№ 1795
гр. Бургас, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20242120108249 по описа за 2024 година
Предявена е искова молба от И. В. К., ЕГН ********** от * против О. Д. К., ЕГН
********** от гр. * за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 4896 лева
главница по договор за наем от 11.03.2021г. и декларация от 10.10.2021г., представляваща
неплатени месечни наеми и месечни такси СОТ за четири месеца, сумата от 1727.06 лева
мораторна лихва върху главницата за периода от 01.01.2022г. до 28.11.2024г.
Твърденията са, че на 11.03.2021г. между страните е бил сключен договор за наем, с
който ищцата като наемодател е предоставила на ответницата като наемател възмездното
ползване на имот в *, срещу месечна наемна цена от 1200 лева. Наемателят се е задължил да
заплаща и консумативните разноски, включително разноски за СОТ от 24 лева на месец. Към
10.10.2021г. ответницата е в просрочие при плащане на наемната цена за четири месеца /юли
– октомври 2021г./. Не е платила и такси за СОТ също за четири месеца, общо 96 лева. На
10.10.2021г. ответницата е подписала декларация, че признава дължимостта на четири наема
в размер на по 1200 лева и четири такси СОТ от по 24 лева, т.е. дължи общо 4896 лева, която
сума се е задължила да заплати до 31.12.2021г. или поне 50% до 30.11.2021г. Декларацията е
подписана и от свидетели. С нея са договорени нови падежи за плащане на сумите.
Ответницата не е платила задълженията си и е изпаднала в забава от 01.12.2021г. за
половината от сумите и от 01.01.2022г. за целите суми. Така дължи и лихва за забавата.
Моли се исковете да се уважат. Исковете са по чл.232 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ответницата чрез особения си представител е подала отговор в срока по чл.131 ГПК,
в който оспорва исковете. Прави възражение за изтекла давност на вземанията, поради
изтичане на тригодишния давностен срок. Сочи се, че давността е започнала да тече от
падежа на всяка наемна вноска. Не се дължи наем за октомври, предвид посоченото в
декларацията. Ако ответницата е направила признание за съществуването на вземанията, не
е ясно това признание за кои месеци се отнася. С декларацията е постигната спогодба, че
няма да се дължи наем за периода от 11.10.2021г. до напускане на имота от страна на
ответницата. Така че наем не се дължи за този месец, не се дължат и разходи за СОТ. На
основание чл.103 ЗЗД ответницата прави възражение за прихващане на внесения депозит
1
при сключване на договора за наем в размер на 1200 лева, понеже няма данни той да е бил
възстановен при прекратяване на наемното правоотношение. Моли за отхвърляне на
исковете.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните
за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Видно е от данните по делото, че между И. В. К. като наемодател и О. К. като
наемател е бил сключен договор за наем на недвижим имот от 11.03.2021г. Предмет на
договора е възмездното ползване на имот, находящ се в *. Уговорена е наемна цена от 1200
лева на месец /чл.5 от договора/. Тя е трябвало да се плаща от 10-то до 15-то число на
текущия месец. Съгласно чл.18, при подписване на договора, наемателят предава на
наемодателя сума в размер на 1200 лева, която да служи за обезпечение в случай на
извършване на нарушения от страна на наемателя. В чл.19 от договора са описани
хипотезите, при които наемодателят има право да се удовлетвори от депозита, а именно ако
наемателят откаже да върне държането на имота или предаде същия не в съответното
състояние, при неуредени суми за консумативни разходи /до заплащането им/, при
неплащане в срок един или повече месечни наема и при прекратяване на договора без
предизвестие. Според чл.20, при извършване на някое от тези нарушения, наемодателят има
право да задържи депозита или част от него, която покрива претърпените загуби. Съгласно
чл.21, в случай, че не е налице някое от нарушенията, наемодателят е длъжен да върне
пълния размер на депозита в деня на връщането на имота от наемателя на наемодателя.
Договорът е сключен за срок от 12 месеца. Документът е подписан двустранно, поради което
страните са валидно обвързани от наемното правоотношение по повод ползване на наетия
имот.
Представена е декларация от О. К., като наемател, с която тя е заявила, че към
10.10.2021г. дължи по наемния договор четири наема по 1200 лева всеки, плюс четири такси
за СОТ по 24 лева. Поела е задължение да освободи къщата най-късно до 15.10.2021г. За
дните от 11.10.2021г. до последния ден, в който тя обитава къщата, но не по-късно от
15.10.2021г. са се разбрали с наемодателката, че няма да дължи наем. Наемателката се е
задължила да плати всички разходи за ел. енергия и вода до момента на напускане на
къщата. Цялата сума за наеми трябва да се плати наведнъж или на вноски, като ще бъде
изплатена не по-късно от 31.12.2021г., а 50% от сумата ще бъде погасена до 30.11.2021г.
Декларацията е подписана не само от наемателката, но и от наемодателката К., както и от
двама свидетели. По този начин, декларацията всъщност представлява договор, с който се
изменя основният договор за наем, като се уреждат въпросите за напускане на имота и за
дължимостта на сумите по договора, техния размер и падеж на плащане.
Парите очевидно не са платени, поради което К. е пратила до О. К. покана за
плащането им. Тя обаче реално не е получена от ответницата.
По делото е разпитан св. К., син на ищцата, който е потвърдил, че между страните е
имало сключен договор за наем на къща във в.з. Минерални бани. О. плащала наема за някои
месеци, но накрая спряла да плаща. Била договорена в последствие нова дата на падежа за
плащане. Съставен бил документ, който се подписал и от свидетеля. Плащания след падежа
е нямало. О. се изнесла от имота в срока, посочен в документа.
В съдебно заседание ищцата е заявила, че не е връщала депозита, платен от
ответницата.
При това положение съдът приема следното:
Както беше казано, страните са били в облигационна връзка по наемно
правоотношение. С подписаната на 10.10.2021г. декларация ответницата е признала
дължимостта на четири наема от по 1200 лева и четири такси за СОТ от по 24 лева. В
декларацията не е конкретизирано за кои месеци са неплатените наеми. Доколкото обаче се
2
касае за четири пълни наема от по 1200 лева, то съдът приема, че признанието касае четири
пълни месеца и това са месеците, предшестващи месец октомври 2021г. – юни, юли, август и
септември. Признанието не касае октомври 2021г., понеже е било договорено къщата да
бъде освободена до 15-то число на този месец, освен това за периода от 11.10. до
15.10.2021г. наемателката не дължи наем съгласно декларацията. Това е документ,
двустранно подписан и с него е изменено наемното правоотношение. Така че четирите
месеца, за които се дължат пълни наеми са от юни до септември 2021г.
Отделно се дължи и частичен наем за периода от 01.10. до 10.10.2021г., който следва
да се приеме, че е в размер на 400 лева (1/3 от месеца).
Неоснователно е възражението, че вземанията са погасени по давност. Доколкото се
касае за наем, давността е тригодишната по чл.111 ЗЗД. Така че по принцип давността би
изтекла през юли, август, септември и октомври 2024г. В случая обаче с декларацията е
уговорено, че всички наемни вноски ще се платят не по-късно от 31.12.2021г., като 50% от
сумата ще се плати до 30.11.2021г. Така страните са преуредили падежите на плащане, като
сумата в цялост е трябвало да се плати до 31.12.2021г. Това е новият падеж и оттогава сумата
е станала изискуема. Давността би изтекла на 31.12.2024г., но междувременно ищцата е
подала исковата молба на 29.11.2024г. и така давността е прекъсната преди да изтече. Дори и
да се приеме, че падежът за плащане на половината от сумите е на 30.11.2024г., то давността
пак не е изтекла, понеже е била прекъсната ден по-рано, със завеждане на делото.
Налага се извод, че се дължат наемите за юли, август и септември 2021г. /исковата
молба не обхваща месец юни/, от по 1200 лева за всеки месец, отделно се дължат по 24 лева
месечно за такси за СОТ. За октомври 2021г. се дължат 400 лева за наем, до 10.10.2021г.
Общо са дължими 4000 лева за наем и 72 лева за СОТ.
Възражението на особения представител на ответницата за прихващане със сумата
на платения от нея депозит е основателно. Както беше установено, при подписване на
договора, наемателката е платила 1200 лева, която сума да служи за обезпечение при
неизпълнение на договора. Ищцата е можела да се удовлетвори от депозита ако по имота е
имало щети, ако не са платени консумативи или наеми. Следователно, при неплащане на
наемите, наемодателката е можела да задържи депозита и така да компенсира липсата на
плащане. Това тя не е сторила и след като договорът е вече прекратен и имота е върнат, то и
депозитът следва да се върне на наемателката. В съдебно заседание ищцата призна, че не е
върнала депозита. Ето защо ответницата има право на депозита, т.е. тя има вземане за него.
Двете насрещни вземания за наеми и за депозит могат да се прихванат. Ето защо следва да се
прихване депозита от 1200 лева с най-стария неплатен наем за месец юли 2021г., който също
е в размер на 1200 лева. След прихващането задължението за наем за юли 2021г. се счита за
погасено.
Остават дължими наемите за август /1200 лева/, септември /1200 лева/ и октомври
/400 лева/, общо 2800 лева. Отделно се дължат такси за СОТ от по 24 лева за всеки от
месеците юли, август и септември 2021г., общо 72 лева. Сборът от всички суми възлиза на
2872 лева. Следва решение, с което ответницата бъде осъдена да заплати на ищцата сумата
от 2872 лева за наем и СОТ, като се отхвърли иска за горницата до 4896 лева.
По иска за мораторната лихва:
Според декларацията, вземанията е трябвало да се платят до 31.12.2021г. Плащане
не е направено, поради което забавата е настъпила на 01.01.2022г. Оттогава се дължи и
мораторно обезщетение. Изчислена от съда по чл.162 ГПК, лихвата за забава върху
главницата от 2872 лева за периода от 01.01.2022г. до 28.11.2024г. е 1013.09 лева. Следва
решение, с което се осъди ответницата да заплати 1013.09 лева лихва за забава, като искът се
отхвърли за горницата до 1727.06 лева.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да се
3
осъди да заплати на ищцата разноски по делото в размер на 1158.49 лева за такса, депозит за
особен представител и адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част на исковете.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА О. Д. К., ЕГН ********** от гр. * да заплати на И. В. К., ЕГН **********
от * сумата от 2872 лева /две хиляди осемстотин седемдесет и два лева/, дължима по
договор за наем от 11.03.2021г. и декларация от 10.10.2021г., представляваща наемни цени за
август, септември и октомври 2021г. /до 10.10.2021г./ и такси за СОТ за юли, август и
септември 2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до 4896 лева, от които вземането за
сумата от 1200 лева наемна цена за юли 2021г. е погасено през прихващане с вземането за
връщане на платен депозит от 1200 лева.
ОСЪЖДА О. Д. К., ЕГН ********** от гр. * да заплати на И. В. К., ЕГН
********** от * сумата от 1013.09 лева /хиляда и тринадесет лева и девет стотинки/
мораторна лихва върху главницата от 2872 лева за наемни цени и такси за СОТ, за периода
от 01.01.2022г. до 28.11.2024г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до 1727.06 лева.
ОСЪЖДА О. Д. К., ЕГН ********** от гр. * да заплати на И. В. К., ЕГН
********** от * сумата от 1158.49 лева (хиляда сто петдесет и осем лева и четиридесет и
девет стотинки) разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4