Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1424
гр.***, 20.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти
наказателен състав, в публично заседание на седми ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 4445 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по повод жалбата на М.Г.П.
с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. И.Г. ***, против Наказателно постановление
№ 22-0000288/05.09.2019г., издадено от Началник ОО“АА“ гр.***, с което за
нарушение на чл. 6, ал.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) и на
основание чл.93, ал.1, т. 1 от ЗАвПр, на жалбоподателя е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 2000 лева.
С жалбата е направено искане за отмяна
на наказателното постановление като се твърди, че същото е незаконосъобразно, а
при издаването му са допуснати редица нарушения на процесуалните правила.
Конкретни доводи в подкрепа на тези твърдения не се посочват.
В открито съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с пълномощник – адв. Г. ***.
Заявява, че работи към дружеството „***“ ЕООД и че същото има лиценз за извършване
на превози на товари. Заявява, че самият автомобил е собственост на „***“ ЕООД
и е отдаден под наем на „***“ ЕООД, но неговият началник не го е информирал за
промени или смени в лиценза.
Адв. Г. *** заявява, че поддържа жалбата.
Доразвива и конкретизира твърденията си, като посочва, че не може безспорно да
се установи дали „***“ ЕООД не е разполагало с лиценз за конкретния автомобил,
тъй като видно от приложената преписка – в месеца, в който е констатирано
нарушението, търговското дружество е извършило няколко промени. На следващо
място заявява, че водачът на МПС не е годен субект на вмененото нарушение, като
развива подробни доводи в защита на това си твърдение. В допълнително
представени писмени бележки доразвива позицията си, като наред с това посочва,
че в случая не е налице „обществен превоз“, подробно обосновавайки тезата си.
Под условията на евентуалност пледира за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Административнонаказващият
орган, надлежно призован не се представлява. От страна на началника на ОО „АА”-
гр. *** е постъпила писмена защита, в която в обобщен вид се посочва, че
нарушението е безспорно установено, не са допуснати нарушения на
административнонаказателната процедура, поради което и се моли за отхвърляне на
жалбата. Изрично се застъпва, че водачът може да е субект на
административнонаказателната отговорност по ангажираната разпоредба, както и че
всички елементи от състава на нарушението са налице.
Съдът приема, че жалбата е подадена в
рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от известието
за доставяне на л. 5 от присъединеното НАХД № 4764/2019г. на РС-*** – НП е
връчено на 27.09.2019г., а жалбата е подадена по пощата директно до съда, с
дата на пощенското клеймо – 03.10.2019г.). Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се
приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На
29.08.2019г. около 10,00 часа в гр.***, на ул. „***“, до бензиностанция „***“ в
посока към пристанище „***“ св. Д.Т. – ст. инспектор в ОО „АА“-*** спрял за
проверка товарен автомобил „ДАФ ФТХФ“ с рег. № ***, с прикачено полуремарке с
рег. № ***. Свидетелят установил, че автомобилът извършва превоз на товари
(рапица), видно от пътен лист № 010614/29.08.2019г. и товарителница
№100244/29.08.2019г., както и че е собственост на „***“ ЕООД. Установил
самоличността на водача в лицето на жалбоподателя П., както и че същият работи
като шофьор за дружеството „***“ ЕООД. Свидетелят Т. извършил справка в
електронната система „Лицензии“ на Автомобилна администрация и установил, че
товарният автомобил, с който се извършва превоза не е вписан в списък към
лиценз на Общността или лиценз за обществени превози на товари в страната. С
оглед горното служителят преценил, че водачът е извършил нарушение по чл. 6,
ал.1 ЗАвПр, поради което и на място му съставил АУАН с № 260890. Актът бил
връчен на жалбоподателя срещу подпис, като той не направил възражения. В
законоустановения срок по чл. 44 ЗАНН писмени възражения също не били
депозирани.
Административнонаказващият орган,
сезиран с акта, също приел констатациите в акта за доказани и издал обжалваното
наказателно постановление, като наложил на жалбоподателя глоба в размер на 2000
лева за нарушение на чл. 6, ал.1 от ЗАвПр, на основание чл.93, ал.1, т. 1 ЗАвПр.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства,
събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
Показанията на актосъставителя са последователни и логични и се подкрепят
изцяло от приложените по делото справки. Фактическата обстановка не се оспорва
и от страните, поради което съдът намира за ненужно да излага подробни доводи в
тази насока.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа
обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган – Началник Областен отдел на „Автомобилна администрация” -
гр.***, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното
към материалите по делото копие на Заповед № РД-08-249/15.05.2015г. на изпълнителния
директор на ИА „АА”. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок.
Въпреки това съдът счита, че в случая
материалният закон е приложен неправилно, поради следните съображения.
Съгласно
чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр обществен превоз на пътници и товари се извършва
от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или
товари на територията на Р България, лиценз за извършване на международен
превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, или удостоверение за
регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници и документи,
които се изискват от ЗАвПр.
Според чл. 7а, ал. 1 от ЗАвПр
лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари на
територията на Р България само с моторни превозни средства, за които има
издадени удостоверения за обществен превоз на пътници и товари, освен в
случаите, когато превозите се извършват с лиценз на Общността.
Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" води регистър на моторните превозни средства към всеки
лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Р България
и издава удостоверение по образец.
В конкретния случай няма спор, че на
процесната дата и място жалбоподателят е извършвал превоз на товари с автомобил.
По мнение на настоящия състав обаче, недоказано е останало обстоятелството, че
в случая се касае за „обществен превоз“, каквото изискване е поставено в
циираната като нарушена разпоредба на чл. 6, ал.1 ЗАвПр. Видно от легалната
дефиниция на "обществен превоз",
съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗАвПр, това е превоз, който се извършва с
моторно превозно средство срещу заплащане. Тежестта на доказване в
административнонаказателното производство лежи върху АНО. Той следва да
ангажира безспорни доказателства, за всички елементи от състава на нарушението.
В конкретния случай в кориците на делото няма преки доказателства, от които да
се установява безпротиворечиво, че извършваният превоз е срещу заплащане в
полза на санкционирания субект – т.е. че се касае за обществен превоз. Дори да
се приеме, че все пак превозът е бил извършен срещу заплащане (по аргумент от
чл. 50, вр. с чл. 49 ЗАвПр), то очевидно получател на това плащане не е бил
водачът, а дружеството, за което той работи – „Демпетр“ ЕООД. В практиката на
касационната инстанция се наблюдава известно колебание, но преимуществено се
приема, че когато евентуалното плащане е в полза на лице, за което водачът
работи, то самият водач не може да бъде законосъобразно санкциониран по
посочения текст. В този смисъл са: Решение
№ 1022 от 7.06.2019 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 813/2019 г.; Решение №
511 от 20.03.2019 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 8/2019 г.; Решение № 383 от
1.03.2019 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 3271/2018 г ; Решение № 382 от
1.03.2019 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 3267/2018 г.; Решение № 358 от
27.02.2019 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 3395/2018 г.; Решение № 277 от
19.02.2019 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 3266/2018 г.; Решение № 275 от
19.02.2019 г. на АдмС – *** по к. а. н. д. № 3264/2018 г и много други.
На следващо място следва да се посочи и
че по аргумент от чл.6, ал.1 от ЗАвПр лицето, за което е налице задължение да
притежава съответните документи, за да осъществява обществен превоз на пътници
или товари, е превозвачът по смисъла
на легалното определение в §1, т.5 от ДР на ЗАвтП, т.е. юридическото или
физическото лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз
на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел.
Това следва и от разпоредбите на чл.7, ал.2 и чл.12, ал.1 от ЗАвПр, съгласно
които тези документи се издават на търговци по смисъла на Търговския закон
когато отговарят на определени изисквания. Задължението на водача на автомобила
по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр се свежда до това да осъществява фактически
превоза на пътници/товари след като се е уверил, че превозвачът се е снабдил с
редовно издаден документ за това – лиценз или удостоверение за регистрация.
В конкретния случай работникът към „***“
ЕООД е бил наясно, че дружеството, за което работи има международен лиценз за
извършване на превози на товари – лиценз на Общността. Този лиценз е приложен и
към преписката на л. 18, а и за наличието му се съди от нарочната справка от
страна на АНО. В този случай, съгласно вече цитираната разпоредба на чл. 7а
ЗАвПр – за конкретното МПС не е било нужно да има издадено удостоверение. Именно поради това
водачът е бил убеден, че наличието на лиценз на Общността от страна на превозвача
е достатъчно и превозът може да се извърши законосъобразно (видно и от
собствените му разяснения в съдебното заседание). Няма как да се очаква, че
водачът би могъл да знае, че взетото под наем МПС, което му е връчено за
управление от страна на дружеството, в което той работи и което дружество от
своя страна има издаден лиценз – не е включено в лиценза на работодателя му,
най-малкото защото този лиценз е на Общността и както стана дума – не се
изисква удостоверение за всеки отделен автомобил. Водачът няма как да направи и
съответната справка, доколкото видно от показанията на актосъставителя –
системата ‚Лицензии“ не е публична. Поради това съдът счита, че в конкретния
случай липсва и субективната страна на нарушението. Водачът е действал с ясното
съзнание, че дружеството за което работи има валиден лиценз на Общността за
извършване на обществен превоз на товари, поради което и ангажирането на
отговорността му по мнение на настоящия състав е незаконосъобразно.
С оглед горното съдът счита, че в случая
е налице нарушение на материалния закон и отговорността на жалбоподателя е
незаконосъобразно ангажирана, поради което и обжалваното НП следва да се
отмени.
Предвид гореизложеното на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
22-0000288/05.09.2019г., издадено от Началник ОО“АА“ гр.***, с което за
нарушение на чл. 6, ал.1 от Закона за автомобилните превози и на основание
чл.93, ал.1, т. 1 от ЗАвПр, на М.Г.П. с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 2000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от
решението да се изпрати на страните на посочените по делото съдебни адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала:
М.Р.