РЕШЕНИЕ
№ 3206
гр. Пловдив, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20225330106263 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД,
вр. чл. 11 от ЗПК и чл. 92 от ЗЗД и по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.
Ищецът В. Б. Я., ЕГН: **********, от ************************, чрез пълномощник
адв. Д. М., е предявил против „Вива Кредит” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: град София, бул. „Джавархалал Неру” № 28, АТЦ „Силвър център“, ет. 2,
офис 73Г, представлявано от ********** Д.С.Д., искове за признаване на установено, че
клаузите от договор за паричен заем № **********/ 29.09.2017 г., предвиждащи
заплащането на такса за експресно разглеждане и за неустойка, са нищожни, както и за
осъждане на ответника да му върне сумата от общо 93, 60 лева- недължимо платена сума по
недействителните клаузи за такса за експресно разглеждане и за неустойка, ведно със
законната лихва върху сумата, от датата на завеждане на делото- 03.05.2022 г. до
окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем №
**********/ 29.09.2017 г., по който на ищеца се предоставила в заем сумата от 300 лева, при
фиксиран лихвен процент- 40, 30 % и ГПР- 49, 46 %. Съгласно договора се дължали още
такса за експресно разглеждане на документите в размер на 46, 80 лева, както и неустойка,
пак в същия размер- 46, 80 лева. Твърди се, че ищецът заплатил по договора сумата от 413,
97 лева, от която: главница- 300 лева, лихва- 20, 37 лева, както и общо такса за експресно
разглеждане и за неустойка- 93, 80 лева. Твърди, че тези клаузи били нищожни на основание
1
чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, както и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.
10а, чл. 11, чл. 19 ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 22 и по чл. 143 ал. 1 и чл. 146 ал. 1 от ЗЗП. Клаузите
били уговорени в противоречие с принципите на добрите нрави и справедливостта, като
сумите по тях били прекомерни и оскъпявали кредита, което водело до значителна
нееквивалентност на отделните престации. Законодателят не допускал кредиторът да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита- чл. 10а ал. 2 от ЗПК. Според нормата на чл. 21 ал. 1 от ЗПК клаузи в договора за
потребителски кредит, които заобикаляли изискванията на закона, се явявали нищожни.
Преди сключване на договор следвало да се направи оценка за кредитоспособността на
потребителя съобразно правото на ЕС, иначе се заобикаляла нормата на чл. 33 ал. 1 от ЗПК.
С процесните две клаузи в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително
възнаграждение и така той се обогатявал неоснователно. С клаузите се заобикаляла и
разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, като тези разходи следвало да бъдат включени в ГПР,
но в случая това не било така и в договора се посочвал по- нисък процент от действителния
ГПР, което пък представлявало нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Клаузите не
били индивидуално уговорени, защото били част от стандартен и бланкетен договор и от
изготвени отнапред условия, по отношение на които потребителят нямал възможност да
влияе. Моли да се признае за установено, че двете клаузи са нищожни, както и да се върнат
недължимо платените суми по тях. Претендират се и разноските по делото. В съдебно
заседание страната не се явява и не се представлява, като пълномощникът й взема писмено
становище по спора.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който
искът се оспорва. Твърди се, че ищецът не бил заплатил никакви суми по договора, като на
01.06.2018 г. кредиторът с цесия прехвърлил вземанията си на ‚Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, ЕИК: *********. Към датата на прехвърлянето задълженията
на ищеца по договора възлизали общо на 558, 97 лева. Съгласно чл. 4 от договора
длъжникът се бил задължил да представи обезпечение в тридневен срок, като в противен
случай му се начислявала неустойка. Тук нямало нарушение на добрите нрави, а санкция за
неизпълнение на договорно задължение, предвидена, за да компенсира риска на кредитора и
да обезпечи изпълнението. Неустойката се предвиждала, за да дисциплинира длъжника и
била израз на свободата на договаряне. Заемателят имал възможност и да се откаже от
договора, без да дължи неустойка, а само връщане на главницата. Неустойката не
представлявала печалба, а обезщетение за понесен от кредитора риск, като в израз на
добросъвестност към клиента и да е икономически по- поносимо за него задължението му
било разсрочено. Неустойката не можела да се включи в калкулацията на ГПР, защото
задължението за заплащането й било условно и възникването му зависело изцяло от
потребителя. В случая не намирала приложение нормата на чл. 33 ал. 1 от ЗПК. По
отношение на услугата за експресно разглеждане на документи- тя също зависела от волята
на клиента, който имал възможността и да изчака обработване на заявката си 10 дни. С тази
услуга възниквало допълнително задължение за кредитора за бърза реакция и за ангажиране
на допълнителни ресурси. Тя била израз и на свободата на договаряне и като допълнителна
2
услуга, избрана доброволно, тя също не се включвала в ГПР. Услугата предхождала
одобряването на кредита, но била избрана по преценка на клиента и именно поради
доброволния й характер, ищецът не можел да се позове на неравноправност. Разсрочването
й било също в интерес на клиента. Моли за отхвърляне на иска, претендира и разноски. В
с.з. страната също не се явява, но и тя представя писмено становище.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните е бил сключен договор за паричен заем № **********/ 29.09.2017 г., по
силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 300 лева.
Кредитът е отпуснат при следните условия: за 3 месеца, с такса за експресно разглеждане на
документите в размер на 46, 80 лева, с фиксиран годишен лихвен процент по заема- 40, 30
%, при ГПР- 49, 46 % и неустойка поради непредставяне на обезпечение в размер на 46, 80
лева, платима разсрочено на вноски.
С приложение № 1/ 01.06.2018 г. към рамков договор за цесия от 01.12.2016 г. вземането
по процесния кредит е прехвърлено на ‚Агенция за събиране на просрочени задължения“
ООД.
По делото е прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице
е установило, че ищецът не е извършвал плащания по процесния кредит, като дължимата от
него сума по заема възлиза общо на 558, 97 лева, формирана, както следва: главница- 300
лева, договорна лихва- 20, 37 лева, неустойка- 46, 80 лева, такса за експресно разглеждане-
46, 80 лева и такса за събиране на дълга- 145 лева.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Няма спор по делото относно това, че ищецът е кредитополучател по договор за заем,
като между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит,
по който лицето е усвоило заетата сума, като кредиторът е небанкова финансова институция
по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на
чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за заем по
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон-
ЗПК.
С исковата молба като предмет на процеса са въведени две клаузи от договора, по
отношение на които се твърди, че са нищожни- таксата за експресно разглеждане и за
неустойка, които следва да бъдат обсъдени, за да се прецени дали действително те са
предвидени в противоречие със специалния ЗЗП.
Настоящият съдебен състав намира, че въпросната клауза от договора очевидно заобикаля
закона и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. В чл. 2 ал. 2 от
договора е записано, че заемателят избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга
по експресно разглеждане на документите за одобрение, което декларирал в попълненото от
него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване. Кредиторът не доказва наличието на тези
обстоятелства, предшестващи сключването на договора, като по делото не са представени
3
писмени доказателства, от които да е видно, че действително потребителят е избрал да се
възползва от тази допълнителна услуга. Не става и ясно дали клиентът има право на избор и
на обикновена заявка, без приоритетно разглеждане, нито пък за колко време се взема
становище от кредитора в единия или в другия случай, за да се прецени експресността на
заявката. В чл. 2 ал. 3 от договора е посочено, че таксата за това бързо разглеждане е във
фиксиран размер- 46, 80 лева или около 1/6 от размера на получения заем. Липсва каквато и
да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Както вече се
посочи, заемодателят не представя попълненото от заемателя предложение за сключване на
договора за заем, за да е видно дали в него е посочен размерът на таксата за експресно
разглеждане на документи, а оттук- да се направи и извод дали лицето е било запознато с
размера на предвидената такса преди самото сключване на договора и съответно- дали е
информирано за това. Съгласно чл. 144 т. 9 от ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат
на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае
преди сключването на договора. В чл. 146 ал. 1 от ЗЗП е посочено, че неравноправните
клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в
чл. 146 ал. 2 от ЗЗП- клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им. Ответникът не доказва, а и не твърди
индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на
документи в предвидения в договора размер. Оттук- така предвидената клауза според
настоящия съдебен състав има и неравноправен характер по смисъла на чл. 144 т. 9 от ЗЗП,
поради което по нея не се дължи парично изпълнение от длъжника.
На следващо място, дори и да не се приеме, че клаузата е нищожна или неравноправна, то
по производството не са доказани от ответника обстоятелствата, налагащи начисляването на
подобна такса. Вече се отбеляза по- горе, че не е ясно какъв е срокът за разглеждане на
заявката и дали той е бил спазен от ответника, за да са налице предпоставките за
начисляване на подобна такса за експресно разглеждане документите.
На основание чл. 10а от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. На
основание ал. 2 от цитираната разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид
изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването
на кредита, съдът намира, че ответникът не е имал правото да претендира заплащане от
страна на кредитополучателя такса за експресното разглеждане на кредита, поради което е
налице клауза, която противоречи на нормата на чл. 10а от ЗПК.
Второто възражение в исковата молба за недействителна клауза в договора за
потребителски кредит е свързано с предвидената неустойка, която се начислява при
непредставяне на обезпечение. Това непредставяне обаче самостоятелно не води до някакви
вреди за кредитора, а такива биха възникнали чак при неизпълнение на задължението и
невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Този риск следва
да се съобрази от кредитора към момента на сключването на договора и да намери
отражение при вземането на решението за отпускането на заема и параметрите, при които да
4
стане това. Вместо това обаче предварително е уговорена неустойка, която се активира в
съответен срок от сключване на договора за кредит, без да може да компенсира повишения
риск. По този начин, неустойката реално увеличава печалбата на кредитора, защото дори и
при плащането на всички задължения се получава още едно допълнително възнаграждение.
Така и ГПР от 49, 46 % не отговаря на действителните такива, защото е без сумата за
неустойка, а с включването на неустойката кредитът ще се оскъпи допълнително. Всичко
това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е
оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в
случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Посочването в
договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и
следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика,
съгласно чл. 68г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя
относно спазването на забраната на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени
реалните икономически последици от сключването на договора.
Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК,
като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата
недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е
насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия
за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така,
че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна,
разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му
от законодателя съответни стандарти за защита.
Обсъдената по- горе неустойка е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за
виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Както
вече се посочи, задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен
характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на обезпечение представлява
допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му.
Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер на около
1/6 от стойността от кредита, съдът намира за установено в разрез с добрите нрави. Това е
така, тъй като по този начин се цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на
кредитора, извън установения ГПР. В този случай следва да намери приложение нормата на
чл. 19 ал. 5 от ЗПК, която установява, че клаузи, установяващи задължения за заплащане на
разходи над така установеното ограничение, са недействителни. Оттук и целият договор се
явява такъв, като съдържащ клауза за неустойка, предвидена в противоречие със специалния
закон, която е нищожна.
Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-
12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
5
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но
не и връщане на лихвата и другите разходи. В този смисъл установителният иск се явява
основателен и следва да се уважи.
По отношение на осъдителния иск- за връщане на недължимо платена сума по нищожната
клауза за таксата и за неустойката, претендирана в общ размер на 93, 80 лева, следва да се
посочи, че по делото въобще не се събраха данни за плащане от страна на ищеца на подобна
такса за обезпечение. Действително таксата и неустойката по договора са предвидени и те са
във фиксиран размер на общо 93, 60 лева. Ищецът твърди, че бил заплатил тези такса и
неустойка, но не представя доказателства за това, а от събраните такива по делото-
заключение на вещо лице по ССчЕ, се установява точно обратното- че суми не само за тези
две клаузи, но и по целия кредит, дори и за главницата, не са плащани от длъжника в полза
на ответника. При неоснователното обогатяване, каквото се твърди, че било налице в
случая, в тежест на ищеца е да докаже, че е платил, но при липса на такива доказателства за
извършено от него плащане, искът в тази му част е неоснователен, независимо че клаузите
за таксата и за неустойката са недействителни, доколкото по никакъв начин това не е довело
до обедняване на длъжника за сметка на неоснователно обогатяване на кредитора като
насрещна страна по договора им.
Предвид горното, първият иск за нищожността на клаузите за такса за експресно
разглеждане и за неустойка следва да се уважи, а вторият- за връщане на платеното по тези
клаузи- да се отхвърли, доколкото не се доказва такова плащане, за да се търси връщане на
въпросната сума.
Предвид изхода на делото- частичното уважаване на исковите претенции, на основание
чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК, всяка от страните принципно има право да получи разноски по
съразмерност. Ищецът е внесъл само държавна такса в размер на 50 лева. Той не е направил
разноски в процеса за адвокат, като страната е представлявана от свой пълномощник, на
когото тя не е заплатила хонорар, в която връзка моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в
представения договор за правна защита и съдействие на ищеца е посочено, че той се
представлява безплатно от адвокат Д. М., като близък, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 3
от ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в
подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на
адвокатското възнаграждение, което следва да бъде съобразено с цената на двата иска и
нормата на чл. 7 ал. 1 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и принципно възлиза на сумата от общо 600 лева. Ответникът
от своя страна пък е заплатил депозит на вещото лице по ССчЕ в размер на 150 лева, както
и хонорар на своя адвокат за исковете в размер на 600 лева. Така по съразмерност, на
страните се дължат разноски, както следва: на ищеца- 25 лева, на ответника- 375 лева, а на
адвоката на ищеца- 300 лева, която сума следва да се присъди директно в негова полза,
доколкото това не представляват направени от ищеца разноски, а определени от съда такива
6
на неговия адвокат по реда на чл.38 ал. 2 от ГПК, с оглед изхода на делото.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията „Вива Кредит” ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Джавархалал Неру” № 28, АТЦ
„Силвър център“, ет. 2, офис 73Г, представлявано от ********** Д.С.Д., от една страна и В.
Б. Я., ЕГН: **********, от ************************, от друга, че са нищожни поради
неспазване на чл. 10а, чл. 11 ал. 1 т. 10 и чл. 19 ал. 4 от Закона за потребителския кредит,
клаузите за такса за експресно разглеждане и за неустойка от сключения между страните
договор за паричен заем № **********/ 29.09.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на В. Б. Я., ЕГН: **********, от ************************, за
осъждане на „Вива Кредит” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, бул. „Джавархалал Неру” № 28, АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г,
представлявано от ********** Д.С.Д., да му се заплати сумата от общо 93, 60 (деветдесет и
три лева и шестдесет) лева- недължимо платени такса за експресно разглеждане и неустойка
по договор за паричен заем № **********/ 29.09.2017 г., ведно със законната лихва върху
сумата от предявяването на иска- 03.05.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Вива Кредит” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, бул. „Джавархалал Неру” № 28, АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г,
представлявано от ********** Д.С.Д., да заплати на В. Б. Я., ЕГН: **********, от
************************, направените по настоящото дело разноски в размер на 25
(двадесет и пет) лева, изчислени по съразмерност.
ОСЪЖДА В. Б. Я., ЕГН: **********, от ************************, да заплати на „Вива
Кредит” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.
„Джавархалал Неру” № 28, АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г, представлявано от
********** Д.С.Д. направените по настоящото дело разноски в размер на 375 (триста
седемдесет и пет) лева, изчислени по съразмерност.
ОСЪЖДА „Вива Кредит” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, бул. „Джавархалал Неру” № 28, АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г,
представлявано от ********** Д.С.Д., да заплати на адвокат Д. В. М., със съдебен адрес:
************************, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца В. Б. Я.,
ЕГН: **********, безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 300
(триста) лева, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата и
изчислено по съразмерност.
7
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
8