Р Е Ш Е Н И Е
№ 1615
Гр.
Пловдив, 14.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Пловдив, ХХІV касационен
състав, в публично
съдебно заседание на четиринадесети август две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАТЕЕВА
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Събина Стойкова
и участието
на прокурора Мария Тодорова,
като
разгледа докладваното от съдия Матеева КАНД № 1221 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63,
ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по
касационната жалба на Р.И.Р.,ЕГН **********,в качеството му на представляващ
дружество „Фортуна Лес“ЕООД,ЕИК *********,с адрес:гр.Раковски,ул.“Михаил Добромиров“№117 против Решение № 565 от
10.04.2020г.,постановено по АНД № 883/2020г.,XXVI-ти нак.състав по описа на Районен съд-Пловдив,
с което е потвърден електронен фиш серия „К“№3280559,издаден от ОД на
МВР-Пловдив,с който на Р.И.Р.,в качеството му на представляващ дружество
„Фортуна Лес“ЕООД,собственик на когото е регистрираното МПС „Ситроен Берлинго“ с рег.№ ***, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер от 600 лева за извършено от него нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП за това,че на 23.12.2019г. в 13:51 часа в гр.Пловдив,ул.“Васил
Левски“№131,в посока бул.“Дунав“ при отчетен толеранс на измерената скорост от
минус 3 км/ч в полза на водача,се е движел със скорост от 94 км/ч.
В жалбата се сочи, че
решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като се развиват
доводи за неговата незаконосъобразност и се настоява за отмяната му и отмяна на
наказателното постановление.
Ответникът – ОД на МВР –
Пловдив, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не изпраща представител ,но
е депозирал писмено становище по жалбата,като счита същата за неоснователна.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив, изразява становище за законосъобразност на
първоинстанционното решение.
Касационният състав на съда,
след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта
и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен
съд – Пловдив се е развило по жалба на Р.И.Р.,ЕГН **********,в качеството му на
представляващ дружество „Фортуна Лес“ЕООД,ЕИК *********,,с
адрес:гр.Раковски,ул.“Михаил Добромиров“№117 против
Решение № 565 от 10.04.2020г.,постановено по АНД № 883/2020г.,XXVI-ти нак.състав о описа на Районен съд-Пловдив, с което е
потвърден електронен фиш серия „К“№3280559,издаден от ОД на МВР-Пловдив,с който
на Р.И.Р.,в качеството му на представляващ дружество „Фортуна Лес“ЕООД,собственик
на когото е регистрираното МПС „Ситроен Берлинго“ с
рег.№ *** по повод наложено административно наказание „глоба“ в размер от 600
лева за извършено от него нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП за това,че на
23.12.2019г. в 13:51 часа в гр.Пловдив,ул.“Васил Левски“№131,в посока
бул.“Дунав“ при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза
на водача,се е движел със скорост от 94 км/ч.
Нарушението е установено
посредством заснемането му с мобилно автоматизирано техническо средство за
видеоконтрол и това се установява от
всички събрани по делото доказателства пред въззивния съд-
електронен фиш серия „К“ № 3280559, Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126, Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство
или система по чл. 10 от Наредба за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (наричана за краткост Наредбата), както и снимков материал
на разположението на уреда, справка за собственост на МПС.
Районния съд ,за да потвърди
електронния фиш е приел,че в него е налице пълно описание на нарушението
/управление на лек автомобил със скорост от 94 км/ч, при ограничение в населено
място от 50км/ч. Като правилно е посочена и нарушената разпоредба /чл.21, ал. 1
от ЗДвП/, размерът на глобата /600 лв./, основанието, на което се налага /чл.
182, ал. 1, т. 3 ЗДвП/, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане
/в 14 - дневен срок по указаната сметка на името на отбелязания във фиша фонд/.
В мотивите на оспореното решение съдът сочи, че правилно е приложен и
установеният толеранс на измерената скорост от минус 3км/ч. На фотоснимката,
приложена към ел. фиш е посочена измерената скорост на движение на МПС- 97
км/ч., а в електронния фиш е отразена скорост с вече взет предвид толеранс, а
именно - 94 км/ч.
Във връзка с доводите на
жалбоподателя,че не е спазена процедурата по цитираното в жалбата Тълкувателно
решение ,то въззивният
съд е посочил,че ТР вече е загубило своята сила, доколкото вече е налице
нормативна уредба, а именно Наредба №8121з-532 за автоматизираните технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /изм. и доп.
ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г./ в която е упоменат редът за използване на
технически средства.
Подробно районният съд е дал
отговор на всички съображения изложени в жалбата,които е счел за
неоснователни.Прието е,че мястото на извършване на нарушението е
индивидуализирано в достатъчна степен, съобразно законодателните изисквания,
залегнали в чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Изведени са изводи,че е налице ясна връзка между
процесния електронен фиш и приложения към него снимков материал. От приложения
по делото Протокол за използване на АТСС е установно,
че техническото средство е било позиционирано в гр. Пловдив, ул. ,,Васил Левски‘‘ № 131. Работата с техническото средство е
започнала на 23.12.2019г. в 09.30ч. и е приключила в 16.30 ч. на същата дата.
За този времеви интервал са били установени 86 нарушения. Законосъобразно е
определена и административната санкция, която следва да понесе нарушителят -
глоба в размер от 600 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП.
Размерът на глобата е фиксиран, поради което и същият не подлежи на каквато и
да било преценка от страна на съда и с тези мотиви електронния фиш е потвърден.
Решението на районния съд е
правилно.
Както е установил и първоинстанционният съд, в настоящия случай, видно от
приложените по делото доказателства, се установява, че санкционираното
нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S
1, която е от одобрен тип и е преминал техническа проверка. Напълно
неоснователни са и възраженията по отношение на изправността на техническото
средство, като по делото пред районен съд са представени: копие на
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и удостоверение за одобрен тип №17.09.5126.
С оглед на това се
обосновава извод, че съкратеното производство за ангажиране на административно
наказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в чл.189
ал.4 ЗДвП, е приложимо, поради което правилно е ангажирана отговорността на касатора.
Нещо повече, съставен е и
протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., приложен по АНД № 883/2020г.
на ПРС.
Електронният фиш съдържа
всички изискуеми реквизити по чл.189 ал.4 от ЗДвП. В процесния фиш има данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й плащане. В него не са посочени конкретен издател, информация за
реда на обжалване, дата на издаване, но такива реквизити не са предвидени в
чл.189 ал.4 от ЗДвП, поради което, това не може да бъде прието за пропуск, тъй
като в случая нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП се явява специална по отношение на
общото изискване на чл.57 ал.1 ЗАНН за съдържанието на наказателното
постановление.
В текста на електронния фиш
изрично е посочено по какъв начин е установена максималната допустима скорост
за движение в населено място, определена на 50 км/ч., като видно от направената
снимка при установяването на нарушението от автоматизираното техническо
средство, засечената скорост на автомобила е била намалена с 3% и е
установено,че водачът се е движел със скорост от 94 м/ч. Безспорно в случая е
отчетен толеранса от -3 км./час.
На следващо място по делото
липсват данни, нарушителят като собственик на автомобила, да се е възползвал от
предоставената му възможност по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в 14-дневен срок от
получаването на електронния фиш да представи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство пред Директора на ОД МВР – Пловдив.
Отделно от това следва да се
посочи още, че съгласно чл.165 ал.2 т.6 от ЗДвП органите по контрол на спазване
правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията на
правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния
номер на моторното превозно средство и заснетият образ, на който са записани
датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на
автомобила, който е годно веществено доказателствено средство по смисъла на
чл.189 ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред. Липсват данни, които
да установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на
предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на
отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено
деянието. Поради изложеното несъмнено са
установени, както засечената скорост, така и местоположението и
регистрационния номер на автомобила.
На следващо място, според §1
от ДР на ЗАНН "електронен фиш" е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система, въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.
От цитираните разпоредби
следва несъмнения извод, че с въвеждане на института на електронния фиш,
законодателят регламентира изцяло нов ред за ангажиране администравинонаказателната
отговорност на лица за точно определени административни нарушения. Отнася се до
специфични по своя характер нарушения, при които законодателят, с цел защита на
особено важни обществени отношения - живота и здравето на участниците в
движението по пътищата, е въвел възможността отговорността на нарушителите да
се ангажира по специалния ред. Наред с това се избягва в максимална степен
субективизмът от страна на контролните органи.
От съдържанието на § 1 от ДР
на ЗАНН следва, че електронният фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Следователно,
електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на определен
орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за формалната
законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по
съответния ред автоматизирани технически средства или системи.
Процесното нарушение
е заснето именно с такова автоматизирано техническо средство, за което е установено,
че отговаря на установените технически изисквания, и е преминало съответната
проверка. При това положение, и от представения към електронния фиш снимков
материал се установява еднозначно извършването на вмененото на лицето
нарушение.
Не на последно място следва
да се отбележи, че настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като
маловажен по смисъла на чл. 28, б. „а“ ЗАНН. Измерената с техническото средство
скорост на движение е с 44км/ч. над допустимото и то в населено място, а
обществените отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по
пътната мрежа, отворена за обществено ползване са от особено значение. Ето
защо, липсва каквото и да било основание да се заключи, че процесното
нарушение на маловажно.
Касационната инстанция счита
обжалвания съдебен акт за правилен, тъй като е постановен при правилно
тълкуване и прилагане на материалния закон. Атакуваното съдебно решение е
валидно, допустимо и правилно, поради
което не подлежи на отмяна по реда на инстанционния
съдебен контрол.
Ето защо и поради мотивите,
изложени по–горе, Административен съд – Пловдив, ХХІV състав :
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 565 от
10.04.2020г.,постановено по АНД № 883/2020г.,XXVI-ти нак.състав
о описа на Районен съд-Пловдив.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.