№ 52
гр. А., 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Я. Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно
наказателно дело № 20212110200264 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по жалба на „К.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от П.С.П. – управител, чрез
пълномощник адв.Н.Д. от БАК против Наказателно постановление (НП) № 27/04.06.2021г.
на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – гр.Б., с което
за нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и на
основание чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО, на дружеството - жалбоподател е наложено наказание
имуществена санкция в размер на 7 000,00 (седем хиляди) лева.
Жалбоподателят сочи, че в хода на административнонаказателното производство
са допуснати съществени нарушения както на материалния, така и на процесуалния закон.
Отделно от това твърди, че при постановяване на обжалваното постановление не са взети
под внимание всички правнозначими обстоятелства, поради което моли за отмяната му като
неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния
си представител адв.Н.Д. – БАК поддържа изложените оплаквания. Ангажира гласни
доказателства. Моли за присъждане на деловодните разноски.
В съдебно заседание АНО, след редовно призоваване, се представлява от
юрисконсулт К., която от една страна излага възражения за неоснователност на жалбата, а
от друга - пледира за правилност и законосъобразност на наказателното постановление,
санкциониращо юридическо лице. Моли за потвърждаване на обжалваното постановление и
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирано
за това лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна,
като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, намира за
1
установено следното:
На 08.02.2021г. в РИОСВ – Б. постъпило писмо от РУ – А., с което се отправяло
искане за съдействие за извършване на проверка на площадка, находяща се в ***, поземлен
имот № 3202, УПИ V, в кв. 253 по плана на гр.А., за който имот впоследствие се установило,
че е собственост на „К.“ ЕООД. По повод направеното искане на 12.02.2021 г. била
извършена съвместна проверка на място от представители на РУ – А. и на РИОСВ-Б., в
която взел участие актосъставителя - св.М. Я. Ш., заемаща длъжността гл.експерт
„Управление на отпадъци и опаковки“ в РИОСВ-Б.. За проверката бил съставен констативен
протокол № 018882/12.02.2021 г. По време на проверката било установено от
проверяващите, че в имота на чакълирана площ се съхраняват 33 броя частично
разкомплектовани автомобила без табели с рег.номера, чиито собственици били различни
лица. На проверката присъствал св.С.П.П. – служител (шофьор) на „К.“ ЕООД, който
представил копие от нот. акт № 16/2019г., удостоверяващ, че проверявания имот е
собственост на дружеството – жалбоподател, както и копия от 8 бр.свидетелства за
регистрация на МПС (т.нар. големи талони), за част от описаните в протокола автомобили.
С оглед на тези свои констатации, св.Ш. съставила АУАН № 27/15.04.2021 г., в
който отразила гореизложената фактическа обстановка и посочила, че в описаното време и
място „К.“ ЕООД извършва дейност по третиране на отпадъци – излезли от употреба
моторни превозни средства (ИУМПС) без наличие на разрешителен документ, какъвто се
изисква съгласно чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО.
АУАН бил съставен в отсъствието на представител на дружеството-жалбоподател,
но в присъствие на други двама свидетели – К.К. и М.Р., а впоследствие връчен чрез РУ – А.
на управителя П.П.. Същият го разписал и изложил писмените си възражения. В тях
посочил, че частта от имота, където са открити автомобилите е наета от С. П., за което е
представен договор за наем с „К.“ ЕООД.
Сезиран с преписката, АНО приел, че изложените в АУАН факти са установени по
несъмнен начин и издал атакуваното понастоящем наказателно постановление, с което на
„К.“ ЕООД, за нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците и на
основание чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО била наложена имуществена санкция в размер на 7000
лева. Липсват доказателства да е била извършвана допълнителна проверка от АНО във
връзка с изложените в акта възражения и в частност досежно обстоятелствата кое точно е
лицето, третиращо ИУМПС и съответно следва да притежава разрешителен документ по
чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както
и относно справедливостта на наложеното административно наказание, предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
2
Безспорно на 12.02.2021 г. била извършена проверка в имот, собственост на “К.“
ЕООД, в която взел участие актосъставителя - св.М. Я. Ш.- гл.експерт „Управление на
отпадъци и опаковки“ в РИОСВ-Б.. От съставения констативен протокол №
018882/12.02.2021 г. е видно, че в имота на чакълирана площ се съхранявали 33 броя
частично разкомплектовани автомобила без табели с рег.номера, чиито собственици били
различни лица. Освен проверяващите – актосъставител и полицаи, на проверката присъствал
единствено св.С.П.П., посочен като служител (шофьор) на „К.“ ЕООД, като св.М.Р. и К.М.
били свидетели единствено на съставЯ. на АУАН. Св.С. П. представил копие от Нотариален
акт № 16/2019г., удостоверяващ, че проверяваният имот е собственост на дружеството –
жалбоподател, както и копия от 8 бр.свидетелства за регистрация на МПС (т.нар. големи
талони), за част от описаните в протокола автомобили. По делото безспорно се установява,
че управителят на „К.“ ЕООД - Павлин П. е баща на участвалия на проверката св.С. П. П.,
като в жалбата се сочи, че синът е присъствал по същото време в недвижимия имот, в
качеството на негов наемател. Именно той е предоставил на проверяващите документи на
част от установените на място автомобили и обяснил, че той е лицето, което ги купува,
съхранява и разкомплектова. В същия смисъл са и дадените от св.С.П. показания пред съда,
в които той заявява категорично, че описаната дейност извършва в лично качество, като
физическо лице, че голяма част от автомобилите са негова собственост, а други - оставени
му на съхранение от трети лица и че „К.“ ЕООД няма никакво отношение към третирането
им. В потвърждение на изложените факти са и показанията на св.Ж. Н., който твърди, че
лично е участвал в разглобяване на процесните автомобили, помагайки на св.С.П..
Категоричен е, че именно приятелят му С. купува, съхранява и разкомплектова колите, а
фирмата на баща му („К.“ ЕООД) се занимава със съвсем друга дейност – производство и
доставка на храни. Доколкото показанията на двамата свидетели кореспондират, както
помежду си, така също и с представените писмени доказателства (вкл. Договор за наем от
01.01.2021г. и фактури) съдът приема, че същите следва да бъдат кредитирани. В
допълнение следва да се отчете, че административно-наказателното производство е строго
формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху
издадените от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на
жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното
постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия закон.
Съдът намира, че НП е издадено от компетентен орган, като в хода на
административнонаказателното производство са спазени сроковете за издаване на
съответните актове. АУАН е съставен в присъствието на законния представител на
дружеството-жалбоподател лице и е връчен на същото на 05.07.2021г. Въпреки това,
наказателното постановление е незаконосъобразно, поради следните съображения:
АУАН има констатираща, обвинителна и сезираща функция. Именно с оглед
3
неговата обвинителна функция, посредством която се очертава от обективна и субективна
страна предметът на доказване, от съществено значение за правото на защита на
жалбоподателя е ясното и точно описание на нарушението и съответстващата пълна правна
квалификация. Видно от съдържанието както на АУАН, така и впоследствие в НП е
посочено, че на 12.02.2021 г. проверяващите констатирали, че на площадка, находяща се в
***, поземлен имот № 3202, УПИ V, в кв. 253 по плана на гр.А. „К.“ ЕООД съхранява 33
броя частично разкомплектовани автомобила без табели с рег.номера. Това според
актосъставителя представлявало извършване на дейност по третиране на отпадъци без
разрешително, което изпълвало състава на административно нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 1
от ЗУО.
Видно от съдържанието на тази разпоредба, законодателят изисква за дейност по
третиране на отпадъци, включително за дейности по рециклиране на кораби по смисъла на
Регламент (ЕС) № 1257/2013, разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I от ЗУО.
Какво представлява дейността по третиране на отпадъците е уредено в ДР на ЗУО, а именно
параграф 1, т. 44, където е посочено, че това са дейностите по оползотворяване или
обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане. От своя
страна, в т.13 на същия параграф е посочено, че „оползотворяването“ е всяка дейност, която
има като основен резултат използването на отпадъка за полезна цел чрез замЯ. на други
материали, които иначе биха били използвани за изпълнението на конкретна функция, или
подготовката на отпадъка да изпълнява тази функция в производствено предприятие или в
икономиката като цяло. Приложение № 2 съдържа неизчерпателен списък на дейностите по
оползотворяване. В Приложение № 2 към § 1, т. 13 са изброени различни дейност с различен
код – от R1 до R13, като с дейност с код R13 е посочено да представлява оползотворяване и
съхраняването на отпадъци до извършването на някоя от дейностите с кодове R 1 - R 12, с
изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до
събирането им.
В АУАН е посочено, че се извършва дейност с отпадъци без разрешително.
Изобщо не е бил конкретизиран видът на дейността с оглед преценката дали съответните
действия по своето естество представляват дейност по третиране на отпадъци, както е
предвидено в нормата на чл. 35, ал., т. 1 от ЗУО. В съдебно заседание, св.С.П. и Ж.Н.
твърдят, че дейността с отпадъци в обекта се извършва от С. П., а „К.“ ЕООД има съвсем
различен предмет на дейност. Всъщност АНО не сочи никакви доказателства, че е положил
усилия да установи връзка на дружеството с дейността, за която го санкционира извън
факта, че „К.“ ЕООД е собственик на имота. Излагането на обстоятелства, които имат
значение за съставомерността на деЯ.ето като административно нарушение едва пред
съдебната инстанция, не може да санира пропускът в АУАН да бъде изложено описание на
нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено, каквото е изискването на
закона в разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН. Това нарушение е пренесено и в НП,
тъй съдържанието му съвпада с това на АУАН, поради което е нарушена разпоредбата на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Това води според съда до невъзможност сакционираното лице да
4
упражни адекватно правото си на защита, тъй като същото се защитава срещу наведените в
наказателното постановление обстоятелства. Именно тези процесуални нарушения, водят до
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление и само на това основание
следва да бъде отменено.
В допълнение, съдът намира, че следва да бъде отбелязано следното:
Съобразно разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, в проведеното
административнонаказателно производство наказващият орган е следвало да провери
съставения АУАН с оглед на неговата обоснованост и при необходимост да събере
допълнителни доказателства, и едва при установяване на конкретни неправомерни действия,
да направи обоснован извод дали те съставляват административно нарушение и от кого
точно е извършено – дали именно от страна на дружеството – жалбоподател или от трето
лице. В случая това процесуално задължение не е било изпълнено - макар нарушението да е
било установено, то не така стои въпросът досежно конкретния нарушител. Анализът на
ангажираните доказателства сочи, че не е било установено по безспорен начин с
допустимите от закона доказателствени средства именно „К.“ ЕООД, представлявано от
П.С.П. – управител да е извършител на нарушението, а обвинението е основано на
предположения, доколкото дружеството е собственик на отдаден под наем терен, което е
недопустимо. Ето защо съдът приема, че дружеството - жалбоподател е санкционирано
незаконосъобразно, поради което обжалваното наказателното постановление следва да бъде
отменено.
Предвид гореизложените изводи за допуснати процесуални нарушения, водещи до
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, то съдът намира, че
същото следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и съобразно представените доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение от 500 лева, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в полза на
дружеството-жалбоподател следва да бъдат присъдени направените от него разноски в
посочения размер.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, А.кият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 27/04.06.2021г. на Директора на
Регионална инспекция по околната среда и водите – гр.Б., с което на „К.“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от П.С.П. – управител, за
нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и на
основание чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО, е наложено наказание имуществена санкция в
5
размер на 7 000,00 (седем хиляди) лева.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите – Б. ДА ЗАПЛАТИ на „К.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от П.С.П.
направените съдебно-деловодни разноски в размер на 500,00 (петстотин) лева,
представляващи заплатено адв.възнаграждение по приложен договор за правна защита и
съдействие.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
на страните пред Б.кия административен съд по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
6