№ 199
гр. Бургас, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Симеон С. Михов
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело №
20232100101102 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Н.
Ц. М. с ЕГН ********** с адрес: *******, чрез пълномощник адв. Николай Н.
Димитров от АК-София, със съдебен адрес: гр.София, ул. „Х. Белчев“ № 2,
четвърти полуетаж, офис № 4 против ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София 1700, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А, представлявано от изпълнителните директори Павел Валериев
Димитров и София Николова Антонова, чрез пълномощник адв. Панайот
Велков от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Васил Априлов“ №
18, ет.3, офис 6, да бъде осъдено да заплати обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 30 000 лв., изразяващи се в болки и страдания вследствие на
ПТП, настъпило на 11.12.2022г. с МПС автобус м.“Бова“, модел „ФХД 12 370
А“ и с ДК № А 15 25 МВ, собственост на „ДС травел“ ЕООД с ЕИК
*********, управляван от Т. Д. И. с ЕГН **********, ведно със законната
лихва от 13.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Според
изложеното в исковата молба, на 11.12.2022г. около 18:10 ч. на път II-55 км
164+100 в община Свиленград в посока от с.Миладиново към с.Дрипчево,
област Хасково е настъпило ПТП – самокатастрофа с автобус м.“Бова“ модел
„ФХД 12 370 А“ с ДК № А 15 25 МВ, собственост на „ДС Травел“ ЕООД с
ЕИК *********, управляван от Т. Д. И. с ЕГН **********, в резултат на което
е пострадала возилата се в автобуса като пътник Н. М.. Поради недостатъчно
1
внимание на водача и движение с несъобразена скорост с пътната обстановка
– мокра асфалтова настилка, на ляв завой, в тъмната част от денонощието,
водачът е загубил контрол над автобуса, който излиза вдясно от пътното
платно по посока на движението си, удря се в еластична ограда (мантинела),
като в резултат се обръща извън пътното платно с един загинал пътник и 36
пострадали. За това е било образувано ДП № 125/2022г. по описа на ОСлО при
ОП – Хасково и пр.пр. № 2263/2022г. по описа на ОП-Хасково, неприключило.
Ищцата е била откарана от ЦСМП в МБАЛ – Свиленград ЕООД, където след
рентгенография на дясна колянна става и КТ на малък и главен мозък са
установени леки телесни увреждания: комоцио церебри - мозъчно сътресение
без открита вътрешночерепна мозъчна травма; множество повърхностни рани
на корема, долната част на гърба и таза; обилен епистаксис от лява ноздра.
След изписването , ищцата е приета в Неврохирургично отделение на
УМБАЛ – Бургас АД, описани са подробно състоялите се престоя на Н.М.
там, като заключението на гастроентеролога е жлъчна дискинезия, стеатоза на
черен дроб. Пострадалата твърди, че след преживяното не се чувства
пълноценна на работното си място като медицинска сестра, влошено е било и
емоционалното и физическото състояние, като са се породили чувства на
безсилие и безпомощност, депресия, усещане за неспособност за справяне със
ситуацията след ПТП. М. е с влошен сън, сънува кошмари и изпитва страх за
себе си и близките си.
За автобус м.“Бова“ модел „ФХД 12 370 А“ с ДК № А 15 25 МВ
има сключена застраховка „гражданска отговорност“ в ответното дружество
ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК ********* по полица, със срок на валидност от
22.04.2022 г. до 21.04.2023 г. Поради това и към ответника била предявена
извънсъдебна претенция за определяне и изплащане на обезщетение за
претърпените от Н.М. неимуществени вреди с дата 13.02.2023г., за което била
образувана застрахователна преписка. Към настоящия момент
застрахователното дружество не е изплатило обезщетение.
В постъпилия писмен отговор, ЗК „Лев инс“ АД оспорва исковата
претенция изцяло както по основание, така и по размер, с изключение
наличието на валиден застрахователен договор, действащ към датата на
събитието, т.е. не се оспори съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила,
участвал в ПТП, за посочения период. По същество застрахователят оспорва
2
твърдението в исковата молба, че произшествието е настъпило в резултат на
противоправно и виновно поведение на водача на автобуса, а уврежданията на
ищцата са следствие от удари на тялото в купето, именно защото е пътувала
без поставен предпазен колан. Или с бездействието си тя е допринесла за
уврежданията си. Прави се възражение за съпричиняване по отношение на
оздравителния процес и неговата продължителност с твърдения, че ищцата е
отказала да бъде приета за лечение в МБАЛ Свиленград ЕООД. Поддържа се,
че автобусът е бил снабден с предпазни триточкови колани и в случай, че
ищцата е пътувала с поставен такъв, не би получила никоя от претърпените от
нея увреждания. Ответната страна твърди също така, че причина за
настъпване на ПТП е непоставена и неположена хоризонтална и вертикална
пътна маркировка от АПИ, необезопасен и необозначен опасен завой.
Всъщност след катастрофата моторното превозно средство е наклонено на
десен борд и не се е преобръщало, както погрешно се излага в исковата молба.
Ответникът заявява, че ПТП е настъпило на 11/12/2022 година в 18 часа и
ищцата не е било необходимо да пътува до УМБАЛ Бургас на 12.12.2022
година, с което е допринесла да уврежданията си. Изразени са съмнения по
отношение на твърдението за усложнено психологическо състояние на Н.М. и
се заявява, че по делото липсват доказателства за назначено и проведено
лечение. Оспорва се твърдението за продължителен възстановителен период,
след като ищцата продължила да работи като медицинска сестра само 20 дни
след ПТП в УМБАЛ Бургас АД, полагайки грижи за други хора, а имала
„сериозно мозъчно увреждане“. Пълномощникът на застрахователя твърди, че
получените увреждания отшумяват за период до 15 дни. Всъщност по делото
няма данни за увреждане на психичното или психологичното здраве на
ищцата, нито данни за лечение. Приложеното становище от И.А. е
недопустимо доказателство, което представлява по същество частна
експертиза и е разказ на ищцата - излагат се обстоятелства, които я ползват,
т.е. Н.М. си е поставила сама диагноза. Оспорва се и претенцията за лихва.
Конституираното като трето лице – помагач на ответника „ДС
травел“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас 8000, ул. „Копривщица“ № 9, ет. 1, ап. 3, представлявано от Димитър
Костадинов, редовно уведомено на основание чл.50 ал.2 от ГПК, не депозира
писмено становище, не направи доказателствени искания.
3
Третото лице – помагач на ответника Агенция “Пътна
инфраструктура“ с ЕИК *********, също не депозира писмено становище, не
отправи доказателствени искания.
В съдебно заседание пълномощникът на ищцовата страна
поддържа предявените искове и моли съдът да ги уважи в пълен размер като
основателни и доказани. В подкрепа на исковете ангажира свидетелски
показания, както и съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа
експертизи. Подробни доводи бяха изложени в писмена защита.
В съдебно заседание ответното Застрахователна компания „Лев
инс“ АД чрез процесуалния си представител, изрази становище за
неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Възраженията си
обосновава със заключенията по приетите съдебно-автотехническа и
медицинска експертизи. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищцовата страна и моли същото да бъде намалено до
минималния законов размер.
В съдебно заседание не се явиха представители на третите лица –
помагачи на ответната страна.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Съдът счита, че исковата молба е допустима, като предявена пред
надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. От приложената част от
кореспонденцията между пострадалия и застрахователя е видно, че е била
заведена щета при застрахователя (л.107-108, без посочен номер). Исковата
молба е постъпила в съда след липсата на постановен отговор от
застрахователя по претенцията за плащане.
Предявеният иск е с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр.
чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.
Няма спор, че е налице застрахователно правоотношение с
ответника ЗК „Лев инс“ АД по отношение на участвалото в ПТП, МПС
автобус м.“Бова“ модел „ФХД 12 370 А“ с ДК № А 15 25 МВ, по повод ЗЗГО
полица със срок на покритието 22.04.2022 г. до 21.04.2023 г. (непредставена).
4
Според протокол за оглед на ПТП от 11.12.2022г. (л.11-16 по
делото), пътното платно е с наклон за спускане, без неравности и препятствия,
пътната настилка е била мокра. Районът на местопроизшествието е в участък
на ляв завой, на 70,4 м. след ОР. Описани са подробно установените от
следователите обстоятелства. Приложен е протокол за извършен от
следовател оглед на веществени доказателства от 15.12.2022г. (л.56-58), със
съставен фотоалбум. Приложени са няколко съставени амбулаторни листа и
рентгенови изследвания на пострадалата Н.М., с дати след описаното ПТП,
както и справка за предписаните на пострадалата лекарства. Според издадено
от НОИ ТП – Бургас, за Н.М. е бил издаден болничен лист за периода
12.12.2022 – 31.12.2022г.
Според заключението на проведената съдебно-автотехническа
експертиза (л.222-227), автобусът е бил технически изправен, с поставени 2-
точкови обезопасителни колани за всички пътници. Описан е подробно
механизма на станалото ПТП, като автобусът със скорост от около 77 км/ч
(близка до критичната за завоя скорост от 82 км/ч.) е навлязъл в ляв завой.
Водачът на около 80 м преди напускане на платното, е възприел опасността и
е предприел аварийно спиране, но поради мократа настилка автобусът не е
завил наляво, нито е спрял, а е продължил движението си направо по
направление на тангенциалната ос в началото на завоя. При напускане на
завоя, автобусът е преминал и деформирал мантинелата върху десния банкет,
навлязъл е в ската и след полет е паднал в най-ниската част и се е наклонил
върху дясната странична повърхност. Водачът Т.И. не е спазил намиращия се
преди завоя пътен знак за ограничаване на максималната скорост на движение
до 40 км/ч., както и знак предупреждаващ за опасен завой наляво. В съдебно
заседание вещото лице разясни, какви биха били последиците за пътниците
ако бяха с поставени предпазни колани, както и какво би се случило, ако
задържащата мантинела на пътя не е била разрушена от друго МПС преди
това.
В заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза
(л.169-180), вещото лице д-р Христо Трендафилов е изброил получените от
ищцата травми (л.173) и е посочил, че същите са в причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП. Установяването на нараняванията е последвано от
консервативно лечение, като последиците следва да отшумят за около 3
5
седмици. Вещото лице до.д-р Ирина Иванова е описала обострилите се
предишни заболявания на Н.М. – гастроезофагеална рефлуксна болест;
диафрагмална херния; хроничен елитемоексудативен пангастрит; жлъчна
дискинезия; чернодробна стеатоза, което е резултат от изпитаните стрес и
болки вследствие на претърпяното ПТП. Подробно направените заключения,
вещите лица обосноваха в съдебно заседание.
В заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза
(л.185-193), вещото лице д-р Хрисант Хрисантов е посочил, че Н.М. е седяла
на място № 34 в автобуса, без поставен обезопасителен колан, като
първоначално е отказала хоспитализация, но на 12.12.2022 г. е била
хоспитализирана в Нервно-хирургично отделение на УМБАЛ Бургас АД до
17.12.2022г. Получените от ищцата травми (л.187) са в причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП. Установяването на нараняванията е последвано от
консервативно лечение, като последиците следва да отшумят за около 20 дни,
не е провеждана рехабилитация. Подробно направените заключения вещото
лице обоснова в съдебно заседание.
Според показанията на свидетеля Т. И. – водач на автобуса, на
11.12.2022г. се прибирали от Гърция общо 40 човека и след 18 ч. между две
села след Свиленград, при дъжд, на ляв завой автобусът поднесъл вдясно,
напуснал пътното платно, продължил надолу по ската и се спрял в стената на
ров. Намиращата се мантинела била съборена. Свидетелят и екскурзоводката
понесли най-силният удар. Линейките пристигнали 20 мин. по-късно, не видял
да има тежко пострадали хора, освен починалия човек, когото лично изнесъл.
Стъклата ги счупили пътниците за да излязат по-бързо, само предното било
станало на мрежа. Инструктаж към пътниците да си поставят коланите имало
в Бургас преди тръгване, при връщане от границата не помни.
От показанията на свидетелката Р.Б. – колежка на ищцата, стана
ясно, че разбрала от новините и веднага се обадила на Н.М., но тя не вдигнала.
Видяла я на сутринта в болницата – била с надута глава, много зле
психически, не можела да върви и имал дихателна недостатъчност. След това
пострадалата била много зле: не можела да спи, изпитвала страх, кракът бил
с оток, който не спадал. Върнала се на работа след месец, тъй като в болницата
имало недостиг на сестри, но без да дава нощни дежурства. Продължавала да
куца почти година. Пострадалата започнала и да повръща.
6
Според свидетеля Ц.М. – съпруг на ищцата, от мястото на
катастрофата Н.М. е била докарана от своя брат. Видял я на следващия ден,
като пострадалата била много зле: цялата диня, на петна, лявата страна на
главата била затворена, надута, десният крак при коляното имал голям
оток, била много изплашена и говорела несвързано. В болницата прекарала
няколко дни, вкъщи вършела наполовина работата, за останалата част се
грижел свидетелят. След 2 месеца болнични, М. пак тръгнала на работа,
защото нямало медицински сестри, свидетелят я карал с колата и я прибирал
обратно, тъй като пострадалата куцала. Не знае да е провеждала специална
рехабилитация. И сега продължава да изпитва болки в крака, получава
световъртежи и киселини. Преди инцидента ходела пеш на работа, била
жизнена.
Представените доказателства разкриват следната фактическа
обстановка.
На 11.12.2022г. около 18:10 ч. на път II-55 км 164+100 в община
Свиленград в посока от с.Миладиново към с.Дрипчево, област Хасково е
настъпило ПТП – самокатастрофа с автобус м.“Бова“ модел „ФХД 12 370 А“ с
ДК № А 15 25 МВ, собственост на „ДС Травел“ ЕООД с ЕИК *********,
управляван от Т. Д. И. с ЕГН **********. ПТП е настъпило самостоятелно, в
зоната на ляв завой. автобусът се е движил със скорост около 77 км/ч., близка
до критичната за завоя от 82 км/ч., при което водачът е допуснал превозното
средство да продължи движението си направо по направление на
тангенциалната ос в началото на завоя и да напусне пътното платно. При това,
автобусът е преминал и е деформирал намиращата се върху десния банкет
мантинела и след това е навлязъл в ската, където е извършил полет и падане в
най-ниската част, а след това се наклонил върху дясната си странична
повърхност. Преди зоната на завоя е имало поставен предупредителен знак за
опасен завой наляво, както и ограничение на скоростта от 40 км/ч.При
навлизането в завоя, водачът е възприел опасността и е задействал спирачната
система, но превозното средство е продължило движението си под действието
на центробежната инерционна сила и е напуснало платното за движение със
скорост от около 36 км/ч (л.223, стр.2 от САТЕ). Като причини за настъпване
на произшествието следва да се приемат, първо поведението на водача, който е
7
подбрал скорост на движение, близка до критичната, т.е. технически
несъобразена скорост с радиуса на завоя и по-голяма от максимално
разрешената за пътния участък. Вещото лице е посочило, че водачът е имал
възможност да намали скоростта под границата на критичната преди завоя на
достатъчно голямо разстояние и да предотврати ПТП, като запази движението
по дясната пътна лента, което подкрепя и извода на съда, че водачът на
автобуса има вина за настъпването на вредите и при негово правомерно и
съобразено с условията и ограниченията на скоростта поведение
произшествието не би настъпило. Удари в телата на други пътници върху
пострадалата, каквито вероятно е имало, предвид деформацията на
облегалката на нейната седалка и деформацията на всички пътнически
седалки, не е основание водачът да бъде освободен от отговорност и да не
носи вина. Второ, от обясненията на в.лице У. в съдебно заседание се
установи, че мантинелата на мястото на ПТП е била деформирана от
предишно произшествие и не е била подновена. Вещото лице не е установило
какъв клас е била, но като се има предвид опасния участък, за който е
предназначена, би следвало по отношение на автобуса да се допусне, че дори и
да не е в състояние да го задържи напълно на пътното платно, изправната
мантинела би го удържала да не полети, а само да се спусне по ската, което би
довело до значително по-малки щети.
Вследствие на удара, Н. М. е претърпял телесни увреждания: 1.
Мозъчно сътресение с подутина и оток на лява половина на лицето; 2.
Кръвоизлив от лява ноздра (епистаксис), непосредствено след ПТП; 3.
Контузия в областта на врата, тялото и дясно коляно. Тези травми са довели до
затрудняване на движенията за срок не по-малък от 3 седмици при
установения по делото ход на оздравителния процес. Претърпяното ПТП е
довело до обостряне на следните заболявания у пострадалата:
гастроезофагеална рефлуксна болест; диафрагмална херния; хроничен
елитемоексудативен пангастрит; жлъчна дискинезия; чернодробна стеатоза,
което не представлява самостоятелно увреждане на здравето на Н.М., в
причинна връзка с произшествието.
Това се потвърждава от приложените протоколи, съставената
медицинска документация, заключенията на приетите съдебно-медицински и
съдебно-автотехническа експертизи, а също и от показанията на свидетелите
М. и Б., както и от приложената справка от НЗОК за издадения болничен лист
8
(л.233-234). Механизмът на станало произшествие е изяснен в заключението
на в.л. Хр.У. – л.225, на което съдът се позовава изцяло. Причините са
субективни – недостатъчна концентрация и несъобразяване на скоростта с
пътните условия и предупредителните знаци от страна на водача на автобуса,
както и неподменаната от АПИ своевременно мантинела точно в участъка от
пътя, където е станало произшествието. Последното не би могло да доведе до
промяна на извода на съда относно вината на водача, тъй като евентуален
принос на третото лице – АПИ като стопанин на пътя, не освобождава от
отговорност причинителя на увреждането, а следователно и застрахователя за
гражданската му отговорност.
Съдебно-медицинските експертизи относно състоянието на Н.М.
сочат безспорно, че уврежданията са станали при ПТП на 11.12.2022 г.
когато пострадалата е пътувала в автобуса. Получените увреждания са
предизвикали болки и страдания, като възстановяването за някои продължава
повече от 3 седмици според св.М., през който период значително е влошено
качеството на живот – ищцата е трябвало да разчита на помощ от съпруга и
сина си. Уврежданията отговарят да са причинени от съприкосновението с
предната седалка в автобуса и са в причинна връзка с настъпилото ПТП
(л.187).
Изложените факти водят до следните правни изводи. На
основание чл.432 от КЗ съдът счита, че са налице кумулативно изискуемите
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника застраховател. В
хода на съдебното следствие по несъмнен начин се установи, че Н. М. е
претърпяла страдания, изразяващи се в шок, стрес и изключителни болки
след претърпяното пътно-транспортно произшествие, за причиняването на
което вина има Т. И.. Последният чрез своите действия, противоправно е
причинил на ищцата средна телесна повреда, като съдът приема, че са налице
предпоставките на фактическия състав на непозволеното увреждане – деяние,
вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Ответното
застрахователно дружество отговаря по силата на валидна към момента на
настъпването на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС автобус
м.“Бова“, модел „ФХД 12 370 А“ и с ДК № А 15 25 МВ, собственост на „ДС
травел“ ЕООД с ЕИК *********, управляван от Т. Д. И. с ЕГН **********.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се
9
определя от съда по справедливост, което не е абстрактно понятие.
Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства, каквито са
характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено и др. Съдът определи характера на вредите с оглед
събраните по делото доказателства, като счита, че иска за присъждане на
обезщетение за посочените неимуществени вреди, се явява основателен и
следва да бъде уважен, но частично спрямо претендирания размер. Явно е, че
след увреждането и претърпените манипулации, Н. М. не би могла да живее
както преди това. От показанията на разпитания свидетел М. се установи, че
пострадалата е била принудена да търси помощ от близките си – съпруг, за
редица действия, вкл.къпане, придвижване, снабдяване с хранителни
продукти и др. Обездвижването, продължилото няколко седмици лечение са
довели до значителни болки и страдания за ищцата. Претърпените болки и
страдания от Н.М. вследствие на преживяното, невъзможността да води
живот както преди, съдът преценява че отговарят на сумата от 25 000 лв.
С непоставянето на наличен предпазен колан, пострадалата Н.М. е
оказала значително влияние върху последиците от станалото ПТП, което
съпричиняване съдът оценява на 20 %. Този извод следва от обясненията на
вещите лица инж. Хр. Узунов и д-р Хрисант Хрисантов, дадени в съдебно
заседание относно това, какво би било движението на тялото на пострадалата,
ако беше с поставен колан – същото при установената скорост на автобуса би
останало прикрепено към седалката, като травмите биха били значително по-
малки. Или искът по чл. 432 ал. 1 от КЗ за неимуществени вреди се явява
основателен до размера от 20 000 лв., като в останалата част до пълния
предявен размер от 30 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
По делото ищецът претендира лихва за забава, „считано от датата
на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция – 13.02.2023г., до
окончателното плащане“. Съгласно чл. 493 ал. 1, т. 5 КЗ, застрахователят
покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, като в този случай той покрива, наред с
другото и лихвите по чл. 429 ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл. 429 ал. 3 КЗ. В чл. 429 ал. 3 КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования само в рамките
на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за
10
настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430 ал.
1, т. 2 КЗ или считано от датата на предявяване на застрахователната
претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна. В случая
застрахованият дължи лихви за забава по отношение на увреденото лице от
момента на деликта, по общото правило на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД. Техният размер
не би надхвърлил застрахователния лимит, предвид определените размери на
обезщетението. След като липсват доказателства за уведомяване на ответника
за събитието от самия застрахован, то като момент на дължимост на лихвата за
забава следва да се възприеме 13.02.2023 год. – датата, на която ищцата Н. М.
чрез пълномощник е предявила претенцията си пред застрахователя, при
липсата на изричен отказ да плати (л.108, стр.2).
Останалите възражения на страните са неоснователни.
Посочените от ищцовата страна индекси за инфлационните процеси в
България, бяха взети предвид от съда при определянето на обезщетението.
Възраженията на адв. Велков относно заключението на в.лица д-р
Трендафилов и доц. д-р Иванова, нямат връзка с компетентността на вещите
лица. Същите са направили своите изводи съобразно приложената по делото
медицинска документация и преглед на пострадалата.
Процесуалният представител на ищцата е поискал присъждане на
разноски, за което е приложен списък по чл.80 от ГПК (л.229). На основание
чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски
съобразно уважената част от исковата претенция. Приложени са пълномощно
(л.117) и договор за правна защита и съдействие (л.231), от което е видно, че е
представлявана от адвокат по реда на чл.38 от ЗА и е поискано да бъде
присъдено възнаграждение по Наредба № 1/2004 год. на ВАС за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ведно с 20% ДДС. Цит. наредба не
би могла да бъде приложена, доколкото е приета от недържавен орган. От
друга страна, упълномощеният от ищцата адв. Н.Димитров не се яви в
съдебно заседание, като преупълномощи друг адвокат, който взе участие в
едно от преведените по делото съдебни заседания. При това положение и с
оглед извършените от пълномощника процесуални действия, дължимото
адвокатско възнаграждение е в размер на 2000 лв. с ДДС.
Направеното от процесуалния представител на ищцовата страна
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. Велков е
11
допустимо, доколкото нормата на чл.78 ал.5 от ГПК го позволява, но е
неоснователно. Цит.норма е предвидена с цел пресичане възможността на
страна да злоупотреби с правото си на разноски за адвокатска защита.
Разглеждането на договорено и получено адвокатско възнаграждение във
всяко производство, не е целта на законодателя, доколкото е част от
характеристиките на всяка свободна професия. От друга страна, самото искане
е поставено под условие, свързано с изчисляване съобразно чл.7 ал.2, т.4 от
Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Доколкото тази наредба не би могла да бъде прилагана от
съдилищата, както и предвид уговореното и заплатено възнаграждение в
размер на 1000 лв., то и възражението като неоснователно не би могло да бъде
уважено.
В тежест на ответника ЗК „Лев инс“ АД следва да се присъди и
държавна такса върху присъдената сума от 20 000 лв. – 800 лв. дължими по
сметка на съда, както и сумата от 1480 лв. – разноски по делото за изплатени
възнаграждения на вещи лица.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК, Н. М. следва да заплати в полза
на ЗК „Лев инс“ АД направените по делото разноски съобразно отхвърлената
част от иска. Разноските са в размер на общо 1905 лв., от които 1000 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение, 900 лв. възнаграждения на вещи лица и
5 лв. такса, съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК (л.249). Или следва
да бъде присъдена сумата от 635 лв.
Въпреки дадените на ищцовата страна с определение № 1385/
29.05.2024г. указания, да посочи своя банкова сметка, същата не ги изпълни.
Вместо това постъпи искане от процесуалния представител, заплащането да
стане с чек. Това „условие“ на адв. Н.Димитров не би могло да бъде
реализирано по съдебен ред, доколкото издаването на чек е едностранна,
формална сделка, с която издателят нарежда на платеца да се плати
определена сума. Искането на пълномощника на ищцата представлява опит да
се заобиколи изискването на чл.127 ал.4 от ГПК, а следователно е злоупотреба
с права, тъй като съдът е ограничен от установеното в чл.380 от КЗ, според
който текст застрахователят би могъл да плати единствено по представена от
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, банкова сметка.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
12
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София 1700, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А,
представлявано от изпълнителните директори Павел Валериев Димитров и
София Николова Антонова, чрез пълномощник адв. Панайот Велков от АК-
Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет.3, офис 6
да заплати в полза на Н. Ц. М. с ЕГН ********** с адрес: *******, чрез
пълномощник адв. Николай Н. Димитров от АК-София, със съдебен адрес:
гр.София 1000, пл. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ бизнес център“, етаж 3
сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лв. като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на
настъпило на 11.12.2022г. ПТП, причинено от водача на застрахования при
ответното дружество автобус м.“Бова“, модел „ФХД 12 370 А“ и с ДК № А 15
25 МВ, собственост на „ДС травел“ ЕООД с ЕИК ********* с водач Т. Д. И. с
ЕГН **********, ведно със законната лихва считано от 13.02.2023 г. до
окончателното изплащане, като иска до претендираните 30 000 лв.,
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София 1700, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А,
представлявано от изпълнителните директори Павел Валериев Димитров и
София Николова Антонова, чрез пълномощник адв. Панайот Велков от АК-
Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет.3, офис 6
да заплати в полза на адв. Николай Н. Димитров от АК-София, със съдебен
адрес: гр.София 1000, пл. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ бизнес център“,
етаж 3 сумата от 2000 (две хиляди) лв. с ДДС дължимо адвокатско
възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА Н. Ц. М. с ЕГН ********** с адрес: *******, чрез
пълномощник адв. Николай Н. Димитров от АК-София, със съдебен адрес:
гр.София 1000, пл. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ бизнес център“, етаж 3
да заплати в полза на ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София 1700, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А,
представлявано от изпълнителните директори Павел Валериев Димитров и
София Николова Антонова, чрез пълномощник адв. Панайот Велков от АК-
13
Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет.3, офис 6
сумата от 635 (шестстотин тридесет и пет) лв. направени по делото разноски,
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София 1700, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А,
представлявано от изпълнителните директори Павел Валериев Димитров и
София Николова Антонова, чрез пълномощник адв. Панайот Велков от АК-
Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет.3, офис 6
да заплати в полза на Държавата по сметка на ОС-Бургас сумата от 800
(осемстотин) лв. дължима такса върху уважената част от исковете и 1480
(хиляда четиристотин и осемдесет) лв. направени по делото разноски.
Решението е постановено при участие на трети лица „ДС травел“
ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас 8000,
ул. „Копривщица“ № 9, ет. 1, ап. 3, представлявано от Димитър Костадинов и
Агенция “Пътна инфраструктура“ с ЕИК *********.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
14