Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2200 18.12.2019
година гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
XXIIІ административен състав,
На шестнадесети декември
две хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ РУСЕВА
при секретаря В. С.,
като разгледа докладваното от съдията Русева адм.дело № 2665 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр.чл.186, ал.4 вр.ал.1 от ЗДДС и е образувано
по жалба на “Д. и К. И.“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, ул. „Цар Асен“ № 25, ет.2, представлявано от управителя Д.С. И.,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ОП-553-0403994/28.10.2019 г. на зам.директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП
– Бургас, с която е постановено запечатване на търговски обект – магазин за
риба и рибни продукти, находящ се в гр. Бургас, ул. „Байкал“ № 9, стопанисван
от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на осн.чл.186,
ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят оспорва
издадената заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ като
неправилна и незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон и в
нарушение на процесуалните правила. Твърди, че не е осъществен съставът на
нарушението, за което е наложена ПАМ, тъй като лицето, което не е издало касов
бон за извършената покупка – А.И., е общ работник във фирмата на жалбоподателя
и по длъжностна характеристика няма право да извършва продажби, а и по времето,
когато е извършено деянието, магазинът не е работел. Сочи се, че заповедта за
налагане на ПАМ е издадена въз основа на Протокол за извършена проверка сер.АА
№ 0403994/22.10.2019 г., но същият не е годно доказателство за образуване на административнонаказателно
производство. Такъв акт според жалбоподателя представлява АУАН, който в случая
е издаден след издаването на оспорената заповед. Твърди се също, че не е налице
невъведена в касата фактическа касова наличност в размер на 133,75 лв., тъй
като това са били лични парични средства на управителя на дружеството, които не
е следвало да се въвеждат в паметта на фискалното устройство, понеже сумата не
е била част от оборота и е била заделена в тефтерче далеч от касата.
В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от законния си представител и от адвокат, които поддържат
жалбата, молят за отмяна на заповедта, ангажират доказателства и претендират
разноски.
Ответникът –
зам.директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Бургас, наложил принудителната
административна мярка, сочи неоснователност на жалбата и твърди, че същата е
издадена в съответствие с материалния и процесуалния закон.
В с.з. ответникът се
представлява от юрисконсулт, който представя доказателства, моли за отхвърляне
на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, счита за
установено от фактическа страна следното:
С обжалваната заповед на жалбоподателя е наложена ПАМ на осн. чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС,
чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.187 от ЗДДС – запечатване на търговски обект – магазин за
риба и рибни продукти, находящ се в гр. Бургас, ул. „Байкал“ № 9, стопанисван
от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, за това, че при извършена на 22.10.2019
г. в 11,00 часа проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на
ЗДДС – магазин за риба и рибни продукти, находящ се в гр. Бургас, ул. „Байкал“
№ 9, стопанисван от “Д. и К. И.“ ООД, е
установено, че търговецът, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства, не регистрира и не отчита всяка извършена продажба на
стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от
въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато
нарушение на разпоредбите в същата наредба.
В мотивите на заповедта е посочено, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС вр.
чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Посочено е също, че
констатациите са отразени в Протокол за извършена проверка сер. АА №
0403994/22.10.2019 г. В заповедта са изложени и мотиви за продължителността на
срока на наложената ПАМ /14 дни/, като е разпоредено и предварително изпълнение
на заповедта.
Заповедта е съставена въз основа на Протокол за извършена проверка сер.
АА № 0403994/22.10.2019 г. В същия е описано, че 22.10.2019 г. в 11.00 часа в гр.
Бургас, при проверка на магазин за риба и рибни продукти, находящ се в гр.
Бургас, ул. „Байкал“ № 9, стопанисван от
“Д. и К. И.“ ООД, е извършена контролна покупка от проверяващо лице на 1
бр. консерва риба на стойност 6,50 лв., като за същата не е издаден фискален
касов бон. Освен това, проверяващите са констатирали, че разчетената касова
наличност от монтираното в обекта фискално устройство е в размер на 0 лв.,
докато фактическата наличност е в размер на 133,75 лв., като липсва отразяване
на служебно въведени и служебно изведени суми. Посочено е, че работното време
на обекта е от 09.00 часа до 17.00 часа през делничните дни, както и че в същия
са наети по трудово правоотношение две лица на 8-часов работен ден, сред които
и А.М.И..
Протоколът за проверка от 22.10.2019 г. не
е оспорен в настоящото производство от жалбоподателя по реда на чл. 193 ГПК,
поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила
относно констатираните с него факти. Освен това, по фактите няма спор по
делото. Съдът е разпитал по искане на жалбоподателя в качеството на свидетел
служителката в търговския обект – А.М.И., присъствала при извършената проверка,
и от показанията на същата безпротиворечиво се установява, че действително тази
работничка е продала на едно от проверяващите лица на 22.10.2019 г. 1 бр.
консерва риба, без да е издала касов бон за продажбата. Ирелевантни са
обстоятелствата дали това лице по длъжностна характеристика е имало или е
нямало право да извършва подобни продажби в търговския обект, както и дали
обектът тогава е работел с клиенти. Същата свидетелка в с.з. на 02.12.2019 г.
заявява също, че магазинът е бил отворен лично от нея сутринта на посочения ден
на проверката в 09.00 часа, но фискалното устройство е било включено от
управителя на фирмата по-късно, след извършената проверка и след процесната
продажба.
Въз основа на така установените факти, съдът намира от правна страна
следното:
В съответствие със служебния и цялостен
съдебен контрол за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно
нормата на чл.168, ал.1 АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност.
Това се налага поради служебното начало в административния процес, въведено с
нормата на чл.
9 от АПК.
Разпоредбата на чл.
146 от АПК
сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице,
във всяка конкретна хипотеза водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а
именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено
нарушение на административно производствените правила, противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка
законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с
обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
При така вменената на съда от закона
служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна
страна – адресат на оспорения акт, имаща правен интерес от
обжалването. Заповедта е
връчена на жалбоподателя на 30.10.2019 г., а жалбата е подадена на 06.11.2019 г.,
поради което съдът приема, че жалбата е подадена в преклузивния срок за
обжалване по чл.186, ал.4 ЗДДС вр.чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден
по установения ред за доставка/продажба. Принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана
заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице –
чл.186, ал.3 ЗДДС.
В случая, със Заповед № РД-789/15.10.2019 г. на директора на ТД на НАП – Бургас Т.К.,
служителят Е.Д.К. – зам.директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Бургас е
определена да издава заповеди за прилагане на принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ по ЗДДС за срок от 16.10.2019 г. до 01.11.2019
г., считано от 16.10.2019 г. Въпросната Заповед № РД-789/15.10.2019 г. на
директора на ТД на НАП – Бургас Т.К. е електронен документ, подписан с
ел.подпис, наличен на оптичен носител, приложен в плик на лист 76 от делото, чиято
проверка за валидност съдът извърши по реда на чл.184, ал.2 от ГПК вр.чл.144 АПК в с.з. на 16.12.2019 г. с помощта на вещо лице от състава на съда –
системен администратор. От проверката на ел.документ се установи, че
действително същият е подписан с ел.подпис от лицето, сочено като негов
издател, поради което съдът приема, че тази заповед е валиден административен
акт и с нея валидно е овластена Е.Д.К. в периода от 16.10.2019 г. до 01.11.2019
г. да издава заповеди за налагане на ПАМ „запечатване на търговски обект“ по
ЗДДС. С оглед на това, процесната заповед за налагане на ПАМ от 28.10.2019 г. е
издадена от Е.Д.К., в рамките на нейните правомощия съгласно Заповед № РД-789/15.10.2019 г. на директора на ТД на НАП –
Бургас Т.К., поради което съдът приема, че оспореният акт е издаден от
компетентен орган.
Съдът счита, че са
спазени установената от закона форма и изискванията за съдържание на заповедта съгласно
чл.186, ал.3 ЗДДС и чл.59, ал.2 от АПК. Заповедта е
мотивирана - съдържа фактически и правни основания за нейното издаване -
наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начинът и
срокът на изпълнение на ПАМ, срокът и редът за обжалване и подпис на
физическото лице, персонализиращо административния орган.
Заповедта е издадена при спазване на процесуалните правила, като не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Не се споделят възраженията на
жалбоподателя в тази връзка, че заповедта за налагане на ПАМ не е предшествана
от издаването на АУАН за нарушението – административнонаказателното
производство, което започва със съставянето на АУАН и приключва с издаването на
наказателно постановление по реда на ЗАНН, нямат нищо общо с производството по
налагане на принудителни административни мерки по ЗДДС, което производство е
самостоятелно, развива се по други процесуални правила и има друго правно
основание, което не е свързано с административното наказване на лицето за
извършеното от него нарушение. Аргумент в подкрепа на това е разпоредбата на чл.
186, ал.1, т.1 от ЗДДС, съгласно която принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок
до 30 дни се налага в посочените хипотези, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, както и разпоредбата на чл. 187, ал.4 от ЗДДС, съгласно която принудителната административна мярка се прекратява от
органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след
като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена
изцяло.
При преценка на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена на осн. чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, чл.186, ал.3
от ЗДДС и чл.187 от ЗДДС и за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС вр. чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. Същата не е издадена за описаното в жалбата нарушение по
чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г., касаещо положителна разлика в касовата
наличност в обекта в размер на 133,75 лв., т.е. неотчетени приходи, макар това
обстоятелство да присъства в протокола за проверка и в оспорената заповед като
част от мотивите й за разпореждането на предварителното й изпълнение. Поради
това, при проверката за съответствието на оспорената заповед с материалния
закон, съдът следва да изхожда само от посоченото в нея фактическо и правно
основание за издаването й, като извърши преценка осъществен ли е действително
съставът на чл.118, ал.1 от ЗДДС вр. чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г.
Съгласно чл.118,
ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано
по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен
да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на
обекта.
Според чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски
паричен превод по чл.
3, ал. 1. Според чл.3, ал.1 от същата наредба, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
В случая няма спор, че жалбоподателят представлява
лице по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., следователно
същият е задължен при извършена продажба в брой в търговския си обект да издава
фискален касов бон. Няма спор също и относно факта, че на процесната дата –
22.10.2019 г., в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя и представляващ
магазин за риба и рибни продукти, находящ се в гр. Бургас, ул. „Байкал“ № 9, е
била извършена контролна покупка на 1 бр. консерва риба на стойност 6,50 лв.,
за която не е бил издаден касов бон. С това жалбоподателят от обективна страна
е нарушил разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС вр. чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г., като е извършил нарушение по посочените текстове, за
което законосъобразно е санкциониран чрез издаването на процесната заповед, в
съответствие с разпоредбата на чл. 186,
ал.1, т.1 от ЗДДС, предвиждаща запечатване на обекта за срок до 30 дни при неспазване на реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Същевременно, чл. 187, ал.1 от ЗДДС предвижда, че при прилагане на
принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или
обектите на лицето. Предвид
безспорно установения факт на нарушението, необходимата материалноправна предпоставка за
налагане на мярката е налице. Целта на ПАМ
съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗАНН е да се предотвратят и преустановят административните
нарушения, както и да се предотвратят и отстранят вредните последици от
нарушенията. При налагане на ПАМ административният орган действа при условията
на обвързана компетентност, поради което при наличието на горепосоченото
обстоятелство /фактът на извършеното нарушение/ не е налице правна възможност,
а задължение за него да наложи ПАМ.
Правилно е определен и срокът за налагане на ПАМ в
заповедта – 14 дни, в рамките на предвидения в закона максимален срок до 30
дни, като при определянето на срока за налагане на ПАМ органът действа при
условията на оперативна самостоятелност.
С оглед на изложеното, жалбата се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора
и претенцията на страните за присъждане на разноски, на осн.чл. 143,
ал.4 от АПК, вр. чл. 78,
ал.8 от ГПК, в полза на ответника
по жалбата следва да се
присъдят разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в минималния размер, предвиден в чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският
административен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на “Д. и К. И.“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, ул. „Цар Асен“ № 25, ет.2, представлявано от управителя Д.С. И.,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ОП-553-0403994/28.10.2019 г. на зам.директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП
– Бургас, с която е постановено запечатване на търговски обект – магазин за
риба и рибни продукти, находящ се в гр. Бургас, ул. „Байкал“ № 9, стопанисван
от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на осн.чл.186,
ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА “Д. и К. И.“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. „Цар Асен“ № 25, ет.2, представлявано от управителя Д.С.
И., да заплати на зам.директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Бургас,
сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
СЪДИЯ: