№ 19231
гр. София, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110151049 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 275299/28.08.2024 г. на В. П. Т., ЕГН
**********, гр.София, ж.к. Л 5, блок 543, вх. В, ет. 5, ап. 69, със съдебен адрес: гр. София,
ул. Е № 18, чрез адвокат И. Б. против Я. Д. Т., ЕГН **********, гр.София, ж.к. Л 5, блок 543,
вх. В, ет. 5, ап. 75, със съдебен адрес: гр. София, бул. Евлоги и Х Г № 111, ет. 1, чрез адвокат
Н. Й., с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 във връзка с чл.
439, ал. 2 от ГПК за установяване недължимост на сумата в общ размер от 756.39 лв., от
които главница в размер на 729.03 лв. за периода 10.01.2024 г. до 21.08.2024 г., съставляваща
наем на съсобствено между страните жилище, определен с Решение № 1316/18.02.2020 г. по
в.гр.д. № 15647/2018 г. на СГС, и лихви върху главниците в общ размер на 29.03 лв. за
периода от 10.01.2024 г. до 21.08.2024 г., поради прекратяване на наемното правоотношение
с факта на настъпване на пълнолетие на непълнолетното дете, родено от брака на 24.01.2023
г., по силата на закона, както и поради това, че ищцата е поканила ответника с нотариална
покана да му предаде ключ за съсобственото им жилище, на която същият не се е отзовал.
Цената на иска е увеличена на 1456.39 лв. в частта за главницата, представляваща
падежиралите наемни вноски за 10.01.2024 г. – 31.03.2025 г., включително, по реда на чл. 214
от ГПК с протоколно определение от 06.10.2025 г.
В исковата молба се твърди, че ищцата не дължи претендираните от ответника
суми по издаден изпълнителен лист от 15.04.2024 г. по гр.д. № 74064/2015 г. на Софийски
районен съд, ГО, 83 състав, в общ размер на 756.39 лв., от които главница в размер на 729.03
лв. за периода 10.01.2024 г. до 21.08.2024 г., съставляваща наем на съсобствено между
страните жилище, определен с Решение № 1316/18.02.2020 г. по в.гр.д. № 15647/2018 г. на
СГС, и лихви върху главниците в общ размер на 29.03 лв. за периода от 10.01.2024 г. до
21.08.2024 г., поради прекратяване на наемното правоотношение с факта на настъпване на
пълнолетие на непълнолетното дете, родено от брака на 24.01.2023 г., по силата на закона,
както и поради това, че ищцата е поканила ответника с нотариална покана да му предаде
ключ за съсобственото им жилище, на която същият не се е отзовал. Твърди, че не е налице
основание за възникване на вземането на ответника, тъй като наемното правоотношение е
1
прекратено с настъпване на юридическия факт на пълнолетие на сина на страните и
съответно е отпаднало основанието за предоставянето на жилището по силата на решението
за прекратяване на брака. Счита, че след 24.01.2023 г. отношенията между страните като
съсобственици следвало да се регламентират от чл. 30-36 от ЗС и ТР № 7/2.11.2012 г. по т.д.
№ 7/2012 г. на ОСГК. Сочи, че преди навършване на пълнолетие от сина на страните, не
били от правно значение обстоятелствата дали изобщо ищцата ползва предоставения имот
изцяло или съобразно квотата си в съсобствеността, дали го ползва лично и дали създава
пречки за ползването му от другия съсобственик, тъй като отношенията се регламентирали
от специалните разпоредби на чл. 56 и чл. 57 от СК и личното ползване се презюмирало.
Твърди, че след 24.01.2023 г. ответникът не бил поискал писмено от ищцата да му
предостави достъп до жилището, съобразно чл. 31, ал. 2 от ЗС, но въпреки това тя му
предложила достъп и готовност да предаде ключове от жилището, изпращайки нотариална
покана до ответника. Последният не се явил в кантората на нотариуса и не се бил
възползвал от правото си да ползва жилището като съсобственик, поради което ищцата
преустановила плащанията на наемната цена от 01.01.2024 г. Моли съда да установи тези
обстоятелства и да уважи исковата молба. Претендира разноски.
В отговора си по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответната
страна оспорва изцяло предявения иск като недопустим и неоснователен. Сочи, че с
Решение № 1316 от 18.02.2020 г. на СГС, постановено по в.гр.д. № 15647/2018 г., влязло в
сила на 26.05.2020 г. ищцата била осъдена да заплаща месечен наем в размер на 100 лв. за
ползване на семейното жилище, находящо се в гр. София, ж.к. Л – 5, блок 543, вход В, ет. 5,
ап. 69, с падеж 10 число на месеца, считано от датата, на която й е предадено владението
върху жилището до настъпване на основание за изменение или прекратяването му, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска. Сочи, че наемното правоотношение не било
с определен срок, като никой от страните не е поискал такова ограничение или обвързването
на наемното правоотношение с осъществяването на някакво условие, например
навършването на пълнолетие на непълнолетното дете на страните. Счита, че ищцата няма
правен интерес от водене на настоящото производство, тъй като не е настъпила промяна
относно предоставянето на семейното жилище на ищеца. Счита иска и за неоснователен,
като сочи, че при липса на ненавършили пълнолетие деца, родени от брака, отношенията
между страните се уреждат по общите правила за наемния договор. Моли съда да отхвърли
иска, като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че страните са
родители на Кристиян Я.ов Т., роден на 24.01.2005 г., като бракът между страните бил
прекратен по исков ред с Решение по гр.д. № 74064 от 2015 г. на СРС, 83 състав, изменено в
част от обжалваните му части с Решение от 18.02.2020 г., постановено по в.гр.д. №
15647/2018 г. по описа на СГС. С въззивното решение определения с първоинстанционното
решение наем за семейното жилище, находящо се в гр. София, ж.к. Л 5, бл. 543, вх.В, ет. 5,
предоставено за ползване на жената наем в полза на ответника е бил намален на 100
лв.месечно, дължим до десето число на месеца, считано от датата, на която е предадено
владението на жилището до настъпване на основание за неговото прекратяване, със
законната лихва върху всяка просрочена сума. Решението на СГС е влязло в сила на
26.05.2024 г.
С Покана за доброволно изпълнение по изп.д. № ................ по описа на ЧСИ Р М В с
рег. № 790 на КЧСИ и район на действие СГС, ищцата е поканена да заплати сумите за
присъдения наем, съгласно изпълнителен лист от 15.04.2024 г., издаден по гр.д. №
15647/2018 г. на СРС.
Представено е копие на Нотариална покана на нотариус В К с рег. № 269 на НК и
2
район на действие СРС, с която ищцата е поканила ответника да му предостави ключове от
семейното им жилище и достъп до последното. Поканата е получена срещу разписка на
18.12.2023 г., а на 21.12.2.23 г. е изготвен Констативен протокол общ.рег. № 6714/21.12.2023
г., том 4, акт № 108/2023 г. от помощник-нотариус Кремена Иванова при нотариус Веселина
Качарова, с който се удостоверява, че ответникът не се явил в кантората на нотариуса до
16.30 часа, за да получи лично или чрез представител ключ за достъп до жилището.
Видно от решението на СРС, с което е прекратен брака между страните, семейното
жилище е предоставено на жената, на основание чл. 56, ал. 5 от СК, като ответникът е
осъден да го напусне в едномесечен срок от влизане в сила на решението. От отбелязването
върху заверения препис на решението е видно, че то е влязло в сила в частта за предоставяне
на семейното жилище на 26.05.2020 г., поради което владението е следвало да бъде
предадено на жената най-късно на 26.05.2020 г. В самото решение не е определен срок за
предоставяне на ползването, нито такъв е определен и в допълнителното решение, с което е
осъдена ищцата да заплаща наем в размер на 170 лв., считано от датата, на която е
предадено владението на жилището до настъпване на основание за изменение или
прекратяването му, ведно със законната лихва върху главницата върху всяка просрочена
вноска. Определен е падеж десето число на всеки месечен наем. Този размер е бил намален
от СГС до сто лева месечен наем.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен
установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право факти -
такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното
право. Ответникът по отрицателния установителен иск е в положението, в което би се
намирал като ищец по иск за защита на оспореното право - той дължи установяване на
основанието, от което правото е възникнало, както и на неговия размер и доколкото
проведеното от него доказване е неуспешно, ще понесе неблагоприятните последици от
правилата, разпределящи доказателствената тежест. Същите задължават съда да счита
недоказаните факти за неосъществили се и съобразно този извод да даде защита на
твърденията на ищеца. Съответно ищецът по отрицателен установителен иск е в
положението, каквото би имал като ответник по предявен осъдителен или положителен
установителен иск относно спорното право, ако ищецът наведе правоизключващи,
правопогасяващи или други възражение срещу правото на ответника, ищецът носи и
доказателствената тежест да установи своите възражения.
В настоящото производство ищецът твърди, че не дължи процесната сума, тъй като с
навършване на пълнолетие от сина на страните, наемното правоотношение между бившите
съпрузи е прекратено по силата на закона. Съдът счита, че твърдението за прекратяване на
наемното правоотношение между бившите съпрузи като съсобственици на бившето им
семейно жилище, се явява недоказано. Липсва законова разпоредба, която да обвързва
определения наем по реда на чл. 57, ал. 2 от Семейния кодекс, за съсобственото семейно
жилище за неползващия бивш съпруг, с навършването на пълнолетие от дете, родено от
брака. Видно и от самото решение, с което жилището е предоставено за ползване на ищцата,
и с което е определен и дължимия наем в полза на ответника, наемът е определен без срок и
е обвързан с настъпване на основания за изменение или прекратяването му. Дали има обаче
основания да се приеме неговото изменение или прекратяването му е обстоятелство, което
всякога подлежи на установяване по съдебен ред – по реда, по който е определен наемът –
чрез съдебна администрация.
Безспорно е, че роденото от прекратения брак на страните дете е навършило
пълнолетие и че семейното жилище се ползва от ищцата, както и че жилището е
3
съсобственост между бившите съпрузи. Не се спори, че същите притежават равни квоти в
съсобствеността и че жилището се ползва и от техния навършил пълнолетие син и след като
е станал пълнолетие. Ползването на семейното жилище обаче е предоставено по време на
бракоразводния процес, като съдът е извършил съдебна администрация, която дължи по
закон при наличие на ненавършили пълнолетие деца, родени по време на брака. Наемното
правоотношение е възникнало по силата на закона, но определянето на наем за частта, която
съпругът, получил ползването на семейното жилище, следва да заплаща на неползващия
съпруг, възниква, само ако правоимащият собственик е направил изрично искане по време
на бракоразводния процес. За да бъде прекратено наемното правоотношение, възникнало по
силата на закона към момента на влизане в сила на решението, с което е предоставено
ползването на семейното жилище на съпругата следва това да бъде установено отново по
реда на съдебната администрация, така, както е записано в самото решение, че наемът се
дължи до настъпване на основание за изменение или прекратяването му.
Предвид изложеното, съдът счита, че ищецът не доказва прекратяване на наемното
правоотношение между страните, възникнало въз основа на закона и бракоразводното
решение, с което на ищеца е предоставено ползването на семейното жилище. Навършването
на пълнолетие от страна на роденото по време на брака дете е факт, който прекратява по
силата на закона дължимостта на издръжката за това дете като непълнолетно, но не и
наемното правоотношение, възникнало във връзка с предоставеното ползване на семейното
жилище, макар и за това да е имало значение, че страните са имали ненавършили
пълнолетие дете. Този факт има значение и за стойността на наемната цена, но не и към
прекратяването на самото наемно правоотношение. Това дали ответникът е бил поканен да
получи ключове за жилището и не се отзовал, дали е препятствано неговото ползване или
не, по настоящото производство, само по себе си, макар и да е установено, не води до
недължимост на наемната цена за ползваното от ищцата бивше семейно жилище на
страните, доколкото наемното правоотношение, възникнало с влизане в сила на
бракоразводното решение и предоставянето на ползването на семейното жилище на жената,
не е прекратено. Именно това обстоятелство беше в тежест на доказване на ищцовата
страна, каквито са и дадените от съда указания по реда на чл. 140 от ГПК, но такова
доказване не е извършено в настоящото производство.
Предвид изложеното, съдът счита, че искът е недоказан и като такъв се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
При този изход от спора само ответникът има право на разноски. Същият е направил
разноски за адвокатски хонорар в размер на 600 лв., за което е представен списък по чл. 80
от ГПК и договор за правна помощ и съдействие, приложени по делото. Другата страна е
направила възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника, като съдът
извърши преценка на фактическата и правна сложност на производството, събраните и
поискани от страните доказателства, както и разглеждането на делото в две открити съдебни
заседания, едното от които е проведено, поради дадени указания за довнасяне на дължима
държавна такса по искането за увеличаване на главницата на предявения иск. Съдът счита,
че делото не е с фактическа и правна сложност и следва адвокатския хонорар да се намали
до 500 лв.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. П. Т., ЕГН **********, гр.София, ж.к. Л 5, блок 543,
вх. В, ет. 5, ап. 69, със съдебен адрес: гр. София, ул. Е № 18, чрез адвокат И. Б. против Я. Д.
4
Т., ЕГН **********, гр.София, ж.к. Л 5, блок 543, вх. В, ет. 5, ап. 75, със съдебен адрес: гр.
София, бул. Евлоги и Х Г № 111, ет. 1, чрез адвокат Н. Й., иск с правно основание. чл. 124,
ал.1 във връзка с чл. 439 от ГПК – отрицателен установителен иск за установяване
недължимост на сумата в общ размер от 1456.39 лв. лв от които главница в размер на 729.03
лв. за периода 10.01.2024 г. до 31.03.2025 г., съставляваща наем на съсобствено между
страните жилище, определен с Решение № 1316/18.02.2020 г. по в.гр.д. № 15647/2018 г. на
СГС, и лихви върху главниците в общ размер на 29.03 лв. за периода от 10.01.2024 г. до
21.08.2024 г., поради прекратяване на наемното правоотношение с факта на настъпване на
пълнолетие на непълнолетното дете, родено от брака на 24.01.2023 г., по силата на закона,
както и поради това, че ищцата е поканила ответника с нотариална покана да му предаде
ключ за съсобственото им жилище, на която същият не се е отзовал, като неоснователен.
ОСЪЖДА „В. П. Т., ЕГН **********, гр.София, ж.к. Л 5, блок 543, вх. В, ет. 5, ап. 69
да заплати на Я. Д. Т., ЕГН **********, гр.София, ж.к. Л 5, блок 543, вх. В, ет. 5, ап. 75
сумата в размер на 500,00 лв. (петстотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5