РЕШЕНИЕ
№ 2788
гр. Бургас, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20252120102772 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „АПС Бета България”
ЕООД против З. Р. Г., с която е предявен иск за приемане за установено, че ответницата
дължи на ищеца сумата от 200 лв. - главница, представляваща задължение по договор за
паричен заем № ***/***г., сключен между „Сити Кеш” ООД и ответника, вземането по който
е прехвърлено на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г.,
сумата от 13,51 лв. - договорна лихва, дължима за периода 12.02.2020 г. - 12.05.2020 г.,
сумата от 71,93 лв. - обезщетение за забава, начислено за периода 12.05.2020 г. - 29.01.2025 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
11.02.2025 г. до изплащане на вземането, които суми са предмет на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 982/2025 г. на БРС. Претендира се и осъждане на
ответника да заплати на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски в настоящото и в
заповедното производство. В исковата молба се твърди, че между ответника и „Сити Кеш“
ООД е възникнало валидно облигационно отношение, основаващо се на договор за паричен
заем № ***, сключен на ***г. по електронен път по реда на ЗПФУР. Съгласно условията на
договора длъжникът е получил заемната сума в размер на 200 лева, срещу което се е
задължил да върне 3 броя вноски по 99 лева всяка, в срок до 12.05.2020 г. Уговорен бил и
фиксиран лихвен процент в размер на 40,50 % и годишен процент на разходите в размер на
49,17 %. Твърди се, че вземането е изискуемо и не е изплатено нито на падежа, нито до
настоящия момент. Впоследствие вземанията на кредитора по договора са били прехвърлени
на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 13.01.2022 г., за което ответникът бил надлежно уведомен. При условията на
евентуалност се моли съдът да приеме, че уведомяването на длъжника е извършено с
1
получаване на исковата молба и приложенията към нея, сред които е и уведомлението за
цесията, изходящо от цесионера, надлежно упълномощен за това от цедента. В съдебно
заседание не се явява представител на ищеца, но с писмена молба е заявено поддържане на
иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 78
и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения му особен представител, в който искът е оспорен като неоснователен. Твърди се,
че договорът за кредит, задължението по който е цедирано на ищеца, е недействителен.
Оспорва се съществуването на облигационно правоотношение и получаването на сумата от
ответника. Възразява се срещу качеството на цесионер на ищеца, като се оспорва договора
за цесия, както и уведомяването на ищеца за прехвърлянето на вземането. Направено е
възражение за начина, по който е сключен договорът от разстояние на основание ЗПФУР,
като са изложени подробни доводи в тази връзка. Моли се искът да бъде отхвърлен. В
съдебно заседание ответникът не се явява лично, не се явява и особеният му процесуален
представител, като с писмена молба последният е заявил, че поддържа отговора, не са
ангажирани доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните
и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 982/2025 г. по описа на РС-Бургас, с издадената по
това дело Заповед № 474/12.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК е разпоредено длъжникът З. Р. Г. да заплати на кредитора „АПС Бета България” ЕООД
суми, дължими по Договор за паричен заем Кредирект № ***/****г., сключен между „Сити
Кеш” ООД и ответника, вземанията по който са били прехвърлени на кредитора с договор за
цесия от 13.01.2022 г., а именно: сумата от 200 лв. - главница, сумата от 13,51 лв. –
възнаградителна лихва, дължима за периода 12.02.2020 г. - 12.05.2020 г., сумата от 71,93 лв. –
мораторна лихва, начислена за периода 12.05.2020 г. - 29.01.2025 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 11.02.2025 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 39,71 лв. - разноски по делото. Заповедта за
изпълнение е била редовно връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради
което на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК заповедният съд е указал на заявителя възможността
да предяви установителен иск за вземанията си, което е сторено в срок с предявяване на
настоящия иск.
По делото е представено копие на Договор за паричен заем Кредирект № ***/***г. –
индивидуални условия, в който е посочено, че същият е сключен между „Сити Кеш” ООД –
заемодател и З. Р. Г. - заемател, при следните условия и параметри: размер на отпуснатия
заем - 200 лв., размер на погасителната вноска – 3 х 71,17 лв., вид вноска – месечна,
годишен процент на разходите на заема - 49,17 %, брой вноски – 3, фиксиран годишен
лихвен процент - 40,05 %, дата на първо плащане – 12.03.2020 г., дата на последно плащане –
12.05.2020 г., обща сума за плащане – 213,51 лв. В договора се съдържа и план за погасяване
на задължението. Върху договора липсват подписи на сключилите го лица, като ищецът
твърди, че договорът е бил сключен от разстояние при условията на ЗПФУР.
Представени са и Общи условия на „СИТИ КЕШ“ ООД за заеми „Кредирект“ (в сила
от 08.03.2019 г.), като в чл. 7 от договора за заем – индвидуални условия се съдържа
декларация на заемателя, че е получил общите условия, съгласява се с тях и ги приема като
обвързващи. Върху общите условия обаче също липсват подписи на страните по твърдяния
договор.
Към исковата молба е приложено доказателство, озаглавено „Лог файл по договор за
паричен заем № ***, но в него не се съдържа насрещно изявление на ответницата, с което тя
2
да е изразила воля и да е дала съгласието си за сключване на процесния договор за заем.
За доказване предаването на заемната сума ищецът е представил Разписка за
извършено плащане от 12.02.2020 г., съгласно която „СИТИ КЕШ“ ООД е превело по сметка
на ответницата в „EasyPay“ сумата от 200 лв. с основание „заем съгласно договор ***.
Липсват обаче доказателства ответницата да е получила реално тази сума.
При така ангажираните доказателства, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно съдържащата се в чл. 6 от ЗПФУР легална дефиниция на понятието
„Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние“, такъв е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече.
В чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти във връзка със
сключването на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, а именно: че
доставчикът на услугите е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на
потребителя, че е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 от ЗПУФР, както и че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения
договор, като доказателствената тежест за доказване на тези обстоятелства е възложена
изцяло върху доставчика на услугите, какъвто е ищецът в настоящото производство.
Съгласно чл. 18, ал. 3 от ЗПФУР преддоговорната информация, както и изявленията,
направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка
или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена
сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
В случая ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се установи валидно
сключване между „СИТИ КЕШ“ ООД и ответницата на гореописания договор за
потребителски кредит от разстояние, съгласно изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕП.
Единственото представено в тази връзка доказателство е т.нар. „Лог файл“, но както бе
посочено по-горе, в него липсва изявление на ответницата, с което тя да е изразила съгласие
за сключване на твърдяния от ищеца договор за заем.
На следващо място съдът намира за недоказано и твърдението на ищеца, че
ответницата е получила главницата по твърдяния договор за заем в размер на 200 лв. В тази
връзка бе представена единствено разписката от 12.02.2020 г. (посочена по-горе в
решението), която не удостоверява получаване на сумата от ответницата. С оглед на това и
тъй като договорът за заем е реален, т.е. за сключването му е необходимо заемната сума да е
била предадена от заемателя и получена от заемополучателя, а в случая липсват
доказателства за това, съдът намира, че е налице допълнително основание да се приеме, че
между „СИТИ КЕШ“ ООД и ответницата не е бил валидно сключен посоченият в исковата
молба договора за паричен заем, вземанията по който се твърди, че са били цедирани на
ищеца.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че ответницата не е имала задължения към
„СИТИ КЕШ“ ООД по посочения в исковата молба договор за паричен заем, които биха
могли да бъдат прехвърлени на ищеца, поради което следва да се приеме, че вземанията, за
които е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, не съществуват. Ето защо
предявеният иск по чл. 422 от ГПК следва да бъде отхвърлен като недоказан и
неоснователен, като е безпредметно да се изследва валидността на договора за цесия и на
съобщаването на цесията на ответницата.
Предвид неоснователността на иска, на ищеца не следва да се присъждат разноски по
делото.
3
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление гр. С**, р-н ***, против З. Р. Г., ЕГН **********, от гр. Б***, ж.к. ***,
иск за приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от
200,00 лв. - главница по договор за паричен заем Кредирект № ***/***г., сключен между
„Сити Кеш” ООД и ответницата, вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г., сумата от 13,51 лв. - договорна лихва,
дължима за периода 12.02.2020 г. - 12.05.2020 г., сумата от 71,93 лв. - обезщетение за забава,
начислено за периода 12.05.2020 г. - 29.01.2025 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 11.02.2025 г. до изплащане на
вземането, които суми са предмет на Заповед № 474/12.02.2025 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 982/2025 г. по описа на РС-Бургас.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4