Решение по дело №3662/2019 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 юли 2020 г. (в сила от 26 август 2020 г.)
Съдия: Мария Димитрова Каранашева
Дело: 20192230103662
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е №

 

                               Гр.Сливен, 23.07.2020 г.

 

                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   Сливенски районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на трети юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Каранашева

при участието на секретаря Добринка Недкова

като разгледа докладваното гр.д.№ 3662 по описа за 2019г.,

на Сливенски районен съд,

за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на сключени договори между Теленор България ЕАД и ответника  за предоставяне на мобилни услуги и договори за лизинг ответницата е техен абонат.Сочи се, че ответника е сключил и договор за лизинг с ищцовото дружество с определен срок за изплащане на 21 лизингови вноски  .Ответникът не е заплатил в срок възникналите си задължения, съгласно договорите и общите условия.Сочи се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, заповед за изпълнение е издадена, поради което предявяват настоящите положителни установителни искове.Твърди се, че поради неизпълнение на задължението за заплащане на ползваните мобилни услуги ищцовото дружество е прекратило договорите си с ответника и ищецът дължи заплащане на ищцовото дружество на сумата от 256.72лв, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги и лизингови вноски.

Поискано е, да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че  ищецът дължи заплащане на ищцовото дружество на сумата от 144.19лв, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги в размер на 69.22лв и неустойка за прекратяване на  договора в размер в размер на 79.14лв, 41.67 главница за ползвани мобилни телефонни услуги, 37.47лв представляваща неустойка по втория договор и лизингови вноски в размер на 33.39лв по договора за лизинг , ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване, считано от датата на образуване на заповедното производство. Поискано е, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски в заповедното и в исковото производство.

Съдът е квалифицирал така предявените положителни установителни  иска за главницата, като такива с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.208,ал.1 от ЗЗД,  вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД.

Съдът е квалифицирал така предявените  положителни установителни   искове за  неизплатените лизингови вноски, като такива с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД.

Съдът е квалифицирал така предявените  осъдителни   искове за  неизплатените неустойки, като такива с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД.

Указано е на   ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му, че между страните е имало сключени два договора между Теленор България ЕАД и ответника  за предоставяне на мобилни услуги,договор за лизинг, че ищцовото дружество е издало 5 броя фактури, че с общите условия за взаимоотношенията между Теленор България ЕАД и ответника, страните са постигнали съгласие  стойността на ползваните от ответника услуги да се определят  едностранно, въз основа на договорения тарифен план, дължимостта на плащанията по фактурите в 18 дневен срок от издаването им, договорената между страните неустойка при прекратяването на договора за лизинг,предоставянето на устройствата по договорите за лизинг, че общите условия са действали между страните в процесния период, дължимостта на сумите по договора за лизинг, е негова.

С молба от 26.08.2019г. ищцовото дружество е предявило осъдителни искове за претенциите си, преди връчването на препис от исковата молба и писмените доказателства на ответника.

В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника не е постъпил.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, представител не се явява, постъпило е писмено становище да се даде ход на делото и да бъдат уважените предявените положителни установителни искове и присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответника редовно призован, не се явява, не взема становище по предявените искове.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 10.05.2016г. е сключен договор за мобилни услуги между  потребител И.З.Т. и оператор Теленор България ЕАД.Между страните е уговорено преминаване към предплатена услуга  стандартен месечен абонамент 29.99лв на месец за 24 месеца.Като дата на издаване на фактурата е посочено 15-ти всеки месец.В допълнителни услуги е посочено мобилен интернет / неограничени МВ към Facebook и WhatsApp+ 5000МВ на макс.скорост на месец.Договорът е подписан от И.З.Т. и представител на Теленор България ЕАД на 10.05.2016г.В договора е посочено, че в случай на прекратяването му през първоначалния срок за която и да СИМ карта/номер, посочен/а в него, по вина или инициатива на потребителя,  последният дължи неустойка в размер на стандартните за съответните абонаментни планове месечни абонаменти за всяка СИМ карта/номер до края на този срок.

На 10.05.2016г. И.З.Т. е подписал декларация-съгласие, че е получил подписан от представител на оператора екземпляр от ОУ на Теленор България ЕАД за взаимоотношенията  с потребителите на мобилни телефонни услуги и/или общинет условия  на Теленор България ЕАД за взамиотношенията  с потребителите на фиксирани телефонни услуги, съгласен е с тях и се задължава да ги спазва.В същата декларация И.З.Т. е посочил, че оператора му е предоставил и е получил информацията по чл.4,ал.1 от ЗЗП.

На 19.07.2016г. е сключен договор за мобилни услуги между  потребител И.З.Т. и оператор Теленор България ЕАД.Между страните е уговорено нов договор  стандартен месечен абонамент 14.99лв на месец.Като мобилен апарат е посочено таблет Алкател . Договорът е подписан от И.З.Т. и представител на Теленор България ЕАД на 19.07.2016г. В договора е посочено, че в случай на прекратяването му през първоначалния срок за която и да СИМ карта/номер, посочен/а в него, по вина или инициатива на потребителя,  последният дължи неустойка в размер на стандартните за съответните абонаментни планове месечни абонаменти за всяка СИМ карта/номер до края на този срок.

На 19.07.2016г. е сключен договор за лизинг между  лизингополучател И.З.Т. и лизингодател Теленор България ЕАД за таблет Alkatel PIXI3 7 Black.Уговорено е плащането на сумите по договора за лизинг  да стане на 23 равни месечни вноски, всяка в размер на 1.59лв.

На 19.07.2016г. И.З.Т. е подписал декларация-съгласие, че е получил подписан от представител на оператора екземпляр от ОУ на Теленор България ЕАД за взаимоотношенията  с потребителите на мобилни телефонни услуги и/или общинет условия  на Теленор България ЕАД за взамиотношенията  с потребителите на фиксирани телефонни услуги, съгласен е с тях и се задължава да ги спазва.В същата декларация И.З.Т. е посочил, че оператора му е предоставил и е получил информацията по чл.4,ал.1 от ЗЗП.

На 19.07.2016г. е подписано приложение ценова листа за абонаментни планове за частни лица от И.З.Т..

На 15.10.2016г. е издадена фактура от Теленор България ЕАД с получател И.З.Т. като са фактурирани сума на стойност 54.62лв, , които включват месечни и еднократни такси в размер на 38.98лв, разговори, данни, съобщения и други таксувани  услуги 15.44лв, отстъпки -10лв, вноска лизинг 1.59лв, ДДС 8.88лв.

На 15.11.2016г. е издадена фактура от Теленор България ЕАД с получател И.З.Т. като са фактурирани сума на стойност 34.99лв, , които включват месечни и еднократни такси в размер на 38.98лв, разговори, данни, съобщения и други таксувани  услуги 0.18лв, отстъпки -10лв, вноска лизинг 1.59лв, ДДС 5.83лв.

На 15.12.2016г. е издадена фактура от Теленор България ЕАД с получател И.З.Т. като са фактурирани сума на стойност 32.98лв, , които включват месечни и еднократни такси в размер на 37.48лв, , отстъпки -10лв, вноска лизинг 1.59лв, ДДС 5.50лв.

На 15.02.2017г. е издадена фактура от Теленор България ЕАД с получател И.З.Т. като са фактурирани сума на стойност 642.56лв,представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги  вноска лизинг 28.62лв.В баланспо предходен период е посочена сумата от 115.66лв.

На 1.02.2019г. Теленор България ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу И.З.Т. за сумата от 256.72 лева, представляваща стойността на незаплатени услуги по договори за мобилни услуги и  неустойки по двете прекратени правоотношения в размер на 74.97 и 37.47лв, , законната лихва върху главницата,считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на главницата

На 6.02.2020 г. е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 438/2019г. на СлРС. Препис от заповедта и възражението са връчени на Т. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК

В заповедното производство е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.

В указаният от съда едномесечен срок ищцовото дружество е депозирало искова молба,  за да запази ефекта на подадената заповед за изпълнение.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл.208,ал.1 от ЗЗД,  вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 69.22лв, представляваща главница за ползвани мобилни услуги по договор от 10.05.2016г. безспорно се установи в производство, че между страните е сключен договор за мобилни услуги на 10.05.2016г., по силата на който ищцовото дружество се е задължило да предоставя мобилни услуги и интернет на ответника, а ответникът се е задължил да заплаща на ищцовото дружество месечна абонамента такса в размер на 29.99лв.От представените по делото три броя фактури от 15.10.2016г., от 15.11.2016г. и от 15.12.2016г. се установява, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати на ищцовото дружество предоставените мобилни услуги, поради което предявения иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

По предявения иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 74.79лв, представляваща неустойка за прекратяване на договор за мобилни от 10.05.2016г. безспорно се установи в производство, че между страните е сключен договор за мобилни услуги на 10.05.2016г., по силата на който ищцовото дружество се е задължило да предоставя мобилни услуги и интернет на ответника, а ответникът се е задължил да заплаща на ищцовото дружество месечна абонамента такса в размер на 29.99лв.От представените по делото три броя фактури от 15.10.2016г., от 15.11.2016г. и от 15.12.2016г. се установява, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати на ищцовото дружество предоставените мобилни услуги, поради което и иска за неустойка е основателен и доказан.Претендираната от ищцовото дружество неустойка е в размер до 3месечни абонаментни вноски –не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде уважен.

По предявения иск с правно основание чл.208,ал.1 от ЗЗД,  вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 41.67лв, представляваща главница за ползвани мобилни услуги по договор от 19.07.2016г. безспорно се установи в производство, че между страните е сключен договор за мобилни услуги на 19.07.2016г., по силата на който ищцовото дружество се е задължило да предоставя мобилни услуги и интернет на ответника, а ответникът се е задължил да заплаща на ищцовото дружество месечна абонамента такса в размер на 14.99лв.От представените по делото три броя фактури от 15.10.2016г., от 15.11.2016г. и от 15.12.2016г. се установява, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати на ищцовото дружество предоставените мобилни услуги, поради което предявения иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

По предявения иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 37.47лв, представляваща неустойка за прекратяване на договор за мобилни от 19.07.2016г. безспорно се установи в производство, че между страните е сключен договор за мобилни услуги на 19.07.2016г., по силата на който ищцовото дружество се е задължило да предоставя мобилни услуги и интернет на ответника, а ответникът се е задължил да заплаща на ищцовото дружество месечна абонамента такса в размер на 14.99лв.От представените по делото три броя фактури от 15.10.2016г., от 15.11.2016г. и от 15.12.2016г. се установява, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати на ищцовото дружество предоставените мобилни услуги, поради което и иска за неустойка е основателен и доказан.Претендираната от ищцовото дружество неустойка е в размер до 3месечни абонаментни вноски –не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде уважен.

По предявения иск с правно основание чл.79 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 33.39лв, представляваща дължима главница по договор за лизинг от 19.07.2016г.Безспорно су установи в производството, че между страните е сключен договор за лизинг,по силата на който ищцовото дружество  е предоставило  на ответника лизинговата стокатаблет Alkatel PIXI3 7 Black , а ответникът се е задължил да заплаща на ищцовото дружество 23 равни месечни вноски, всяка в размер на 1.59лв..От представените по делото три броя фактури от 15.10.2016г., от 15.11.2016г. и от 15.12.2016г. се установява, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати на ищцовото дружество лизинговите вноски, поради което и иска за  е основателен и доказан.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ще следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 610 лв. за исковото производство.

              Така мотивиран, СлРС

                                                                           РЕШИ

             ОСЪЖДА И.З.Т., ЕГН ********** *** да заплати на Теленор България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, титуляр на банкова сметка: ***.208,ал.1 от ЗЗД,  вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД сумата от 69.22лв, представляваща главница за ползвани мобилни услуги по договор от 10.05.2016г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 3.07.2019 г. до окончателното й изплащане.

             ОСЪЖДА И.З.Т., ЕГН ********** *** да заплати на Теленор България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, титуляр на банкова сметка: ***.92 от ЗЗД сумата от 74.97лв, представляваща неустойка по договор за предоставяне на мобилни услуги  от 10.05.2016г.

ОСЪЖДА И.З.Т., ЕГН ********** *** да заплати на Теленор България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, титуляр на банкова сметка: ***.208,ал.1 от ЗЗД,  вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД сумата от 41.67лв, представляваща главница за ползвани мобилни услуги по договор от 19.07.2016г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 3.07.2019 г. до окончателното й изплащане.

             ОСЪЖДА И.З.Т., ЕГН ********** *** да заплати на Теленор България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, титуляр на банкова сметка: ***.92 от ЗЗД сумата от 37.47лв, представляваща неустойка по договор за предоставяне на мобилни услуги  от 19.07.2016г.

ОСЪЖДА И.З.Т., ЕГН ********** *** да заплати на Теленор България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, титуляр на банкова сметка: ***.79 от ЗЗД сумата от 33.39лв, представляваща главница за по договор за лизинг от 19.07.2016г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 3.07.2019 г. до окончателното й изплащане.

        ОСЪЖДА  И.З.Т., ЕГН ********** *** заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Теленор България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, титуляр на банкова сметка: ***  исковото производство разноски в размер на 610лв.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.

Препис от решението да се връчи на страните!

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: