Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр. Ловеч, 24.03.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди и двадесета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при секретар ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2178 по описа за 2019год,за да се произнесе съобрази:
Производство
по реда на чл.422 от ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба, подадено по реда на чл.422 от ГПК от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Изгрев”, бул.”Драган Цанков”№37, представлявана от Петя Димитрова Калинова – юрисконсулт против А.В., с пост.адрес: ***.
Ищецът излага в исковата молба, че между Кредитора „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД и ответника А.В. е сключен Договор № 10LD-R-001215 от 19.09.2014 г. за банков кредит. Посочва се, че отпуснатият кредит е изцяло усвоен от кредитополучателя на 19.09.2014 г. по банкова сметка, ***ИБ. Така усвоеният кредит е погасяван частично по главница и лихви на дати: 14.11.2014 г, 13.12.2014 г. и 13.01.2015 г. Ищецът твърди, че кредитът е в просрочие, считано от 24.01.2015 г., като са просрочени 6 броя погасителни вноски, съгласно Договора за кредит, които са били дължими на определени падежни дати в периода 23.01.2015 г . – 23.06.2015 г.
Наведени са твърдения, че крайният срок за погасяване на кредита е настъпил на 23.06.2015 г. съгласно Раздел І, т.3 от Договора за кредит, като считано от 24.06.2015 г. всички непогасени задължения на кредитополучателя, произтичащи от процесния Договор за банков кредит са станали изцяло и незабавно изискуеми.
Ищецът посочва, че въз основа на подадено от „ПИБ” АД Заявление по реда на чл.417 от ГПК РС – Ловеч е издал в полза на Банката Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като е осъдил ответника да заплати на „ПИБ”АД сумата от 29 807.21 лв., дължими по Договор № 10LD-R-001215 от 19.09.2014 г.за предоставяне на банков кредит, от която: 20 318.65 лв. - просрочена главница; 706.25 лв. – просрочена договорна лихва за периода от 23.01.2015 г. до 23.06.2015 г., 7 262.56 лв. – просрочена наказателна лихва за периода от 23.01.2015 г. до 22.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 22.11.2016 г. до изплащане на вземането.
МОЛИ съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено по отншение на ответника, че дължи на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД посочените по-горе суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2016 г. до пълното изплащане на задълженията.
Претендирани са и разноски по делото, вкл. и сторените такива в заповедното производство.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея е депозиран писмен отговор от адв.И.К. – назначена за особен представител на ответника. Счита предявеният иск за допустим, но оспорва същия като неоснователен по размер. Счита, че неправилно в цената на иска е включена държавната такса и юрисконсултското възнаграждение, което намира за прекомерно завишено. Изтъква, че по делото няма данни Банката да е изпращала уведомително писмо до длъжника, че пристъпва към предсрочна изискуемост. Според проц.представител на ответника не е ясно главницата от 20318.65 лв. какво включва –неиздължени вноски по кредита и какви други суми. Прави възражение за нищожност на Договор за кредит поради нарушение на чл.33 от ЗПК.
В о.с.з. ищeцът „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД се представлява от юрисконсулт Георгиева. Моли установителния иск да бъде уважен в пълния претендиран размер, като се присъдят и направените по делото разноски, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът А. В. се представлява от особен представител – адв.К., която пледира за отхвърляне на исковата претенция, като неоснователна и недоказана. Счита, че в Общите условия към договора има неравноправни клаузи, както и че лихвите превишават законната лихва.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр. д №2137/2016 г. по описа Ловешки РС се установява, че по повод заявление, подадено „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД е издадена Заповед № 1284 от 23.11.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която съдът е разпоредил длъжникът А.В., ЕГН **********, с пост.адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, със седалище/ адрес на управление: гр.София, район “Изгрев”, бул.”Драган Цанков” №37, ЕИК: *********, представлявана от Изп.директори Димитър Костов Костов и Васил Христов Христов, чрез пълномощника: Николай Иванов Николов – Управител на „ПИБ”АД клон Ловеч и Мария И. Гетова – юрисконсулт, сумата от 28 287.46 лв/двадесет и осем хиляди двеста осемдесет и седем лева и 46ст/, от които: главница – 20 318.65 лв/ двадесет хиляди триста и осемнадесет лева и 65ст/, 706.25 лв/ седемстотин и шест лева и 25ст/ - просрочена договорна лихва по т.4.1 от договора за кредит за периода от 23.01.2015 г. до 23.06.2015 г., 7 262.56 лв/седем хиляди двеста шестдесет и два лева и 56ст/- просрочена наказателна лихва съгласно т.10 от договора за кредит за периода 23.01.2015 г. до 22.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 22.11.2016г.до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски - внесена държавна такса в размер на 565.75 лв/ петстотин шестдесет и пет лева и 75ст/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 954.00лв /деветстотин петдесет и четири/ лева.
С Разпореждане № 3454 от 02.10.2019 г. заповедният съд е констатирал, че издадената по делото Заповед за незабавно по чл.417 от ГПК връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Констатира се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 10.10.2019 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и на 08.11.2019г./т.е.в рамките на законоустановения едномесечен срок /е предявил пред СРС положителен установителен иск по реда на чл.422 от ГПК- за установяване на вземането си със СПН.
По делото не е спорно, на 19.09.2014 г. между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД и ответника А.В., от друга страна, като Кредитополучател, е сключен Договор № 10LD-R-001215 от 19.09.2014 г. за банков кредит. По силата на сключения договор Банката е предоставила на Кредитополучателя банков кредит в размер на 30 000 лв. по разплащателна сметка с IBAN: ***а движими вещи, със срок за усвояване на кредита до 02.10.2014 г. и краен срок за погасяване – 23.06.2015 г. Страните са постигнали съгласие,че за ползвания кредит Кредитополучателят ще заплаща на Банката годишна лихва в размер на 11.69%, като този процент е уговорен с оглед декларираното от ответника трудово правоотношение и задължението му да получава работната си заплата по разплащателна сметка в Банката, по която има издадена дебитна карта. Съгласно чл.4.6, дължимата лихва се изплаща периодично, в размер на падежи, подробно описани в погасителен план – Приложение №1 неразделна част от договора. Към датата на сключване на договора годишният процент на разходите е 12,74%, като общата сума, дължима от Кредитополучателя е 31 562.35 лв. В договора е налице клауза/ чл.10, според която плащания неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на Кредитополучателя в Банката, се отнасят в просрочие и се олихвяват с с договорения в раздел ІІ, т.4.1 – 4.4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден. Предвидена е още, че при наличие на просрочени плащания, Банката има право да обяви кредитът за предсрочно изискуем.
С подписването на Договора за кредит ответникът е декларирал, че са му предоставени и е запознат с Общите условия на Банката за кредити на физически лица и приема прилагането им при уреждане на отношенията между него и Банката във връзка със сключване и изпълнение на договора.
Като част от договора е включен и Погасителен план, в който са посочени дължимите от ответника 9 броя месечни вноски по кредита с дата на първа вноска –23.10.2014 г. и дата на последна вноска –23.06.2015 г.
На основание чл.195 от ГПК по делото е реализирана съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение, че кредитът от 30 000 лв. е предоставен на ответника А.В. на 19.09.2014 г. по разплащателна сметка BG23FINV91501015298033. Според експертизата, към датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение / 22.11.2016 г./ Кредитополучателят е имал просрочени неизвършени плащания, както следва: просрочена главница – 20 318.66 лв. и договорна лихва / 11,69%/ - 706.25 лв. Вещото лице е установило, че размерът на дължимата сума по договора за кредит към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК е, както следва: просрочена главница – 20 318.66 лв, договорна лихва / 11.69%/ - 706.25 лв. и наказателни лихви / 11.69%+зак.лихва/. Видно от заключението, начислените и изплатени суми като главници и лихви до 13.01.2015 г., когато е последното плащане, са съгласно договора за кредит и са посочени колона №2, 3, 4, 5, 8, 9, 10 от приложената справка, неразделна част от заключението. За просрочието, считано от 23.01.2015 г. договорната лихва е изчислена за всяка просрочена падежирала вноска за главница със същия лихвен процент / 11.69%/ по т.4.1 от Раздел ІІ. По отношение на наказателната лихва експертизата е установила, че същата е изчислена за всяка просрочена падежирала главница, считано от 23.01.2015 г., с процент в съвкупност от два компонента: 11.69%+ процентите за законна лихва за съответния период.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.422 от ГПК, вр.чл.430 от ТЗ -положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника А.В. в претендирания размер - предмет на заповед №1284 от 23.11.2016 год, издадена по ч.гр.д.№ 2137/2016 г.
След анализ на събраните по делото
доказателства съдът приема, че между страните са възникнали правоотношения по
договор за банков кредит по смисъла на чл.430 ТЗ. По силата на процесния Договор № 10LD-R-001215 от 19.09.2014 г. за банков кредит „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД е предоставила на ответника кредит в размер на 30 000 лв, като сумата е
била преведена по банковата му сметка, открита в същата банка. При подписване
на договора Кредитополучателят е декларирал, че е в трудово правоотношение с
ПФК „Литекс – Ловеч” и съобразно така декларираното обстоятелство с клаузата на
т.4.2 е поел задължение да получава
работната си заплата по разплащателната сметка в Банката. Не е спорно, че уговорената
сума по кредита е предоставена на ответника на 19.09.2014 г. и считано от тази
дата е била на негово разположение. В този смисъл следва да се приеме, че ищецът е изпълнил основното си задължение
по договора за банков кредит, а именно да отпусне паричната сума от 30 000
лв. при уговорените условия и краен срок за погасяване – 23.06.2015 г.
Съгласно
събраните по делото доказателства, вкл. ССчЕ, кредитът е погасяван частична по главници и лихви,
като са извършени три плащания на следните дати: 14.11.2014 г., 13.12.2014 г. и
13.01.2015 г. Установено е, че считано от 24.01.2015 г. кредитът е в просрочие, като са просрочени 6 броя погасителни вноски,
съгласно погасителния план по Договора за кредита, дължими на следните падежни
дати: 23.01.2015 г, 23.02.2015 г, 23.02.2015 г, 23.03.2015 г, 23.04.2015 г.,
23.05.2015 г. и 23.06.2015 г.
В
конкретния казус Банката не се е възползвала от правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, каквато възможност е предвидена в т.10 от Договора. Кредитът
е станал изискуем с изтичането на крайният срок на договора, а именно на 23.06.2015 г., когато е настъпил падежът на
последната погасителна вноска по кредита.
По делото от страна на ответника не са ангажирали доказателства относно погасяване на вземането за главница и лихви по процесния Договор за банков кредит, поради което в приложение на правилото за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме, че недоказаните от ответника факти не са се осъществили и за него настъпват неблагоприятните последици от това обстоятелство. От заключението по допуснатата ССчЕ се установява, че към датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение /22.11.2016 г./дължимите и непогасените задължения на ответника са, както следва: просрочена главница – 20 318.66 лв, договорна лихва – 706.25 лв. и наказателни лихви – 7 262.56 лв. или общ размер на задълженията 28 287.47 лв.
При така изложените съображения съдът приема,
че ответникът се явява неизправна страна по валидно възникналото между страните
облигационно правоотношение, като намира за доказано, че в полза на ищеца
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД съществува ликвидно и изискуемо вземане спрямо
ответника/ кредитополучател в посочения по-горе
размер.
Съдът намира за неоснователни наведените в отговора възражения относно наличието на неравноправни клаузи, касателно договорените и претендирани от Банката – ищец лихви. В случая клаузите по договора са индивидуално договорени, като ответникът е разполагал с възможност да се запознае предварително със съдържанието на договора, включително и със съдържанието на клаузите, уреждащи размера на лихвения процент, който до изтичане срока на договора е останал непроменен. До извод за наличието на индивидуално договаряне води и фактът, че в договора за кредит е изготвен специален погасителен план, валиден и относим именно за процесния кредит, както и скрепен с подписа на страните. Това обстоятелство от своя страна изключва приложението на неравноправните клаузи, основанието за което се съдържа в разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП. С подписването на договора ответникът се е съгласил с всички клаузи на договора, както и с общите условия на банката, което изрично е декларирал. Съдът приема, че договорът се явява действителен по отношение на оспорените като неравноправни клаузи и по него ответникът дължи изпълнение. В случая ищецът основава претенцията си изцяло на това, което е договорено по договора – главница, фиксиран размер на договорна лихва и начислена наказателна лихва поради забава в погасяванията. От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че за процесния период лихвеният процент както на договорната лихва / т.4/, така и наказателната лихва / т.10/ е останал непроменен. Договорната лихва е дължима като възнаграждение за предоставената финансова услуга, ответникът се е съгласие с нейният размер, който съдът счита, че не е прекомерен. Що се отнася до наказателната лихва, същата е начислена с оглед доказания по делото факт, че считано от 24.01.2015 г. кредитът е в просрочие и предвид договореното между страните такава да бъде начислявана само в случай на неизпълнение на задълженията по договора, каквото е доказано по делото предвид допуснатото от ответника просрочие в плащанията.
От всичко казано дотук съдът намира, че предявеният по реда на чл.422 от ГПК установителен иск следва да бъде уважен в пълния претендиран размер, както по отношение на търсената главница, така и по отношение на лихвите – договорна и наказателна.
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска. Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част на исковата претенция и направените от последния разноски по заповедното производство.
От страна на ищеца са претендирани разноски в исковото производство, както следва: 565.75 лв. –платена държавна такса, 830.00 лв. – депозит за особен представител, 200.00 лв. – депозит за вещо лице и 300.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение или общо 1 895.75 лв.
Съобразно уважената част от исковата претенция, ответникът следва да заплати на ищеца разноски по исковото производство в пълния претендиран размер, посочен по-горе.
Съобразно уважената част от исковата претенция, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по заповедното производство, като претендира такива в общ размер от 1 519.75 лв, от които: 565.75 лв. – заплатена държавна такса и 954.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че при условията на чл.78, ал.8 от ГПК вр.чл.37 от Закона за правната помощ вр.чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за заповедноото производство, чийто размер съдът определя на сумата от 200.00 лв. или общият размер на разноските на ищеца в заповедното производство следва да се редуцира на сумата от 765.75лв.
Искането на ищеца в частта на разноските за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер над сумата от 200.00 лв. до пълния претендиран размер от 954.00 лв. подлежи на отхвърляне.
На адвокат И.К. от ЛАК следва да се изплати сумата от 8300.00лв. от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.
Мотивиран от горните съображения ,съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено , основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, по отношение на ответника А.В., ЕГН **********,***, че по Договор № 10LD-R-001215 от 19.09.2014 г. за банков кредит дължи на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Изгрев”, бул.”Драган Цанкоов” 37, представлявана от пълномощника на изпълнителните директори Петя Димитрова Калинова – юрисконсулт следните суми, а именно: просрочена главница – 20 318.65 лв/ двадесет хиляди триста и осемнадесет лева и 65 ст/, просрочена договорна лихва – 706.25 лв/ седемстотин и шест лева и 25 ст/ за периода от 23.01.2015 г. до 23.06.2015 г., наказателна лихва - 7 262.56 лв /седем хиляди двеста шестдесет и два лева и 56ст/ за периода от 23.01.2015 г. до датата на подаване на заявлението / 22.11.2016 г./ ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 22.11.2016 г. до пълното изплащане на задълженията – предмет на Заповед № 1284 от 23.11.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,, издадена по ч.гр.дело №2137/2016 г. по описа на РС – Ловеч.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, А.В., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Изгрев”, бул.”Драган Цанкоов” 37, представлявана от пълномощника на изпълнителните директори Петя Димитрова Калинова – юрисконсулт сумата от 1 895.75 лв. /хиляда осемстотин деветдесет и пет лева и 75ст/ - сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, както и разноски в заповедното производство в общ размер от 765.75лв./ седемстотин шестдесет и пет лева и 75ст/
ОТХВЪРЛЯ искането на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Изгрев”, бул.”Драган Цанкоов” 37, представлявана от пълномощника на изпълнителните директори Петя Димитрова Калинова за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство над сумата от 200.00 лв. до пълния претендиран размер от 954.00 лв.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. И.К. сумата от 830.00лв. /осемстотин и тридесет лева/ от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила,да се приложи по ч.гр.д.№2137/ 2016г.по описа на Ловешки РС, V състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: