№ 124549
гр. София, 02.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Частно
гражданско дело № 20241110150774 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от „Сити кеш“ ООД, с ЕИК: ********* срещу
С. С. А., с ЕГН: **********.
Съдът, след като разгледа заявлението, намира, че са налице
предпоставките за частично уважаване на искането /предвид това, че в тази
част заявлението обективира подлежащи на изпълнение (предвид изложените
твърдения за изискуемостта) парични вземания на заявителя (с оглед
наведените твърдения за извършена цесия) срещу длъжника/ и за
отхвърлянето му в частта относно вземането в размер на: 1/ сумата от 208.47
лева – компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение и 2/сумата от 125 лева – неустойка за забава,
като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП потребител е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и
всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа
извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В настоящия
случай предвид данните за правоотношението между страните следва
категоричен извод, че длъжникът по заявлението има качеството потребител.
На следващо място съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Освен
това разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК /изм. ДВ бр. 100 от 20.12.2019
г./ изрично предвижда, че съдът не следва да издава заповед за изпълнение по
искане, което се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Основанието, на което заявителят претендира вземането си за неустойка в
размер на 208.47 лева – компенсаторна неустойка, е неизпълнение от страна
на длъжника, в качеството му на заемополучател по процесния договор за
1
паричен заем, на задължението му по същия за представяне на обезпечение
чрез поръчителство – в 3-дневен срок от подписване на договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Правната норма
определя неустойката като форма на договорна отговорност за причинените
вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер е
предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и
специфичните функции на неустоечното вземане – обезщетителна, свързана с
преразпределяне на последиците от неизпълнението в тежест на неизправния
длъжник, обезпечителна – за обезпечаване изпълнението на задължението и
наказателна – в случаите, при които размерът на неустойката е по – голям от
причинените вреди. В рамките на един от основните принципи в
гражданското право – свободата на договаряне, намерил нормативното си
отражение в чл. 9 от ЗЗД страните по една двустранна правна сделка могат да
уговорят неустойка за вредите от неизпълнение на договорно задължение.
Необходимо е обаче това неустоечно вземане да има някоя от специфичните за
неустойката функции. В противен случай клаузата за неустойка би била
нищожна поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи
служебно, преценявайки клаузата към момента на сключване на договора и
включването в неговото съдържание – арг. т. 3 от Тълкувателно решение №
1/ 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г.на ОСТК на ВКС.
В конкретната хипотеза се касае за неустойка, дължима поради
неизпълнение на едно акцесорно по характера си задължение – за представяне
на обезпечение, а с това и насочена към обезпечаване на вреди, които не са
преки такива – вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка са, че
вземането няма да бъде събрано. Предвид това и съобразявайки конкретния
размер съдът намира, че тази клауза от договора за заем създава предпоставки
за обогатяване на едната страна – заемателя без правно основание, доколкото
неустойката, дължима заради неизпълнение не на главното, а не акцесорното
задължение излиза извън присъщите си функции по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и
нарушава принципа за справедливост, поради което същата е нищожна като
противоречаща на добрите нрави – арг. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и като израз
на неравноправна клауза – арг. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, т. 5 от ЗЗП. В
допълнение следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от
ЗПК в случаите на допусната забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, какъвто
характер няма процесната неустойка. На това основание искането на
заявителя следва да бъде отхвърлено за посоченото вземане.
С оглед императивния характер на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК
следва да бъде отхвърлено и искането за издаване на заповед по чл. 410 от
ГПК за вземането в размер на сумата от 125 лева, представляваща неустойка
за забава. Съгласно заявлението същата се начислява еднократно за забавено
плащане – като чрез нея заявителят кредитодател заплаща разходи за събиране
на просрочените вземания – изпращане на покани, съобщения, уведомления.
Съгласно посочения законов текст при забава на потребителя кредиторът има
2
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В
случая заявителят е претендирал такава лихва за забавата, а наред с нея
претендира и вземането в размер от 125 лева. Съдът намира за недопустимо
под формата на неустойка да се начислява обезщетение за забавено плащане
над размера на законната лихва, което се явява и в противоречие с
разпоредбата на чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Освен това дори от представената към
договора тарифа на заемодателя не може да се установи хипотезата на
начисляване на тази сума, нито какви дейности се предвижда да бъдат
осъществени чрез заплащането й. Не става ясно дали тази неустойка
действително се начислява „еднократно“ или еднократно, но за всяко забавено
отделно плащане по погасителен план. Видно и от съдържанието на
заявлението тази „неустойка“ в действителност представлява такса за
управление на просрочени вземания – която уговорка се явява неравноправна
по изложените по-горе съображения.
В този смисъл е и трайната съдебна практика – напр. Определение №
636/23.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 472/2019 г. по описа на Окръжен съд – гр.
Перник и др.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ, вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи
размера на юрисконсултското възнаграждение на процесуалния представител
на заявителя. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес,
както и фактическата и правна сложност на делото, СРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2 от ГПК Софийски
районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в полза на заявителя „Сити кеш“ ООД, с ЕИК: ********* срещу С. С.
А., с ЕГН: ********** за сумите по заявлението – за главница, договорна
лихва и обезщетение за забава, както и за разноските в заповедното
производство в размер на сумата от 16.75 лв. за държавна такса и 33.50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в останалата му част – за
вземането в размер на: 1/ сумата от 208.47 лева – компенсаторна неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение и 2/сумата от
125 лева – неустойка за забава.
ПРЕПИС от заповедта да се връчи на длъжника, а на заявителя препис
от разпореждането.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО в отхвърлителната му част подлежи на обжалване
с частна жалба, пред Софийски градски съд, в едноседмичен срок от
съобщаването му на заявителя.
УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок може да предяви
осъдителен иск за вземането си, за което заявлението е отхвърлено, при което
3
следва да довнесе дължимия се размер на държавната такса за образуване на
исковото производство.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА незабавно при постъпване на възражение
по чл. 414 ГПК или след изтичане на едномесечния срок от връчване на
длъжника на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, респ. при влизане в
сила на разпореждането в обжалваемата му част.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъка на съобщението.
Препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника.
1. Издадената заповед за изпълнение да бъде изпратена за връчване на посочения в
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение адрес.
2. В случай, че заповедта за изпълнение не бъде връчена на длъжника след като той е
търсен на адреса по т. 1 в продължение на един месец, през който връчителят е
извършил не по-малко от три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица
между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден, и не е
могъл да намери длъжника, както и не се е намерило лице, което е съгласно да получи
съобщението, или когато връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на
адреса, заповедта за изпълнение да бъде връчена чрез ЗАЛЕПВАНЕ на уведомление на
вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната
врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия,
връчителят да пусне уведомление и в нея.
3. В случай, че адреса по т. 1 НЕ СЪВПАДА с посочения в справката от НБД
„Население“ НАСТОЯЩ адрес, издадената заповед за изпълнение да бъде изпратена за
връчване на настоящия адрес.
В случай, че посоченият в заявлението адрес съвпада с настоящия адрес, да се
изпълнят указанията в т. 5 на настоящето разпореждане.
В случай, че посоченият в заявлението адрес съвпада с настоящия и постоянния
адрес, да се изпълнят указанията в т. 7 на настоящето разпореждане.
4. В случай, че заповедта за изпълнение не бъде връчена на длъжника, след като той е
търсен на настоящия адрес в продължение на един месец, през който връчителят е
извършил не по-малко от три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица
между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден, и не е
могъл да намери длъжника, както и не се е намерило лице, което е съгласно да получи
съобщението, или когато връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на
адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното
населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на лицето, което
му е предоставило тези данни, с три имена в съобщението, заповедта за изпълнение да
бъде връчена чрез ЗАЛЕПВАНЕ на уведомление на вратата или на пощенската кутия,
а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея.
Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят да пусне уведомление и в нея.
5. В случай, че длъжникът или друго упълномощено от него лице, или такова от кръга на
домашните му не се е явило в канцеларията на съда в двуседмичен срок от залепване
на уведомлението по настоящия адрес и този адрес НЕ СЪВПАДА с посочения в
справката от НБД „Население“ ПОСТОЯНЕН адрес, издадената заповед за изпълнение
да бъде изпратена за връчване на постоянния адрес.
6. В случай, че заповедта за изпълнение не бъде връчена на длъжника, след като той е
търсен на постоянния адрес в продължение на един месец, през който връчителят е
извършил не по-малко от три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица
между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден, и не е
могъл да намери длъжника, както и не се е намерило лице, което е съгласно да получи
съобщението, или когато връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на
адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното
4
населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на лицето, което
му е предоставило тези данни, с три имена в съобщението, заповедта за изпълнение да
бъде връчена чрез ЗАЛЕПВАНЕ на уведомление на вратата или на пощенската кутия,
а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея.
Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят да пусне уведомление и в нея.
7. В случай, че длъжникът или друго упълномощено от него лице, или такова от кръга на
домашните му не се е явило в канцеларията на съда в двуседмичен срок от залепване
на уведомлението по постоянния адрес да бъде направена „Справка трудови договори“
чрез модула „Справки във външни системи“ в ЕИСС
8. В случай, че при извършената по т. 7 справка се установи, че длъжникът има
действащи трудови договори, съобщение за връчване на заповедта за изпълнение да
бъде изпратена за връчване по месторабота до всички работодатели, с които длъжника,
видно от справката има действащи трудови договори.
9. В случай, че при извършване на справката по т. 7 се установи, че няма регистрирани
действащи трудови договори делото да се докладва на съдията докладчик.
10. Да се впише в Заповедта за изпълнение и следния текст:
„Съдът указва на длъжника, че ако живее или замине за повече от един месец в
чужбина, е длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
Съдът предупреждава длъжника, че ако не посочи съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
Съдът указва на длъжника, че когато отсъства повече от един месец от адреса, който
е съобщил по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми
съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната.
Съдът предупреждава длъжника, че при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.“
Към съобщението да се приложат указанията на състава с оглед обезпечаване
законосъобразност на връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5