Р Е Ш
Е Н И Е № 124
22.02.2019 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен
съд Трети
граждански състав
на двадесет и втори
януари през две хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание
в следния състав:
Съдия: Нели Иванова
секретар В. Кирева
прокурор
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №1831 по описа за 2018г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от „Трансфер ТВ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.„Атанас Христов“ №12, ет.1, ап.1, представляван от А. П. В., чрез
адв.Б. С. З., против П.В.В. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422
вр.чл.415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.79 вр.чл.92 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът има
непогасени задължения към него, възникнали по силата на два броя договори от
05.01.2017г. за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина и анекс към
тях от същата дата, както и за отпускане на парични средства във връзка с
обучението и подготовката на лицето за работа в чужбина от същата дата. По
силата на договора за посредническа дейност ищеца заплатил всички разходи за
придобиване на свидетелство за управление категория „С“, медицински прегледи и
обучение по немски език на ответника, както и квартирата му за периода на
обучение на обща стойност от 3305лв. Стойността на курса по немски възлизала на
570лв. на човек, а на шофьорския курс, включително с таксите за изпита на
670лв. на човек. Стойността на курса професионална компетентност била 300лв.,
на медицинския преглед, необходим за снабдяване с шофьорска книжка, заедно с
психотеста за шофьори – 95лв. на човек и стойността на наема, платен за квартирата,
в която ответникът бил настанен в гр.В. в периода на обучението му общо 1670лв.
Общият сбор на разноските, направени от ищеца в изпълнение на поетите
задължения по договора за посредничество, за подготовка на кандидата за
започване на работа чужбина възлизал на
3305лв. След като завършил успешно курсовете си ответникът подписал трудов
договор, необходимите декларации, че е запознат с обичаите и законите на Г. и
бил изпратен на работа при новия си работодател. При подписването на трудовия договор с
немския работодател била постигната целта на договора за посредничество, като
ищцовото дружество изпълнило всички свои задължения по подготовката на
кандидата и посредничеството по намиране на работа в Г. От своя страна
ответникът бил задължен да положи всички необходими грижи и усилия през периода
на обучение, след приключване на което да отпътува за Г. в рамките на 10 дни и
да работи за осигурения от ищеца работодател не по-малко от шест месеца. Същият
неоснователно отказал да полага труд за осигурения работодател около два месеца
след започване на работа, като напуснал. С това свое действие виновно нарушил
задълженията си по договора, поради което следвало да търпи санкцията,
фиксирана в анекса към договора, а именно да върне платените от ищеца суми в
двоен размер. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което
да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6610лв. –
неустойка по договор за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
до окончателното изплащане. Претендира присъждане на разноските.
Назначеният
на ответника особен представител адв.В.А.П. депозира отговор на исковата молба
в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен.
Прави възражение относно представените на чужд език документи, като твърди, че
липсва надлежен превод на всички. От представените доказателства ставало ясно,
че ответникът има сключен трудов договор, налице било и потвърждение за
назначаване на работа. Липсвали данни за напускане на ответника два месеца след
като започнал работата. Не било видно, че анекса представлява неразделна част
от договора. Освен това представения анекс не регламентирал твърдяната от ищеца
уговорка за дължимост на неустойка от страна на ответника. Нямало валидна
уговорка за изплащане от възложителя на платените от посредника суми в двоен
размер. Оспорва се анекса и се иска откриване на производство по неговото оспорване.
Оспорват се претендираните суми и по основание и по размер. Представените
документи не били конкретно за ответника. Не бил представен договор за наем, от
който да е видно, че платената сума е разход за наемна вноска. Освен това
договора за наем носел дата предхождаща тази на договора за посредничество. От
документите по делото не било видно също така, че сумата за медицински преглед
е направена именно за ответника. Предвид гореизложените съображения се иска
постановяване на решение, с което да се отхвърли предявения иск.
Съдът
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От
Договор от 05.01.2017 г., Договор за посредническа дейност по наемане на работа
в чужбина и Анекс към Договор от 05.01.2017 г., подписан на 09.03.2017 г.,
сключени между страните се установява, че по силата на същите ищецът като
посредник се е задължил да информира и консултира ответника, да го насочва и да
му помогне в започването на работа в Г. Възложителят ответник е следвало да
притежава СУМПС категория „С“ и „СЕ“ и начално ниво на немски език, като в
случай, че не притежава такива, посредникът поема разходите за придобиване на
тези квалификации, включително и по осигуряването на хотел в град В. за срока
на обучението. Посредникът се задължава да представи на възложителя подписан
трудов договор преди заминаването му от Република България, който следва да
съдържа дата и място на сключване на договора, срок и данните по чл.30 ал.3 и
ал.4 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по
наемане на работа, да представи извлечение от действащото законодателство на
държавата на работодателя, регламентиращо наемането на работа на чужди
граждани, преведено на български език, информация за културата, бита и обичаите
на чуждата държава. Във връзка с договора за посредничество страните на същата
дата са сключили договор, по силата, на който ищецът заплаща на ответника на
четири равни вноски от по 580лв. сума в размер общо от 2320лв. за покриване на
разходите на ответника през четиримесечния период на обучение. Уговорена е
неустойка - двойния размер на сумата от 2320лв. в случай, че ответникът не
изпълни някое от посочените в чл.2 задължения, едно от които е да работи за
осигурения от ищеца работодател не по-малко от 1 календарна година. Във връзка
със сключения договор от 05.01.2017г. е подписан и анекс от 09.03.2017г., с
който страните са се споразумели, че при преустановяване на работата си в Г.
преди изтичане на изпитателния срок от шест месеца, възложителят ще дължи на
посредника двойния размер на платените за него суми по т.3.1 от чл.2 от договора
за посредническа дейност.
От потвърждение
за назначаване с превод на български език, два броя декларации – декларация I и декларация II, и двете 09.05.2017г., подписани от П.В.В.,
посочен още като кандидат 135; и трудов договор, придружен с превод от немски
език, се установява, че ответникът е назначен на длъжност монтажист/монтьор на
мебели в немското дружество *************** на 22.05.2017г., като трудовият
договор е бил със срок до 31.05.2018г. Ответникът е подписал декларация, с
която декларира, че е запознат с действащото законодателство в Г.,
регламентиращо наемането на работа на чужди граждани, преведено на български
език, информация за културата, бита и обичаите на чуждата държава на български
език, с индивидуален договор, подписан от немския работодател, с медицинска
застраховка, сключена на негово име от немския работодател.
Ответникът
не оспорва, че ищецът е изпълнил поетите задължения по снабдяването му с
необходимите квалификации и е осъществил посредническа дейност, в резултат на
която той е бил назначен на работа при немския работодател – ***********.
Назначаването на ответника като монтажист е за срок от една година, считано от
22.05.2017г. до 31.05.2018г. Съгласно §1 от трудовия договор, с изтичането на
уговорения срок трудовите правоотношения се прекратяват, без да е необходимо
предизвестие за прекратяване на договора, като първите шест месеца се смятат за
изпитателен срок.
От
представеното писмо за прекратяване на трудовите отношения от 23.06.2017г. от *********
до ответника и приложения превод на български език се установява, че
дружеството е прекратило трудовите си отношения с последния в шестмесечния
изпитателен период с предизвестие, като не са посочени причините за това,
считано от 07.07.2017г., като същият е уведомен, че следва да върне на фирмата
предоставените му предмети.
Във връзка с подадено заявление от ищеца по
чл.410 от ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №559/28.05.2018г. по ч.гр.д.№1266/2018г. по описа
на РС-Хасково, с което е разпоредил длъжникът П.В.В. с ЕГН:**********, с адрес ***, да заплати на кредитора „Трансфер ТВ“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.„Атанас Христов“ №12, ет.1,
ап.1, представляван от А. П. В., сумата от 6610лв. - главница, представляваща
неустойка по договор от 05.01.2017г. за посредническа дейност по наемане на
работа в чужбина и анекс към него от 09.03.2017г., ведно със законната лихва
върху вземането, считано от датата на подаване на заявлението - 22.05.2018г.,
до окончателното ѝ изплащане, както и направените по делото разноски в
размер на 132,20лв. държавна такса, и 150лв. адвокатско възнаграждение.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК, във връзка с чл.79 вр.чл.92
от ЗЗД, като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за
посочената в исковата молба сума. Искът е подаден от надлежно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес, в предвидения от закона срок и се явява процесуално допустим, а
разгледан по същество частично основателен и доказан, поради следните
съображения:
Предмет на исковата претенция е претендиране на неустойка на основание чл.2
т.5 от договора от 05.01.2017г., съгласно анекса към него от 09.03.2017г.,
сключен между страните, в размер на 6610лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК.
Съгласно чл.92 ал.1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Ищецът следва да докаже фактите и основанието, от
които е възникнало вземането му, това, че е изправна страна по договора, по
който е уговорена съответната неустойка, както и това, че ответникът не е
изпълнил главното си задължение по договора. Ответникът следва да докаже, че е
изправна страна по договорното задължение, гарантирано от неустойката.
Безспорно от доказателствата по делото се установи, че в резултат на
сключените между страните два договора от 05.01.2017г., между ищеца и ответника
е възникнало валидно облигационно отношение, по силата на което „Трансфер ТВ“
ООД е извършил посредничество по информиране и консултиране на възложителя П.В.,
като лице, търсещо работа, и го е насочил и подпомогнал да сключи трудов
договор с немски работодател – *********. Назначаването на ответника като
монтажник е за срок от една година, считано от 22.05.2017г. до 31.05.2018г. С
оглед на което, съдът счита, че ищецът е доказал наличие на валидно
облигационно правоотношение между страни, както и изпълнение на поетите с
договора за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина задължения.
Видно от писмото за
прекратяване на трудовите отношения от 23.06.2017г. от *********** до П.В.,
трудовото правоотношение между тях е прекратено с предизвестие, считано от
07.07.2017г. Съгласно чл.2 т.5 от анекса към договора, в случай, че ответникът
преустанови работата си в Германия преди изтичане на изпитателния срок от 6
месеца, както и съгласно чл.12 от договора, при неизпълнение на задълженията си
ответникът – възложител дължи неустойка в двойния размер на платените за него
суми по чл.2 т.3.1 от договора, представляващи платените от ищеца разходи по
придобиване на необходимите квалификации, както и направените разходи за
квартира по време на обучението му.
За установяване на точния размер на направените разходи по т. 3.1 за
ответника, ищецът е
представил два броя фактури за проведени курсове, във връзка със снабдяването с
шофьорска книжка категория „С“, два броя фактури, във връзка с организиран и
проведен курс за обучение по немски език, един брой фактура и три броя разписки
за извършени плащания по договори за наем на квартири за периода обучение в
гр.Варна, два броя платежни нареждания, отразяващи извършените плащания за
медицински преглед и психологическо изследване, необходими за снабдяването с
шофьорска книжка категория „С“.
От представената като доказателство по делото фактура №8395/07.02.2017г.,
издадена от „Автошкола Кали“ ООД, се установява, че ищецът е платил сумата от
3750лв., представляваща стойността на „начален курс – товари“, проведен на 12
обучаващи се, един от които е ответникът, чиято единична цена е 300лв., а от
фактура №8394/07.02.2017г., издадена от „Автошкола Кали“ ООД се доказва
извършеното плащане на стойност 8710 лв. с ДДС за проведен курс категория „С“
на 12 обучаващи се, включително и на ответника, с единична цена 670лв. с ДДС.
Представена е фактура №3/09.01.2017г., издадена от „Езиков център Лъч“ ЕООД, с
основание обучение, на стойност 1520лв., като е посочено, че сумата се отнася
до курс „13В“. В приложената справка, издадена от езиковия център, са посочени
имената на осем курсисти от „13В“, един от които е именно ответникът. При тези
данни може да се направи извод, че единичната стойност на проведения курс
възлиза на стойност 190лв. От фактура №8/20.03.2017г., издадена от „Учебен
център Маяк“ ЕООД, на стойност 3040лв. с основание обучение, съдът не може да
направи еднозначен извод, че същата е платена във връзка с обучението на
ответника. Въпреки наведените твърдения от страна на ищеца, че сумата от
1520лв. по първата фактура, издадена от „Езиков център Лъч“ ЕООД, представлява
предплащане за обучението по немски език, а сумата от 3040лв. по втората
фактура, издадена от „Учебен център Маяк“ ЕООД, отразява окончателното плащане
за проведения курс по немски език с осем кандидати, то липсват достатъчно
доказателства да се приеме, че П.В. е един от тях. Твърдението, че сборът от
платените квартирни разходи за кандидат №135 – П.В., възлиза на 1670лв., също е
недоказано за целия размер. Видно от фактура №53/16.01.2017г., издадена от
„Инфо Турист Офис“ ЕООД, е платена сумата от 400лв., представляваща
„настаняване за 1 месец“ с посочване – 135, като съгласно останалият
доказателствен материал кандидат №135 е ответникът, поради което съдът счита,
че извършеното от ищеца плащане представлява разход за осигуряване на квартира
на ответника. От приложените три броя разписки от 02.02.2017г., 01.03.2017г. и
01.05.2017г., съответно за сумите от 500,50лв., 360лв. и 360лв., се установяват
съответните плащания от страна на „Трансфер ТВ“ ООД по договор за наем с Р. Д.
от 01.09.2016г. и договор за наем с Р. Г. от 01.03.2017г., липсват данни обаче
същите да се отнасят до разходи, осъществени в полза на ответника, с оглед
осигуряването на квартира за периода на обучение в град Варна, поради което не
следва да се включат в размера, определящ размера на договорената неустойка по
чл.2 т.5 от договора. С платежно нареждане от 05.05.2017г. е извършен превод на
стойност 300лв. от „Трансфер ТВ“ ООД по сметката на „АСМП Медицински център Медичи“
ООД, с основание „факт. №3090; 3092; 3096; 3098; 3100; 3104“, за която сума
ищецът твърди, че представлява платен медицински преглед за шестима кандидати,
на стойност по 50лв. за кандидат, един от които е П.В.. Липсват обаче
доказателства, които да подкрепят направеното твърдение. Съгласно фактура
№**********/31.01.2017г., издадена от ДЦК V Варна „Св. Екатерина“ ЕООД, ищецът е
платил за извършени 7бр. психологически изследвания, на обща стойност 350лв. с
ДДС или на стойност 50лв. с ДДС за един брой. Посочено е, че кандидат №135 е
един от тях, което се подкрепя и от издаденото удостоверение за психологическа
годност №400783 от 03.02.2017г.
С
оглед събраните писмени доказателства, съдът намира, че размерът на извършените
от ищеца разходи по чл.2 т.3.1 от договора за посредническа дейност за наемане
на работа в чужбина от 05.01.2017г., сключен между страните, е в общ размер от
1610лв., от които 300лв. за проведен начален курс-товари, 670лв. за проведен
курс за придобиване на СУМПС категория „С“, 190лв. за проведено обучение от
езиков център, 400лв. разходи за хотел/квартира, както и 50лв. за извършеното
психологическо изследване. Предвид гореизложеното, съдът намира така предявения
иск за частично основателен, като същият следва да бъде уважен за сумата от
3220лв. – неустойка за неизпълнение на поето по чл.2 т.5 задължение,
представляваща двойния размер на платените от ищеца разходи по чл.2 т.3.1 от договора
– за всички курсове за придобиване на свидетелство за управление на моторно
превозно средство категория „С“, двумесечно обучение по немски език и
настаняване в хотел за срока на обучението.
В
останалата му част за разликата до пълния предявен размер от 6610лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, искът се явява неоснователен и недоказан, поради
което следва да се отхвърли.
С
оглед изхода на делото и предвид Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.
д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът счита, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото и в заповедното производство
в общ размер от 612,45лв., от които 132,20лв. за държавна такса; 330,25лв. –
възнаграждение за особен представител; 150лв. за адвокатско възнаграждение,
съобразно с уважената част от иска.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.В.В. с ЕГН:**********
***, че дължи на „Трансфер ТВ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.„Атанас Христов“ №12, ет.1, ап.1, представляван от А. П.
В., сумата от 3220лв.,
представляваща неустойка на основание чл.2 т.5 от договор от 05.01.2017г. и анекс
от 09.03.2017г., сключени между страните, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2018г.
до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед №559/28.05.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1266/2018г. по описа на РС – Хасково, като иска в
останалата част до пълния предявен размер от 6610лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА П.В.В. с ЕГН:********** ***, да
заплати на „Трансфер ТВ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.„Атанас Христов“ №12, ет.1, ап.1, представляван от А. П. В., на
основание чл.78 ал.1 от ГПК направените в заповедното и в настоящото
производство разноски общо в размер
на 612,45лв., съобразно уважената
част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.