№ 6235
гр. София, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110163371 по описа за 2022 година
Фирма е предявило срещу Д. В. В. установителен иск по реда на чл. 422
ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ с искане спрямо
ответника да бъде признато за установено, че същата дължи на ищеца сумата
от 523.23 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. №
****** за периода 01.11.2013г.-30.04.2015г., ведно със законна лихва от
12.08.2016 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по гр. д. № 45481/2016 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея
да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа исковата молба и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д. В. В. не е депозирал отговор
на исковата молба. Пред съда процесуалният представител на страната
оспорва исковата молба.
Третото лице – помагач на страната на ищеца Фирма изразява становище
по предявените искове, като счита същите за основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и
разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и
качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на
реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за
законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че
е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е
спорно, а се и установява от протокол от 29.11.2009 г. от ОС на ЕС с адрес
/административен адрес/, с което е взето решение да се сключи договор с
Фирма за извършване на услугата „дялово разпределение“.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
По делото от представения нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 31.05.2010 г. се установява, че Фирма продава на Д. В. В.
следния свой собствен недвижим имот, находящ се в /административен адрес/
В разглеждания случай от представените по делото доказателства се
установява, че ответникът през процесния период е имал качеството на
потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ съобразно
притежаваното от него право на собственост. Така придобитото качество
законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от
различните нови основания за пораждане на търговски отношения с нови
потребители на топлинна енергия и загубването на това качество става при
настъпване на законоустановения факти, прекратяващи облигационните
отношения. Още повече, че по делото е представено споразумение от
30.05.2019 г., с което споразумение ответникът е признал задълженията
предмет на настоящото производство.
От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е ответникът
по силата на притежаваните от него права върху собствеността. По силата на
закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане
от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането
им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното
предприятие и битовия потребител. С оглед на гореизложеното
неоснователно се явява възражението на ответника за липсата на
облигационна връзка.
2
От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че в процесния имот
отоплителните тела били затапени и нямало начисления за ТЕ за отопление за
имот. Съгласно заключението за процесния период нямало изчислена ТЕ за
общи части. Вещото лице посочва, че ТЕ за отопление отдадено от сградната
инсталация била изчислена по формулата на база пълна отопляема кубатура
263 куб. м. През процесния период имало 2 броя водомери за топла вода.
Съгласно заключението, тъй като показанията на водомерите били еднакви
нямало начисления за процесния период нямало начислена ТЕ за БГВ.
Вещото лице е посочило, че изчисленията извършени от ФДР били в
съответствие с действащата Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Вещото лице
посочва, че общия размер на дължимата суми за сградна инсталация през
процесния период възлиза на 596.57 лв. Съгласно заключението топломера за
е преминал през метрологична проверка през две годишен период и при
проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности.
По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в
частта, в която е посочено, че след постъпването на заявлението по чл. 410 от
ГПК били извършени частични плащания от ответника в общ размер на 367
лв., които били послужили за погасяване на следните задължения: съдебни
разноски 25 лв., погасена мораторна лихва 62.24 лв., погасена законна лихва
177.42 лв., погасена част от главницата 102.34 лв. Съгласно заключението
след приспадане на извършените частични плащания е останала непогасена
главница в размер на сумата от 523.23 лв.
Настоящият състав намира, че по делото е установено реално
доставената топлинна енергия. По делото е прието заключение по СТЕ, което
е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални знания в
науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото
лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси,
предвид на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във
връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира. При
извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени доказателства и
при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът
приема за установено, че при спазване на ЗЕ на ответника в процесния имот е
доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата
етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна
сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено
по делото, че монтираните измервателни уреди съответстват на нормативно
установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол
/при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите
стойности/ и точно са отразявали количествата постъпила топлинна енергия.
Същевременно за целия процесен период от ответника не са правени никакви
възражения по реда на общите условия. Няма основание да не се приеме
съдебно-техническата експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована и не се
опровергава от никакви обстоятелства и доказателства по делото, още повече,
че в случая данните за потребената в имота на ответника топлинна енергия не
са единствено на основата на издадените в периода от ищеца счетоводни
документи, а са събрани и други доказателства, т. ч. и от представените от
третото лице помагач главни отчети. Ето защо съдът счита, че по делото е
установена по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника
топлоенергия за сградна инсталация в определеното количество. Предвид
изложеното и съдът намира, че общия размер на дължимата главница за
топлинна енергия за процесния период за целия процесен имот възлиза на
сумата от 596.57 лв. Още повече, че съгласно приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза по делото се установява, че има извършени частични
плащания, поради което с оглед на събраните по делото доказателства, както
и поведението на ответника, който е извършил частично плащане, съдът
намира, че е налице извънсъдебно признание на предявените искове. С оглед
3
на гореизложеното и доколкото съдено-счетоводната експертизата посочва,
че била останала непогасена главница в размер на сумата от 523.23 лв., то
именно в този размер следва да се уважи предявения иск.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство, като съдът намира, че с оглед заключението по
съдебно-счетоводната експертиза с извършените плащания са погасени част
от вземанията за съдебните разноски, а именно сумата от 25 лв. платена
държавна такса в заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 във
вр. ал. 8 ГПК заявителят /ищец/ има право на направените от него разноски в
двете производства, като на ищеца следва да се присъдят сумите от 25 лв.
държавна такса в исковото производство, 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство определено на основание чл. 78, ал.
8 от ГПК, 250 лв. депозит за особен представител, 600 лв. депозит за вещо
лице, и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от Фирма, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление /административен адрес/
срещу Д. В. В., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/, по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД, че Д. В. В. дължи на Фирма сумата от 523.23 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № ****** за периода
01.11.2013г.-30.04.2015г., ведно със законна лихва от 12.08.2016 г. до
изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по гр. д. № 45481/2016 г. по описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА Д. В. В., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/, да
заплати на Фирма, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК
сумата от 975 лв. разноски в исковото и заповедното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - Фирма.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4