№ 434
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Илияна Стоилова
Анелия М. Игнатова
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
в присъствието на прокурора Д. К. А.
като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Наказателно дело за
възобновяване № 20251000601106 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Постъпило е искане от главния прокурор на Република България за
възобновяване на н.о.х.д. № 357/2024 г. по описа на Районен съд – Радомир и
за отмяна на постановеното от него определение № 182 от 17.06.2025 г., с
което е одобрено споразумението за решаване на делото спрямо осъдения К.
С. И., както и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
Районен съд – Радомир.
С определение № 182 от 17.06.2025 г. Районен съд - Радомир е одобрил
споразумение за решаване на делото в съдебното производство между
прокурор от Районна прокуратура – Радомир и защитника на подсъдимия. С
одобреното споразумение подсъдимият К. И. се е признал за виновен за
извършено на 06.02.2023 г. на третокласен път „Ш – 627“ на територията на
община Радомир, област Перник престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал.
1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от
НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет месеца, изпълнението на
което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години.
На основание чл. 343 г и чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на подсъдимия И. е
наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три
месеца.
1
Определението е влязло в сила на 17.06.2025 г. и не подлежи на
касационен контрол.
В искането се твърди, че определението, с което е одобрено
споразумението, е постановено при съществено нарушение на закона и на
процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Сочи
се, че в хода на разглеждане на делото при условията на Глава 29 от НПК е
допуснато и нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно
приложение разпоредбите на чл. 49 от НК.
Излагат се съображения, че съдът е допуснал нарушение на закона,
защото е одобрил сключеното между прокуратурата и защитника на
подсъдимия споразумение, с което в нарушение на чл. 49, ал. 2 от НК е било
определено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок по-кратък
от срока на наложеното наказание лишаване от свобода. Сочи се, че в
посочената разпоредба законодателят е предвидил наказанието по чл. 37, ал. 1,
т. 7 от НК, когато се налага заедно с наказание лишаване от свобода, да не
може да надвишава срока на последното с повече от три години. Излагат се
съображения, че при тълкуване на този текст и на разпоредбата на чл. 49, ал. 3
от НК, съгласно която осъденият не може да ползва права от които е бил
лишен, преди да е изтърпял наложеното му наказание лишаване от свобода за
същото престъпление, както и от константната и задължителна практика на
съдилищата /Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н. д. № 8/82 г. на Пленума
на ВС; Тълкувателно решение № 61 от 30.12.1980 г. по н. д. № 56/80 г. на
ОСНК; Решение № 4 от 30.01.2008 г. по н. д. № 696/2007 г. на ВКС, II н. о.;
Решение № 534 от 03.12.2008 г. по н. д. № 547/2008 г. на ВКС, II н. о. и др./
следва извод, че наказанието лишаване от права не може да бъде наложено за
срок, по-кратък от определеното основно наказание лишаване от свобода.
С тези съображения се твърди, че наложеното от Районен съд – Радомир
наказание по чл. 343 г от НК за срок от три месеца е под минимално
допустимия, съобразно срока на наложеното основно наказание лишаване от
свобода – пет месеца.
Сочи се, че допуснатото нарушение на материалния закон при
приложение на разпоредбата на чл. 49 от НК не е било констатирано от
първоинстанционния съд, въпреки задължението за проверка на
законосъобразността на постигнатото споразумение, както и че вместо да
предложи на страните промени в споразумението съдът го е одобрил, въпреки
противоречието му със закона.
Застъпва се становище, че допуснатите нарушения на материалния и
процесуалния закон са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
НПК и са основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК за възобновяване на
наказателното дело.
От защитника на осъдения К. С. И. – адв. Н. Т., е постъпило писмено
становище за недопустимост на искането за възобновяване, поради
настъпилото по силата на закона прекратяване на функциите на и. ф. главен
прокурор от Б. С..
2
В съдебно заседание пред Апелативен съд – София осъденият и
защитникът му не се явяват, като ход на делото е даден в тяхно отсъствие в
съответствие с направеното писмено изявление на защитника в тази насока.
Прокурорът от Апелативна прокуратура – София заема становище за
неоснователност на направеното възражение за недопустимост на искането, а
по същество намира същото за основателно по изложените в него
съображения.
Според настоящия съдебен състав искането за възобновяване на
посоченото съдебно производство е допустимо и следва да бъде разгледано по
същество. С решение от 12.06.2023 г. Пленумът на ВСС е установил
основания за предсрочно освобождаване на И. Г. от длъжността „главен
прокурор“ и е предложил на Президента на Република България предсрочното
освобождаване на същия от длъжността „главен прокурор“. С Указ № 95 на
Президента на Република България И. Г. е освободен от длъжността главен
прокурор на Република България.
С решение, взето на извънредно заседание на Прокурорската колегия на
ВСС от 16.06.2023 г. на основание чл. 175, ал. 4, изр. 2 от ЗСВ Б. С., директор
на НСлС и заместник на главния прокурор по разследването е определен за
изпълняващ функциите „главен прокурор на Република България“. Във
връзка с постъпило във ВСС писмо от Д. Т., прокурор във Върховна
касационна прокуратура, изпълняваща функциите на прокурор за разследване
на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния
прокурор, с решение по т. 26 от заседанието на Прокурорската колегия на
ВСС от 24.09.2025 г. е потвърдено решението на Прокурорската колегия на
Висшия съдебен съвет по протокол № 21 от 16.06.2023 г., т. 1.1., с което,
считано от 16.06.2023 г., Б. Б. С. е определен за изпълняващ функциите
„главен прокурор на Република България“ до встъпването в длъжност на нов
главен прокурор на Република България; а с решение по т. 26.4. не е открито
административно производство за определяне на нов изпълняващ функциите
„главен прокурор на Република България“.
Настоящият съдебен състав намира, че доколкото Б. С. е определен за
изпълняващ функциите главен прокурор на Република България с влязлото в
сила решение от 16.06.2023 г. на Прокурорската колегия на ВСС, потвърдено с
решение от 24.09.2025 г. на същата колегия, актът за назначаването му за
изпълняващ функциите главен прокурор е част от правния мир и понастоящем
се изпълнява. Уредената с разпоредбата на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ процедура,
по която следва да бъде определен изпълняващ функциите на главен
прокурор, председател на ВКС или председател на ВАС сочи на процесуалния
характер на нормата и аргументира нейното действие занапред, доколкото
липсва посочване на обратното й действие в ПЗР към ЗИД на закона. При
липса на ПЗР няма основание и тълкуването, че несъвместимо с длъжността
лице – поради това, че вече изпълнява тази длъжност от повече от шест
месеца, ще продължи да я изпълнява за същия период, считано от 21.01.2025 г.
Освен това, поначало е недопустимо преустановяването за неопределено
3
време на дейността на конституционно легитимирани органи, какъвто е и
главният прокурор на Република България, поради прекратяване или изтичане
на мандата на избрания такъв и неизбиране на нов по предвидения за това ред.
Доколкото главният прокурор на Република България има и самостоятелни
правомощия, сред които и да изготвя искания за възобновяване, такава
празнота би била и против интересите на правосъдието, още повече, че
искането за възобновяване е обвързано с преклузивен срок по смисъла на чл.
421, ал. 2 от НПК.
Разгледано по същество, искането за възобновяване е основателно.
Производството по н.о.х.д. № 357/2024 г. по описа на Районен съд –
Радомир е приключило с определение № 182 от 17.06.2025 г., с което е
одобрено споразумението за решаване на делото спрямо К. С. И.. Със
споразумението И. се е признал за виновен, респ. е бил признат за виновен в
това, че на 06.02.2023 г. е извършил престъпление по чл. 343, ал. 3, б. А, вр. ал.
1, б. Б, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, а именно – на третокласен път III-627 на
територията на община Радомир, област Перник, между село Долна Диканя и
село Друган, в района на отбивка за махала „Могилите“ на село Старо село, с
посока на движение от пътен възел Долна Диканя към село Друган, при
управление на МПС – лек автомобил марка „Пежо“ модел „206“ с рег. №
******** е нарушил правила за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, а
именно: чл. 20, ал. 1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и чл. 16 ал. 1, т. 1
от ЗДвП „На пътно платно с двупосочно движение на водача на ППС е
забранено, когато платното за движение има две пътни ленти, да навлиза и да
се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне“, като поради неправилни действия с органите за управление е
изгубил контрол над управляваното от него МПС и е навлязъл с него в лентата
за насрещно движение, вследствие на което е последвал удар в насрещно
движещия се лек автомобил марка и модел „Хонда ЦР В“ с рег. № ********, с
което причинил по непредпазливост телесни повреди на повече от едно лице,
а именно на две лица – на Х. Д. Л. средна телесна повреда по смисъла на чл.
129, ал. 2 от НК и на М. В. Д. тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128, ал.
2 от НК.
При условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК за това престъпление на К. И. е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, изпълнението
на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години, и
на основание чл. 343 г, вр. чл. 343, ал. 3, б. А, вр. ал. 1, б. Б, вр. чл. 342, ал. 1
от НК, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е бил лишен от право да управлява МПС за
срок от три месеца, считано от одобряване на споразумението.
Определението, с което е одобрено споразумението е влязло в сила на
17.06.2025 г. и не подлежи на въззивна и касационна проверка.
В случая, в нарушение на разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от НК, съгласно
която когато наказанието по чл. 37, ал. 1 т. 7 се налага заедно с наказание
лишаване от свобода, неговият срок може да надвишава срока на последното
най-много с три години, и на чл. 49, ал. 3 от НК, според която осъденият не
4
може да ползва права от които е бил лишен, преди да е изтърпял наложеното
му наказание лишаване от свобода за същото престъпление, и на константната
и задължителна практика на съдилищата /Постановление № 1 от 17.01.1983 г.
по н. д. № 8/82 г. на Пленума на ВС; Тълкувателно решение № 61 от
30.12.1980 г. по н. д. № 56/80 г. на ОСНК; Решение № 23 от 13.VI.1988 г. по н.
д. № 19/88 г., ОСНК, Решение № 4 от 30.01.2008 г. по н. д. № 696/2007 г. на
ВКС, II н. о.; Решение № 534 от 03.12.2008 г. по н. д. № 547/2008 г. на ВКС, II
н. о., Решение № 60194 от 10.01.2022 г. на ВКС по н. д. № 963/2021 г., II н. о.,
НК и др./ наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от три
месеца е било наложено от първостепенния съд за срок по-кратък от този на
наложеното наказание лишаване от свобода, който е пет месеца.
Допуснатото нарушение на материалния закон при приложение на
разпоредбата на чл. 49 от НК не е било констатирано от първоинстанционния
съд, въпреки задължението за проверка на законосъобразността на
постигнатото споразумение, и вместо да предложи на страните промени в
споразумението съдът го е одобрил, въпреки противоречието му със закона.
Допуснатите нарушения на материалния и процесуалния закон са
съществени по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и са основание по
чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК за възобновяване на наказателното дело.
САС не е компетентен да реши делото по същество и сам да определи и
наложи следващото се съгласно разпоредбите на НК кумулативно наказание
лишаване от права.
Доколкото процесното споразумение за решаване на делото е изготвено
след образуване на първоинстанционното съдебно производство, САС намира,
че следва да отмени атакуваното определение за одобряване на
споразумението и да върне делото за ново разглеждане на
първоинстанционният съд от стадия на съдебното заседание, в който стадий са
били допуснати цитираните нарушения на материалния и процесуалния закон.
Воден от изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК,
Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по реда на възобновяването на наказателните дела
определение № 182 от 17.06.2025 г., постановено по н.о.х.д. № 357/2024 г. по
описа на Районен съд – Радомир, с което е одобрено споразумението за
решаване на делото в съдебното производство, сключено между прокурор от
РП Радомир и защитника на подсъдимия и с което е ангажирана наказателната
отговорност на К. С. И. за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. А, вр. ал. 1, б. Б,
вр. чл. 342, ал. 1 от НК, и е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от пет месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено за срок от три години, както и лишаване от право да управлява МПС
за срок от три месеца.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС Радомир от
5
стадия на съдебното заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6