опасността е обективен факт, който трябва да бъде възприет
своевременно от водачите и да ги мотивира към бързо задействане на спирачния механизъм
за възможното предотвратяване на местопроизшествието. В случая задължението за вземане
на описаните мерки възниква от момента на възприемане на опасността, която е внезапна и
12
неочаквана. За начало на възникване на опасност за движението, при която водачът на МПС
е задължен да вземе предписаните от закона мерки за безопасност на движението,
изразяващи се в намаляване на скоростта или спиране, е възприемането на пътното
препятствие, когато то се е появило на платното за движение. В случая, препятствието се е
появило от момента, в който л.а.м. „Мерцедес", управляван от самия него се е намирал в
насрещната лента за движение и л.а. м. „Опел" е предприел маневра завой наляво. Подс.К. е
разполагал с възможност да предотврати ПТП както чрез намаляване, така и чрез спиране с
максимално спирачно закъснение до състояние на покой, тъй като отстоянието от
автомобила му преди мястото на удара е било по- голямо от дължината на опасната зона за
спиране (в случая за неговия автомобил 87 метра). Водачът е действал закъснително, като е
предприел действия по спиране на около 45, 10 метра преди мястото на удара, респ. е
задействал спирачната уредба, която е започнала да намалява на 5, 7 метра преди мястото на
удара. Именно тази реакция със закъснение (обстоятелство, изяснено от допълнителната
АТЕ) води до извод за нарушение на тази разпоредба.
На второ място подс. К. е допуснал нарушение на чл.21, ал.1 ЗДП. Причината една от
причините за ПТП е превишената скорост на водача, който се е движел със скорост от 106, 5
км/ч. Налице е следователно нарушение на разп. на чл.21, ал.1 ЗДП. Подсъдимият се е
движел в населено място, което е било обозначено с указателна табела и за което съгласно
посочената норма е въведено законово ограничение за скоростта, която следва да не е по-
висока от 50 км/ч. Същият е знаел много добре, че максимално разрешената за движение
скорост в такова място е до 50 км/ч. Независимо от това същият при избиране на скоростта
си на движение се е движел със 106, 5 км/ч, което обстоятелство е довело и до късното
възприемане на опасността на пътното платно и в крайна сметка- до настъпването на ПТП.
Допуснатото нарушение на това правило е в причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, поради което КнОС правилно счел, че подс.К. е допуснал виновно нарушение на
посоченото императивно правило на ЗДП.
В заключение КнОС обосновано намерил, че подс.К. е допуснал нарушения само на
правилата на чл. 20, ал.2, изр.2 ЗДП и чл.21 ЗДП, но не и на чл.5, ал.1, т.1 ЗДП (мотиви за
което ще бъдат изложени по- долу). Посочените нарушения на визираните правила на ЗДП
са в причинна връзка с настъпилия тежък вредоносен резултат- смъртта на пострадалия И.
Б. П..
От субективна страна деянието е извършено при проявна форма на вината- непредпазливост
под формата на съзнавана небрежност (самонадеяност) по см. на чл.11, ал.З, пр.1 НК. К.
съзнавал, че нарушава правилата за движение по ЗДП. Същия не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици- смъртта на пострадалия. Подсъдимият не е изпълнил
нормативно вменените му задължения да се движи с разрешената за населено място скорост
от 50 км/ч- чл.21 ЗДП и да и да намали и да спре в случаите на появилата се опасност за
движението- чл.20, ал.2, изр.2 ЗДП. Като не е изпълнил вменените му от закона задължения,
той ангажирал своята наказателна отговорност. Той е бил длъжен и е могъл да предвиди
негативните последици, от неговата воля е зависело предотвратяването на вредите в
13
рамките на очакваното. К. е могъл да изведе в съзнанието си представата за тях, което е
било възможно чрез правилното насочване на вниманието му. Това той не е сторил, само
защото е бил напълно убеден в собствените си възможности и че престъпният резултат няма
да настъпи, като и по този начин е причинил смъртта на пострадалия П..
Подс. Я. е допуснал нарушение на правилата на извършване на маневри по чл.25, ал.1
ЗДП. Съгласно тази норма водачът на МПС е длъжен при предприемане на маневри (като
напр. заобикаляне на ППС, излизане от реда на паркиране такива или влизане между тях,
отклонение надясно или наляво по платното, в частност за преминаване на друта пътна
лента за завой надясно или наляво за навлизане в друг път или крайпътен имот), преди
започване на маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат зад него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В тази
разпоредба е въплътено общото изискване на законодателя към водачите на ППС при
извършване на маневри на платното за движение да не пречат и да не застрашават
останалите участници в него. С посоченото правило е въведено задължение на водача преди
самото извършване на маневрата, да направи предварителна преценка на конкретната пътна
обстановка, като същата следва да се извърши след като за него съществува пълна увереност
в липсата на препятствия и възможността такива да настъпят по време на осъществяването
й.
Принципно преценката за наличие на виновно нарушаване на правилата за движение е
свързана с обективната възможност на водачите да възприемат пътната обстановка и да
съобразят действията си с нея. В случая такава обективна възможност за възприемане на л.
а. "Мерцедес" от страна на водача Я. е била налице, тъй като в момента на маневрата този
лек автомобил е бил видим за него. Фактите по делото сочат, че подс. Я. е имал
техническата възможност да види л.а.м. „Мерцедес" в огледалото за обратно виждане, да
съобрази неговото положение,/посока и скорост и да прецени дали да я извърши.
В случая подс. Я. не се е съобразил с посоката, скоростта и положението на
изпреварващия го автомобил и е извършил завИ.ето наляво, създавайки опасност за
движещия се изпреварващ лек автомобил м. „Мерцедес"; респ. сам се е поставил в
невъзможност да съобрази движението си и да го пропусне. Заключенията на в.л. Н. са
категорични, че преди да предприеме маневрата си, подс. Я. е имал възможност да
възприеме маневрата на л.а.м."Мерцедес", навлязъл в мислената му насрещна лента като
участник в движението, който (поради положение, посока и скорост) би могъл да повлияе
върху безопасността на предприетата от Я. маневра.
Я. също е извършил деянието си при проявна форма на вината- непредпазливост под
формата на съзнавана небрежност /самонадеяност / по смисъла на чл.11, ал.З, пр.1 НК. Я. е
съзнавал, че нарушава правило за движение по ЗДП. Същия не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици- смъртта на пострадалия. Подсъдимият не е изпълнил
нормативно вменените му задължения при извършване на маневра - завой наляво да се
убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението по чл.25, ал.2 ЗДП.
14
Той е бил длъжен и е могъл да предвиди негативните последици, от неговата воля е
зависело предотвратяването на вредите в рамките на очакваното, което той не е сторил,
воден от убеждението си във възможностите си и че престъпният резултат няма да настъпи,
като и по този начин е също причинил смъртта на пострадалия П..
Същевременно КнОС законосъобразно оправдал подс. Я. по въведеното от КнОП
нарушение на чл.25, ал.2 ЗДП. Тази разпоредба въвежда задължение на водачите,
извършващи маневри, свързани и с навлизане в съседна пътна лента, да пропуснат ППС,
движещи се по нея. Законодателят е въвел термина „съседна пътна лента", приложим в
случаите, когато двете пътни ленти са с една и съща посока на движение- напр. магистрала,
четирилентов първокласен път и др. Съгл. §6, т.2 от ЗДП „пътна лента" е надлъжна част от
пътя, очертана или не с маркировка и осигуряваща движението на недвуколесни ППС в
посока едно след друго. В конкретния случай пътният участък е имал имал две ленти за
движение, респ. той е бил с двупосочно движение. Всяка от пътните ленти е за движение в
противоположни посоки, т.е. те не са съседни. Навлизане в съседна пътна лента по см. на
чл.25, ал.2 ЗДП в случая не е налице. Ето защо КнОС законсъобразно оправдал подс. Я. по
вмененото му нарушение за разп. на чл.25, ал.2 ЗДП.
КнОС оправдал подс. Я. и за вмененото му нарушение на разп. на чл.26, ал.2 ЗДП,
задължаваща водачите на ППС преди завой или маневра, свързана с отклонение встрани, да
подават ясен и достатъчен за възприемане сигнал чрез светлинните пътепоказатели и който
трябва да е включен през цялото време на маневрата. В настоящия случай подс. Я. е
изпълнил това си задължение, като КнОС по- горе изтъкна доводи за това обстоятелство,
анализирайки доказателствения материал. Посочените по- горе доказателствени средства,
както и обективния факт, че същият се е движел със скорост от 27, 5 км/ ч в градски
условия- скорост, обективно насочена към осъществяване на маневра - завИ.е наляво,
обосновано довели първия съд до извод за липсата на соченото нарушение.
Срещу двамата подсъдими е повдигнато обвинение и за нарушение на правилото по ЗДП-
чл.5, ЗДП.
Това правило има общ характер. Съотношението между тази норма и нормите на чл.20,
ал.2, изр.2 ЗДП и чл.21, ал.1 ЗДП (по обвинението на
поде. К.) и между нея и чл.25, ал.1 за поде. Я. е съотношение на общи към специални.
Правилото на чл.5; ал.1, т.1 ЗДП създава в най-общ вид задължение за участниците в
движението да не създават опасности и пречки в движението, да бъдат внимателни и
предпазливи към уязвимите участници в движението. Основен принцип в наказателното
право е, че при нарушение на специална норма не е налице приложение на общата; общата
норма ще бъде нарушена само и единствено при липса на допуснато нарушение на
специални правила. Когато водачът е нарушил специалното правило за движение, той
отговаря за извършването му по специалния състав, а по отношение на общия състав се
прилага принципът на поглъщане. Доколкото в случая двамата подсъдими са допуснали
нарушение на специални норми, регламентиращи правилата за движение, свързани със
скоростта (за К.) и с начина на извършване на маневри (за Я.), то приложението на
15
специалната норма изключва общата, така че тази обща норма не може да запълни бланкета
на престъпния състав. Ето защо и двамата подсъдими правилно били оправдани от КнОС за
нарушение на правилата на чл.5, ал.1, т.1 ЗДП.
Процесното деяние е извършено от двамата подсъдими при условията на независимо
съизвършителство. Поведението и на двамата водачи на МПС е каузално по отношение на
вредоносния резултат- смъртта на пострадалия П., като всеки един от тях е действал
непредпазливо по отношение на него. В принципен план поведението и на двамата водачи
за настъпването на вредните последици следва да се преценява поотделно с оглед на
допуснатите от всеки от тях нарушения на правилата за движение, намиращи се в причинна
връзка с резултата. В случая всеки поотделно от двамата е нарушил цитираните по- горе
правила за движение на ЗДП, като не се е съобразил със съответните предписания за
правомерно движение по пътищата, респ.поведението им се намира в причинна връзка с
престъпния резултат. С оглед на това и двамата са предвиждали настъпването на
общественоопасните последици, след като са осъществявали дейност в нарушение на
предписаните им от закона правила за поведение, но са смятали, че негативните
общественоопасни последици са предотвратими.
Съобразявайки гореизложеното, КнОС законосъобразно признал подсъдимите К. и Я. за
виновни в извършване на престъпление в условията на независимо съпричинителство по
чл.343, ал.1,б. „В" вр. чл.342, ал.1, пр.З НК, като ги оправда за въведеното им нарушение по
чл.5, ал.1, т.1 ЗДП;а поде. Я. - и за нарушението по чл.25, ал.2 и чл.26 ЗДП.
Изложеното дотук , в частност изложеното относно приложимите и нарушени от тях
правила за движение по пътищата , които са в причинна връзка с ПТП по отношение и на
двамата водачи се споделя изцяло от САС. Имплицитно то отговаря и на доводите в
протеста, които по същество се изчерпват с настояването да бъдат възприети за нарушени
всички разпоредби на ЗДП, инкриминирани с обвинителния акт.
Те отговарят убедително и на доводите на защитата на подсъдимия Я., в подкрепа на
искането за цялостното му оправдаване. Вярно е че моментът, в който Я. е могъл да
възприеме започналото отклонение на автомобила на К. в ляво към насрещното за него
пътно платно е бил кратък, но според възприеманите и от настоящата инстанция експертни
становища достатъчен за адекватна и законосъобразна реакция. Единствената такава е била
отказ от предприемане на собствената му маневра/ завой наляво/ и това бе подробно
изяснено в изложеното по – горе.
При определяне вида и размера на наказанието Кн.ОС правилно установил и
съобразил всички обстоятелства, обуславящи отговорността на подсъдимите.
Следва да бъде споделено изложеното от Кн.ОС в тази насока, както в принципен план,
така и по отношение на конкретните подсъдими, а именно:
Правилно е възприет подхода, че доколкото в случая деянието е извършено в условията
на независимо съизвършителство от страна на двамата подсъдими, преценката на
отегчаващите и смекчаващи обстоятелства следва да се извърши за всеки един от тях
16
индивидуално. Принципно по време на управление на превозното средство водачът е
длъжен постоянно да преценява пътната обстановка, за да не допусне настъпване на
произшествие. Когато нарушението на друг участник в движението стане елемент от тази
пътна обстановка, възниква усложнение, при което изискванията към водача за внимание,
преценка и адекватна реакция значително се повишават. Съдът е длъжен в процеса на
индивидуализация на наказанието да съобрази, че конкретният подсъдим е бил обективно
поставен в по-неблагоприятна ситуация в сравнение с управляващите при обичайни
характеристики на пътната обстановка. Това е валидно за съпричиняване не само от страна
на пострадалия, но и на друг участник в движението, предприел внезапна забранена
маневра. В този аспект нарушенията на всеки от двамата подсъдими представляват
смекчаващо отговорността- тези на К. са такова обстоятелство за Я. и обратното.
В принципен план е възможно приносът на независимите съпричинители да се степенува.
Размерът му е правилно да се определи с оглед на нарушенията, които са допуснали и
укоримостта на поведението им (Р № 381а -89- III НО на ВС по н. д. № 310/89 г.
.Съпоставката на осъществените от двамата водачи нарушения позволява да се направи
извод за по-значителен принос на подс.К., доколкото именно неговото поведение е създало
усложнената пътна ситуация- същият е предприел изпреварване с превишена скорост в
населено място и на място, в което жилищните сгради са разположени от лявата страна,
което налага движение с повишено внимание (Този подсъдим е живеел в това населено
място и много добре е познавал тази обстановка).
Отделно от това степента на обществена опасност на този подсъдим не е ниска. Видно от
приложената в ДП справка за наложени наказания е, че същият от момента на придобИ.ето
на правоспособността си през 2015 г. е имал над 10 влезли в сила НП за нарушения по ЗДП.
Това обстоятелство сочи, че същият е човек, който трайно пренебрегва правилата за
движение по пътищата. От друга страна, същият е осъждан - по НОХД № 187/15 г., в сила
от 30.06.2015 г. на РС- Самоков за престъпление по чл.195, ал.1, т.З и 4 НК на ЛС в размер
на б месеца, с приложение на чл.66 от НК. За това престъпление е реабилитиран по право на
осн. чл.86 НК. Независимо от това, посоченото осъждане, както и наличието на още две
присъди- НОХД № 151/17 г. и НОХД № 3601/17 г. на PC- Дупница, по които са му
наложени наказание „глоби", водят до изводи за относително висока степен на обществена
опасност на подс. К..
Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат наличието на
самопризнание за извършеното престъпление, младата му възраст и приноса на поде.Я. за
престъпния резултат. Като отегчаващи обстоятелства следва да се отчетат наличието на
многоборйни наказания по ЗДП и наличието на други осъждания.
Предвид гореизложеното и като преценил посочените обстоятелства, съдът от първа
инстанция справедливо определил наказанието при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства, в размер над минималния, предвиден в закона от 2 години, а именно ЛС в
размер на 3 (три) години. Правилно е приложен и института на чл.66 от НК, който ще
способствува за превъзпитанието на подсъдимия, без да е необходимо същият да бъде
17
извеждан от обществото.
Законосъобразно е наложено и комулативното наказание лишаване от права и
приложена разп. на чл.343г вр. чл.37, т.7 НК, като е определено наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 години.
По нататъшното утежняване на наказателната репресия по отношение на този подсъдим,
не е нужно с оглед целите на наказанието по чл.36 от НК. Искане в тази насока отправя
частното обвинение, като го мотивира пространно, но по същество акцентирайки на
становището си, че с наложеното от КнОС наказание няма да се постигнат целите на
генералната превенция.
САС не споделя това становище. Наложеното наказание е значително по размер и с
максимален изпитателен срок и според въззивният съд не води до усещане за безнаказаност
у останалите членове на обществото. Все пак се касае за непредпазливо деяние, макар и с
тежък резултат. Това че пострадалите искат и очакват от съда максимална строгост е
житейски разбираемо, но целите наказанието трябва да се съблюдават, така както са
заложени в закона
Степента на обществена опасност на подсъдимия Я. правилно е преценена като ниска,
доколкото той е човек в трудоспособна възраст, не е осъждан, няма други данни за негови
противообществени прояви.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подс. Я. следва да се
отчетат чистото му съдебно минало, изразеното съжаление за настъпилата смърт на
пострадалия, трудовата му заетост, приносът подс. К. към смъртта н пострадалия и
влошеното му здравословно състояние след ПТП (доколкото същият вследствие ПТП е бил с
множество счупвания и на продължително лечение). Тези обстоятелства имат многоброен
характер по смисъла на чл.55, ал.1, т.1 НК, и налагането и на най- лекото наказание ЛС в
размер на 2 години би се оказало несъразмерно тежко с оглед конкретиката на казуса.
Посочените обстоятелства са основание за приложение на тази разпоредба, респ. на
определяне на наказанието под предвидения в закона минимум от 2 години, а именно ЛС в
размер на 1 година.
При определяне на начина на изтърпяване на наказанието съдът счита, че и по отношение на
този подсъдим е налице възможност за приложение на разп. на чл.66 НК., същият не е
осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е в размер на 1 година
и по този начин ще се постигнат целите на наказтелната репресия. В този аспект
предпоставките по чл.66 от НК са налице и тази разпоредба следва да се приложи.
И по отношение на този подсъдим КнОС правилно намерил, че следва да наложи и
наказание лишаване от права и приложи разп. на чл.343г вр. чл.37, т.7 НК наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година.
На основание чл. 111 НПК иззетите по делото веществени доказателства- иззетия
автомибл „Мерцедес CLK 270" с per. №******* и автомобил "Опел Агила" с per. №*******
следва да се върнат на собствениците К. и Я. след влизане на присъдата в сила.
18
При усл. на чл.189, ал.З НПК К. и Я. следва да заплатят и разноските по делото- по сметка
на ОД на МВР Кюстендил- по 694, 24 лева разходи за вещи лица, по сметка на КнОС- по
455, 66 лева разноски за вещи лица.
При извършената на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на съдебния акт, не се
констатираха други основания за неговото отменяване или изменяване.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда на Кн.ОС по н.о.х.д №606/2020г.,
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15 дневен срок от
узнаването от страните за постановяването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19