ПРОТОКОЛ
№ 174
гр. Бургас, 04.09.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Петя Ив. П.а Дакова
Яни Г. Гайдурлиев
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
и прокурора Любомир Г. Петров
Сложи за разглеждане докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20252000600165 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура-Бургас се явява Апелативният прокурор Л.
П..
Подсъдимият М. А. М., се явява лично, конвоиран от служители на РД
„Охрана“-Бургас.
Явява се упълномощеният защитник адв. Б. П. от АК-Б.
Жалбоподателят граждански ищец и частен обвинител В. А. Д.,
редовно призована, се явява лично.
Жалбоподателите граждански ищци и частни обвинители А. Л. Д. и С.
С. Д., редовно призовани, не се явяват.
За всички граждански ищци и частни обвинители се явява повереникът
адв. П. Д. от АК-Б.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Няма пречки, моля да бъде даден ход на делото.
ГРАЖДАНСКИЯТ ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ В. Д.: Да се даде
1
ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото днес.
След като се запозна с материалите по делото и изслуша становищата
на страните и прецени, че неявяването на жалбоподателите частни обвинители
и граждански ищци не се дължи на уважителна причина и тяхното явяване в
съдебно заседание не е задължително, съдът намира, че са налице
изискванията на процесуалния закон за разглеждане на делото в настоящото
съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава
на съда, прокурора и секретаря.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
АДВ. Д.: Нямаме искания по доказателствата.
АДВ. П.: Нямаме искания по доказателствата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Няма да представям доказателства.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам, че жалбата е
2
неоснователна.
На първо място, по отношение на фактическата обстановка и
доказаност на обвинението не се спори и аз го поддържам изцяло, както са
посочени в присъдата и мотивите към нея.
Делото пред Бургаски окръжен съд е преминало по реда на чл. 371, т. 2
и сл. НПК с пълно признаване от страна на подс. М. на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, което признание напълно се
подкрепя от всички доказателства, включително от заключението на
експертизите, а има и видеозапис на престъплението.
По делото считам, че на досъдебното и съдебно производство не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
нарушило правата на подсъдимия и пострадалите, и което да е основание
делото да се върне на първоинстанционния съд или прокурора.
Действително, по делото е имало спор относно правната квалификация
на деянието, вероятно такъв спор ще има и днес, тъй като според повереника
на частните обвинители и граждански ищци, повдигнатото обвинение на ДП е
било за престъпление по чл. 116 НК, обвинителният акт е внесен за
престъпление по чл. 124, ал. 1, предл. 3, вр. чл. 130, ал.1 НК, а правилната
според повереника правна квалификация е за престъпление по чл. 124, ал. 1,
предл. 1 НК – умишлено причинена тежка телесна повреда, от която е
настъпила смърт.
Аргументите на повереника на частните обвинители и граждански
ищци заслужават своето уважение, посочена е и съдебна практика, но считам,
че по-правилни, а и по-актуална съдебна практика, са аргументите на
Окръжна прокуратура-Бургас и на Окръжен съд-Бургас.
На първо място, няма никаква пречка прокурорът да внесе обвинителен
акт за по-леко наказуемо престъпление, след като няма никаква промяна във
фактологията по делото. На второ място, не е допуснато нито едно от
посочените нарушения в чл. 249, ал. 4 НПК. На трето място, в тази насока има
произнасяне от Апелативен съд-Бургас по ВЧНД № 38/2025 г., а и в мотивите
на присъдата е посочена относимата съдебна практика. Очевидно прекият
умисъл на подсъдимия е бил насочен към причиняване на лека телесна
повреда на пострадалия, каквато е и причинена, а към последвалите тежка
3
телесна повреда и смърт, отношението му е във форма на вина
„непредпазливост“, по-точно – небрежност, тъй като той е могъл и е бил
длъжен да предвиди тези последици от нанесения удар в лицето на
пострадалия Д..
Няма и спор, че подсъдимият е разбирал свойството и значението на
извършеното и е можел да ръководи постъпките си, както и, че деянието не е
извършено в условията на физиологичен афект.
По отношение на наказанието, за което в жалбата се твърди, че е явно
несправедливо, само да отбележа, че няма жалба от подсъдимия за намаляване
на същото. Категорично не считам наказанието за явно несправедливо и че се
налага неговото увеличаване. Според мен съдът точно е определил
отегчаващите вината обстоятелства, техния превес, поддържам ги както са
посочени в мотивите към присъдата. Правилно е определил размера на
наказанието от 5 години лишаване от свобода, след което правилно е
приложил чл. 58а НК и е редуцирал размера на наказанието с една трета - на 3
години и 4 месеца. Самото деяние несъмнено е с много висока степен на
обществена опасност, като това е извършено от лице, което е многократно
осъждано и въпреки множеството присъди и ефективно изтърпени наказания,
М. демонстрира утвърдени престъпни навици. Но, максимално предвиденото
в закона наказание за това престъпление е 5 години и няма как да бъде
увеличено, както няма и как да не се приложи чл. 58а НК, щом са налице
законовите основания за това.
Считам за правилно определени по основание и размер обезщетенията
за причинените неимуществени вреди, те не се оспорват.
Мотивиран от гореизложеното, моля да потвърдите обжалваната
присъда, както и мярката за неотклонение задържане под стража предвид
тежестта на престъплението, размера на наложеното наказание, ефективната
форма за изтърпяване и утвърдените престъпни навици на подс. М..
АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам депозираната жалба
срещу присъдата на Бургаски окръжен съд, както и депозираното от мен
допълнително писмено изложение с подробни мотиви за това защо считам, че
има неправилно приложение на материалния закон. Няма да преповтарям
това, което съм посочил в жалбата и допълнителното писмено изложение.
4
Позволете ми да не се съглася с изложеното от прокурора, че имало по-
актуална практика по въпроса, т.е. всички актове са равни, обаче някои са по-
равни, така ли да разбирам по-актуалната практика. Доколкото аз съм посочил
Решение на ВКС от 2017 г., също считам, че практиката е актуална и оставям
на Вашата преценка, дали Вие ще възприемете, че по нашите доводи има
нарушение на материалния закон така, както ние сме изложили в жалбата си и
следва да бъде приложен закона за по-тежкото наказуемо деяние така, както
сме го посочили, а именно, че в случая се касае за умишлено причинена тежка
телесна повреда и по непредпазливост е настъпила смърт. Това според нас е
актуалното обвинение, по което подсъдимият следва да понесе отговорност.
За това, моля за ревизия на присъдата. По отношение на наказанието.
Да, то е максималното, което е можело да бъде наложено от страна на
Бургаски окръжен съд, но сме посочили, че е явно несправедливо с оглед
неправилното приложение на материалния закон. За това съм го изписал по
този начин.
Моля за ревизия и за постановяване на решение в този смисъл.
ГРАЖДАНСКИЯТ ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ В. Д.:
Присъединявам се към казаното от моя повереник и моля да се отмени
присъдата.
АДВ. П.: Уважаеми апелативни съдии, задачата на защитата тук е
много лека, защото и законът и съдебната практика не дават никакво правно
основание на частния обвинител да ревизира обвинителния акт. Такова искане
е недопустимо, неизпълнимо и абсолютно неоснователно.
По отношение на съдебната практика, посочена в жалбата, бих казал,
че тя е неотносима към конкретния случай, защото и в трите посочени
решения на ВКС става въпрос за случаи, в които има обвинение за по-тежко
престъпление, внесено с обвинителен акт и съответните съдебни инстанции са
коригирали квалификацията. Абсолютно неподходящо е представена съдебна
практика към конкретния случай, още повече, че в Решение № 216, което на
два пъти се споменава в жалбата, става въпрос за жалба на подсъдим, а не на
частни обвинители. Това е съвсем друга процесуална фигура и той иска да
бъде оправдан.
От фактологията – производството е по реда на чл. 371, т. 2 НПК,
5
изключва всякаква правна възможност за корекция на фактите и те са приети
от съда такива, каквито са внесени с обвинителния акт, след като съвкупната
преценка на доказателствата дава основание да бъдат приети за достоверни.
По отношение на това, че частният обвинител не може във въззивно
производство да коригира обвинителния акт, бих цитирал Решение №
557/2012 г., по н.д. № 2608/2011 г. на Първо н.о. на ВКС, където извадено като
най-важната част е изводът, че „Частният обвинител е субсидиарен
процесуален субект по това обвинение и по принцип не може да претендира
да определя неговите параметри. Като такъв той действа винаги и само наред
с прокурора, без да може да го замести в неговите правомощия“. Тук виждаме,
че частният обвинител иска да замени прокурора и да коригира обвинителния
акт. Прокурорът е този, който повдига и поддържа обвинението за
престъпления от общ характер и последващо изменение на обвинението във
вреда на подсъдимия е допустимо само по реда на чл. 287 НПК в едно
първоинстанционно производство по внесен обвинителен акт, подчертавам,
като такова при съкратено съдебно следствие, не се провежда. За това
частният обвинител не може да предявява претенции към съдържанието на
обвинителния акт от гледна точка на инкриминираните от него обстоятелства
и посоченият като приложим материален наказателен закон. Същото е
посочено в Решение № № 397/2011 г. по н.д. 1912/2011 г. на Първо н.о. на
ВКС: „Частният обвинител не може да предявява претенции към
съдържанието на обвинителния акт от гледна точка на инкриминираните в
него обстоятелства и посочения като приложим материален наказателен
закон“.
И накрая, по възраженията, макар че не са ясно посочени като
касационните основания за атакуване на първоинстанционния съдебен акт –
това е Определение № 43/13.02.2025 г. по ВЧНД № 38/2025 г. на Апелативен
съд-Бургас, който се е произнесъл по всички възражения във връзка с
производство по реда на чл. 249, ал. 3, вр. чл. 341, ал. 2 НПК. Апелативен съд-
Бургас изрично е взел отношение по всички възражения, изложени в жалбата,
като във връзка с възражението, че първоначалното обвинение по чл. 116 НК
не било изрично прекратено от прокурора, е посочил, че в случая не се
прекратява производството по първоначалното обвинение, тъй като новото се
базира на същата фактическа обстановка. Даже в съдебната практика
6
единствено е посочено, че може да бъде атакуван при тази ситуация само
гражданския иск, но в случая и той е в много високи размери. Атакуваната
присъда не може да бъде атакувана по начина, по който частният обвинител го
е направил.
Моля да потвърдите присъдата.
Съдът предоставя възможност на подсъдимия да упражни правото
си на лична защита.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ: Съжалявам много. Не съм
искал да стане това нещо. Признавам се за виновен, моля да остане тази
присъда.
Съдът приключва съдебните прения и предоставя възможност на
подсъдимия да упражни правото си на последна дума.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ: Моля да бъде потвърдена
тази присъда.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще се произнесе с въззивен съдебен акт в предвидения от закона
срок, за което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на
страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.20
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7